БОЖИЯТА ВЕЧНОСТ – I ГЛАВА

1. РАЗГОВОРЪТ С ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
По Волята на Всемогъщия и Свят Отец, Който е на небесата, ние сме се родили на тази земя в края на един период, който касае така нареченото “първо” или “старо” творение. Но защо това творение е първо и старо?
Именно защото Библията ни дава свидетелството, че ще има миг в бъдещето, когато Творецът ще каже от Престола Си:
“Първото премина…”
“Ето, подновявам всичко!”
За всички нас, които живеем все още в непреминалото старо творение, нещата са твърде мъчителни и непоносими. Ние носим в живота си пасивите от грехопадението на Адам и Ева. Телата ни са в плен на тлението, защото остаряват и с всяка следваща година губят от жизнеността и силата си. Искаме или не, виждаме колко различни са човеците в различните етапи от живота си. Радваме се на малкото детенце, което тепърва има да расте. Гледаме с надежда на младежа, който постепенно разцъфтява в силата си. После с много оптимизъм приемаме зрелостта на тридесетте години докато преминат четиридесетте и тръгнат към петдесет. А след това всичко става много различно. Косите посивяват и силата намалява. Бръчките започват да прорязват челото, а кожата започва да увисва. Идва старостта на живота. А след нея и неизбежният край за тялото – физическата смърт. И като си помислиш, че всичко това се случва и повтаря като сценарий в живота на всеки човек. И като разсъдиш, че числото на земните дни в една човешка съдба много рядко превишава тридесет хиляди, то наистина идва убеждението в сърцето ти, че този живот не е създаден така, както трябва да бъде. Защото някъде отгоре над нас – в безмълвния си ход продължават да светят звезди. Ние долу умираме, а те остават вечни. Ние долу се превръщаме на пръст, имали малкия шанс да оставим следа в едно поколение и да бъдем забелязани от малцина, а звездите отгоре събират копненията и въздишките на стотици поколения преди нас.
Но защо горе нещата са вечни, а долу тленни?
Именно защото горе е Святият Бог и Неговата Скиния, а долу е земята, на която има грях, тъмнина и зло, които спират Вечността и правят да царува тлението.
В този ред на мисли едва ли би грейнала усмивка на лицата ни, ако не беше прекрасния факт на едно Спасение, извършено за нас преди две хиляди години. Защото от това Небе, осеяно със звезди, на земята слезе Божият Син Исус Христос. Слезе от място, което не познаваме. Слезе от реалност, каквато на ума ни не е дохождала. Премина разстояние, каквото не сме в състояние да изчислим и осъзнаем. Исус дойде от далечината на Вселената. От самия й покрив, където се намира Божието обиталище и Хълмът Сион. Сам Отец чрез Святия Си Дух Му приготви Тяло в утробата на девицата Мария, за да се роди като Човешки Син и да ни покаже Пътя към Спасението на душите и сърцата ни.
Но не само за Спасение дойде Исус на земята. Той дойде да ни даде Святата надежда, че чрез вяра в Неговото Слово, в Неговия Пример и Неговия Дух, ние ставаме участници на божественото естество. А с това божествено естество непременно ще придобием тяло, подобно на Неговото, и ще бъдем във Вселената така, както сега е Той.
За нас ще остане пречудно и необяснимо Небесното явление на Божия Син сред човешкия род. Но още по-необясним ще остане фактът на Неговото Възкресение и Възнасяне при Бога и Отца. Древните галилеяни, които са гледали на въздигащия се в Небето Исус, в един момент са Го изгубили от погледа на очите си. И след това са умували в догадки къде отива Той и кога ще пристигне там, където отива. За онова време понятията “горе” и “долу” са били съвсем простички и примитивни. В смисъл – горе е Небето, а долу е земята. Така че, въздигайки се нагоре, Исус просто е отишъл на Небето. Но къде на Небето? В крайна сметка, с поглед нагоре от земята се виждат Луната, Слънцето, някои близки планети и звездите.
Колко далеч от земята се е въздигнал Исус?
Истината, братко мой, е потресаваща! Защото с възнасянето Си Божият Син прекоси цялата възможна Вселена, за да се яви в Слава на нейния покрив, където се намира Хълмът Сион, Небесният Ерусалим и Святото обиталище на Бог Отец. Естествено е да приемеш разбирането, че Господ не е ползвал услугите на космически кораб, нито на каквато и да било технология за физическо преминаваме през гигантското разстояние.
Нищо подобно! Той просто е влязъл в Облака на Божията Слава, с който мигновено е прекосил времето, материята и пространството, за да се яви като възкръснал Бог и Човешки Син в Славата на Отца Си и на Божиите ангели. И от мястото на Славата Си Исус е излял към човеците от земята Святия Си Дух, за да може да живее в сърцата на всичките спасени, новородени и оживотворени.
И виждаш ли сега, братко мой, че в съгласие с обещанието на Бога, ние очакваме миг на чудесно преображение, когато Творецът ще ни обдари с телесни хижи, в които няма да има смърт, но Вечен Живот. Едни от нас ще вкусят от тази Слава при мига на грабването, когато с нови тела ще посрещнат Исус в Облака Му, и ще се издигнат с Него до Небесния Ерусалим. Други от нас ще заспят до времето на Страшния Съд, когато ще бъдат оправдани, изкупени и възкресени за новата земя. А трети, (които не са от нас, но са били поклонници и чеда на дявола), ще попаднат с душите си в ада, а във времето на Страшния Съд ще възкръснат за осъждане и хвърляне в огненото езеро. Това е Истината на Свещеното Писание, която Господ Исус разкри на всички ни в няколко най-святи пророчески книги, които даде на Църквата Си чрез пророка Си. И понеже Мечът на Духа достигна с острието си до самия край, то тази книга вече не може да е свидетелство за края, а за Новото Начало, което предстои след него. Начало, което Бог Отец ще прогласи от Престола Си с думите:
“Ето, подновявам всичко!”
Начало, при което свещениците на Отца и Сина ще се извисят, за да служат на новото Небе, а родът на изкупените и благословените ще наследи новата Земя.
При подготовката за тази книга Господ многократно идваше към сърцето ми, за да ми дава отделни късчета от цялата картина на Обновлението. И при все, че аз не бях като слепец пред Него, понеже имах свидетелствата от вече написана книга за “Вечните белези на Обновлението”, пак нещата, които получих, ме разтърсиха премного. Тази беше причината да не се решавам дълго време да напиша тази книга, понеже исках от Исус да получа цялото откровение за Обновлението, а не просто отделни късчета от него. И ето, че когато картината вече светеше пред сърцето ми, Господ дойде с голяма Слава при мен и започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Възрадвай сърцето си, понеже благоволението Ми върху теб е много голямо! Толкова голямо, щото си слугата между слугите Ми, с който реших да премина след края на старото творение, за да ти дам белезите на Обновлението. Така свидетелството на Господ в сърцето ти ще стане не просто пълно, но препълнено. Не просто изобилно, но преизобилно. Не просто славно, но прославено!
Да, Стефане! Наистина има голяма Слава за твоя Господ в книгата, която ще ти дам! Защото с нея ти ще придобиеш благословението на Прехода към Вечността! А това е твърде много за един Господен пророк! Да, казвам ти! Това е твърде много!
И за да Ме разбереш, нека ти припомня как Господ употреби слугата Си Моисей, за да изведе народа Си Израил от властта на Египет. А ти сега Ми кажи:
Даде ли Бог обещание на Моисея, че ще заведе Израил в обещаната земя? Даде ли Всевишният думата Си, че ще заведе народа Си в земя, където текат реки от мед и масло?”
“Да, Исусе! Това беше обещанието!”
“А сполучи ли Божият пророк, за да види обещанието изпълнено в живота си? Сполучиха ли нозете на слугата Господен да стъпят в обещаната земя?”
“Не, Исусе! Моисей видя обещаната земя издалеч. Той не можа да стъпи в нея, защото Господ Си го прибра. Но наместо Моисея, Бог издигна Исус Навин и на него повери обещанията Си!”
“Е, сега ти казвам, че Отец ти даде не само от Духа на Моисея, но и от Духа на Исус Навин. За да бъдеш пророкът на Прехода към Вечността. За да бъдеш зеницата Господна, която е видяла не само края на старото, но и Началото на Новото!
Сега разбираш ли огромното Ми благоволение към теб? И проумяваш ли тайната, че Господ твоят Бог дава на духа ти да бъде първопроходец и първооткривател на Обновлението?”
Думите на Исус ме накараха да падна в нозете Му, и да Му проговоря, казвайки:
“О, Господи мой! Достоен ли съм за тази Твоя привилегия? И как да си обясня благоволението, което имаш върху слугата Си? Ти Сам знаеш, че поради многото поругание и яростно гонение сърцето ми съвсем отпадна, а и душата ми се съкруши…”
“Нищо подобно, слуго Мой! Отпадна не твоето сърце, но сърцето на дявола! И се съкруши не ти, но Сатана и цялото му адово войнство! А ти просто изпита какво ще рече змия в предсмъртна агония да забие отровния си зъб в душата ти и челюстите си в тялото ти. И сега, като погледна от Сион към земята, мислиш ли, че виждам много слуги и пророци, които със Словото на собственото си свидетелство притиснаха Сатана до огненото езеро и рода на нечестивите до Страшния Съд? Мислиш ли, че виждам много пророци, които приближиха стените си до Стените на Скъпоценния Камък от Сион? Мислиш ли, че виждам един огромен брой от служители, които държат в ръцете си Златната Стомна, за да пият от Скритата Ми Манна?
Не, слуго Мой! Друго виждат очите Ми!
Виждам гнусно поколение, което тича на корист и бърза на грабеж. Виждам самозвани пророци, излюпени в теологически академии и училища, които бързат да позлатят имената си с евтина слава и мерзостни поклони пред дявола! Виждам наемници, които още неизбърсали от устните си виното на съблазънта, вече устройват живота си, кариерите си и личните си банкови сметки. Виждам развалено поколение, което търси само и единствено своето си, а не онова, което е Исус Христово! Виждам алчни вълци, които изпояждат овцете, и хитри лисици, които ходят по развалините на религиозния дух! Виждам надменни бухали, които пророкуват фалшиви видения от собственото си сърце, и лукави кукумявки, които прокобяват със силен вой!
Но когато застана в края на времето, а диамантеният Ми писец издири свидетелствата на Истинските Ми слуги и пророци, виждам теб, седнал на дадения ти от Господа трон! Виждам трънения Ми венец на главата ти, и всичките Ми рани по ръцете ти и нозете ти! Виждам благородното сияние на стените ти, съединени с Моите Стени! Виждам всичкия Небесен смисъл и всичките Божии основания да те нарека пророкът на Сион, в когото безславно ще се строшат глинените идоли на Вавилонското тщеславие! Виждам ужаса, съкрушаването и пълното сгромолясване на Сатана пред силата на помазанието ти, на ревността ти и на страданието ти за Мене!
Затова ти казвам, че на теб съм дал да бъдеш свидетел и първопроходец на Прехода към Вечността! На Прехода от старото творение към Обновлението! На Прехода, с който Отец Ми подарява Вечността на Неговия Христос и Църквата!
Ето, Божията Вселена наистина очаква откриването ви като Божии синове! Затова Ме последвай, за да вземеш Златната Стомна със Скритата Манна, за да отпиеш още веднъж от онова Святото, което се съдържа в нея! Защото чрез нея ще те отведа в Началото на Обновлението и при всичките прекрасни и неизявени неща, за които трябва да пророкуваш!
Аз, Господ и Бог на Обновлението и Вечността, сега говоря на пророка Си! Блажени всички, които Ме последват във виденията на тази пророческа книга!”

Leave a Reply