НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО – III ГЛАВА

3. ТЯЛО, ОТДЕЛЕНО ОТ ДУХА, Е МЪРТВО

В духовния живот на християнина съществуват две понятия, които в пълна степен осмислят вярата в Исус и принадлежността към Неговото Тяло. Тези две понятия са:
Божията Сила и Божията Воля.
Бог е направил така, че Силата Му и Волята Му да са в съвършен синхрон, като същевременно е направил така, че Волята Му винаги да бъде над Силата Му. Така, надявам се, разбираш, че Силата винаги трябва да бъде покорена на Волята. Там, където Тялото не се покорява на Волята, рано или късно то губи и Силата. Там, където Тялото се покорява на Волята, то получава и изобилие от Силата.
Когато аз поисках от Бога да разбера в пълнота взаимодействието между Сила и Воля, Той ме обърна в наблюдение към собственото ми тяло, като ме попита:
“Какво става с тялото ти, когато съгрешаваш? И откъде тялото ти намира сила, за да съгреши? Не става ли така, че ти умишлено обръщаш силата на личния си дух против неговата воля?
Защото е сигурно, че духът, който съм ти дал, е светило от Мен. Но ето, че когато съгрешаваш с тялото си, ти използваш сила от духа си, но против волята на духа си…”
Трябва да ти кажа, че прицелът на Божиите въпроси към мен беше толкова дълбок, че в един момент дори се уплаших. Тогава попитах Бога:
“Боже, какво излиза в крайна сметка? Излиза това, че при съгрешаване аз обръщам силата на духа си против волята му, така че тялото ми използва жизнеността си, за да върши зло. Как тогава се чувства личният ми дух? Не са ли му противни пожеланията на плътта?”
А Бог просто отвори очите ми, за да прочета записаното в “Книгата Битие”:
“И тогава рече Господ: Духът, който съм му дал, не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години…”  (Битие 6:3) 
И когато прочетох стиха Бог отново ми каза:
“Разбираш ли сега какво е блуждаенето?
Това е, когато обръщаш силата на духа си против волята на духа си! Защото Аз не създадох духа ти, за да бъде роб на плътта, но създадох плътта, за да бъде управлявана от духа…”
Така, с наблюдение върху собственото си тяло, аз разбрах някои истини за Тялото Христово, които са жизнено необходими на Църквата. Липсата на тези истини се оказва в пълния смисъл на думата смъртоносна за вярата в Исус. Нека ти припомня част от съвършената молитва, която Исус остави като образец на моление и духовно общение:
“Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб…” (Матея 6:9-11) 
Забележи сега цитирания стих. Той крие в себе си смисъла на Живота. Той крие в себе си не просто участието, но пребъдването в Живота на Бога. Исус казва, че Волята на Отец трябва да бъде както на Небето, така и на земята. За истински просветения християнин тези Христови думи имат един по-дълбок прочит, който гласи:
Да бъде Божията Воля, както за духовната ни, така и за плътската ни обхода!
Съгласи се, че когато сме в Христовото Тяло ние не сме свои си, но сме части един на друг. Ето тези части трябва изцяло да бъдат покорени на Божията Воля. Защото при тях освен дух, има и плът, освен Небесно, има и земно. Когато напълно удовлетворяваме Волята на Бога, то тогава сме:
“…съвършено съединени в един ум и в една мисъл…” (1 Коринтяни 1:10)
И далеч от нас да бъде тази мисъл и ум да са човешки. Ние трябва да познаваме Умът на Святия Дух, защото този Ум е най-ценното притежание в сърцето на вярващия. Този Ум ни научава да задвижваме Божията Сила според Божията Воля. Пак Апостол Павел дава изобилна светлина по този въпрос, като казва:
“…а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайства за светиите по Божията Воля…” (Римляни 8:27) 
А сега си представи как някой има Божията Сила, но не желае да я проявява според Божията Воля. Представи си как някой има Меча на Духа, но вместо да го размахва против дявола, го размахва против ближните си.
Няма ли тогава да се случат наранявания? Няма ли тогава Бог да бъде наскърбен от поведението на подобен човек? Няма ли да се отвори врата на дявола в Христовото Тяло? Нима мислиш, че когато Павел е писал посланието си към Галатяните е имал предвид човешките им и плътски тела, а не Тялото и Плътта, които се образуват в общение?
Защото на тях Апостолът отправи следното предупреждение:
“Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите…” (Галатяни 5:15) 
Виждаш ли, че Павел не казва, че човек се хапе сам, та стихът да се отнася за собствената му плът?
Павел казва: “хапете се един друг”, което иде да покаже проблем не в отделната плът, но в плътта като Тяло Христово. И за същата тази плът, като Тяло Христово, той продължава, като казва:
“Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта…” (Галатяни 5:17) 
Когато се стигне дотам, че плът и Дух да нямат никакви допирни точки, то тогава Святият Дух просто се отделя от тази плът.
А какво се случва тогава с нея?
Отговорът е в посланието на Апостол Яков:
“Защото както тялото, отделено от духа е мъртво, така и вярата, отделена от дела е мъртва…” (Яков 2:26) 
Този стих има и вътрешен духовен паралел, който гласи следното:
Тялото Христово отговаря на Вярата в Исус, докато Духът отговаря на делата! Тяло, отделено от Духа е равносилно на Вяра, отделена от дела!
Изобщо, ако липсват делата, това е потвърждение, че липсва и Духът.
Но кажи ми – какво е нужно, за да се осъществят делата?
Какво е нужно за осъществяването на всяко дело?
Ето какво:
Нужна е Воля за определянето на делата!
Нужна е Сила за тяхното изпълнение!
Така отново те връщам към вече казаното, а именно:
От най-важно значение за усвояването на Божията Сила е упованието в Божията Воля!
Такива са Небесните стандарти, но положението на земята е коренно различно, за съжаление. Няма такова нещо като църква, в която всички да са съвършено съединени в един ум и една мисъл. Причината, за да липсва такава църква, се дължи на невероятно засилената активност на света, който просто влезе в много църкви, за да върши едно и също нещо, имащо един и същи почерк и печат. А именно:
Да обръща Божията Сила против Божията Воля!
Ако някой все пак каже, че нещата, които пиша, са плод на човешка фантазия или спекулация с духовни категории, то на такъв му дай едно от най-важните предупреждения на Господ Исус Христос.
Ето какво ни казва Той:
“Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата…” [ (Матея 7:21)]
Забележи нещо много важно в думите на Исус. Аз не съм го забелязвал години наред и накрая трябваше сам Бог да ми го покаже. Исус не казва, че мнозина ще викат “Господи, Господи” на дявола, но на Него Самият:
“…не всеки, който Ми вика Господи…”
(тоест, обръща се към Него Самият, като Господ – б.а.)
Но кой може да се обръща към Исус като Господ, освен онзи, който е в Тялото Му?
Никой, разбира се! Самият факт, че някой се обръща към Исус като към Господ е достатъчно доказателство, че е влязъл в Неговото Тяло.
Друг е обаче въпросът, че е започнал да обръща Божията Сила против Божията Воля. В противен случай Исус нямаше да прави предупреждение да внимаваме, че е важно най-вече да вършим Волята на Бога, а не просто да имаме Силата Му. Защото само със Сила от Бога можеш да изповядаш Исус за свой Господ. Когато обаче впоследствие обърнеш тази Сила против Божията Воля, то тогава ставаш беззаконник.
Мнозина изобщо не знаят какви проблеми има Бог с Тялото Си. Днес това Тяло е Църквата, но в древни времена Божие Тяло беше самият Израил. Той също имаше Божията Сила, но я обръщаше против Божията Воля. Именно затова Бог в мнозина “не благоволи” и те измряха в пустинята. Виж колко е категоричен псаломът:
“Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израиля, тъй че напусна скинията в Сило, шатъра, който беше поставил между човеците, и предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. Също и людете Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си…” (Псалом 78:59-62) 
Какво значи Бог да се погнуси?
Погнусата идва тогава, когато в тялото има огромна нечистота. Когато видиш някой нечист човек с мръсно тяло, покрит с циреи и гноясали рани, то ще изпиташ погнуса.
Но какво става, когато Сам Бог види духовното Си Тяло, превърнато в плът?
Става това, че Същият Този Бог “предава на пленение Силата Си” и “Славата Си в неприятелска ръка…”
Същата духовна закономерност съществува и в отношението между Христос и Църквата. Когато Исус види, че Тялото Му не върши Божията Воля, то и Той предава на плен Силата Си и Славата Си в неприятелска ръка. Нека те убедя в това, като продължа да чета предупреждението на Божия Син в “Евангелието от Матея”:
“В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име извършихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…” (Матея 7:22-23) 
Какво значи да пророкуваш в Името на Исус?
Какво значи да изгонваш бесове в Името на Исус?
Какво значи да извършиш велики дела в Името на Исус?
Отговорът е, че си притежавал Силата на Святия Дух, изявена като дарби, дадени на вярващите!
Виж сега тези дарби в посланието на Апостол Павел към Коринтяните и ги сравни с предупреждението на Исус. Когато Апостолът говори за дадената Сила на Христовото Тяло, той казва, че Святият Дух дава:
“…на друг да върши велики дела…” (1 Коринтяни 12:10) 
А ето и контрапунктът:
“Не в Твоето ли име извършихме много велики дела…”
“…а на друг да пророкува…” (1 Коринтяни 12:10) 
А ето и контрапунктът:
“Не в Твоето ли име пророкувахме…”
“…на друг да разпознава духовете…” (1 Коринтяни 12:10) 
И отново контрапунктът:
“…не в Твоето ли име бесове изгонихме…”
Какво ме вълнува, че някои са пророкували, гонили бесове и вършили велики дела, след като във всичко това са пропуснали да извършат Божията Воля? Какво ме вълнува, че Тялото е имало Силата, когато тази Сила не е била покорена на Бога? Защото е безспорно и вярно, че:
“Даровете и призванията от Бога са неотменими…” (Римляни 11:29) 
Нещо, което Бог ти е дал, Той никога няма да ти го отнеме. Но горко ти, ако онова, което си получил, ти не употребиш и развиеш по Неговата Воля. Спомни си, най-сетне, притчата на Исус, свързана с талантите. Всички слуги получиха таланти, но не всички ги употребиха по Божията Воля.
Нека сега ти покажа как ги употреби неразумният. Ето думите му:
“Тогава се приближи тоя, който беше получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, гдето не си сеял и събираш гдето не си пръскал; и като се убоях, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал; ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдох, щях да взема своето с лихва. Затова вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта…” (Матея 25:24-28) 
Забелязваш ли, че неразумният и зъл слуга скри Божия талант в земята?
Но там, в земята, този талант престана да се подчинява на Божията Воля. Защото земята е пръст, а пръстта е плът, а плътта е тяло. Само че това тяло е искало да задоволява себе си, а не Духа, Който го животвори. Това тяло е започнало да вярва в себе си, вместо в Главата Христос. В това тяло са били издигнати в култ харизматиците, които са счели, че единственото нещо, угодно на Бога, са дарби, дарби, дарби… Само че Бог никога не се е прославял с дарби. Някой може да счете, че тук проправям еретични учения, но такъв нека да счете за ерес и думите на Исус:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод…” (Йоан 15:8)
Нямаш ли Плода на Духа, то напусто употребяваш дарбите Му!
Моля те да запомниш, че дарбите отговарят на Силата на Святия Дух, а Плодовете отговарят на Божията Воля! И нека никой да не те лъже да поставяш Силата над Волята. Защото Силата иде да удовлетвори Волята, тоест, дарбите са дадени за една съвършена изява на Божията Любов, така, както Силата е дадена, за да удовлетвори Волята!
Запомни! Бог не е пророкуване! Бог не е разпознаване на демони! Бог не е вършене на велики дела! Бог не е говорене на езици! Бог е Любов!
По-назад в предишна тема, аз вече ти говорих колко е важно да уловиш Огъня, понеже той освобождава Силата. А днес мнозина са счели, че Силата ще освободи Огъня. Ето затова, в това последно време Духът на Бога напуска много тела, за да се превърнат тези тела в мъртви късчета плът. Един стих от Библията става пророческа програма за изпълнение и Бог прочита този стих, за да го употреби спрямо Тялото Си:
“Духът, който съм му дал, не ще владее вечно в човека. В блуждаенето си той е плът…” (Битие 6:3) 
Знай, че Святият Дух няма вечно да владее над човешки общества. Идва миг, който Словото ни открива като Грабване на Църквата. В този миг при Бога ще се намерят онези, които са вършили Волята Му, а останалите просто ще се разминат с това Грабване. Затова Библията е пълна с образи и символи, показващи пълното духовно различие между угодната на Бога Църква и отстъпилата от Името на Исус църква. Угодната на Бога Църква е онази, за която Апостол Павел писа:
“…после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях (мъртвите в Христа) в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа…” (1 Солунци 4:17) 
Виждаш ли, че се казва, че ще посрещнем Господ във въздуха? Току така ли някой посреща Бог във въздуха? Не е ли нужно да си готов за това посрещане? Не е ли нужно да имаш крила, за да се задържиш във въздуха? Не е ли нужно да се заредиш със силата на пророческите стихове от Исайя, който именно за това последно време писа:
“Даже младите ще отслабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат; но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат…” (Исайя 40:30-31) 
Исус вижда Църквата Си издигната, като ято орли. Защото орелът е цар на небесните висоти. Орелът е преобраз на това общение с Бог, при което човек не просто ходи с Него, но пребъдва в Небесни места. Ето такива пребъдващи ще бъдат грабнати.
Какво обаче да ти кажа за отстъпилата църква?
Нищо друго, освен пророческите думи на Спасителя!
Защото когато Го питаха кога и къде ще бъде Второто Му Пришествие, Той отговори кратко и ясно:
“Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите…” (Лука 17:37) 
Нужно ли е да ти казвам, че при Второто Пришествие, което е след грабването на Църквата, ще се случи сблъсъкът между войските на звяра и Небесните войски на Господ Исус Христос?
Ето този факт в “Откровението”:
“И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство…” (Откровение 19:19)
А сега помисли какво друго да е трупът, освен отстъпилата от Исус църква? Какво да е онова тяло, в което не живее Духът на Бога, но духът на Антихрист? И какво друго да са орлите, които ще се съберат против трупа, освен Църква?
Църква, която ще изпълни пророчествата на Енох, седмият от Адам, който Апостол Юда цитира, като казва:
“За тях (разбирай, че това са антихристите, трупът, отстъпилата църква) пророкува и Енох, седмият от Адам, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него…” (Юдово 14-15) 
Моля те да имаш не твоя поглед, но погледът на Бога. Защото когато Исус нарича обществото на антихристите “труп”, Той има основание да го нарече именно така. Защото трупът не е просто мъртво тяло, но е умряло тяло. Едно е да си духовно мъртъв, тоест, езичник от този свят, а съвсем друго е да си живял в Бога и за Бога, но да си умрял. Когато Библията говори за трупа на човека Антихрист, тя няма предвид духовно мъртвите човеци, но само и единствено духовно умрелите. Защото духовно мъртвите никога не са се раждали, за да умрат, докато духовно умрелите веднъж вече са имали Живота на Бог, но са го похулили. Ето затова думата “труп” в пророчеството на Исус разкрива онова тяло, което някога е било живо, но е умряло. То е като да си представиш или спомниш погребение на някой човек. Хората плачат и жалеят за него, защото само допреди седмица той е бил жив. Но ето, че той е мъртъв и там, в ковчега, духът му го няма. Останал е само трупът, само това безжизнено тяло, което повече за нищо не може да послужи, освен да се разлага в земята.
Всичко това, за което ти говоря, Бог даде на ума ми и аз много се уплаших. Тогава отново питах Бога:
“Боже, в крайна сметка съдбата на всяко човешко тяло не е ли да умре? Как тогава Исус ще ни освободи от властния зов на земята?”
А Отец ми отговори така:
“Запомни, че земята прибира земното, докато Небето прибира Небесното. Онзи, който служи на земното, ще се привърже към трупа на отстъпилата църква. Онзи, който служи на Небесното, е умрял за земното и животът му е скрит в Мен.
Не можеш да влезеш в ковчега на последния Ной, ако си живичък за света и земното. В ковчега влизат само умрелите за себе си и за света, които оживяват за Царството. Вие трябва да умрете за земното, за да възкръснете за Небесното. Трябва да извървите целия Път, който извървя Моят Син. Само така в дело и действителност ще Го познаете по Съвършената Ми Воля…”
“Боже, как да стигна до познаването на Исус по Съвършената Ти Воля?” – попитах аз. А Отец ми отговори:
“Апостол Павел ти е оставил ключ за разбиране във Второто послание към Коринтяните. Вземи този ключ и отвори вратата за най-дълбокото библейско знание, защото днес мнозина в Църквата имат нужда от него…”
Така, послушал Бог Отец, аз взех ключа на Апостол Павел и отворих тази врата.
Следващата тема ще ти позволи да преминеш през нея и да употребиш пълноценно вярата си в Исус.

Leave a Reply