БОЖИЯТА ВЕЧНОСТ – III ГЛАВА

3. ВСЕЛЕНАТА – ДОМ НА ОТЕЦ С МНОГО ОБИТАЛИЩА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не зная какви извори за въображението си са използвали не един и двама писатели фантасти, чиито книги съм чел като дете. Чел съм Артър Кларк, Айзък Азимов, Станислав Лем и много други фантасти. Но сега смея да твърдя, че изворите им са били много по-плитки и несъвършени от Христовия Извор.
Защо смятам така ли?
Именно защото във всичката научна фантастика, която би прочел, първото място е отредено на субекта човек. На сътвореното от човека, било то космически кораб, робот или извънземна колония за добив на природни ресурси.
Всъщност – в Истинската Вселена на Бог Отец всичко говори и напомня за Него – за Святия и Любящ Творец, създал чудни красоти и Съвършени обиталища. Ето защо нещата, които ще видиш в тази книга, не са научна фантастика, нито художествена измислица. Те са бъдещето, което предстои. Те са усърдното очакване на едно творение, пред което Отец ще ни разкрие като Негови синове. Аз наистина те моля да осъзнаеш това. Защото ако Евангелието би ти казало, че Исус върви по вълните на езерото и усмирява ветровете, ти би възкликнал, че това е чудо на чудесата. Та нали има гравитация, която Божият Син преодолява само със Силата на божествената Си Воля? Та нали има естествени природни закони, като движението на въздушните маси, които Исус принуждава да се покорят само на една дума от устните Му? Но за какво чудо на чудесата би ставало дума, когато видиш Господ да преминава през цялата Вселена, без да Му влияят нито космическият вакуум, нито лъченията, нито радиацията, нито ослепителната светлина на милиарди слънца? За какво чудо на чудесата би ставало дума, когато пред скоростта на Духа самата скорост на светлината би изглеждала като едва помръдваща се костенурка? Няма да скрия от теб, че от мига, в който Отец ме вдигна като снаряд нагоре, а Млечният Път се скри като бяла точица в тъмното, аз бях поразен от мащабите на скоростта, с която Отец въздигна спасените и изкупените до покрива на Вселената. Ето защо първият въпрос, който беше на устните ми, когато застанах до моя Господ, беше този:
“О, Исусе! За каква скорост на Духа става дума в това видение? И колко по-бърз е Духът от физическата светлина?”
В отговор на думите ми, Божият Син сърдечно се разсмя, а после проговори, като казваше:
“Както истинно си Ме попитал, така и истинно ще ти отговоря. Не може да става никаква дума за сравнение на духовната с физичната скорост. Но все пак – за личната ти представа, приеми от твоя Господ, че колкото Вселената е по-голяма от един едничък атом, толкова скоростта на Духа е по-голяма от скоростта на светлината. Тъй щото пътуване на Духа из Вселената практически няма, понеже Той винаги е там и я изпълва. Не можеш да пътуваш за някъде, ако вече си там. По-скоро има мигновения, сиреч, мигновено появяване на пътуващия на всяко място във Вселената според Волята на Отца Ми. Както ти с мисълта си би пожелал да си на някое място, така и Отец Ми с Мисълта Си пожелава да си на точно определено място във Вселената Му. Но разликата между човешката и Божията Мисъл е тази, че Мисълта на Бог се реализира мигновено, докато човешката мисъл е само едно пожелание на човешкия ум. А сега си спомни думите, с които говорих някога на Моите ученици. Спомни си как им казах:
“В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие…” (Йоан 14:2-3) 
Как мислиш, слуго Мой? Когато казвах на Моите “в Дома на Отца Ми” Аз само Небесния Ерусалим ли имах предвид или цялата Вселена? В крайна сметка – тази Вселена, на която се удивляват очите ти, как беше създадена?”
“О, Исусе! Аз зная, че когато Си говорил за Дома на Отца, Ти Си имал на предвид цялата Вселена, а не само Хълма Сион и Небесния Ерусалим. Защото чрез Теб Отец създаде видимото и невидимото. И всички неизброими галактики със звездите в тях – все чрез Тебе са били създадени…”
“Точно така е, момчето Ми! Отец наистина създаде всичко чрез Сина Си, Който е Словото Му! Проумяваш ли тогава, че ако има Стопанин, Който добре да познава Дома на Отца, то Този Стопанин съм Аз?”
“Разбира се, Исусе! Аз вярвам и съм сигурен, че въпреки голямото им число, Ти познаваш всяка звезда и знаеш името й?”
Последните ми думи накараха Исус да се усмихне и да ме погали по главата. А след това да ми каже:
“В тебе наистина има много вяра и тя трябва да бъде възнаградена. Да, Стефане! Наистина е така! Разумът и паметта на твоя Господ са безпределни! А ти сега вдигни ръка и посочи към една от неизброимите галактики, които се разкриват пред очите ти. Избери, която искаш, и Аз ще те заведа всред нея, за да видиш нещата, които трябва да разбереш…”
Погледнах с възхищение към Исус, но Той беше сериозен, въпреки усмихнатото Си Лице. Ето защо, вдигнал показалец, аз посочих една от галактиките в далечината. И тогава Господ просто ме прегърна, като казваше:
“Гледай как ще се озовем сред нея!”
В следващия миг пространството под нас просто беше изсмукано от скоростта на Духа, а галактиката вече се простираше пред очите ми като прекрасна чиния, която светеше пленяващо и с величествен ход се въртеше около оста си. А тогава Господ отново ми проговори, като казваше:
“Посочи която искаш звезда от стотиците милиарди звезди в тази галактика и Аз ще те заведа на нея, за да видиш нещата, които трябва да ти покажа…”
Отново вдигнах показалец и посочих една от блещукащите звездици в периферията, понеже тези към центъра се сливаха от светлина, която заслепяваше. А и този път пространството под нас беше изсмукано от скоростта на Духа, а ние вече бяхме пред звездата. И тогава забелязах, как другите звезди бяха станали много далечни една от друга, сякаш ги деляха гигантски разстояния. Това ме накара да попитам Исуса:
“Господи мой! Защо отдалеч всички звезди бяха близки една до друга в галактиката си, а когато се приближихме до една от звездите, другите сякаш се разбягаха на огромни разстояния…”
“Разстоянията са едни и същи!” – ми каза Исус и продължи:
“Когато се гледат от много далече, звездите се сближават, поради факта, че наблюдателят ги гледа от огромно разстояние. Намалиш ли разстоянието, звездите се разбягват, защото точката на наблюдателя ги приближава. Един ден всички ще свикнете с това, когато започнете да вършите постоянно Волята на Отец Ми из Вселената. Но Аз сега нека те приближа още повече до звездата, която си избра. За да видиш нещо прекрасно, което е сътворено до нея…”
Ето, че аз и Господ още повече приближихме звездата, когато видях светла точица до нея, която започна да се увеличава все повече и повече. А когато стана достатъчно голяма, с възхищение забелязах, че това беше прекрасна синя планета, пригодена за живот. Гледката ме накара с учудване да кажа на Исуса:
“Господи, та нали Бог Отец вече постави рода на изкупените и благословените на друга планета и слънце, които видях под Небесния Ерусалим и Хълма Сион? Как сега Ти ми показваш още една планета и още едно слънце?”
Исус се разсмя на думите ми, а след това със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Няма никакъв конфликт, слуго Мой! Нали ти казах, че в Дома на Отец Ми има много обиталища? Но за да Ме разбереш, спомни си думите Ми, които извиках от Престола, миг преди Отец Ми да каже:
“Ето, подновявам всичко!”
Спомни си как Синът извика със силен Глас:
“Ето, Скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и Сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина…” (Откровение 21:3-4)
Ето, Скинията на Отец Ми е с човеците! Но Скинията – това е Вселената, която е с човеците! Той ще обърше всяка сълза от очите на човеците и смърт при тях не ще има вече! Но там, където няма смърт, там има Вечен Живот и благословени потомства за новата Земя!
Как мислиш тогава? След като няма смърт, която да ограничава растежа на поколенията, то няма ли много скоро числото на човеците да се увеличи многократно? А когато количеството се увеличава, то обиталището не се ли стеснява? А когато обиталището се стесни, то няма ли Отец Ми да промисли нови обиталища?
Ето, отварят се устните Ми и сега ти явявам великата тайна на Божието Обновление! Отец Ми създаде Вселената, за да я напълни с рода на благословените и така Вселената да оживее от радост, възторг, благословение и Вечен Живот! Защото Вселената е новата Земя за праведните, а Хълмът Сион и Небесният Ерусалим си остават новото Небе, което бъдещите праведни човеци ще населяват след хилядагодишно усъвършенстване на новата Земя и Преображение в Господната Слава!
За да се изпълни така и писаното за Небесния Ерусалим:
“И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща…” (Откровение 21:23-26) 
Виж тогава тази галактика, която си посочи измежду милиардите други галактики. И знай, че всяка звезда от тази галактика е слънце, което си има и планета, която очаква цивилизацията си и рода на благословените си от Бога и Отца.
Сто милиарда слънца в тази единствена галактика топлят и осветляват сто милиарда планети, които очакват Вечния Живот да достигне и до тях. А стотици милиарди галактики във Вселената очакват същото, както тази, в която ти показах една едничка звезда с една едничка планета. А докато тези стотици милиарди галактики се запълват във Вечността, Отец Ми във великата Си Мощ и Сила ще създаде неизброимо количество от нови галактики с нови звезди и нови планети. Сега разбираш ли какво е Вечността?”
“Да, Исусе! Вечността е Вечен Живот във Вечната Божия Вселена, изпълнена от Вечния Божий Дух!”
“Проумей тогава и думите на Апостола Ми Павел, с които той каза на всички ви:
“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега…” (Римляни 8:18-22) 
Но Аз непременно сега трябва да те заведа на новата Земя, за да видиш какъв съдбоносен печат е поставил Отец Ми върху оправданите и изкупените от старото творение, на които е дал да бъдат родът на благословените…”
След тези Свои думи Господ ме прегърна и въздигна от звездата, за да ме заведе отново на първата нова земя, където шепите на Бог Отец поставиха рода на изкупените и оправданите.

Leave a Reply