ПРОКЛЯТИЕТО “АКЕЛДАМА” – I ГЛАВА

1. ЗА ЦАР МИДАС И НЕГОВИТЕ МАГАРЕШКИ УШИ

Братко мой! Зная, че с право ще ме попиташ какво търси този цар Мидас в една пророческа книга, след като в Евангелието никъде не пише за него? А аз ще ти отговоря, че ако и в Евангелието да не пише за този фригийски цар, пак там пише за неговите поданици. Защото още при изливането на Святия Дух на Апостолите, там всред множествата пред къщата им, имаше всякакви чужденци. От Мидия и Елам, от Понт и Азия, от Фригия и Памфилия, от Египет и Ливия. А, както надявам се ти е известно, тази нива Акелдама, беше нива за погребване на чужденци. Съдейки по казаните за нея думи, когато първосвещениците я купиха със сребърниците на Юда:
“А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци. Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес…” (Матея 27:6-8)
Трудно ли ти е тогава да си представиш, че от многото чужденци в Ерусалим по онова време, в тази нива първом ще се погребват именно фригийците?
“Но защо фригийците?” – ще попиташ ти. А аз ще ти отговоря така:
Защото всяко племе идва с духа си!
Така и тези фригийци са дошли като чужденци в Ерусалим с духа на своя цар Мидас. И аз нямаше да зная нищо за този цар и духа му, ако Господ отново не беше твърде изобилен и благ към сърцето ми. Защото Той вече докосваше главата ми, като ми казваше:
“Приготви се да видиш тайни от Моето Живо Евангелие, които твоят Господ не е давал на минали поколения от човеци. Защото ако Акелдама стана нива за погребване на чужденци, то в нея всякога ще се събират мъртви люде, чужди на Живота на Бога и умрели живи в греховете си…”
“Но какви са тези чужденци, Исусе?” – попитах отново аз. А тогава Исус ми отговори:
“Ако земният Ерусалим всякога е бил място за стълпотворение на езици, народи, религии и култури, то и Небесният Ерусалим всякога е бил предмет на прицел и интерес от различни духовни племена. Но всички те са били излъгани от дявола в сърцата си, не знаейки, че в Небесния Град ще се съберат само Небесни хора. Останалите остават чужденци. Именно заради такива Отец Ми е заповядал проклятието Акелдама. Но ти не бързай, защото ще видиш със сърцето си всичко това.
А сега Ме последвай, за да видиш как твоят Господ се завръща отново, за да прибере при Себе Си Своята Невяста…”
С вълнение последвах Исус, когато пред очите ми се разкри видение. И ето, че аз виждах моя Господ така, както Го описваха самите Евангелия. Той яздеше осле и вече се приближаваше при портите на земния Ерусалим, а аз вървях до Него…
Видели Присъствието Му, към Исус се завтекоха много млади хора с бели дрехи, които държаха в ръцете си палмови клонки. Но ето, че тогава в самото видение настъпи знамение. Защото Господ опъна юздите на ослето Си и то изрева с гласа си. А онези човеци, чули гласа на Господното осле, мигом се преобразиха, тъй че ушите им станаха като магарешки. Това искрено ме разсмя и аз се обърнах към Господ, като Го попитах:
“Какво е това чудо, Господи? Защо ушите на Твоите млади станаха като ушите на ослето Ти?”
А Исус ми отговори:
“Има една причина ушите на Моите млади да стават като ушите на ослето Ми. И това е причината, че Сам Отец Ми отваря ушите на братята и сестрите Ми, за да чуят пророческото благовестие. Защото това осле, което яздя, е не просто осле. То е Божият Пророчески Дух, с Който твоят Господ се връща за Своята Невяста. Как мислиш тогава? Не казах ли Аз на много места в Евангелието:
“Който има уши да слуша, нека слуша!”
И ако някой иска да слуша ослето Ми, той непременно трябва да има уши за разбиране на Божието Пророческо Слово…”
Думите на Исус бяха твърде дълбоки и мъдри и беше нужно време, за да ги осмисля. Затова отново Му казах:
“Господи, та това е същото, както и при Добрият Самарянин. Защото и Той дойде с магаренцето Си, за да даде динарите Си на съдържателя и да покаже Благост и Милост на пребития…”
Исус се усмихна и ми отговори, казвайки:
“Не може да не е същото! Защото у Отец Ми няма изменение, нито сянка от промяна. И всичката Негова Мъдрост всякога води при Него, тъй че не е чудно да откриеш чудесните прилики в Словото Му. Но ти, най-вече, виж Моите думи, с които се обърнах към Отца Ми. Защото Синът каза на Баща Си думите:
“В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; отворил си уши в Мене; всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал…” (Псалом 40:6)
И ако Отец отваря ушите на Сина, то няма ли Синът да отвори ушите на Своите Си? И ако Синът се връща с осела Си, а оселът е Пророческият Дух, то има ли защо още да се чудиш защо пораснаха ушите на Моите млади?”
“Не, Исусе! Вече никак не е чудно…”
“Виж тогава как Аз ще призова онези, на които ушите им останаха обикновени. Понеже те нямат сърца, за да Ме вярват, нито уши, за да Ме слушат…”
Така, минавайки покрай младите, които Му викаха “Осанна”, Господ продължи нататък, към самите крепостни стени на земния Ерусалим. И когато влезе зад тях, аз видях представителите на последните църковни синедриони, събрали около себе си многохилядни тълпи. Но ето, че незабележим за множествата, Исус застана пред самите църковни първенци, които изглеждаха много богати. Те носеха твърде много злато по себе си. Златни пръстени и накити. Златни верижки и златоткани дрехи. Дори самите им обувки имаха изящни украшения от злато. Видели Господ и Святото Му Присъствие, първенците мигом настръхнаха, като Му казаха:
“Какъв Си Ти бе? На Господ ли се правиш с това осле? Не видя ли, че пред портите Те посрещнаха само ония, които са измет и укор за църковния просперитет? И не усещаш ли, че Ти вярват само една шепа бедняци?”
“Те са Ми доволно!” – отговори Исус и продължи:
“Но кой е оня, в когото вие вярвате?”
На тези Исусови думи първенците Го погледнаха с презрение. А след това, сочейки всичкото благоденствие по телата си, отново Му казаха:
“Този, който благослови Авраам и Соломон! Той е, който и сега ни благославя!”
В отговор на думите им през Лицето на моя Господ премина едва видима сянка от гняв. И Той, като простря ръката Си напред, мигом привлече духа на Мамон над самите богаташи, макар те да не виждаха страшния сатанински демон. И като ги изгледа с божествено презрение, каза им:
“Това имате от Мен. И тези са думите, които изговарям за съдба:
Нека този, който досега ви благославяше, да продължи да ви благославя. Нека ви даде дух от духа си и сила от силата си. Всичко, до което се докоснете, нека става златно. Защото това е сетнината ви от Моя Бог и Отец…”
След тези думи, с гневно и смръщено Лице, Господ извърна главата Си от църковните първенци. И като дръпна поводите на ослето Си ми каза:
“Ето тези църковни първенци и богаташи са чужденците, на които Отец Ми дава като дял нивата Акелдама. Защото в духа на сърцата си те са фригийци, какъвто беше и техният цар Мидас. Но ако той намери сила да се разкае, поради проклетата си дарба, тъй че дарбата го напусна и му израснаха магарешки уши, тези тука няма да се покаят. Затова гледай какво ще е нещастието им, понеже те все още не го забелязват…”
Отново гледах към църковните първенци, когато забелязах как Мамон влива в сърцата им дух от духа си и сила от силата си. И ето, че един от тях простря ръка, като докосваше библейски свитък, поставен на масичка пред нозете му, сякаш за да се убеди, че все още вярва в Истинския Бог. Но при самия допир от пръстите му, свитъкът стана златен. И той, гледайки на демоничното знамение, изкрещя от радост, казвайки на другия до него:
“Гледай, гледай чудото на моя бог! О, алелуя! Той наистина действа!”
Думите му накараха другия също да започне да докосва предмети край себе си. А така се превърнаха в злато столовете им и колоните край тях. Това още повече възрадва двамата и радостта им вече преминаваше в религиозен делириум. А тълпите пред тях, впечатлени от силата им да превръщат всичко в злато, мигом изреваха в един глас:
“Бог е за богатите! И златото му е на златните!”
Така край църковните първенци се събра тълпа. И стотици избезумели хора простираха ръцете си към тях, като им викаха:
“Дайте ни дарбата си! Дайте и на нас да докосваме всичко, за да се превръща в злато!”
А тогава първенците с още по-възторжени гласове им отговаряха:
“Следвайте ни и ще спечелите божието благоволение…”
Докато гледах потресен самата гледка, аз забелязах най-страшното, което тълпата не забеляза. Защото от сърцето на Мамон излязоха златни въжета, с които той върза твърде здраво богаташите. А след това, като полетя напред, задърпа цялата тълпа към мястото, което Божият гняв щеше да му посочи. Това ме накара да извикам към Господ, като Му казах:
“Исусе! Древната легенда за цар Мидас говори за него като за един, който получил дарбата си от боговете, тъй че до каквото се докоснел, да се превръща в злато. И ето, че Ти въздаде на тези езически сладострастници с проклятието над един езически цар…”
“Нещо повече!” – ми отговори Исус и продължи:
“Защото в легендата този цар Мидас горчиво се разкаял за проклетата си дарба и бил освободен от нея. А тогава му пораснали магарешки уши. Но ти сега виж в това видение дали тези богаташи ще се разкаят от езическото си сладострастие. Защото Мамон ще ги отведе на собствената си нива. А неговата нива е Акелдама…”
Отново гледах на видението, когато забелязах, че духът на светското богатство беше повече от страшен в измамата си. Защото около него долетяха демони на алчност и сребролюбие, които обладаха цялата тълпа, тъй че всички единодушно вървяха към Акелдама. Така накрая те стигнаха при самата нива, като влязоха в нея. А църковните първенци извикаха:
“Тук ще сеем! Тук ще жънем! Тук ще проповядваме и тук ще царуваме!”
И тълпата извика възторжено:
“Амин!”
Но ето, че Исус посочи към първенците с ръката Си, като ми казваше:
“Какво ще спечели човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде в замяна на живота си? Тези тук са пред прага на пълното проклятие от алчността и сребролюбието си. Затова гледай какво ще се случи със самите богаташи…”
Отново гледах към нивата Акелдама, когато единият от първенците облиза сухите си устни, като каза:
“Горещо е тук, а аз съм жаден…”
Тогава другият до него се плесна по корема, като допълни:
“Ако ти си жаден, то аз съм гладен…”
Така двамата извадиха сребърници от джобовете си. И като ги дадоха на човеците пред тях, казаха им:
“Донесете ни хляб и вода. За да ядем и пием на Божията трапеза…”
Взели парите от ръката им, човеците отвориха дисагите си. И като им постелиха кърпи, вече им даваха мехове с вода и хляб. И ето, че първият протегна ръката си, за да вземе от меха с водата и да пие. Но тогава, поради дадената му дарба, мехът мигом се превърна в злато. А вторият, като взимаше хляба, вече държеше една голяма златна буца в ръката си. В първия момент това отново разсмя двамата. И те, вдигнали главите си към Мамона, извикаха доволни:
“Алелуя, господи! Дарбата ти е прекрасна. Но сега спри за малко нейното действие, защото трябва да ядем и пием…”
В отговор на молбата им Мамон започна да се смее със силен и гърлен смях, като им казваше:
“Да отменям ли дарба, с която Синът на Йеова ви е проклел? И да ви дам ли да ядете Хляба и Водата на Йеова, когато в сърцата ви има само глад и жажда за злато? Не няма да го сторя! Яжте злато и пийте злато!”
Но богаташите, явно не чули дори гласа на господаря си, държаха златния мех и златния хляб, като не знаеха що да кажат на тълпата. И ето, че двама-трима изсред човеците, които бяха взели парите от църковните първенци, ги хвърлиха в нозете им, като извикаха на останалите:
“Да бягаме оттук! Защото е място на тежко проклятие от Бога! Вижте само колко кръв има по засъхналите буци с пръст. Вижте плевелите наоколо, както и тръните им. Нима това е Божия Нива?”
А други допълниха:
“Не е Божия нива това място! Да, наистина! Да оставим тези богаташи и да се покаем от лошите си пътища. Защото забравихме за Истинския Хляб и за Живата Вода на Завета…”
Така мнозина от тълпата извърнаха главите си. И като забелязаха заминаващия Господ и ослето Му, втурнаха се подир Него, плачейки и молейки за Милост. Тогава Исус за втори път дръпна юздите на ослето Си, тъй че ослето изрева. А човеците, побегнали от Акелдама, мигновено преобразиха ушите си и те се издължиха и станаха магарешки. Колкото до богаташите, то трагедията им беше пълна. Защото, като гледаха как човеците ги напускат и тичат към Исус, извикаха към тях, като им казваха:
“Стойте при нас, отцепници! Защо отивате при Този странник и при дрипавото Му магаре?”
А някои от човеците, извърнали главите си, им казваха:
“Този странник е нашият Господ, Който непременно ще ни направи странни и чужди за света. А колкото до магарето Му – може да е дрипаво, но носи в дисагите топлия Хляб на Завета и студената Вода от Кладенеца!”
Въпреки последното свидетелство на покаяните човеци закоравяването при богаташите беше смъртоносно. Защото те, здраво вързани от Мамон, вече се опитваха да ръфат златото със зъбите си, като си казваха един на друг:
“Просперитет трябва на църквата! Просперитет! Ако трябва ще ръфаме и пием това злато довека, но далеч да бъде от нас да не сме благословени и да ходим след дрипави и странни…”
Проклятието Акелдама! Разбираш ли го по-добре, братко мой?
Разбираш ли какво е да ядеш хляб с вкус на злато и да пиеш златна вода? Това не е нищо друго, освен да се намериш като прицел на вечното проклятие от Бога и Отца.
Проклятие, при което златото ще умори онези, които са го пожелали!
Бягай далече от тази нива Акелдама! Прокълни я в сърцето си и я изличи от ума си! И дано Исус ти даде магарешки уши, за да чуеш Гласа на Божия Пророчески Дух. Защото там, във видението, двамата богаташи твърде скоро бяха станали зловонни трупове, а смрадта на нечестието им беше привлякла хиляди мухи. Те наистина бяха чужди на Небето и се погребаха в нивата на Юда, закупена за чужденци. А колкото до легендата за цар Мидас – то във всяка легенда има зрънце истина, нали?

Leave a Reply