НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО – II ГЛАВА

2. ТЯЛОТО НА ХРИСТОС – ПЛЪТ ИЛИ ДУХ?

Виждаш как от предишния стих, с който завърших първата тема, става ясно, че Бог промисля за нас храна, наречена “благо” и определена, като “най-доброто” за човешката душа. Изобщо, моля те да имаш разбирането, че ако ние, като човеци, се грижим за тялото си, то и Бог се грижи за Тялото Си.
Как би живял ти, как би се хранил и обличал, ако имаш една огромна банкова сметка? Няма ли тогава върху тялото ти да се намерят най-скъпите дрехи, в устата ти – най-изисканите ястия, а животът ти да бъде възможно най-приятното прекарване?
Разбира се, че ще бъде! В това отношение нашият Бог има наистина несметни богатства и изобилия, с които би могъл да задоволи живота на едно безкрайно число човеци. И тази храна, наречена “благо”, която Бог ти дава, отговаря съвършено на Божията Благодат.
Защото какво друго да е Благодатта, освен “даване на блага”, с които нашите души да се наслаждават наистина с най-доброто?
В тази книга ти ще бъдеш свидетел на много диалози между мен и Бог, просто защото нещата наистина дойдоха от Него и аз исках да покажа пътят на самото благословение. Затова отново бях в разговор с Бога. Аз Го питах:
“Боже, Ти наистина ли Си толкова Верен на Словото Си? Наистина ли най-доброто от Тебе идва върху вярващите в Исус?”
А Бог ми отговори със заповед:
“Отвори хладилника и си сипи в чаша от портокаловия сок!”
Изпълних Божията заповед и си сипах сок в една чаша.
“А сега изпий сока!”
Изпих сока. А Бог ме попита:
“Къде попадна сокът?”
Отговорих:
“Боже, Ти Сам знаеш, че той попадна в тялото ми…”
Тогава Той ме провокира със следното предложение:
“Свали си единия чорап и се опитай да го изстискаш, така, както изстискваш пране. А след това забележи дали от чорапа ще потече портокалов сок!”
Това предложение ме разсмя. Имаше ли смисъл да правя това, след като прекрасно знаех, че сок от чорапа ми няма да потече?
Тогава отговорих:
“Боже, няма смисъл да си изстисквам чорапа, защото той не е част от тялото ми. Сокът не може да попадне в чорапа ми. Той вече е в корема ми…”
А Бог вече не просто ми говореше, но викаше в духа ми:
“Каква е тогава тази вяра на мнозина в това последно време, които искат да изливам в чорапите на съблазнителната блудница Вавилон? Нима мислят, че ще го сторя? Нима мислят, че Благодатта Ми ще тече и по полите на духовна проститутка? Те никога не са Ме познавали, защото никога не са били в Тялото Ми!”
Мълчах пред Бога и не знаех какво да Му кажа. Нещо липсваше в мен. Нещо не ми позволяваше да разбера причината за Божия гняв. А Духът, за да ме утеши и подготви за откровението, просто ми прошепна:
“Истинска Любов има не там, където влюбените се гледат в очите, а където и двамата гледат в една посока…”
До този момент аз бях гледал Бог в очите на Словото Му. Аз Го гледах и Той ме гледаше. Поглед се срещаше с поглед, но Волята на Отец беше друга:
Неговият поглед да изпълни моя, за да видя онова, което виждаше Той!
Тогава просто признах пред Бога:
“Боже, до сега Ти ме беше учил да виждам Словото Ти. Но за първи път аз разбирам, че Ти искаш да виждам чрез Словото Ти. Моите очи не значат нищо. Твоите очи значат всичко. И в това отношение аз просто съм сляп…”
А Бог докосна сърцето ми и допълни:
“За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят! Приготви се да кажеш Истината Ми на Църквата Ми, защото повече няма да позволя да Ме гледат, когато не виждат и да Ме слушат, когато не чуват…”
От думите на Бог разбрах, че днес има тотално неразбиране на Истината Му за Тялото Христово. Ето защо в тази тема, воден от Святия Дух, аз ще се опитам да ти разкрия в голяма пълнота темата за духовното Тяло на Бога, Неговата Църква.
Както вече се убеди от примера с портокаловия сок, Божиите благословения и изобщо цялата Му Благодат иде да даде Живот и Сила на Тялото, а не на нещата, вън от това Тяло. Ето защо ти трябва да се намираш в Тялото, ако искаш благата на Бога да насищат сърцето ти.
Първият въпрос, който се намери в устата ми, след като Бог ми даде примера с портокаловия сок, беше този:
“Боже, какво представлява Твоето Тяло?”
Какво, наистина, представлява Христовото Тяло?
Как Бог вижда от Небето Тялото Си?
Мнозина ще ти кажат, че Тялото на Исус е Неговата плът на този свят и няма да сбъркат в своите определения. Ние наистина сме Христовата плът. Апостол Павел казва в тази връзка:
“Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]…” (Ефесяни 5:29-30)
Какво значи, че сме в Христовата плът?
Ето най-трудният въпрос, на който отговор нямат мнозина. Някои считат, че щом сме Христова плът, то това им е достатъчна причина и основание да бъдат плътски. Само че Христовата плът не е плът. И ако Словото я нарича плът, то не е, за да издигаме в култ плътта. Някога християните в Ранната Христова Църква имаха могъщото движение на Духа и Божието помазание ги правеше да пребъдват в пълнотата на Божията Воля. Сам Апостол Йоан казваше в посланието си на тях:
“А вие сте помазани от Святия и знаете всичко…” (1 Йоаново 2:20) 
Какво знаеха тези помазани Божии служители?
Именно това, че Христовата плът не е плът, но Дух!
Тези ранни християни бяха внимавали в Евангелието. Защото Благата Вест им беше открила, че Този Христос, Който слезе от Небето на земята, изпълни пророческите писания на Стария Завет, така щото Божието Слово да се превърне в плът:
“И словото стана плът и пребиваваше между нас…” (Йоан 1:14) 
Словото беше станало плът. Исус се роди като Човешки Син и хората можеха да Го докоснат, да общуват с Него, и така да бъдат безкрайно благословени от допира със Съвършената Божия Любов.
Но виждаш ли, че ако и това Слово да стана плът, то в един момент плътта отново стана Слово? Защо?
Естествено, защото Исус се възнесе в Небето и от този миг връзката с Него стана невидима, тоест, контактуване не по плът, но по Дух. И ако и мнозина да считаха, че човечеството губи от възможността да познава Христос по плът, Същият Този Христос се обърна към един от Своите последователи, като му каза:
“Понеже Ме видя, (Томо), ти повярва, блажени ония, които без да видят, са повярвали…” (Йоан 20:29) 
Исус не каза, че невиделите Го по плът са нещастни, но блажени.
Блажени защо?
Естествено, защото те щяха съвършено да познаят Духовния Христос и Неговата чудесна изява чрез Святия Дух. И ако Словото стана плът, а същото това Слово е и Дух, то Истината на Бога ще те доведе до знанието, че Божията плът е изява на Божието Слово, а Божието Слово е изява на Божия Дух!
Моля те, вникни дълбоко в тази Истина, защото тя е основа за пълното разбиране на Божията Воля! Отец има едно дълбоко желание в Сърцето Си и това желание е да познаем Исус Христос по Дух. Защото това Христово Тяло, което сме ние днес, не може просто да е плът в плътския смисъл на думата.
Някога Апостол Павел и Тимотей, виждайки тенденциите на мнозина да се събират по плът, заявиха:
“Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме…” (2 Коринтяни 5:16)
Защо тези Божии служители правеха такова изявление? Не бяха ли те предупредени от Бога, че има нещо по-страшно от личната човешка плът?
Помисли върху твърде категоричните думи в Павловото послание към Галатяните:
“Защото плътта силно желае противното на Духа, а духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго…” (Галатяни 5:17) 
Бог ми откри, че тези стихове винаги са били четени от вярващите субективно, тоест, всеки ги е съотнасял към личната си човешка плът, а никой не се е замислял, че сборът от много човешка плът създава една по-опасна плът. Плът, която може да бъде обладана и обсебена от стотици и хиляди религиозни демони, така щото да стане постоянен изпълнител на една воля – волята на дявола. Аз искам да те убедя в това и нека като начало ти дам едни думи на Исус към последователите Му:
“Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. Но има някои от вас, които не вярват…” (Йоан 6:63-64) 
“Плътта нищо не ползва…” – ни казва Исус.
Вярваш ли ти в тези думи?
Защото и днес има някои, които не вярват. За тях е важно да се чувстват като плът Христова, без дори да се замислят, че плътта в нищо не ползва Исус. Всичко това ти показва, че вярата има един по-дълбок смисъл. Смисъл, за който малцина са ти говорили, а най-вероятно никой не ти е говорил. Защото истинската вяра в Исус Христос има едно единствено предназначение:
Да приеме, че думите на Божия Син са Дух и ако някой вярва в тези думи, той също е дух!
Ти си дух. Аз съм дух. Всички ние сме дух. Църквата е Дух.
“Какво е тогава плътта ни?” – ще попиташ ти.
Нека отговоря на това. Апостол Петър беше един от тези, които знаеха какво е плътта им. За своята си плът той писа следното:
“И мисля, че е право, докато съм в тая телесна хижа, да ви подтиквам чрез напомняне…” (2 Петрово 1:13) 
Виждаш ли, че Петър гледаше на собственото си тяло само като на място, където пребивава духът му?
Хижата е място, където живее някой, но нито хижата е този някой, нито този някой е хижата. И за разлика от хижата, която не може да излезе сама от себе си, този някой може да влиза и излиза, както и да кани в хижата, когото си поиска. Петър беше дух. И когато четеш посланията му, ти четеш онова, което духът Петър ти споделя за Бога, а не плътта Петър или душата Петър.
Моля те, приеми това, защото то не е моя човешка истина, но Божието Слово. Защото Христовото Тяло на тази земя е духовно Тяло, съставено от новородени човешки духове, свързани в Любовта, Светлината и Силата на Святия Дух. И вярата, която имаш в Исус, е свойство на духа ти, а не на душата или плътта.
Ако не можеш да отделиш себе си от хижата, в която живееш, то за каква вяра и ходене в Бога може да става дума?
Нека ти кажа, че вярата в Бога има един много силен ефект на скриване в Бога. Понеже Бог е Дух и Неговото Тяло е духовно. Апостол Яков ти говори за тайната на вярата, като казва:
“Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят…” (Яков 2:19) 
Искаш ли бесовете да треперят от вярата ти?
Тогава помисли, че и те трябва да вярват, както казва стихът.
Но какво тогава е вярата?
В “Евреи” за нея се казва, че:
“…вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат…” (Евреи 11:1) 
Но я си представи, че бесовете те виждат как вярваш!
Ще треперят ли тогава?
Ясно е, че вярата трябва да те скрие в Бога, за да станеш невидим, защото само от невидимите неща би треперил един нечист дух и би вярвал. Но невидимите неща не са плътни, но безплътни. И именно затова плътта в нищо не ползва Бога.
“Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:24) 
Моля те да разбираш, че Истинското Христово Тяло по Съвършената Божия Воля трябва да бъде невидимо за дявола:
“…защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога…” (Колосяни 3:3)
Ако животът ти е скрит, то значи, че е невидим. Но ако е невидим, то значи, че в действителност си се превърнал в част от духовното Тяло на Исус. Ето затова Тялото Христово не е плът, но Дух. Нечист дух като дявола, който е изхвърлен от Бога на земята, може да забелязва само онова, което е пръст и плът. Той може да атакува само плътското и душевното, но не и духовното.
Когато Бог ми даваше тези знания, аз бях много изненадан. Умът ми трудно можеше да схване Божията Истина. Тогава казвах на Бога:
“Боже, струва ми се невъзможно това. Все пак, ако дяволът не би видял живота ми, скрит в Тебе, то не би ли видял хижата ми. Нали плътта ми е видима? Не обезсмисля ли видимостта на плътта ми скриването на духа ми в Твоя Дух?”
А Бог отговори на въпроса ми с въпроси:
“Даже дяволът да види хижата на твоя дух, то ако твоето “аз” е скрито в Мене, той може ли спокойно да застане пред тази хижа? Няма ли да тръпне във всеки миг като крадец в небрано лозе, незнаещ откъде ще го порази стрелата на пазача? Знаеш ли колко много се плаши лукавият от хижи, в които липсва “аз”-ът и Исус е станал пълновластен Стопанин?
Забравил ли е нечестивият поражението си при Възкресението на Исус? Забравил ли е какво направи Моят Син, когато отиде в тъмницата, за да даде Благата Вест на духовете там? Защо нямаш очи да прочетеш съвършената изповед на Павел?”
Нека сега да прочетем тази изповед заедно:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
Забелязваш ли, че Павел в тази изповед изобщо вече е изключил плътта?
Той не говори за плътта си като за плът, но като за тяло.
Защо Павел изключва плътта си? Защо вече я нарича “тяло”?
Много просто:
Защото тази плът вече е разпната и умряла!
Въпросът е:
Ние днес плът ли имаме или тяло?
Знаеш ли колко много е ревнив Бог?
Той не ревнува за плътското и душевното в нас, но само и единствено за духовното. Защото Той ми каза и това:
“Ти не може да си в Моята плът, ако държиш на своята плът! Не може да влезеш в Живота на Моето Тяло, ако предпочиташ живота в своето си тяло! В Моето Тяло ти ставаш скрит и невидим, докато в своето си една отворена врата за целия свят…”
Роден ли си от Божия Дух?
Ако е така, то намери себе си в думите на Исус:
“Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отгоре. Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа…” (Йоан 3:7-8) 
Хайде, провери се! Излез навън, когато е ветровито.
Какво ще забележиш тогава? Нима ще можеш да видиш вятъра? Нима ще го уловиш в шепи?
Не! Ти само ще усещаш как свири в ушите ти. Но едва ли ще се намери синоптик или метеоролог, който да ти каже откъде идва вятърът и накъде отива.
Ето така е с родените от Духа! Те са скрити в Бога! И само шумът им, ако чуе дяволът, събира войските си и бяга! Именно в този вятър е Силата, която ще помете като прах всичките войници и стратези на лукавия.
Всички тези истини, които ти давам в тази тема, целят само едно:
Да отворят сърцето ти за съвършено познаване на Божията Воля за Христовото Тяло. Отново искам да повторя, за да го затвърдиш в себе си:
Христовото Тяло е Дух, а не плът!
Плътта има някои свойства, които трябва да разбереш, за да ти стане ясно защо тя е противна на Бога. Разделяйки плът от плът, Апостол Павел ще ти каже в посланието си:
“Всяка плът не еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите. Има и небесни тела и земни тела, друга е обаче славата на небесните, а друга е на земните…” (1 Коринтяни 15:39-40) 
Виждаш от тези думи на Апостола, че има различна плът. Ако човешката плът би образувала земни тела, то Христовата плът ще образува Небесно Тяло. И ако славата на човешките тела е една, то Славата на Христовото Тяло е съвсем друга. А понеже водещото в тази тема е да разглеждам общото на плътските и духовните неща, а не субективното, то нека да продължа със свойствата на плътта, както ти обещах по-горе. Когато плът се събере с плът и така станат множество от плът, то тогава и плътски ум се събира с плътски ум, за да се получи нещо, като обществен ум, като обществено съзнание. Над такова обществено съзнание дяволът не действа поединично, но общо. Ето защо духът над такава огромна маса от плътски умове, няма да се състои от един, а от много духове, които събрани заедно образуват могъща корпорация, тоест, налице е вече един корпоративен общ дух, едно демонично духовно тяло, паснало си със стотиците хиляди и милиони плътски умове. Такава плът винаги е била програмата максимум на Сатана. Такава плът е визитната картичка на самия Луцифер, неговата пълноценна духовна реализация.
Тази тема ще е непълна, ако не ти покажа действието на корпоративен дух над обществена плът, за да разбереш защо Христовото Тяло не бива и не трябва да бъде плът. Ето как “Книгата Битие” разкрива това:
“А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха…” (Битие 11:1-2) 
Забелязваш ли, че Словото разделя език от говор? Защо го прави?
Естествено, за да ти покаже, че става дума, както за човешка плът, така и за човешка душа. Езикът е нужен на плътта. Чрез него тя говори. Докато говорът е нужен на душата, защото чрез него реализира общение. Каква по-удобна перспектива пред дявола, за да упражни влиянието на силен корпоративен дух. И ето, че той наистина го прави. Тези хора с един език и говор започват да вършат нещо показателно:
“И рекоха: Елате да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя…” (Битие 11:4) 
Едва ли има нещо по-нормално от това хора да си съградят град, където да живеят. В крайна сметка всички градове, в които живеят хората, някога са били построени с общи усилия. Но има две неща в намерението на тези хора с един език и говор, които са против Божията Воля.
Първо: Те искат върхът на кулата им да стига до Небето.
Второ: Те искат да си спечелят име.
В първото желание недвусмислено прозира желанието на дявола да впечатли Бога с корпоративния си дух.
Защо?
Ами защото той изгуби величието си в Небето и този строеж беше начин да направи нова заявка за величие.
А сега забележи второто желание. То говори, че хората искат да си спечелят име. Толкова много хора, а пък само едно име… Нормално би било да искат да си спечелят имена, но Библията ясно показва, че искат да си спечелят само едно име.
Следователно всички хора са били подчинени на един дух, вършещи само една воля за издигането на едно име. И те наистина си спечелиха това име, защото, след като разбърка езиците им, Бог нарече безумния им проект “Вавилон”. Това беше името, което хората си спечелиха някога. По-важно остава Господното изявление и реакция, когато Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. Ето какво заяви Всевишният:
“Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е, което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да правят…” (Битие 11:6) 
На пръв поглед изглежда, че сякаш Бог е безсилен да се справи със създалото се положение. Той не може да им забрани. Как разбираш това?
Отговорът е, че Бог е Дух и Той във въздействието Си би търсил ефект върху човешкия дух, тоест, върху съвестта и духовните устои на отделния човек.
Но когато този отделен човек е станал част от цялото?
Когато плътският му ум е бил впрегнат с всички останали умове във вършенето на онова, което вършат и другите?
Изобщо, моля те да вникнеш в дълбокото, което Бог изяви на мен, а сега и аз изявявам на теб. Ако твоето лично тяло живее, стройно сглобено от милиарди клетки и всички те слушат волята на личния ти дух, то по подобие на връзката между духа и тялото ти усилията на дявола винаги са били да създава нечестиво съгласие между мнозина човеци, та самото им съгласие да бъде онази свързваща верига между мнозината, която да ги превърне в безволеви изпълнители на един дух.
И сега най-важното:
Дяволските усилия да упражнява влиянието на корпоративен дух става само чрез използването на отделната човешка плът и душа!
Но ако някой е духовен и е предал себе си на Бога, то той би бил свързан с Бога, а не с дявола. Или, както е писано:
“Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда за званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички…” (Ефесяни 4:4-6) 
и още:
“Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов…” (Римляни 8:9)
“Не си плътски…” – ти казва Божието Слово. Тези думи са твърде отговорни, за да влязат през едното ти ухо и излязат през другото. Защото плътската обхода и живот са нещо твърде опасно за вярващия. С подобна обхода той съзнателно се отделя от Божия Дух.
Какво се случва тогава ли?
Следващата тема е естествено продължение и отговор на този въпрос и затова вече аз ще продължа с нея.

Leave a Reply