ПРОКЛЯТИЕТО “АКЕЛДАМА” – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С КРЪВНАТА НИВА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Иска ми се никога да не забравиш това видение, свързано с проклятието на цар Мидас. Защото най-голямата дяволска измама в това последно време е свързана именно с предателството на Юда Искариотски. Защото, за времето си, Юда беше венецът на сатанинските усилия против Исус и Небесното благовестие. И ако тогава в Мисията на Спасителя имаше единадесет Апостола и един, роден от дявола, то как ли е днес?
Нека ти кажа, че днес нещата са преминали в другата крайност, поради умноженото беззаконие. Защото днес в мисията на Спасителя има един Апостол и единадесет, родени от дявола.
Да слушаш ли тогава лъжеблаговестието на тези единадесет?
Да престанеш ли да четеш Евангелията и думите на Исус, само защото някой ти се представя като Божий помазаник? Та не виждат ли очите ти, че ако служението на този един Апостол е регистрирано в Небето, то всички останали служения на родените от дявола са регистрирани в канцелариите на последните църковни синедриони?
А лисиците и вълците в тези синедриони могат да вършат само едно:
Да дават доволно пари на всеки Юда, който е готов да продаде и да предаде Спасителя!
А когато Го продаде и предаде, то тогава на духовния небосклон е изгряла нова просперираща църква. С щатните теолози и дякони, учители и разпоредители. И най-вече – с усмихнатия зад амвона Юда, чиито проповеди са като непрестанно дрънкане на кесия със сребърници. И ако ти не си забелязал, че лъжеблаговестието на последните антихристи е именно дрънкане на сребърници, то е време да го забележиш. Защото всяка такава Юдова църква се превръща в нива Акелдама. Там зловонието на пръснатите Юдови черва е твърде голямо, за да не го усетиш.
С непрестанна мъка и горчива скръб трябваше да приема в сърцето си всичките Господни видения, разкриващи ми Акелдама. Защото забелязах в тях една твърде страшна и ужасна тенденция. Тенденцията, че колкото по-голяма става нивата Акелдама, толкова по-малка става Нивата на Господ Исус. А тогава се стига до онази реализация на дяволската сила, която Словото ни открива като “съблазън”.
Ти знаеш ли, братко мой, що ще рече “съблазън”?
До преди самото видение от моя Господ, знаех, че съблазънта е силно привличане към територията на дявола. Но сега знам нещо повече от това. Защото за дявола не е толкова важно да си на неговата територия, колкото това – да превърнеш тази територия в основа на живота си. Да, казвам ти! Защото и Христовите Апостоли ходиха в териториите на дявола, но само за да ги разрушават и опожаряват. И ако днес е времето на дяволските съблазни, то мнозинството търчи след тях, не просто за да влезе в териториите на дявола, но да пусне корени в тях. Така, както едно растение се насажда в собствената си почва. Но нека сега да ти покажа и самото видение с нивата Акелдама. Защото Господ отново беше до мен и вече ми говореше, казвайки:
“Ако Словото Ми говори за Моите, че са Господни жита, които трябва да влязат в Моята житница, то кажи Ми:
Къде е мястото на Божиите растения?”
“О, Исусе! Божиите растения трябва да растат на Божията Нива. Защото само на тази Нива те биха имали освежителните дъждове на Святия Дух и чистите сокове на Божието Слово…”
“А какво значи това да бъдеш Божие растение на Божията Нива?”
“Господи мой! Това значи да съединим сърцата си с вяра в Тебе. В Твоите думи! В Твоя Пример! В Твоите дела и в Твоя Път!”
“А какви са думите Ми и Примера Ми? Какви са делата Ми и Пътят Ми? Те имат ли нещо общо с този свят? Касаят ли думите Ми земното бъдеще на чедата Ми или говорят за сетнината на Небето?”
“Господи! Всичките Ти думи на този свят бяха благовестие за Небесното Ти Царство. И Сам Ти казваше на всичките Си последователи:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21)
“А как ти разбираш тези Мои най-святи думи? И защо Аз заповядах на Моите да събират съкровища на небесата, а не на земята? Или защо ги предупредих, че където е съкровището им, там ще бъдат и сърцата им?”
“Исусе! Ти ни говореше за онази сила на вярата, с която ние можем да се вкореняваме. Защото да се вкореним, ще рече да пуснем дълбоките корени на нашето упование в цялата Сила на Твоето Евангелие. В онзи Небесен Град, където Ти отиде, за да ни приготвиш място…”
“Значи, както сам разбираш, самото вкореняване ще рече да пуснеш дълбоки корени в онова, за което се надяваш. В което вярваш и което преследваш с цялата сила на сърцето си. Така ли е?”
“Така е, Исусе! И за нас няма по-добро от това – всичките ни корени да пият живите води от Извора на Живота. Защото само тогава можем да бъдем сигурни, че сме станали растения на Божията Правда. Защото там, на дъното на нашите корени, е сетнината ни…”
“Кажи Ми тогава какво ще се случи с растение, което не желае да пребъдва с корените си в Извора на Живота? Какво ще се случи със сърце, което самоволно поиска да намери друго съкровище, което не е в Сион? Какво ще се случи със сърца, които не събират съкровища на небесата, но търсят и събират такива на земята? Няма ли, според истинските Ми думи, където е съкровището, там след него да отиде и сърцето?”
“Исусе! Твоите думи са ненарушими. Те са изява на духовните закони, създадени от Бога и Отца. Ето защо, ако някой тръгне да си събира съкровища на земята, то сърцето му непременно ще отиде след съкровището му…”
“А ако сърцето отиде след съкровището, то няма ли и корените да последват мястото на съкровището, за да се вкоренят в него?”
“Точно така е, Господи! Защото самото упование, самата вяра в едно или друго нещо, пуска корените си в него…”
След този мой отговор Исус замълча. И когато аз погледнах очите Му, забелязах, че бяха пълни със сълзи. Една непосилна мъка и скръб извираше от Сърцето на моя Господ и аз усещах колко силно страда Той. Накрая, с тихи думи, Исус ми каза:
“Да бяхте всички послушали думите Ми, щяхте да живеете и мирът ви щеше да бъде изобилен като река. Но ето, Стефане! Човешкото сърце е измамливо повече от всичко. И е страшно болно. А болестта на милиони сърца днес е тази:
Да вгледат встрани, а не нагоре!
Да искат онова, което е встрани, а не онова, което е горе!
Да се съблазняват от онова, което е встрани, а не да пребъдват по онова, което е горе!
Как мислиш тогава? Защо употребявам точно думата “встрани”?”
“Исусе! Аз вярвам, че Ти ми говориш така, за да подчертаеш, че за Твоите чеда има граница, която не бива да прекрачват. Защото, ако я прекрачат, непременно ще умрат. А всяка граница стои встрани. И ето тази е болестта на много сърца – да гледат встрани и така да се отклоняват от Господния Път…”
“А какво биха видели сърцата, ако погледнат встрани?”
“Исусе! Те несъмнено биха видели много неща, които дяволът е дал на неговите, а Ти не Си дал на Своите. А тогава, поради липсата на тези неща, в живота на Много от чедата Ти идва съблазънта да пожелават онова, което Небето не им е дало…”
След тези мои думи Исус с още по-развълнуван Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Защо Моите всякога са готови да казват на Отца Ми какво нямат, а не искат да видят какво имат? Не е ли именно тук силна съблазънта на дявола? Защото той дразни и изкушава бедните, като им казва:
“Нямате парите, благата и властта, които аз давам на моите!”
Но колко от бедните са силни да превъзмогнат над неговите изкушения и да му кажат:
“Да, но твоите нямат Вечния Живот и блаженството, които Господ дава на Неговите!”
Вместо това – хипнотизирани от съблазните – мнозина тръгват да се изкореняват от Моята почва, за да се вкоренят в една проклета, отречена и измамна нива. Но кажи Ми, Стефане! Ако държиш в ръката си скъпоценни бисери и диаманти от Сион и съзерцаваш блясъка им, то ще се намери ли блясък на други богатства, които да заслепят блясъка от Сион? И ще се чувстваш ли по-беден от ония, които в действителност са нещастни, сиромаси, слепи и голи?”
“О, Исусе! Та нима мога да забравя как в Твоите видения Ти ми даде да видя Небесните стаи на Моисей и Павел? И как мога да забравя думите на Апостола Ти, който каза за Тебе:
“А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия…” (Филипяни 3:8)
След самото цитиране на Павловите стихове, Лицето на моя Господ стана твърде строго. И Той, като докосна главата ми, ми каза:
“Ако Павел счете всичко като загуба, заради Мене, то ела сега да видиш как мнозина считат всичко Мое за загуба. Защото такива загубват всичко от Господа, за да спечелят всичко от дявола…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение с нивата Акелдама. И този път тя изглеждаше поразително различна. Защото първия път аз видях едно злокобно място с буци, по които личеше пресъхнала кръв и имаше избуяли плевели, но сега гледката беше по-скоро съблазнителна, отколкото отблъскваща. Самата нива бе пълна с израснали в нея житни класове. Но самите жита, привидно истински, имаха нещо, което действително впечатляваше. Те бяха златни. И въздействието от самото злато ставаше твърде силно, поради хилядите измамливи лъчи, които се разпръскваха от житните класове. А тогава Исус ми каза:
“Гледай сега колко е страшна измамата на Мамон. Защото Акелдама има един жетвар и той е духът на светското богатство. Затова виж как силата му ще привлече житни класове, били някога в Моята почва…”
Действително, че след думите на Исус аз видях духа на Мамон. Държащ златен сърп в ръцете си, той ходеше всред нивата си, и прокарваше ръка по изкласилите жита. А тогава очите му забелязаха два житни класа, които не бяха златни, а съвсем обикновени. Те стояха отстрани на нивата, но бяха твърде много впечатлени от златния блясък на Мамонските жита. И ето, че духът на светското богатство се приближи към тях, като им казваше:
“Деца мои! Защо стоите вън от присъствието ми? Та вие така ставате укор за моето благовестие! Погледнете и вижте в какво е силна ръката господна!”
След тези думи Мамон видимо увеличи блясъка на златните си жита, а обикновените житни класове не знаеха какво да кажат. Но ето, че единият събра смелост и отвърна на Мамон:
“Ние знаем, че ще бъдем златни в Небесното Царство, а не тук на земята. Затова не знаем как да гледаме на тези, които са в тази нива…”
Без ни най-малък смут в очите си, Мамон продължи да говори на двата житни класа, като им казваше:
“О, чеда мои! Та познали ли сте вие благовестието на вашия господ? Не казах ли аз, че ето – божието царство е всред вас? И не ви ли дадох да се молите с моята молитва към отца ми – за да бъде волята му както на небето, така и на земята? И ако на небето моите са златни, то нима на земята трябва да са други?”
Слушайки гласа на Мамон, самите класове в нивата зашептяха:
“Алелуя! Благословен да си, господи наш!”
А тогава сърцето на единия от обикновените класове натежа поради перфектната съблазън. И той, обръщайки се към брата си, му каза:
“Да стоим ли далеч от божиите благословения? И да служим ли за укор на господа? Не, няма да бъдем повече за укор, защото и ние ще станем част от нивата господна…”
А другият клас проговори на Мамон, като го питаше:
“Какъв е начинът да станем част от нивата ти, господи?”
Дочул въпросът, духът на светското богатство се усмихна, като казваше:
“Поклонете ми се, както подобава на божии поклонници. А аз ще сторя за вас всичко останало…”
Безумието на двата житни класа беше стигнало върха си. И те, като наведоха зрънцата си, поклониха се на Мамон. А тогава, без всякакво бавене, Мамон замахна със златния си сърп, като отсече зрънцата им, които падайки се разпиляха в самата нива. И всяко зрънце с падането си, се превръщаше в капка кръв, която бързо изсъхваше в пръстта. Така, с гърлен смях на задоволство, Мамон хвана с ръката си отсечените класове. И като се наведе с тях в собствената си нива – направи дупки с показалеца си в земята, като от дупките изпълзяха змии. А Мамон, пъхайки опашките на змиите в самите стволове на класовете, вече им казваше:
“Бъдете ми слава и благоухание. Защото отсега нататък всичките ми блага са ваши и вие сте моите свидетели по земята…”
Не видели изронените си зрънца, но все така хипнотизирани от златните жита край тях, двата житни класа дори и не усетиха змиите, които Мамон пъхна в стволовете им. Напротив – в мига, когато той ги вкореняваше в нивата си Акелдама, те извикаха:
“Амин, господи наш! Твои сме и нека бъдем твои завинаги! Благодарим ти за вярата, която ни даде…”
Сърцето ми биеше твърде учестено и аз не исках да приема, че подобно нещо е възможно. Но нещата бяха именно такива. Житните класове се бяха поклонили на Мамон, а в мига на самия поклон той беше отсякъл зрънцата им със златния си сърп, тъй щото зрънцата паднаха на земята, като малки капки похулена Христова Кръв. Затова, със сълзи, напиращи в очите ми, се обърнах към Исус, като Го попитах:
“Истина ли е, Господи мой! Толкова ли лесно тези класове се отказаха от Завета Ти, от Кръвта Ти и от Словото Ти?”
А Исус, с просълзени очи, ми отговори:
“Знаеш ли колко такива класове е видял твоят Господ? И още ли се чудиш защо Акелдама е Кръвна нива?
Ето, казвам ти, че Мамон е най-страшният и унищожителен дух против сърцата на човеците. Един поклон пред него е напълно достатъчен, за да се изронят зрънцата на Спасението и Вечния Живот. Едно замахване със сърпа му е напълно достатъчно, за да бъде Човешкият Син повторно прободен в сърцата на отстъпниците. И никой не иска да разбере, че тази измама на Мамон почива върху заблудата да търсите прилика между горното и долното.
А не измами ли така Мамон сърцата на тези класове? И да търсите ли вие прилика между света на лукавия и света на Бога? И да решите ли в сърцата си, че свят, предаден на огън и жупел, е достоен да се съизмерва с Небесния Ерусалим?
Ето, предупреждавам ви:
Нещата на Моя свят и нещата от света на дявола са диаметрално противоположни! Тъй че ако нещо в света на дявола е на почит, то в Моя свят то е мерзост. Но ако нещо в света на дявола е мерзост, то в Моя свят е на почит. И ако вече съм казал на богатите и първенците, че са приели утехата си, то съм го сторил, защото на такива измамни златни жита друга утеха няма да се даде. Защото корените на тези жита са змии, които смучат от земята отровите на сатанинското лукавство! Имайки вид на благочестие, тия жита отдавна са отречени от Силата на Моето Евангелие. Защото вече са получили наградата си, намерили са жениха си, съединили са се с бога си. Защото такива класове, упражнили всичката си вяра за златото и среброто на земята, са изгубили спасителната сила на Апостолските стихове:
“…като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като агнец без недостатък и пречист…” (1 Петрово 1:18)
И ако някой е станал безумен клас, та за едно куфарче долари и за няколко години угояване да продава Кръвта Ми, то такъв наистина е проклет. Проклет в ума си, за да не вижда Небесните блага, но да ламти за земните! Проклет в душата си, за да не страда за Небесните блаженства, но да се радва на дяволските користи! Проклет в сърцето си, за да продаде Кръвта на своето Спасение и да се поклони под острия сърп на Мамон! Ето, казвам ви:
Не можете да слугувате на двама господари, така, както не е възможно за едно растение да има два корена и две почви. То или ще се насади в Нивата Господна, за да бъде Свято, или ще се насади в Акелдама, за да бъде проклето! А тази негова проклетия Аз сега ще разкрия пред слугата Си. За да видите всички в какво са силни златните класове от нивата Акелдама. Защото ако в очите на безумните те са златни класове, то пред Моите очи те всякога ще бъдат тръни и бодли. Вечни плевели на сатанинската измама!”

Leave a Reply