БОЖИЯТА ВЕЧНОСТ – II ГЛАВА

2. “ЕТО, ПОДНОВЯВАМ ВСИЧКО!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Само сърца, пълни със Святия Дух и въздигнали мислите и надеждите си далече по-горе, ще могат да разберат пророческите послания на тази книга. Защото прицелът й наистина е далечен и не касае старото творение, нито днешните духовни реалности.
През изминалото време на моето слугуване на Господ Исус Христос, аз се убедих, че дяволът много болезнено реагира на виденията, които получавам от Небето. Още от “Духовните империи на Злото” той показа на сърцето ми, че ще се противи с всичката си духовна сила на посланията, които давам на Църквата. Имайки на разположение едно огромно число от демони и бесове, както и число на измамени и духовно извратени човеци, напълнили църквите и окупирали амвоните, той щеше да впрегне всичката си гнусна изобретателност и коварство, за да се опитва да ме съкрушава и възпира.
Всъщност, още след първите книги аз щях да разбера, че конфликтът не е толкова между мен и дявола, колкото между него и Исус. Защото Исус се явява в живота на слугите Си, най-вече, за да съсипва делата на лукавия.
И какво се получи в крайна сметка?
Получи се това, че дяволската съпротива против книгите ми и живота ми служеше само за допълнително отприщване на Христовата ревност и благоволение върху мен. Господ простря могъщата Си десница и започна да притиска дявола все повече и повече. Притисна го дотам, че извади на показ тъмното му битие и всичките гнусни тайни на сърцето му. Притисна го до личното му затваряне в бездната с Веригата и Присъдата му от Съдията. Притисна го дори до самия ад, където с Пламенния Меч на устните Си изпепели змийските свитъци на сатанинското беззаконие. И понеже лишеният от разум насилник се озвери още повече, Исус извади от арсенала на духовните Си оръжия Златната Стомна със Скритата Манна, сиреч, скритото от Святия Дух Слово за последните дни и времена на земята. И точно там някъде Сатана се прекърши тотално, защото не човеци, но Бог му посочи огненото езеро и сетнината му в сярата и жупела. Нещо повече – Мечът Господен се простря до самия Страшен Съд и до книгите, с които ще се извърши Осъждението и Оправданието. Може би ще ме попиташ защо ти напомням за всичко това в тази последна книга. А аз ще ти кажа, че това е първата ми книга от Господ Исус Христос, в която прицел срещу дявола няма.
Дяволът липсва!
Дяволът е останал в огненото езеро на старото творение и от вълните му няма да излезе никога – нито той, нито целият му род от нечестиви и извратени демони и човеци.
Знаеш ли какво се случва в този миг със сатанинското сърце? Знаеш ли какво се случва с духовен противник, който винаги е имал самочувствието, че е играч на духовната сцена и че без него и демоните му не може да мине нито една пророческа книга?
Нека с долния пример да ти помогна да ме разбереш:
Още помня един филм на студио “Холмарк”, който се казваше “Мерлин”. В него една вещица, на име Мап, владееше с магии и чародеяния над цяло царство и над живота на всичките човеци. Тя не искаше Истинската Вяра в Христос да намери влияние в сърцата на човеците и се опитваше по всякакъв начин да възвърне славата на “древното изкуство”, сиреч, на магиите, заклинанията и чародействата. Но дойде миг, когато синът й Мерлин започна да воюва срещу нея и мерзостите й. Докато накрая осъзна, че силата на вещицата Мап е в това – да й се обръща внимание, за да бъде актуална. И ето, че в края на филма Мерлин направи нещо ново. Той за последно погледна към вещицата, като й каза:
“Мап, ние забравяме за теб! Ние просто те забравяме!”
Така, обърнал й гръб, той започна да се отдалечава от нея, а вещицата просто се пръсна и изчезна от само себе си. Ето такова отдалечаване от дявола ще преживееш и ти, когато прочетеш виденията в тази книга. И не просто отдалечаване, но извисяване. И не просто извисяване, но скриване от властта на Сатана. И не просто скриване, но пълно изпълнение на думите от посланието на Апостола, където е записано:
“Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава…” (Колосяни 3:2-4) 
Защото в крайна сметка – това е надеждата, която ни крепи и ни дава смисъл да живеем. Надеждата, че Бог е Верен и Истинен да избърше всяка сълза от очите ни и да ни утеши относно всичкото зло, което сме преживели заради вярата си в Господ Исус Христос.
А сега, братко мой, нека да продължа нататък – към непосредствените думи, които Исус ми проговори, преди да ми даде отново да отпия от Златната Стомна със Скритата Манна. Ето какво ми каза Той:
“Искам да предадеш на братята и сестрите Ми изричните думи, които им казвам. Защото днес Аз ги насърчавам да извисят сърцата си нагоре и да се възрадват поради преголемите обещания, на които времето за изпълнение вече бърза да дойде. Вие наистина трябва да осъзнаете, че сте Небесни хора и във вашите сърца Отец Ми е положил Своята Вечност. А Вечността е твърде прекрасно понятие, за да го сведете до земните представи и зависимости. Това понятие означава Вечен Живот във Вселената, свързан с вечно откриване на нови хоризонти, нови начала и нови перспективи. Ти ще видиш и разбереш всичко това на нужното място в тази книга. Но точно сега ти казвам отново да простреш ръце към Мен, защото ще ти дам да отпиеш от Златната Стомна със Скритата Манна…”
След последните думи на Исуса, аз с вълнение протегнах ръцете си към Него. А Той, като се усмихна, бръкна в мантията Си и извади Златната Стомна, като я постави в ръцете ми. И аз, подобно на предишните видения от Господа, я надигнах, за да пия от нея. А тогава за сетен път из духа ми се разля Светлината на Святия Дух с дъха на мед и кориандрово семе. Нещо повече – зениците ми се просветиха както никога и аз усетих как лъчи излязоха през очите ми и се стрелнаха към очите на Исуса. А тогава Божият Син ми проговори, като казваше:
“Ти наистина ще видиш неща, каквито на ум и сърце не са дохождали. А чрез свидетелството ти братята и сестрите Ми ще изпълнят сърцата си с блаженство, за което никога не са мечтали. Защото това блаженство започва оттам, където свършва границата на Писанието и се отключва безграничната Вечност на Обновлението. А сега нека двамата с теб отново да отидем напред във времето, до приключването на самия Страшен Съд, когато всичките нечестиви вече са възкръснали и са били хвърлени в огненото езеро, а всичките оправдани и изкупени до един са били възкресени, за да станат род на благословените, които ще населят новата Земя…”
След тези Свои думи Исус свали мантията Си и покри главата ми, а в следващият миг Духът отново започна да прекосява месеци, години и векове. Някъде под краката ми отново заблестяха мълнии, които пронизваха небесата, а аз усетих как духът ми отново започна да догонва сърцето ми, което летеше с Господа.
Не зная колко продължи придвижването ни, но ето че в един момент Исус просто каза “Пристигнахме!” и вдигна мантията Си от главата ми…
Братко мой! Всяка представа в сърцето ми бледнееше пред това, което виждаха очите ми. Защото лъчите от зениците ми се втурнаха напред, за да видя отблизо как огненото езеро кипеше с всичката си страшна сила и беше пренаселено и претъпкано от рода на нечестивите. В жестоката хватка на огъня и жупела пищяха човеци и демони. Видимо те не можеха да се понасят, понеже човеците се чувстваха излъгани от демоните и дращеха с нокти по телата им, за да покажат колко много искат да им отмъстят или да ги убият. А демоните в зловещ демоничен кикот ги отблъскваха със силните си ръце, тъй щото нечестивите човеци се пльосваха по гръб в огъня и наново правеха отчаяни опити да се вкопчат в измамилите ги приживе духове. А над цялото това езеро две Божии мълнии стояха като връв за разорение и отвес за изпразване, за да ограничават изпепеляващата сила на огненото Слънце и да правят наказанието на нечестивите вечно. Докато гледах на огненото езеро, Господ докосна с ръка рамото ми, като ми казваше:
“А сега, слуго Мой, гледай на всичките възкресени, които бяха оправдани и изкупени при Страшния Съд. Защото, ето, Отец Ми Всемогъщият вече ги е взел в шепите Си, а Синът Му е готов да провъзгласи думите Си преди мига на Обновлението…”
Отвърнал поглед от езерото, аз погледнах към пламенните и Святи шепи на Всемогъщия Отец, в които бяха събрани и възкресени всичките оправдани и изкупени човеци. Точно тогава Исус се отдалечи от мен и се приближи до Престола на Отца, като извика със силен Глас:
“Ето, Скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и Сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина…” (Откровение 21:3-4)
След тези думи на Господа, прогърмя и Гласът на Отец, който отекна по цялата Вселена, тъй щото милиарди по милиарди звезди и слънца потрепнаха в един миг. А думите на Отец бяха тези:
“Ето, подновявам всичко…” (Откровение 21:5) 
Едва бях чул Отеческите думи, когато могъща Сила, несъизмерима с никоя друга сила, ме тласна нагоре като снаряд. Така, за част от секундата, видях как огненото езеро се скри в един от звездните ръкави на Млечния Път, а самата галактика се смали и стопи като бяла точица, която изчезна. А край мен, като в просъница преминаха милиарди галактики, подобни на бели точици. Гледката беше удивителна, сякаш че пред очите ми се изсипваше космически водопад от галактики. И докато не намерих сила дори да въздъхна, аз вече виждах Небесния Ерусалим някъде отгоре, а под него – прекрасна синя планета, озарена от лъчите на ново слънце. Над самата планета Отец спускаше шепите Си с рода на благословените, защото това щеше да бъде техният нов дом за техния Вечен Живот. Не можещ да отроня дори дума от възхищение, аз видях как към мен се приближава Исус, Който просто летеше в космическото пространство. И като ме приближи, Той започна да ми говори, казвайки:
“Виж отгоре новото Небе и Святият град Ерусалим!
Виж и първата нова Земя, на която Отец Ми поставя рода на благословените!
Виж и знай от твоя Господ, че оттук започва новото летоброене на Вечността. А тази Вечност ще открие на сърцето ти тайни, каквито не си и подозирал. Но преди да ти разкрия тези тайни, Аз ще дам на сърцето ти да Ме последва из Вселената. Защото, както истинно съм казал на всички ви, в Дома на Отец Ми има много обиталища…”
С възторга на птица и с неописуемата свобода на Небесен човек, аз просто хванах ръката на Исус, за да Го последвам из величествената Скиния на Бога и Отца.

Leave a Reply