ПРОКЛЯТИЕТО “АКЕЛДАМА” – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
По Волята на моя Господ Исус Христос, Комуто служа с духа и сърцето си, сега към теб идва едно послание, което е твърде тежко и радикално, а дори много рязко в прицела си. Но не аз казвам на Господ какво да ми говори, а Той решава в Сърцето Си къде да ме води и в какви дълбочини да ме посвещава.
Аз не съм забравил, че в книгата за “Реките на Вавилон” обещах на всичките Божии чеда да очакват дълбокия призив на Божия Пророчески Дух, изявен в думите “Излезте от нея, люде Мои”. Тази беше причината да викам към Господ и да Го моля за водителство и посвещение върху сетнината на блудницата Вавилон. Но, както се убедихме всички, нищо не може да изпревари времето си. Защото междувременно се родиха две нови книги, а тази е третата. Така книгата против блудницата Вавилон засега остава духовен проект в бъдещето. Може би ще попиташ защо Господ отлага написването на тази книга. Истината е, че и аз Го попитах със същите думи. А тогава Той започна да ми говори от дълбочините на Сърцето Си, като ми даде да разбера, че Божиите чеда все още нямат готовност да излязат от Вавилон. Те се заричат, молят, опитват. Но… не излизат. Напротив – дяволът ги разпръсва и те дори не могат да се съгласят в Исусовото Име. И при все, че от словото против търговците в Храма, написано преди шест години, та и до последната пророческа книга Исус призоваваше към едно и също нещо, пак мнозина не склониха сърцата си, за да извършат Неговото очакване. И по един или друг начин останаха във Вавилон. А някои високоумци стигнаха до там, че да си строят лични кули с пророческите книги на “Мория”. И такива показаха на Господ, че много малко се вълнуват от Волята Му, но в повечето случаи се опитват да съгласят Неговата Воля със своята собствена. А когато се опитваш да съгласиш Божието със своето и не се отричаш от себе си, то тогава настъпва проблем. И ако в началото проблемът е малък, то сетнината му е твърде жестока. Ето затова Исус ми каза, че много от Божиите все още не са готови да излязат от Вавилон. Защото им пречат връзки, компромиси, страсти и най-вече – грехове.
На това какво да кажа? Лъже ли ме Исус, че е видял малодушието и огъването от вятъра? Лъжат ли ме Господните устни, когато те изговарят Истината, видяна от Господните очи? Лъже ли ме Оня, Който вижда как растения на Правдата всячески искат да се изтръгнат от Божията почва, та да намерят място, където не духа вятър и няма гонение?
Истината, братко мой, е повече от страшна. Истината е такава, щото мнозина приеха, че пророческите книги на “Мория” им станаха като проклятие, а не като благословение. Защото заедно с тези книги дойде страшно гонение, което никой не е желал, нито е бил подготвен за него. И със самата съблазън от гонението дяволът насочи погледите на мнозина към една друга почва, и към една нива, където никой не усеща никакво проклятие или гонение. И ето за тази нива започна да ми говори Исус в ревността Си. Защото, ако мен ме болеше, че мнозина ме напуснаха и отхвърлиха, то колко повече страдаше моят Небесен Цар. Защото е лесно да напуснеш човека заради човешките му думи и помисли. Но когато някой напуска Бога и се съблазнява поради думите Му, то тогава нещата са повече от страшни. Защото по-добре би било за човека да преживее “проклятието” от книгите на “Мория”, отколкото да го настигне едно друго проклятие, което никога не идва приживе. Защото това е проклятието “Акелдама”. Проклятие, за което Исус започна да ми говори, като казваше:
“Когато съм ти казал, че Божиите хора все още не са готови, то Аз съм казал именно онова, което виждам. Защото мнозина искат да се качат в Небето дори без драскотина, а камо ли да се предадат доброволно на бичуване и опозоряване за Мене.
Как мислиш? Проклятие ли е страданието ти за Мене? Проклятие ли е да понесеш болката и ужаса от едно непрестанно биене, хулене и омърсяване заради Мене?”
“О, Господи мой! Това наистина е проклятие. Но то не е изговорено от Твоите уста, а от устата на дявола. Защото и Твоите врагове някога, като гледаха на онези, които Те следват, заявяваха злобно:
“Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите? Но това простолюдие, което не знае закона, проклето е…” (Йоан 7:48-49)
Защото служителите на този Вавилон проклинат всички, които не искат да живеят в него. И ветровете на техните проклятия твърде скоро настигат Твоите Верни и чисти. За да духат в лицата им, да опозоряват имената им и да съсипват сърцата им…”
“А ти знаеш ли каква е разликата между Божиите проклятия и проклятията на Вавилон?”
“Господи мой! Проклятията на Вавилон са привременни, докато Божиите проклятия са вечни…”
“Кое проклятие тогава да изберат Божиите чеда? Божието или Вавилонското? Защото винаги те настига или Божието проклятие или Вавилонското?”
“О, Исусе! Дано никога не ни настигне Божието проклятие, даже ако от Вавилонските проклятия станем измет на света…”
След последните ми думи Гласът на Исус стана твърде строг, а Лицето Му се смръщи. И Той вече ми казваше:
“Иди и предай на всичките Ми братя и сестри никак да не се страхуват от Вавилонските проклятия, нито да се плашат от ония устни, които кълнат и прокобяват. Но в действителност казвам на всички ви да се страхувате от Оня, Който Ме е пратил.
Да, казвам ви! От Него се страхувайте и пред Него бъдете боязливи всякога! Защото има една най-страшна Истина, свързана с Божиите проклятия и сега Аз ви я изявявам:
Най-страшно е онова проклятие, което не те постига приживе! Защото то ще те постигне отпосле!
Защото ако някой получи проклятията си приживе, той приживе е бил наказан и за него има надежда, че Бог ще го прибере при Себе Си. Но горко на ония, чиито пътища са гладки и чието битие е сладко. Защото сетнината им ще е всред изострени скали и горчива горест…”
Последните думи на Исус ме накараха неволно да направя аналогия с Юда Искариотски. А Господ, като видя помислите на сърцето ми, отново започна да ми говори, като казваше:
“Правилно се досещаш за Юда! Защото този е човекът, чиято съдба е записана в Божието Слово, за да бъде предупреждение за благоразумните. Кажи Ми тогава:
Не беше ли Юда един от дванадесетте? И не казах ли, както на останалите, така и на него да жъне с Мене?”
“Така е, Исусе! Ти събра всичките Си Апостоли и им каза:
“Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне…” (Йоан 4:36)
“А когато жънеш, то не трябва ли да отидеш на нивата на Господ твоя Бог? Не трябва ли да си жетвар на Господа? И ако, несъмнено, си отишъл на Божията Нива, то няма ли да получиш Божията заплата?”
“Така е, Господи мой! Защото заплатата на всичките Ти жетвари е Вечният Живот, който Сам Ти ще им дадеш в Небесното Си Царство…”
“…“Вечен Живот” ли каза, момчето Ми?”
“Да, Господи! Защото това е Твоето учение. Твоето Небесно благовестие!”
“Погледни тогава каква беше заплатата на Юда Искариотски. Защото такава ще е заплатата на всеки, който остане в последния Вавилон на земята…”
“Господи мой! Юда Те предаде за тридесет сребърника. И аз сега виждам, че тези тридесет сребърника са заплатата му…”
В следващия момент Исус буквално поряза сърцето ми със строгостта на Гласа Си, като ми казваше:
“Ако заплатата на Юда бяха тридесетте сребърника, то какъв беше плодът му? Защото вие сте призовани от вашия Господ не само да жънете и получавате заплата, но и да събирате плод за Вечен Живот…”
“Исусе! Юда отказа да стои на Твоята Нива и да жъне за Тебе. Той Те предаде…”
“А какво стана, след като той Ме предаде? Или какво стана с Юда, след като той напусна Моята Нива? Или какво придоби Юда от заплатата на своята неправда? Най-малкото – какво стана с онези тридесет сребърника?”
“Господи мой! Сега виждам как Словото Ти казва за Юда:
“Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през средата, и всичките му черва изтекоха. И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива…” (Деяния 1:18-19)
“Как мислиш тогава? Благословение ли беше тази нива за Юда или проклятие?”
“Господи мой! Тя беше проклятие за него, понеже Юда стигна до това да се обеси и червата му да се пръснат…”
“Виж тогава, че това Юдово проклятие стана известно на всичките Ерусалимски жители, както ти казва стихът. И нека всичките Ми братя и сестри сега да Ми отговорят:
Стана ли ви известна заплатата на Юдовата неправда?
Защото, за да казва Словото, че всичките Ерусалимски жители са разбрали Юдовото нечестие, то тези думи са строго пророчески и идат да ви покажат, че ако някой от вас живее с вяра в Небесния Ерусалим, то той непременно ще види нивата Акелдама и Злото, сторено от Юда. Затова отново ви питам:
Разбрахте ли каква е тази нива Акелдама? Проумяхте ли защо бе закупена с парите, платени за Моята Кръв? И ако Моите жетвари вървят на Моята Нива, за да жънат с Мене, то кои са човеците, които отиват на Кръвната нива? Не са ли това тези, които са предмет на най-страшното проклятие, записано в Завета Ми? Ето, казвам ви:
Научете се да не се плашите от проклятията на Вавилон, но да се плашите от Божиите Вечни проклятия и своевременно да избягате от местата, които са техен прицел. Защото Акелдама не е просто нива като всичките ниви на света.
Не! Тя е проклятието от Отца Ми за всички, които ходят в пътя на Юда! С пожеланията на Юда! С предателството на Юда! Със сърцето на Юда! Затова запомнете думите Ми:
Ако Аз съм Вечното Благословение, примерът на Юда Искариотски е вечното проклятие! Моето Евангелие е Нивата на Вечния Живот, а Юдовото предателство е нивата на вечната смърт!
И ето върху тази нива Акелдама Аз сега ще посветя пророка Си. Защото днес от тази Кръвна нива се надигат гласове, които проклинат Моите чеда и ги призовават да се върнат в нея, след като Аз вече съм ги изтръгнал отсред плевелите на Акелдама и съм им дал да познават Истината…”
Още ли се страхуваш от проклятията на Вавилон, братко мой? Още ли не можеш да разбереш, че нечестивите се пазят за Деня и Съда и Юдовите – за рова на погибелта? Още ли не можеш да разбереш, че Бог предава на бичуване и гонение всеки син, когото приема, а дяволските оставя в нивата на Юда?
Ето затова с книгите на Божия Пророчески Дух идват и проклятията от Вавилон. Защото кои са онези зверове, които ще пуснат лесно плячката си? Кой е оня озъбен вълк, който ще пусне лесно предадените му овчици? И ако някой реши да похули името ми и да ме намрази, понеже е раздразнил звяра с четенето на книгите ми и вълка с тяхното прогласяване, то такъв не е ли вече извратен? Не се ли плаши повече от проклятията на дявола, нежели да се страхува от проклятията на Бога? И не гледа ли такъв назад към Акелдама, докато ходи напред към Хълма?
Аз ще помоля Верните и преданите на Христос да се закрепят още повече в думите на Своя Небесен Пастир и да Му благодарят непрестанно, когато Той ги изобличава. Защото тогава непременно ще излязат от блудницата, за да пристъпят до Хълма Сион. А нивата Акелдама ще остане в нас като спомен за оня ужас, от който ръката Господна ни е избавила завинаги. За да бъдем с Него, Който е Вечното Благословение, далече от ужаса на вечното проклятие! Амин и Амин!

Вашият коментар