ПРОКЛЯТИЕТО “АКЕЛДАМА” – IV ГЛАВА

4. ТРАГЕДИЯТА НА ЧУЖДЕНЦИТЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Човек наистина трябва да се издигне с ръката Господна в Небесните селения на Святия Дух, за да разбере една простичка истина, а именно, че:
Земните свидетелства за благословението на земните човеци са една голяма лъжа!
Защо лъжа? И кой би отказал благата на земята, след като са толкова важни за нашето съществуване?
Разбира се, че никой!
Но аз тук не ти говоря да се отказваш от земните блага, а да не ги поставяш пред Исус, Който е Вечното Благословение. За хора, които всякога са стояли сред плевели, става напълно нормално да им подражават. Нещо повече – мнозина намират в себе си нечестива подбуда да ги оправдават. Да пишат за тях цели книги и така още повече да развращават и объркват Божиите хора. Аз помня как преди години буквално натискаха в ръцете ми една книга, в която теолог-милионер беше писал за благословенията и проклятията. И този теолог, не можещ да погледне по-далеч от роговите рамки на очилата си, беше насърчил всички с една съблазнителна аритметика, която гласи:
Вярвай в благословенията и ще ги получиш!
Отхвърляй проклятията и няма да ги получиш!
За мнозина тази книга беше като манна небесна. Най-сетне се намери някой, който да пришпори всичкото им користолюбие и сребролюбие. И то – библейски аргументирано и оправдано.
О’кей! Няма проблеми!
Почваме да трупаме благословения, защото Господ ни ги е дал!
Но, както е известно, змията винаги се крие в пукнатините на Канарата, сиреч, дяволът се подвизава най-успешно в непълната истина. Защото именно непълната истина е като Канара с пукнатини. И ако Канарата не иска да ти стори нищо лошо, то от пукнатините надничат змии, готови да те ухапят смъртоносно. Ето така, чрез тази теологическа книга, змиите на Мамон не просто ухапаха, но умъртвиха голяма част от църковните множества.
Как го сториха? И защо в тази теологическа книга за проклятията и благословенията се отвори ниша за дявола?
Нито повече, нито по-малко – заради факта, че беше игнориран Исус, Който е Вечното Благословение, както и примерът на Юда, който е вечното проклятие.
Когато човек се откаже да мисли за Вечното, той твърде бързо преминава към преходното. А там, в преходното, и самата вяра става преходна.
Не вярваш ли това? Как тогава ще обясниш преходът на вярата, който се случи във всички църкви през последните петдесет години?
Защото от вяра в Исус, църквите преминаха към вяра в просперитет!
Това не е ли преход? И този преход не се ли дължи на човеци, които поквариха Христовата Вяра с преходните си книги?
Ето затова ти казвам, че когато се откажеш да мислиш за Вечното, то тогава вярата ти става преходна.
Помисли тогава! Вярата, завещана ни от Исус, преходна ли е или е Вечна? Земни преходни съкровища ли заповяда да трупаме Исус или Небесни непреходни съкровища? Благословенията ли трябваше да търсим или Благословителя? От проклятия ли трябваше да пазим сърцата си или от проклетия?
Представи си тогава един побъркан от ужас дявол. Дявол, който знае, че му остава малко време. Дявол, който вижда как църквите ходят с Исус в небесните места и никак не може да застане против тях.
Какво е нужно на един такъв побъркан дявол? Не му ли трябват слуги, които да свалят девиците на Младоженеца долу?
Разбира се, че му трябват. А тогава се появява един рафиниран теолог като Дерек Принс и посочва на девиците благословенията по земята, като им казва:
“Слезте и си ги вземете! Вземете здраве! Вземете просперитет! Вземете успешните си бизнеси! Заложете на благословенията…”
И ето, че девиците постепенно поддават. И като слизат, започват да изповядат користолюбието и алчността, като ново движение на Святия Дух.
Движение на вяра! Трупай народе!
Грабете църкви! Господ ви е дал благословения!
Нищо подобно! Пълна дяволска лъжа, измислена в дълбочините на дяволското сърце. Защото в ден, когато Бог Отец очакваше жертвени юнци пред Своите Святи Олтари, църквите се напълниха с прасета и шопари. И никой от измамените не разбра, че това не беше движение на Святия Дух, но последната лъжа на Мамон, придружена от всякакви лъжливи чудеса и демонични знамения. Защото там, където се събират земни благословения, идва да бди земното проклятие. Както ми каза това Исус в книгата “Пътят Христос и другите пътища”:
Земното благословение е магнит за земното проклятие!
Можеше ли вече побърканият дявол да съсипва сърцата?
Разбира се, защото те натежаха от земни благословения.
Можеха ли вече демоните да не се притесняват, че някой ще се издигне в Божието Присъствие?
Разбира се! Защото кой би се изкачил на Хълма Господен, когато раницата му е натъпкана с благословения, които дърпат надолу.
“Гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти!” – ето тези Святи Христови думи зачеркна Дерек Принс и стотици други милионери като него. И въпреки, че този заблудител има офиси по целия свят, пак зная, че той няма дори една едничка стая в Сион. А аз не съм повярвал в земни принцове, та да търча след свидетелствата им. И никак не ме вълнуват земните благословения, защото времето им изтича и те всички са приготвени за огън.
Казвам ти, братко мой! Нито къщи, нито коли, нито банкови сметки, нито пари – нищо земно няма да остане при изпълнението на Божия Гняв.
Защо тогава мнозина трупат? Не затова ли, понеже думите на Исус са им чужди? Но ако са ти чужди думите на Спасителя, то тогава не си ли станал чужденец?
Казвал съм това в книгите против търговците в Храма, но ще го повторя и тук:
Най-страшното, което може да сполети вярващия, е той да се окаже странен и пришелец в Небесния Ерусалим!
И ако ти непременно искаш да избегнеш тази проклетия, то се приготви да видиш страшното видение, което Исус разкри пред очите ми. Защото това видение е свързано с трагедията на чужденците. Затова нека сега да ти споделя самите думи, с които Исус подготви сърцето ми за самото видение. Ето какво ми каза Той:
“Сега ще дам на Моите чеда да видят неща, които завинаги ще останат като предупреждение в сърцата им. Защото тази нива Акелдама е привлекателна само до онзи миг, в който настъпи погублението на чужденците. А там, сред плевелите, има две думи, които са напълно забранени като помисъл и действие. И това са думите: Покаяние и сетнина! Никой в Акелдама не мисли за покаяние, защото самите богатства заглушават гласа на съвестта и закоравяват сърцата към Гласа на Святия Дух. Никой в Акелдама не мисли за сетнина, защото са приели да служат на измамата, че могат да имат дял от двата свята. Ами тогава да вземат и просто да скъсат от библиите си притчата Ми за бедния Лазар. Да напишат свое собствено евангелие, в което Лазар липсва. Така никак няма да ги бодат думите на Авраам към богаташа:
“Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, както и Лазар злините. Но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш…”
Но ако небе и земя преминават, а думите Ми стоят, то както и да се заблуждават сребролюбците, те няма никак да избегнат тази притча. Защото тя е зеницата на Господното Спасение. Затова виж сега колко ужасни и проклети са последиците от всяко сребролюбие!”
След тези думи Господ ми даде и самото видение. Аз виждах богаташи, чиито сърца горяха от неугасим огън. Но не това беше най-ужасното в състоянието им. Нещо друго видяха очите ми, тъй че изумлението ми беше пълно. Защото от самите сърца на богаташите излизаха златни въжета, чиито краища се намираха в дълбочините на ада. А тогава Исус ми каза:
“Нека да те приближа при тези нещастници. За да видиш онова, което наистина ще те впечатли…”
Така Исус ме приближи до горящите човеци. И ето, че когато видях сърцата им, аз забелязах сребърна верижка, чийто долен край беше опънат до скъсване. И онова златно въже, което слизаше в дълбочините на ада, бе здраво завързано именно към сребърната верижка. То я опъваше с всичка сила, а верижката сякаш, че видимо се топеше от огъня в сърцето. Това ме изуми и аз попитах Исус:
“Господи мой! Каква е тази сребърна верижка, опъната до скъсване?”
А Исус ми отговори:
“Когато вие се родите на земята, Отец Ми ви дава дух, жизнено дихание, което да оживотвори тялото ви. А освен дух, вие получавате и душа, в която с годините ще намерите “аз”-а си, познанията си, чувствата си. И ето тази верижка свързва духа, душата и тялото, за да бъдат едно. А ти сега разбери, че най-големите изпитания за тази сребърна верижка настъпват тогава, когато духът иска едно, душата – второ, а тялото – трето. Тогава верижката се опъва на всички страни, понеже е подложена на сериозно изпитание. И ако верижката не съумее да съгласи духа, душата и тялото, то е възможно и нейното скъсване…”
Думите на Исус ставаха все по-ясни за сърцето ми, тъй че отново Го попитах:
“Господи мой! Това ли е имал предвид Соломон, когато е записал в “Еклесиаст” думите:
“Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, или се строши стомната при извора, или се строши колелото над кладенеца, и се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал…” (Еклесиаст 12:6-7)
“Точно така, момчето Ми! Това е имал предвид Соломон. Но ти сега виж сребърната верижка при този богаташ и Ми кажи:
Ще устои ли дълго сребърната верижка на опъването от златното въже?”
“О, Господи мой! Та тя видимо се топи от дяволския огън, и самото въже я опъва твърде силно. Ето защо си мисля, че тя скоро ще се скъса…”
“А когато тази верижка се скъса, той кой стих от Словото на Отца Ми ще се изпълни над богаташа?”
“Исусе! Без всякакво съмнение ще го настигнат думите:
“Сребролюбието отнема живота на завладените от него…” (Притчи 1:19)
“А разбират ли сега всички Мои, че сребролюбието е не просто страст на душата, но въже от дълбините на ада? Разбират ли чедата Ми, че ако съгласят духа, душата и тялото си, за да следват Мене, то непременно сребърната верижка ще удължи живота на дните им, понеже Святият Дух ще я заздрави и укрепи? Защото животът се скъсява толкова по-бързо, колкото повече нечестиви фактори влияят върху тази верижка. И понеже сега ти давам видение за сетнината на сребролюбците, то виж какво ще се случи с тези тримата, които горят от огъня на Молох и въжетата на Мамон ги дърпат неудържимо от ада…”
Отново гледах на страшното видение, когато забелязах как по даден знак верижките и на тримата се скъсаха. А тогава телата им паднаха на земята, но духовете и душите им полетяха към ада, вързани от въжетата. И те, ужасени от мигновената промяна на съдбите си, изкрещяха с диви гласове, като викаха:
“Ние сме Божии чеда, християни! Защо ни дърпат тези въжета надолу? Къде ни дърпат те? Какъв е този ужас спрямо нас?”
А Исус, без да обръща ни най-малко внимание на ужасените им викове, ми каза:
“Нека сега да последваме тези поклонници на Мамон. Защото всяко въже ще отведе човека при оня, на когото се е уповавал в живота си…”
Така Исус ме прегърна със силните Си ръце и двамата с Него полетяхме надолу. И ето, че очите ми забелязаха как край самите златни въжета се появиха демони. И като пълзяха по въжетата, бързаха да се вмъкнат в сърцата на богаташите. Това направи ужаса на човеците безкраен. И те, с още по-диви крясъци махаха с ръцете си, като казваха:
“Махайте се от нас! Махайте се, чувате ли!”
Но демоните не искаха да чуват нищо. Вместо това, сочейки скъсаните верижки в сърцата им, те им казваха:
“Три в едно е вечен принцип на Йеова. А тук са две, защото третото остана на земята. И сега ние ще заемем мястото му…”
Така демоните се шмугнаха в човеците, а Господ, като ме погледна с остър поглед, каза:
“Сега разбираш ли защо червеят на тези богаташи не умира, и огънят им няма да угасне? Именно защото три в едно е Вечен принцип на Моя Бог и Отец…”
“Ами ние, Исусе! Какво ще стане с нашите верижки, когато смъртните ни тела останат на земята?”
Господ се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Не обещах ли Аз прославени тела за Моите?
Ето, казвам ти, че времето за тези тела наближава неудържимо. Но ти сега гледай как богаташите ще се явят пред господаря си, комуто са слугували с всичката вяра на сърцата си…”
Отново гледах на видението, когато забелязах, че богаташите бяха изтеглени от самия дух на Мамон. И той, като ги притегляше с въжетата си, се смееше гръмогласно, като им казваше:
“Ха, ха, ха! Още ли не вярвате? Още ли се чудите? Още ли недоумявате? Та вие сте мои – от главата до петите…”
“Как ще сме твои? – закрещяха богаташите и продължиха:
“Ние сме свидетели на Господ Исус Христос, а станалото с нас е някакво недоразумение, което Той непременно ще поправи…”
От самите им думи гърленият смях на Мамон чувствително се усили, а така започнаха да се кикотят и самите червеи в сърцата им. А Мамон отново каза:
“Такова нещо не е имало от века, нито ще се случи довека. Защото Оня на небесата никога не греши в преценките Си, та да се разкайва за делата Си. Ха, ха, ха!”
Все още не можещи да приемат сетнината си, богаташите извиха силни гласове, като се задавяха с плач и ридания:
“Исусе! Призоваваме Те! Дай ни отговор защо сме тука? Ние сме праведни, умити в Кръвта Ти. Нима Кръвта Ти е изгубила силата си? Нима дяволът е спечелил битката при Голгота?”
Погледнах към моя Господ, защото богаташите споменаваха Името Му, но по Лицето Му не премина дори и потрепване. И Той, като ме погледна със светлите Си зеници, ме попита:
“Защо всякога природата на греха постъпва по един и същи начин? Защо тези Ме викат сега, когато можеха да Ме извикат преди?
Казвам ти, Стефане:
Две хиляди години очите Ми гледат едно и също. Богаташи, които са горди и надменни на земята, а в ада се стопява всичката им гордост и надменност. Богаташи, които грабят, презират, мачкат и унижават. А след това имат наглостта да съизволяват с Бога и да Го питат защо са на мястото, което им подобава. Но нека сега, за свидетелство на Моите чеда, Аз да им отговоря. Да се явя пред тях, понеже Ме викат и дори се съмняват, че съм Спасител…”
Така, след последните Си думи, Господ се изяви пред самите богаташи и Мамон. Тогава духът на светското богатство падна по лицето си, като закри с крила главата си. И ето, че Исус погледна на сащисаните богаташи, които не вярваха, че толкова скоро Той ще се отзове на крясъците им. А Господ, като простря ръка, посочи към сърцата им, като им казваше:
“Отец Ми погледна на земята и даде Своя Единороден Син за Спасение на всеки, който Го повярва.
Синът погледна на смазаните и убитите от греха и даде Кръвта Си, за да се простят греховете им и да получат Вечен Живот.
Моите Апостоли тръгнаха по земята и дадоха целия си живот, за да има Светлина и Благодат на света.
Последните Ми поколения от живи чеда търсеха всеки възможен миг, за да дават и така да се уподобят в Моята даваща Любов.
Какво дадохте вие – на света, на Моите, и на Мен и Отца Ми?”
Богаташите наведоха главите си, понеже не можеха да издържат погледа на Исус. Но въпреки това първият от тях се опита да говори, като казваше:
“Ами аз… Какво давах аз… Аз не давах… Аз… взимах. Всъщност – давал съм на децата си, но в другите случаи продавах. Имах църковен бизнес и вярвах, че така ме благославяш, за да върша Делото Ти…”
След първия богаташ се опита да говори и вторият, като казваше:
“Аз не помня някой да ни е давал пример за даване. Само Ти, но Ти Си Господ, а ние – човеци…”
Тези думи накараха Исус да го изгледа с презрение и да му каже:
“Ако лъжеш тук, в присъствието на Вечния Съдия, то как би издишал лъжа пред Престола на Святостта Му? Как се събираше огромната ти заплата, ако не с даване? Колко плюнки си пръскал от амвона, за да се събере от овцете всичкото ти благоденствие?”
На тези думи вторият богаташ смутолеви:
“Те вършеха това като за Божий помазаник…”
В отговор от очите на Исус излязоха светкавици. И Той, с още по-гневен Глас извика:
“А ти помазаник ли беше или вълк към агънцата Ми? Колко Мои чеда разкъса с алчността си? Колко Мои овце разпръсна с гордостта си? Колко кротки и тихи разплака с коравосърдечието си?”
Вторият вече не можеше нищо да каже. А третият, като гледаше агонията на другите двама, сложи ръка на устата си и наведе главата си. Но Господ никак не пропусна и него. И като го посочи, питаше го:
“Ти, който непрестанно свидетелстваше в църквите за чудесата на просперитета, благослови ли някой от Моите сиромаси? Събра ли на угощение куци, гърбави, сакати и недъгави, които не могат да ти отплатят, та да ти бъде отплатено от Мене във Възкресението на праведните? Трогна ли се сърцето ти от сълзите на вдовицата? Трепна ли ръката ти от просията на сирачето?”
И понеже богаташът не отговаряше, Исус извади Меча Си и го простря към сърцето му, казвайки със страшен Глас:
“Отговори, когато те питам!”
И ето, че едвам-едвам от устата на богаташа се отрониха думите:
“Аз бях в елита. И на мен ми бяха чужди хорските неволи и теготи. Чужди ми бяха сълзите на вдовицата. Чужди ми бяха протегнатите ръце на просещото сираче. Чужди…”
В следващия миг Исус вече запечатваше с Гласа Си богаташите, като им казваше:
“Ето затова сте чужденци за Моето Царство! Ето затова Небето няма да приеме нито виковете ви, нито стенанията ви, нито охкането поради ужаса ви. Защото ви беше чуждо даването даром и никак не придобихте Сърцето на Сина, но станахте търговци и престъпници. Защото ви беше чужда мъката на бедните и никого от тях не стоплихте, нито му послужихте. Защото през целия ви празен живот бяхте пиявици по Моето Тяло и затова пиявици ще смучат сърцата ви…”
След тези думи, с гневен Глас Господ заповяда на Мамон, като му казваше:
“Окови тези чужденци на най-острите скали в ада! И им дай да пият в пълна степен от виното на Божия Гняв. Денем и нощем, до вечни векове!”
В следващия миг Исус замахна с ръката Си и Присъствието Му изчезна отпред богаташите. А Мамон, като се изправи, отново се разсмя с гърления си глас, като казваше:
“Вие, несъмнено, сте едно от постиженията ми. Ха, ха, ха!”
Братко мой! Аз съм имал стотици видения от Исус, но сега искам да знаеш, че това е най-страшното. И ако би помислил, че Исус непременно ще ходи, та да отговаря на всеки защо е поставен в ада, то бъркаш.
Не, приятелю! Самият огън и жупел от Бога ще се сипе по нечистите съвести на проклетите. И там, в огъня на ужаса, те ще чуват всички Божии въпроси, на които не са имали вярата и любовта, за да им дадат отговор приживе.
Ето, моля те със сълзи на очи:
Нека не ти бъдат чужди човешките теготи и проблеми!
Нека не ти бъде чуждо даването даром!
Нека не ти бъдат чужди сълзите на вдовицата и протегнатата ръка на сирачето! Защото така ще увериш сърцето си, че е родено в Сион и превъзмогва над Мамон. Колкото до онези богаташи и търговци, на които са чужди всички проявления на Божията Благост и Милост, то те наистина са чужденци, отишли да се погребат в Акелдама.
И ако такива не се покаят – днес и сега – нека бъдат проклети пред Господ и пред цялото Небе! Нека се скъса сребърната им верижка и да се счупи златната им чаша! Нека се строши стомната им при извора или колелото им над кладенеца!
Защото тези са днешните убийци на моя Господ и Бог!
Амин и Амин!

Leave a Reply