БОЖИЯТА ВЕЧНОСТ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Книгата, която попада в ръцете ти, е извънредно благоволение върху сърцето ми от Господ Исус Христос. Тя можеше и да не бъде написана, понеже съдържанието й идва от Вечността и не касае нищо от този свят, нито от днешните духовни реалности. Но както има могъщи телескопи, с които наблюдателите улавят небесни физически обекти от най-дълбоките територии на космоса, така също и в Святия Дух има проникване, подобно на духовен телескоп, с което жадният и гладният за Божиите тайни може да ги улови и направи явни в сърцето си. Така е и записано:
“А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини…” (1 Коринтяни 2:10) 
Като слуга на Господ Исус Христос, достигнал да пророкува за огненото езеро и Страшния Съд, аз нямам от какво да се срамувам, понеже зная, че подвизаването ми за Небето не е било напразно. Въпреки нищожния брой на човеците, които повярваха на пророческите видения, които описах под Личното водителство на Спасителя, аз се радвам и ще се радвам, понеже до днес извърших всичко, което Бог беше записал в плановете Си за служението ми към Него. И при все, че животът ми не е приключил и аз очаквам с трепет и надежда бъдещите дни, пак зная, че всичкото ми страдание и усърдие за Господа си е струвало.
Когато си бил издигнат в познаването на Божията Воля и стоиш на Господния Хълм в очакване на последователи и приятели, то най-нормалното нещо, което можеш да направиш, е да продължиш да се взираш в Небето. Не защото то е останало скрито и утаено за сърцето ти, а по причина, че Исус може да ти даде още много духовни откровения и тайни, а ти да ги раздадеш на братята и сестрите си. Знам, че е възможно да се усмихнеш и да ми кажеш:
“О, брат Стефане! Какво още да иска Божието домочадие, след като чрез теб Исус му даде Началото и Края, и стана явен като Алфата и Омегата? Ние просто трябва да благоговеем пред изобилното Господно благоволение и никога да не забравяме делото, което извърши Божият слуга!”
На подобни думи ще отговоря, като кажа, че не мога да нарека моя Господ изобилен, понеже това ще ограничи представата за Него. Истината е, че Той е преизобилен. И именно заради преизобилието Му Апостол Павел ни записа такива думи в посланието си:
“Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен…” (1 Коринтяни 15:58) 
Както и да погледнеш този стих, то ще разбереш, че смисълът на Господното дело е в преизобилието. Не в изобилието, а в преизобилието. Има служители, които ще напишат една, две, три или десет книги. А след това, седнали на трона на църковното одобрение, ще извикат на всеуслишание:
“Това е! Ние бяхме изобилни за вас! Вижте десетките ни книги със свидетелства и теология, които ви продадохме! Вижте колко много ви ограмотихме и просветихме! А сега вие защо не ни прославяте, както ни подобава?”
Истината е, че такива драскачи са ограничили Господа и не са се подвизавали в Неговото преизобилие, но само и единствено в собствения си егоистичен интерес. А в самата дума “преизобилие” е заключена тайна, за която искам да разсъждавам тук. Виждаш ли, братко мой, ние наистина трябва да погледнем на Бога като на преизобилен Творец. Толкова много свидетелства говорят за Неговото преизобилие, щото те напълно трябва да предизвикат нашето възхищение и преклонение. Когато Бог е създавал живите твари на планетата Земя, Той не Си е казал в Сърцето:
“Ще взема да направя за Адам една птица, един бозайник, една риба и едно насекомо!”
Нищо подобно. Бог създаде стотици хиляди и милиони видове от птици, бозайници, риби и насекоми. Когато Бог е създавал растенията по земята, Той не Си е казал в Сърцето:
“Ще взема да направя за Адам една ябълка, една круша, една лоза и една пшеница, за да обработва земята си и да има какво да яде!”
Нищо подобно. Бог създаде стотици хиляди и милиони видове растения с всичкото им богато разнообразие. И най-сетне – отначало, когато е създавал космоса, Бог не се е ограничил да направи една единствена звезда, каквато е нашето Слънце, и една планета Земя със спътника й Луната.
Нищо подобно! Бог е създал стотици милиарди звезди, които е събрал в звезден куп, наричан галактика. И Той не се е ограничил единствено с нашата галактика, но с могъщата Си Сила е направил едно колосално число от галактики. Броят им във Вселената до този момент е изчислен от астрономите на стотици милиарди галактики.
Представи си това, братко мой!
Една Вселена, чието разстояние е определено от съвременната наука на шестнадесет милиарда светлинни години, е приютила в себе си стотици милиарди галактики, всяка от които съдържа в себе си стотици милиарди звезди. За сравнение само ще ти кажа, че скоростта на светлината е триста хиляди километра в секунда. И когато обърнеш секундите в минути, минутите в часове, часовете в дни, дните в месеци, и месеците в години, ще получиш разстоянието, което светлината изминава за една година. Това разстояние е девет трилиона и четиристотин и шестдесет милиарда и осемстотин милиона километра. А сега умножи това гигантско число по шестнадесет милиарда, за да разбереш мащабите на Божията Скиния.
И ето тук възникват едни въпроси, на които човеците отговор не са намирали:
“Защо Му е на Твореца Бог толкова голяма Вселена? Защо са Му стотиците милиарди самотни галактики, в които от милиарди години се въртят и светят стотици милиарди звезди?”
Истината е, че човешки ум не е в състояние да схване отговорите, ако Бог не покаже Милост към всички ни. Защото ние живеем на една малка прашинка, наречена Земя и се възхищаваме от мащабите на една звезда-джудже, наречена Слънце. А повечето от нас дори не се замислят, че Млечния Път, който виждаме в небето нощем, е нашата собствена галактика, в която Слънцето и Земята могат да бъдат открити и видени само от съвсем близо в края на галактическата периферия.
За шест хиляди години в натрупване на познание за битието си, човекът е извървял достатъчно стръмен път в осъзнаването на мястото си във Вселената. Когато е бил най-ниско в познанието, му се е струвало, че земята е център на всичко и всичко се върти около нея – Слънце, Луна и звезди. По-късно е разбрал, че не Слънцето се върти около Земята, но Земята е космически спътник на Слънцето в една огромна Слънчева система с девет планети и още десетки техни спътници, които се въртят в орбити около тях. А едва в последния изминал век, след изобретяването на съвременните телескопи, човекът разбра, че в далечините на Млечния Път до обективите достигат светлините на неизброимо число от галактики, които са на гигантски разстояния от нашата галактика.
Но аз сега нека отново да те върна към смисъла за написването на тази книга. Виждаш ли, братко мой, ние наистина трябва да осъзнаем мащабите на нещата, които ни заобикалят. Да ги осъзнаем не като астрономи, физици и космолози, но като Божии чеда, на които Бог е обещал твърде великите обещания на Завета Си.
Аз не вярвам, че сърцето ти не си е задавало въпросите:
“Къде отиде Исус, след като възкръсна от мъртвите и се възнесе в Небето? Как отиде с възкръсналото Си тяло до мястото, което се нарича Небесен Ерусалим? Какви в крайна сметка са Божиите обещания, за да заявява Апостол Павел в посланието си:
“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове…” (Римляни 8:18-19) 
Какво е това създание, което очаква откриването ни като Божии синове?
За какво ни предупреждава тук Апостолът на Исус? За Земята или за Слънчевата система? За Млечния Път или за цялата Божия Вселена? И защо това създание ни чака да бъдем открити? Какво ще вършим ние в него, когато Отец ни посочи и каже, че сме Неговите синове?”
Истината е, че сърцата на всичките Божии синове туптят в очакване на един велик миг от Вечността. Кой е този велик миг? Ще го открием в последните думи на Бог Отец, записани в Библията:
“И чух силен глас от Престола, който казваше: Ето, Скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и Сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на Престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни…” (Откровение 21:3-5) 
Представяш ли си този миг от Вечността, братко мой? Представяш ли си мига, в който Скинията на Бога ще бъде с човеците от новото Небе и новата Земя? И можеш ли в представата си да вместиш Святата Истина, че Божията Скиния е цялата Вселена, била тя видима или невидима?
Ето, Вселената на Бога е с човеците!
Това е пророческото послание на тази книга!
Послание, в което ти предстои да разбереш велики и неизявявани неща, които касаят Вечността за духа ти, за душата ти и за възкресенското ти тяло, съединени с Бога и получили в дар Неговата Скиния. За подобен дар и за такава Свята надежда наистина си заслужава да оставиш настрани всичко друго и да се потопиш в океана на Божията тайнствена премъдрост. Това ще бъдат последните глътки от Скритата Манна, които Господ Исус Христос ще даде да изпиеш с духа и сърцето си.
Нему да бъде всякога преклонение, благодарение и славословие – отсега и във Вечността! Амин и Амин!

Leave a Reply