2. ДА НАПЪЛНЯТ ЗЕМЯТА И ДА Я ОБЛАДАЯТ

Няма християнин, който да не помни Христовата заповед в “Евангелието от Марк”, където Спасителят казва:
“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар…” (Марк 16:15) 
Когато вникнем дълбоко в тези думи, ние ще видим, че тази повеля все още не е изпълнена. Светът няма да се съгласи с това. Той ще ни каже, че няма континент, нация, град и село, където не е стигнала новината за Исус Христос. Тъкмо в това е проблемът! През всички тези векове по света не се проповядваше благовестието, а новината за това благовестие.
Какво ни ползва, ако хората знаят за Исус Христос, а не са спасени? Какво ни ползва, ако на християнската вяра се лепва етикет, че е една от многото религии в света? Какво ни ползва, ако слушаме дяволски компилации, че Бог бил Един, но…се откривал на различните народи с различни имена? Някои много бързо отписаха Сатана, като решиха, че той ще си оплаква орисията, а демоните ще му припяват. Но той все още е най-страшният противник на човешката душа и ще остане такъв, докато бъде хвърлен завинаги в огненото езеро.
Днес ние живеем в онези духовни реалности, показващи, че свършекът на света се е приближил до такава степен, щото грабването на Църквата вече може да се случи всеки ден и час. Но то няма да се случи, докато последната Ева не напълни земята и не я обладае. Далеч от нас да бъде човешкото високоумие, което ще ни накара да считаме Божията програма за приключена. Исус казва:
“И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът…” (Матея 24:14) 
Благовестието ще се проповядва за свидетелство, а не (както мнозина считат) за суетна информация. Бог е отвратен от религиозните новинарски емисии, в които някои виждат изпълнението на Христовата повеля. Да бъдеш свидетел на Христос е много повече от това да мънкаш на черковно-славянски. Да бъдеш свидетел на Христос е много повече и от това да покажеш дипломата си от библейското училище. Тези, които ограничават свидетелстването си до религия или теология, са от онази категория човеци, за които в “Книгата на пророк Исайя” се казва:
“…тия люде се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения, изучени папагалски…” (Исайя 29:13) 
Фактът, че все още не настъпва свършекът, означава, че благовестието все още не е проповядвано като свидетелство на всичките народи. А какво значи да проповядваш Христос като Негов свидетел?
Прочетете какво е записано за победителите на Сатана:
“А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване…” (Откровение 12:11) 
Ние няма да победим дявола с цитати и теологически термини, нито с чужди трудове и свидетелства, но само и единствено чрез Словото на собственото ни свидетелстване. Запомнете:
Да бъдеш свидетел на Христос – това значи Христос да свидетелства за тебе!
Не можеш да свидетелстваш за Бога, ако Той не свидетелства за тебе, тоест, ако Неговото помазание не разтърсва пътя пред нозете ти. Този свят ще бъде обиколен от Божието помазание и хората ще бъдат докоснати от истинска Божия Сила, а не от папагалски поучения, защото:
“Божието царство не се състои в думи, а в сила…” (1 Коринтяни 4:20)
Много често виждам в църковните събрания едно изместване на Силата на свидетелството със силата на доказателството. Вярващите излизат пред амвона, за да дадат “едно свидетелство” за Бога. После следва историята им, че са били болни и Бог ги е излекувал, че са видели някое чудо и т.н. В случая те не дават свидетелство за Бога и Неговата Сила, а само доказателство. Бог не е призовал вярващите да си бъдат свидетели един на друг пред Църквата! Истинският вярващ свидетелства за Христос в света, а не в Църквата! Дяволът, когото ще победим със Словото на нашето свидетелстване, не е в Църквата, (или поне не би трябвало да бъде) а в света. Защо тогава така охотно свидетелстваме за Исус в Църквата, вместо в света? Исус не каза за нас: “Вие сте виделината на Църквата!” Нещо друго каза Той:
“Вие сте виделината на света…” (Матея 5:14) 
Нека тези разсъждения не обиждат никого, но да насърчат всички. Църквата трябва да напълни земята, а не залата на младежкия дом. В това последно време Бог изпълнява едно Свое обещание. Спомнете си Неговите думи от “Книгата на пророк Йоил”:
“И след това ще излея Духа Си на всяка твар…” (Йоил 2:28) 
Моля ви, забележете: “на всяка твар” Това не са само хората от Църквата! Това са всички човеци! Ние живеем във времената на най-великото изливане на Святия Дух. И както водите на океана покриват дъното на земята, така Божието присъствие днес се увеличава постоянно и ще дойде миг, когато то ще бъде много по-реално от самия свят, в който живеем.
От какво или от кого се плаши Църквата? Какъв й е проблемът? Разбира ли тя, че ако Бог е заповядал тя да напълни земята, то с това напълване земята ще бъде потопена от Божията Слава и присъствие? Разбирате ли, че заповядвайки на Църквата, Бог задължава и Себе Си с тази заповед? Колкото повече Църквата пълни земята, толкова по-голяма Божия Слава ще има над нея. И във всичко това Бог следва ненарушимото Си Слово и могъща Воля. Той има един прицел и работи за неговото пълно постигане и изпълнение. Ние вече прочетохме, че трябва да напълним Земята. Но стихът продължава с това, че Църквата трябва да обладае земята.
Как да разбираме това?
Ясно е, че обладаването стои по-високо от напълването. Бог не би заповядал напълване, ако след него не следваше обладаване. Нека видим стиха, показващ назначението на обладаването. Апостол Павел казва:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните…” (1 Коринтяни 15:47-48) 
Какво се получава при напълването?
Става така, че небесни човеци напълват земята, където живеят пръстни човеци. Небето и Земята нямат никакво съгласие, нямат знак за равенство. Исус е Небесен Човек и всички, които вярват в Неговото Име, са Небесни. Светът е земен и всички, които са от света, са земни.
Божията Воля е Небесното да покори земното! Божественото да обладае материалното! Животът да погълне смъртта!
Прочетете как продължава посланието си Апостол Павел:
“И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението…” (1 Коринтяни 15:49-50) 
Святият Дух, изпратен от Отец, има една цел, едно предназначение:
Да обладае всяка кръв и плът, тъй щото смъртното естество на човека да бъде покорено от Живота на Бога!
Измерението на Благата Вест е не в посланието от Бог, но в промяната, която това послание носи със себе си. Бог иска да има човеци, изпълнени със Святия Му Дух. Бог иска в сърцата ни да текат Неговите извори на Вечен Живот. Защо?
“Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие…” (1 Коринтяни 15:33) 
Сатана е много уплашен от този стих. Тези думи са един голям некролог за неговото царство. Князът на смъртта трепери при мисълта, че Бог е заповядал безсмъртие за човешката личност. Та нали в крайна сметка дяволът изкуши Адам и Ева, за да умрат? Та нали именно смъртта беше белегът на греха? Помислете върху факта, че Сатана е изхвърлен на земята, а Божията заповед към Христос и Църквата е да обладаят земята…
Къде ще отиде тогава дяволът? Какво ще стане с делата му?
Нека ни отговори Апостол Йоан:
“Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола…” (1 Йоаново 3:8)
Много често под “дела” на дявола ние разбираме само част от тях. Свикваме с това, че лъжата, кражбата, прелюбодейството, партизанствата, злобата, насилието, перверзиите, лицемерието, ласкателството и други подобни са дела на дявола. Но твърде често пропускаме да осъзнаем, че най-голямото дело на Сатана е смъртта. Исус дойде да съсипе всички дела на дявола, а следователно и смъртта. С победата Си над нея Христос веднъж завинаги ще ликвидира бунта и лъжата, грехът и тъмнината, за да дойде онова царство, което е вечно царство на Христос и не преминава в никой друг. Една от бариерите на Сатана, която в тези последни дни трябва да бъде строшена, е построена върху факта, че земното проповядва Небесното, а тленното проповядва нетление. Тази бариера е причината за много векове благовестието да остава с вързани нозе. Ако плътското проповядва духовното, то последното вече не беше духовно, но извратено, тоест, религиозно. Много генерации християни твърде малко внимаваха в думите на Спасителя:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. Но има някои от вас, които не вярват…” (Йоан 6:63-64) 
Разбирате ли, че плътската вяра на човеците е последната сламка, за която се държи удавникът Луцифер. Разбирате ли, че религията е смъртта, която дяволът противопостави срещу Живота от Бога!
Аз и в предишни разсъждения вече говорих по този въпрос, но отново ще напомня:
Освободете мисленето си от това понятие и не го обвързвайте с Исус.
Бог не е религиозен дух! Религиозен е дяволът! Много преди юдеите да превърнат Свещеното Писание в религия Бог се обеща на Авраам, като му каза, че потомството му ще е като звездите по небесния свод. Бог нямаше религиозни отношения с Авраам. Не Законът, а Неговата Благодат беше върху избраника Му. И Авраам повярва в тази Благодат. И това му се вмени за правда. Ето затова Апостол Павел съветва:
“Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чеда; а писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам, казвайки: “В тебе ще се благославят всичките народи”. Така щото тия, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам…” (Галатяни 3:7-9) 
Всяка религия има във фундамента си закон. И затова е религия. Но Божията Благодат стои над Закона. Животът на Бога трябва да погълне смъртта, но нека помислим кое е жилото на смъртта и коя е силата на това жило:
“Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът…” (1 Коринтяни 15:56)
Така разбираме, че чрез религията Сатана се опита да увековечи силата на греха, така че да стане невъзможно Животът на Бога да погълне смъртта. Ако се обърнете към християнската религия, вие ще видите, че тя е основана на канони и догми, тоест, задължителни законови бариери. Но какво заяви Исус на законниците:
“Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте…” (Лука 11:52) 
Религията отне ключа на знанието и на влизащите попречи.
Кое знание отне тя и на какво попречи? Ето отговорът:
Отнет бе ключа на знанието, че Исус Христос не е религия и така се попречи на вярващите да влязат в Божията Благодат!
Ето по тази причина Бог ще стовари справедливото Си възмездие над религията и ще осъди всички онези, които са били нейни послушници и слепи изпълнители. Днес е времето, когато Божият вятър ще помете като прах тесногръдието и затворническия режим на всички религиозни църкви. Започнало е небесно обладаване, което никоя сила няма да може да спре. Хората действително ще познаят Истината и тя ще ги направи свободни. Хората ще бъдат потопени от Божията Благодат и Животът на Бога ще стане истинска реалност за тях.