ПРОКЛЯТИЕТО “АКЕЛДАМА” – III ГЛАВА

3. ПЛЕВЕЛИТЕ НА СРЕБРОЛЮБИЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Хвани сега ръката Господна и не я изпускай, докато не видиш изтление и докато духът ти не се възкачи в Небесния Ерусалим. Отново те моля! Хвани ръката Господна, защото Исус е безкрайно Верен да потвърждава с Присъствието Си всяка пророческа книга на Сион. Защото ето това – че вярващи се отказаха да държат ръката Господна – скоро ги направи прицел на сатанинските измами. И те, предпочели да държат мазната и тлъста ръчичка на някой наемник, побързаха да приемат думите му за Дух и свидетелствата му за Истина.
Аз бих намерил утеха при мисълта, че днес нещата на земята са строго разделени и всеки клас стои в нивата, която заслужава. Тогава бих казал на Исус:
“Благодаря Ти, Господи! Защото Си направил нещата твърде изчистени и забележими. От едната страна е Твоята Нива, а от другата страна – Акелдама. Едната ражда истински Божии жита, а другата – тръни и плевели. Да вървим тогава при житата и да се уповаваме на Тебе!”
Да, ама не! Защото притчата на Спасителя твърде скоро ще отрезви умовете ни. Защото тази притча не ти казва, че плевелите и житата са напълно разделени. Друго казва тя:
“Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите…” (Матея 13:24-26)
И сега помисли, братко мой! Ако Исус ни разкрива, че Мамон вече има собствена нива, наречена Акелдама, то каква ли е станала властта на плевелите над житата? И не се ли явява тази негова нива именно днес, в окончанието на времената и поради умноженото беззаконие? И как изобщо си представяш ти това умножаване на беззаконието?
Нека ти кажа каква е моята представа:
Първо – когато става дума за беззаконие:
Виждаш нива с житни класове, а между тях – тук-таме има плевели.
Второ – когато става дума за умножено беззаконие:
Виждаш нива с плевели, а между тях – тук-таме житни класове.
Трето – когато нивите на земята отхвърлят призива за покаяние, дошъл чрез Божиите слуги, пророците:
Виждаш нива с плевели, а между тях няма нито един житен клас.
И ако при първият и вторият случай можеш да пожънеш част от нивата за Бога, то при третия случай жетвата е на дявола. Тогава ти нямаш нито работа, нито призвание или прицел да ходиш на такава нива. И ето тази трета нива е Акелдама. Тя е триумфът на дяволските плевели над Божиите жита.
Но как тогава стои въпросът с другите две ниви?
Истината е, че първата нива отдавна е изчезнала по земята. Тя е била във времената на Ранната Христова Църква, когато и напътствията на Апостол Павел са подсказвали, че става дума за отделни плевели сред многото жита. Точно затова той е съветвал вярващите с думите:
“Отлъчете нечестивия човек изпомежду си…” (1 Коринтяни 5:13)
Няма нищо по-естествено от това стотиците жита да видят плевел и да побързат да го отлъчат изпомежду си. Но същият този Павел предупреди бъдните поколения и най-вече – Божият жив остатък преди свършека, като каза:
“А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла…” (Тимотей 4:1-2)
А и Сам Господ каза на всички ни за това време:
“Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене. Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал…” (Йоан 16:2-4)
Как мислиш, братко мой? Ако в началото Павел говореше за отлъчването на нечестивия, то как Исус говори, че отпосле ще се отлъчват праведни? Това не иде ли да ти покаже как нивата сменя действителното си състояние? Защото е нормално да се отлъчат плевелите отсред житата. Но когато житата биват отлъчени отсред плевелите, то това е вече сигнал за умножено беззаконие. А когато беззаконието стане пълно – то тогава нивата е под Божието Вечно проклятие и се превръща в Акелдама, сиреч Кръвна нива – място, където е стъпкана и похулена Кръвта на Господ Исус Христос.
Ето такова е проклятието Акелдама! Проклятие, дошло чрез потомците на Юда и чрез непрестанното дрънкане на техните сребърници!
Как мислиш тогава? Ще реагират ли с усмивка поклонниците на просперитета, ако им кажеш, че целият американски кръг от “Божии генерали” е проклет, понеже проповядва спасение с пари, а не Спасение с вяра? Ще извикат ли “Амин”, ако им кажеш, че Бени Хин и още сто шоу-евангелисти са се сдушили с Мамон, тъй че таксата им да се качат на амвона не пада под петдесет хиляди долара на вечер? Ти можеш ли да спестиш петдесет хиляди долара за една вечер? А за година? А за цял живот?
Но ето, че когато в една нива се зашушука за някой голям плевел, то всичките малки житни класове навеждат главите си и цъкат с език от възхищение.
“Я, колко е мощен този Божий генерал!”
Ами ако не е Божий слуга, а съблазнител на Мамон? Какво ще сторят тогава класовете? Ще купуват ли книгите му, за да го направят още по-златен? И ако емисари на този същия плевел покварят със сребролюбие собствения им пастир? Ще слушат ли те три пъти седмично проповеди за финансов просперитет? Ще стоят ли в събрание, където една шепа плевели задушават всички с гордостта и алчността си?
Аз не мога да стоя спокоен при подобни мисли. Защото в това измамливо и проклето дяволско време човек трябва да избяга от всяка земна нива, за да се насади в Небесната Нива на Исус. Защото само там Той е Единственият Жетвар и Единственият Пастир. А Той никога няма да ни изневери, никога няма да ни излъже, никога няма да ни ограби, никога няма да ни съблазни. Тези, които съблазняват, са долу. Тяхното призвание е призванието на наемници, сиреч, на плевели, които задушават и убиват житата.
Преди да ти разкрия самото видение от Исус, свързано с плевелите на Акелдама, аз искам да ти споделя свидетелството на една сестра в Христа, която е имала нещастието да бъде в нивата Акелдама. В такава нива е напълно нормално да видиш как цъфтят плевелите на лицемерието и фалша. И ето, че на празника Цветница пастирът организирал шоу-спектакъл по посрещането на Исус в Ерусалим. И, както подобава на Божии “праведници”, човеците започнали да събличат връхните си дрехи и да ги мятат по пътеката, където с царствено величие започнал да пристъпва и пастирят, като безупречно “подобие” на Спасителя. Така той вървял бавно към амвона, а хората хвърляли дрехите си и викали:
“Осанна на Давидовия Син! Благословен Оня, Който иде в Господното Име…”
Ето, че дошъл ред на пастирската съпруга да хвърли връхната си дреха. И тя, хващайки палтото си от норка с фините си ръчички, хвърлила също дрехата си, но някак встрани до самите столове, за да не го стъпче нейния съпруг. А той наистина внимавал и не настъпил семейното капиталовложение. А моята сестра в Исус, понеже видимо закъснявала за събранието, влязла в последния момент, когато пастирят вече се качвал на амвона. И понеже нямала откъде да мине, за да седне на стола си, карала направо по хвърлените дрехи. А за нещастие, времето вън било дъждовно и кално. И тя, за разлика от пастира, не дошла с автомобил до църквата, но пеша, тъй че обувките й били омърсени с кал. И сестрицата, без да осъзнава в какъв грандиозен скандал ще се забърка, взела, че настъпила с калните си обуща палтото от норка на пастирската съпруга.
О, ужас! Пребледнялата първа дама на църквата изпищяла с всичка сила, тъй че стотици погледи се обърнали да видят какво става. А тя, вдигайки скъпоценното палто от норка, погледнала с гняв към моята сестра, като й казала:
“Кучка такава! Още утре да ми купиш същото палто. Инак нямаш място в църквата на моя мъж…”
А след това, гледайки към мъжа си, отново извикала:
“Да я махаш тази кучка от църквата! Понеже виж как ме опозори пред паството!”
“Кучката”, така или иначе, повече не стъпила в онази църква. И било истинско чудо, че първата църковна дама не завела съдебен иск за поруганото си кожено палто. Но аз те моля, скъпи ми братко, да разсъдиш. И да помислиш дали нашият Господ Исус не бе наречен “помияр” от същата тази първа дама. Защото едно сърце е отивало на среща с Господ. Да чуе думите Му. Да усети погалването Му. Да намери утехата Му. Да Го хвали за Любовта Му. И това сърце, без да мисли, че времето е дъждовно и лошо, е прегазило всичката кал на оня град, за да намери Божието Свято Присъствие. Но когато е влязло в събранието, е получило удар от ужасни думи. Нож в сърцето от първата църковна дама. И нито един от Исус Христовите посрещачи не намерил думи в себе си, за да защити честта и името на тази бедна жена.
О, окаяни и нечестиви люде! Ако нямате в сърцата си сила да защитите вдовицата и сирачето, то кого сте тръгнали да посрещате? На кого сте тръгнали да хвърляте скъпите си палта и пред кого играете жалкото си лицемерие? Не видяхте ли, че вече сте станали плевели? Не видяхте ли, че цялото ви лицемерие е заради желанието да стоите по-близо до главния плевел?
Тази случка стои като рана в сърцето ми, при все, че е било наранено друго сърце. Но аз наистина желая да остана самотен до края на дните си, ако алтернативата за нозете ми е да бъда част от нивата Акелдама. Затова нека сега да ти разкрия думите, с които Господ продължи да ми говори за тази проклета нива на Юда Искариотски. Ето какво ми каза Той:
“Стефане, знаеш ли какво е асимилацията?”
“Да, Исусе! Това е насилственото поглъщане и претопяване на една малка част от нещо от по-голяма такава. Така целта на асимилацията е малкото да придобие всичките белези на голямото…”
Исус поклати одобрително глава на думите ми. А след това продължи да ми говори, като ми казваше:
“Ако напълниш една малка чаша с бяла боя, а след това я изсипеш в един казан с катран, то какво ще стане с бялата боя?”
“Исусе! В началото тази боя ще личи отчетливо, но само до момента, в който някой реши да я разбърка с черния катран. Така накрая няма да останат никакви белези от бялата боя, понеже черният катран е успял да я погълне и да неутрализира цвета й…”
“Знай тогава, че ето върху тази Истина за асимилацията са построени най-големите заблуди и измами на Сатана против Моето Учение и Небесното Благовестие. А не предупредих ли Аз в Словото Си за силата на тази асимилация?”
“Да, Исусе! Аз помня думите Ти, с които Ти се обърна към Своите ученици, като им каза:
“Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите…” (Матея 16:6)
А по-късно и Твоят Апостол Павел допълни истината за дяволската асимилация, като предупреди в посланието си:
“Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?” (1 Коринтяни 5:6)
Исус тъжно се усмихна на отговора ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ако малко квас заквасва цялото тесто, то каква ли е силата на един малък брой от плевели? Ще пожалят ли те нивата или ще я задушат в прегръдките си?”
“О, Спасителю мой! В дявола няма милост и неговите челюсти не знаят що е почивка. Ето защо аз зная, че плевелите непременно ще пожелаят да владеят над цялата нива…”
“Нека тогава всичките Мои да знаят, че както има благовестие за Небесното Царство, така има и лъжеблаговестие за царството на дявола. И вие сериозно ще се заблудите, ако мислите, че плевелите стоят на едно място и се радват на едно завоевание. Нищо подобно! Те обикалят по всички църкви и търсят да се насадят на всякакви почви. Къде с лицемерие и измама, къде с пари и изнудване, къде с връзки и титли, те днес са намерили място по всичките църкви на земята. И единствената Църква, в която не могат да пристъпят, е Църквата на небесата. Но ти отново виж Моята притча, че докато спяха човеците, неприятелят дойде и пося плевели в нивата. И ако накрая човеците се събудиха поради вика на Младоженеца, то къде е тяхната нетърпимост спрямо плевелите?
Нима всички сте изгубили имунната си сила, та да търпите друг дух, друг Исус и друго благовестие?”
“Господи мой! Та нали пак Твоят Апостол Павел каза, че ако някъде проповядва тъмната троица, то мнозина лесно я търпят?”
“Знай тогава от Мене и нека го знаят всичките Ми братя и сестри, че ето това – да търпиш до себе си дявола – е сигурен белег, че все още спиш. Защото оня, който спи, държи очите си затворени. А затворените очи не са бдящи очи. И ако Аз не бях пратил между Моите зениците на Отца Ми, които са пророците, то щяха ли те своевременно да излязат от Вавилон? И ако някои стоят в Акелдама дори след свидетелството на Божиите пророци, то става ли ти ясно, че такива отдавна са променили естествения си състав? Защото за житото сред плевелите има надежда, че Господ ще го издири с ръката Си ще го насади в Небесната Си Нива. Но за плевелът сред плевелите няма надежда. Той е като тях и те са като него. А когато нечестието на някой е стигнало дотам, щото той да не прави разлика между себе си и останалите нечестиви, то значи, че такива са станали едно в дявола. Негово тяло и негови инструменти за поквара. Които се търпят и съгласяват помежду си, както са съгласни петте пръста на ръката ти…”
Слушах думите на Исус, а очите ми едвам сдържаха сълзите си. Затова през плач Му казах:
“Моля те, Спасителю Христе! Дай ни виделина в мрака! И помогни на всеки, в когото е останал Дух от Духа Ти и Живот от Живота Ти, да напусне всяко място, което се превръща в Акелдама…”
В отговор Исус ме погали с ръка, като изтри сълзите ми. А след това ми каза:
“Ти написа много книги, момчето Ми. И във всички тях, по един или друг начин, с едни или други видения, Аз върших именно това:
Спасявах Моите от чудовищната власт на Вавилон.
Но както е вярно, че има порязване с Меча Господен, така е вярно, че има и пронизване с него. И тази книга против проклетия дух на Мамон Аз ти давам не за порязване, но за да го пронижеш с онази сила, с която той веднъж вече беше пронизан на съдебния процес.
Разбираш ли това? Разбираш ли, че с това Слово твоят Господ хвърля огън сред избуялите плевели на лукавия? А каква по-голяма трагедия за най-силния демон на дявола от тази:
Да види нивата си Акелдама, опожарена от огъня на Божието изобличение!
Ето затова не давай сън на клепачите си, докато Господ чрез теб не пореже Мамон до най-дълбокото на сърцето му. А сега виж и видението с плевелите на Мамона. Защото ще ти покажа четирите най-страшни проявления на църковните сребролюбци…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри самото видение с плевелите. И аз виждах една нива, в която плевелите бяха много повече, отколкото житата. А тогава Исус тръгна сред самата нива. И като спря до един плевел, посочи го и ми заповяда:
“Легни до плевела! И като вдигнеш очите си към Небето, се постави на мястото на ония жита, които растат край плевели…”
Изпълнил думите на Исус, аз легнах по гръб до самия плевел. Тогава ме обзе едно чувство колкото страшно, толкова и жестоко. Защото плевелът не просто стърчеше над главата ми. Не! Той стърчеше с цял метър над житните класове. А моят Господ, като се издигна във въздуха, застана някъде отгоре, над плевела. И от високото аз отново чух думите Му:
“Гледай към Мене, момчето Ми! За да Ме следваш и да Ми се покоряваш…”
Опитах се да гледам към Исус, но плевелът ми пречеше, понеже ръстът му засенчваше небето и аз не можех да фокусирам погледа си в Исус. Това ме накара да отместя главата си и отново да се опитам да гледам на Господа. Но тогава и плевелът се наклони, а върху синьото небе отново изпъкна мръснозеленият му профил. За първи път се чувствах не просто глупаво, но гадно. Защото едно противно и проклето растение се опитваше да ме лиши от съзерцаването на Исус. И аз, събрал всичката си сила, отново извиках към Господа:
“Исусе! Губя прицелната точка, понеже плевелът постоянно смущава погледа на сърцето ми. Както да се завъртя, той постоянно ме контролира, а на синьото небе изпъкват острите му тръни и противния му вид. Този плевел сякаш иска да ме накара да се примиря и да приема, че оттук нататък такава ще е връзката ми с Тебе – чрез него. Но като зная, че това е плевел, аз съм сигурен, че той е посредник между дявола и житата, а не между Теб и житата…”
В отговор Исус се сниши до мен и отново ми заповяда да стана, като ми казваше:
“Сега разбра ли коя е първата атака на плевелите?”
“Да, Исусе! Те имат силен контролиращ дух. Те обичат да изпъкват над житата, да се налагат над тях и по този начин да ни лишат от живата връзка с Тебе…”
“А ти би ли се лишил от живата връзка с Мене? Би ли угодил на плевел, само защото е нагъл да се възвишава и да те контролира?”
“О, Исусе! Аз бих го посякъл с Меча Ти, но в никакъв случай не бих го оставил да контролира погледа на сърцето ми и вярата ми в Тебе…”
Исус се разсмя на думите ми, а после добави:
“Да, така е! Ти наистина не би го оставил да те контролира. Но дали всичките Ми жита имат същата ревност и непоколебимост за Мене? Дали не посърват от някоя “свята” забележка, или от някоя нарушена точка на църковния правилник? И не са ли стигнали мнозина дори дотам, че искат да се покайват поради делата на правдата си? Защото нито един плевел няма да успее в нито една нива, ако не узакони присъствието си чрез човешки догми и забрани, правилници и устави. И когато Моите, слушайки Закона на сърцата си, вършат Волята на Отца Ми, такива плевели извикват гръмогласно:
“Покайте се, понеже нарушихте църковния правилник?”
Но защо няма сред тях един Гамалиил, или дори един Никодим? Защо няма един Даниил, който да се обърне и да им каже:
“Плюя на вашите правилници, както и вие плюете на моя Господ и се поругавате с Благостта Му!”
А след това, вдигнал главата си, да излезе от подобна нива с плевели, та да се съедини с Мене…”
“О, Исусе! Та нали веднага плевелите гръмогласно ще прогласят, че такъв е отпаднал от вярата…”
“Точно така, момчето Ми! Кажи “Амин” на това всеки да отпада от вярата на плевелите! Защото ако това би се случило във всяка църква с онези, които са жита, то вече да съм грабнал Невястата Си. Защото когато плевелите отлъчат един житен клас, той наистина е намерил съвършеното си освобождение от Господа. За да бъде растение от Небесната Му Нива, и да пребъдва в Небесната Му Църква. Но ти сега виж втората смъртоносна атака на плевелите. Защото тя е по-страшна от първата…”
Отново бях във видението, когато Исус посочи с ръката Си напред, като ми показа възможно най-едрите плевели, изкласили се на около метър и половина от земята. И там Той ми заповяда, казвайки:
“Вярата на всяко растение е в корените. А корените са мястото, откъдето идва живителната влага и чистите сокове на растежа. Опитай се тогава да намериш влага за корените на Моите жита в подножието на тези плевели…”
Приклекнал пред самите плевели, аз започнах да ровя с ръката си, за да усетя живителната влага. Но, о ужас! Твърде скоро ръката ми напипа мазни и плъзгащи се змии, които побързаха да изплюят отрова в дланта ми. Издърпах погнусен десницата си и извиках от внезапния стрес. А тогава видях как по ръката ми бе полепнала гъста змийска отрова с тъмнозелен цвят. И аз, тръскайки ръката си, извиках към Исус:
“Милост имай, Господи! Очисти дланта ми, понеже ръката ми напипа змии…”
В отговор Гласът на Исус стана твърд и строг. И Той, с ревниви искри в очите Си ме попита:
“А не беше ли вече предупреден от Мене за тези змии? Не ти ли говорих за тях още в словото против търговците в Храма? И не видя ли какво стори Мамон на своите в предишното видение?”
“Да, Исусе! Всичко видях, но ми липсваше благоразумие. И затова сега напипах змиите, а по дланта ми остана отрова. Сякаш за да ми напомни думите от “Притчи Соломонови”, които казват, че:
“Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; и който изобличава нечестивия лепва на себе си петно…” (Притчи 9:7)
Затова и аз, Господи, сега признавам, че не може да има живи води в почвите на нечестивия…”
След тези мои думи Исус извади Меча Си от Мантията Си. И като го простря към дланта ми, мигом ме очисти. А след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Най-ужасната сила на плевела е да покварява Божието Слово чрез корените на своето лукавство. Така самите змии плюят отрова и плътско разбиране на Божиите думи, за да може самите жита да погълнат отровата и от само себе си да се видоизменят, за да станат плевели. И ето тази е причината Словото Ми да те предупреждава, че ще се появят гибелни ереси и бесовски учения. Защото нито един плевел не би могъл да остане в чистите почви на Духа Ми и сред Живите води на Божията Благодат. Там той би загинал и корените му биха се унищожили. Но когато същият този плевел размаха позлатена библия в събранието, а змиите се разцелуват помежду си в отровената почва, то тогава никой не може да спре смъртоносното му влияние. Разбираш ли това?”
“Да, Господи мой! И дано Твоята ревност за чедата Ти да ги изтръгне от всяко място на плевели…”
“Да ги “изтръгна” ли казваш?”
“Да, Исусе! Точно това направи!”
В отговор Исус отново посочи в нивата, като ми казваше:
“Иди и се опитай да изтръгнеш онова едничко житно растенийце, попаднало между онези плевели. Защото така ще разбереш каква е третата им смъртоносна атака…”
Погледнах натам, накъдето ми сочеше показалецът на Исус и така забелязах как всред десетина гъсти плевела се гърчеше едно едничко растенийце. И аз, пълен с ревност, се затичах, за да извърша заповяданото от Исус. Така, приближил се над плевелите, аз вече простирах ръката си, за да хвана житното класче. Но тогава стотици и хиляди игли се впиха в ръката ми, а по китката ми премина ожулване от коприва. И въпреки, че претърпях на болката и вече хващах самия ствол на растението, така и не успявах да го изтръгна. Това ме доведе до отчаяние, тъй че извиках към Исус:
“Господи мой! Не мога да измъкна житното растение. При все, че хиляди игли от плевелите се забиха в ръката ми и коприви ожулиха китката ми, пак не мога да го освободя…”
А Господ, като се приближи до мен и ме накара да се изправя, посочи към вкупчилите се плевели, като ми казваше:
“Никой не може да бъде освободен от плевелите, ако сам не пожелае това. И ето такава е трагедията на това житно растенийце. То никак не е разбрало, че целта на вкупчилите се плевели е да го задушат, като се гордеят и превъзнасят над него. И то, видяло измамния им просперитет и щастие, никак не иска да бяга, понеже намира бягството за отстъпление.
Как тогава да помогнеш на някой, който обича ония, които го убиват, а презира тези, които простират ръката си, за да го спасят?
Ето, казвам ти! Тази е една от най-страшните болести на човешкото сърце – да се страхува повече от дявола, колкото от Бога. И това житно растение никак не е разбрало, нито е заживяло думите Ми:
“Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от Оногова, Който може и душа и тяло да погуби в пъкъла…”  (Матея 10:28)
Ето така от църковните първенци и богаташи днес се боят хиляди по хиляди. И за тях напускането на тяхното присъствие е равносилно на анатема от Бога.
Но не сте ли вие, малодушни, именно в тази нива анатема от Бога? Не сте ли приели да ви задушават плевели? Не сте ли приели гордостта и превъзнасянето им, като Божие благовестие? Не сте ли приели да се радвате на богатството и благоденствието на наемника си, когато вие едвам смогвате да си платите наемите? Кога видяхте Мене в Словото Ми, като един, който язди колесница или седи на златен трон в Синедриона? Кога Ме видяхте облечен в злато и коприна? И толкова бързо ли забравихте кожените сандали на вашия Пример и Прицел, та да ахвате от лъскавите автомобили на изедници и лапачи? И тези, същите, като ви задушават и притискат, скоро ще ви убият, ако не избягате. Но дори и да избягате, на вашите празни столове ще седнат нови излъгани, готови да тръскат сетните петачета за лъскавите банкети и пиршества на плевелите. Защото тези плевели трябва докрай да се уголемят и разцъфтят в нечестието си. Защото когато плевелите цъфтят, те разпръскват зловоние, което непременно ще привлече онзи, който ги е хранил за себе си…”
След тези Свои думи, по-строг и ревнив от всякога, Господ ми каза:
“А сега виж и четвъртата атака на плевелите. Защото тя е най-страшната и най-погубителната…”
Отново гледах към нивата, когато забелязах, че тя вече беше станала Акелдама. Нечестието на сребролюбците и алчните бе покварило всичко. Тогава всички плевели започнаха да цъфтят и самите им цветове изпълниха мястото със зловоние. А аз, посочвайки ги на Господа, плахо Го попитах:
“Какво ще стане сега, Исусе?”
В отговор Господ вдигна ръката Си и посочи в далечината, като ми казваше:
“Има ненарушими думи на Моя Бог и Отец. Думи, с които Той заяви на нечестивите плевели:
“Скотски човек не знае това, нито го разбира безумен, че нечестивите изникват като тревата, и всички, които вършат беззаконие, цъфтят, само за да се изтребят вечно…” (Псалом 92:6-7)
И ако цъфтежът на плевелите е настъпил, то е дошло и времето на погублението им. Затова гледай кой се готви да ги погълне от далечината…”
В едно с думите на Исус аз видях как в далечината се появи огромно златно теле. Подобно на тежко и страшно чудовище, то дишаше тежко и се приближаваше към самата нива с плевелите. На гърба на това теле стоеше самият дух на Мамон. И той, като го насочваше, даваше му да види самите плевели. Така златното теле пристъпи в нивата. И като отвори устата си, започна да поглъща всичките плевели в себе си. Колкото повече ги поглъщаше, толкова повече телето наедряваше. А аз, потресен в сърцето си от тази гледка, попитах Исус:
“Господи мой! Да разбирам ли, че ролята на Мамон пред Сатана е да създаде един гигантски златен идол, представляващ един от образите на падналия херувим? Да разбирам ли, че всяка нива Акелдама подготвя плевелите, с които това златно теле се храни?”
“Точно така го разбирай! Но нека и Моите да разберат, че този път от Синайската Планина ще се завърне не Моисей, а самият Божий Пророчески Дух. И гледащ на последното нечестие между хора и демони, Той непременно ще строши плочите на Моя Завет, както някога го стори и пророк Моисей с Божиите скрижали. Но ако тогава Отец Ми му даде нови плочи, то сега нови плочи няма да има. Защото е краят на времето, свършекът на всичко, мигът, когато вашият Господ ще изпълни Словото на Отца Си, казано чрез пророка Му:
“И като взех тоягата Си Благост пресякох я, за да унищожа Завета, който бях направил с всичките племена. И в същия ден, когато биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на Мене, познаха наистина, че това бе Господното Слово…” (Захария 11:10-11)
Кажи Ми тогава:
Бедни от стадото ли поглъща златното теле на Мамон?”
“Не, Исусе! Това са всички, които дяволът обогати поради поклонът им към Мамона…”
“Сега разбираш ли, че проклятието на Моя Отец върху Акелдама наистина е най-страшното от всички проклятия? Защото, според думите на пророка, никой от богатите няма да разбере, че такова е Господното Слово. Никой от тях няма да разбере, че отива в погибел. Никой от тях няма да разбере, че Божият Пророчески Дух е строшил плочите на Завета. Всички те ще викат “Алелуя” на дявола в стомаха на златното теле, където гневът Господен ще ги приготви за огненото езеро. Но Моите бедни и изстрадали овце непременно ще познаят времето, деня, часа и мига на Своето Вечно преселение в Святостта и Славата на Сион. Затова им казвам:
Няма да ви оставя, понеже и вие не Ме оставихте!
Няма да ви забравя, понеже и вие не Ме забравихте!
Няма да ви изгубя от погледа Си, понеже и вие не Ме изгубихте от погледа си! И въпреки, че до самия край мнозина от вас ще чувстват острият натиск на бедността, пак ви казвам, че сте богати! А ако Отец Ми ви люби с божествена ревност, то именно ревността Му е заповядала да бъдете спасени и опазени от духа на светското богатство. Защото не сте никак странни, нито чужди на Живота на Бога. Но сте Неговото Свято потомство, родени в най-жестокото и славно време на земята.
Колкото до чужденците, които обичат нивата на Юда, нека такива видят сега трагедията си, която ще им покажа през очите на Моя пророк…”

Leave a Reply