3. ДА ВЛАДЕЯТ НАД ВРАГОВЕТЕ СИ

Ето, че стигам кулминацията на темата за последния Адам и последната Ева. Много ви моля да внимавате в нещата, които ще прочетете, защото това ще ви позволи да осъзнаете в пълна степен какво значи власт от Бога. “Евангелието от Лука” ни дава илюстрация затова какво се случи, когато Исус даде власт на седемдесет Свои последователи. Те възрадвани и развълнувани се върнаха и казаха на Божия Син:
“Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас…” (Лука 10:17) 
Чудно! Исус не беше впечатлен! Те може би очакваха Той да започне да подскача и хвали Небесния Отец. Те може би искаха Той да бъде впечатлен като тях от станалото. Но Исус имаше други критерии за радост. Той им отговори:
“Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата…” (Лука 10:20) 
Какви бяха тези думи? Какво беше това Слово? Исус виждаше нещо, което те не можеха да видят. Исус виждаше имената им, написани в Книгата на Живота. Това бе истинското основание за радост, а не толкова фактът, че бесовете им се покоряват. Дали обаче Църквата е вникнала дълбоко в разбирането на властта, която й дава Исус? Той ни казва да се радваме не от властта над дявола, а от факта, че имената ни са записани в Книгата на Живота. Днес мнозина не само, че не могат да се радват, но дори и не осъзнават, че изкривяват Божието Слово със собствената си позиция към Злото. В тази глава аз ще говоря за нашата власт над силите на Злото. Исус казва:
“Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди…” (Лука 10:19)
Моля, забележете, че се казва “над”, а не “против”. Това означава, че дяволът ще бъде противник под нас, а не против нас. Ние можем да го настъпваме, както говори стихът. Настъпва се нещо, което се гази, а не с което се воюва. Ето проблемът в Църквата! Тя е започнала да вижда дявола не “под” себе си, но “против” себе си. И тогава идва битката, която се стреми да хвърли укор на Христовата победа. Много вярващи заживяват с мисълта, че дяволът е против тях, а не под тях. Така те не се качват в небесните места, а слизат на териториите на Божия противник, за да се бият с него. Ако можете, посочете поне един пример, поне един стих от Евангелието, който да показва, че Исус се бие с демони. Няма такова нещо! Исус не се биеше със Злото, но просто го поразяваше с една дума. Неговата битка се състоеше в заповеди, които демоните изпълняваха безпрекословно. Няма случай, в който демон да се е възпротивил на Волята на Исус. Има друг случай, когато бащата на един страдалец каза:
“…помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха…” (Лука 9:40)
Защо не можаха? Именно поради маловерие. Но виждаме, че когато страдалецът още идваше, “бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмри нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му…” (Лука 9:42)
Четем, че Господ Исус смъмри демона.
Смъмрянето битка ли е? Духовно воюване ли е? Нека ви отговоря:
Смъмрянето на демони е белег на божествена власт и сила!
Ние имаме един прицел на вярата си – Исус Христос. Апостол Йоан казва за нашия прицел:
“Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос…” (1 Йоаново 2:6) 
Как ходеше Христос? Отговорът е:
В Слава! В мощ! В помазание!
Можете ли вие да ходите като Христос и да виждате във вашето ходене битка с дявола?
Нека запомним, че Божията Слава, мощ и помазание са белези за превъзходство над дявола, а не за ходене против него! Когато сме “против” ние сме в една духовна територия с дявола. Когато сме “над” ние сме в друга духовна територия над дявола. Исус Христос ни дава власт над цялата сила на врага, а не против цялата сила на врага. За да разберете това още по пълно, нека си спомним думите на Апостол Павел:
“А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода…” (2 Коринтяни 3:17)
А сега ми кажете, ако вие сте в Господното присъствие и там е свобода, то за каква битка с дявола говорите? Разбирате ли, че битки с дявола може да има само там, където го няма Господното присъствие? Но ако някъде има Господно присъствие, там няма дявол, а следователно няма и битка. Обичам да обяснявам този духовен принцип с един пример:
Едно сламено плашило може да се бие само със сламени неща. То може да уплаши само сламени неща. Но това плашило не може да се бие с пояждащия огън. То изобщо не може да се приближи до територията на огъня, защото ще изгори. В темата за “Зелената трева” вие разбрахте преобраз на какво е тя. Дяволът е като слама, която мачка и унищожава сламени неща. Затова и сламата ще се бие със слама, а не огънят! Огънят не може да бъде в контакт със сламата, защото там, където има огън, няма слама. Тя вече е изгоряла! Тук мнозина ще цитират Апостол Петър, който казва:
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне…” (1 Петрово 5:8) 
Противоречие няма. Виждате ли казаното от Апостола?
Дяволът обикаля и търси, но…не се бие. Сламеното плашило обикаля около огъня и само чака някой да излезе от защитата на огъня, за да го погълне. Хайде тогава да прочетем и думите на Апостол Яков:
“И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас…” (Яков 4:7) 
Алелуя! Колко е чудесен този стих! Той казва да се противим на дявола, но никъде не казва, че и дяволът ще се противи… Напротив – дяволът ще бяга от нас, защото не смее да приеме предизвикателството на огъня. Защо обаче на практика този стих често не действа? Отговорът е, че мнозина обичат само втората му част, свързана с противенето на дявола, а забравят първата – с покоряването пред Бога. Покоряването е равносилно на това ние да влезем в огъня и огънят да влезе в нас. И тогава – огнени – да тръгнем против дявола, който вече не е против нас, но под нас.
Нека, преди да се противим на дявола, да се покорим на Бога, тоест, да влезем в Неговото Свято Присъствие, където тъмнината не може да влезе! Изпълнявайки стиха от посланието на Яков ние ще придобием духовна “мобилност”, тоест, ще задвижим Божието помазание и Сила срещу царството на дявола. Това не е нито повече, нито по-малко практически прочит на книгата “Деяния на Апостолите”. Спомнете си, че когато Апостол Петър минаваше, бе достатъчно само сянката му да докачи болните и те се изцеляваха, а демоните напускаха моментално. Битка ли бе това? Война ли беше? Не! Това бе Божията Слава, която правеше първите благовестители “повече от победители”, а не просто някакви си войници, които се сражават. В мнозина християни витае един старозаветен страх от дявола. Тогава те се позовават на живота на пророк Даниил например. И сочат с пръст стиховете, показващи как демон на Сатана се противи на Божий пратеник. Вярно е. Така е било. Но този стих в никакъв случай не може да бъде съотнесен с днешните духовни реалности. Днес ние имаме нещо, по-силно от Божии ангели. Днес ние имаме Силата на Святия Дух, Неговото чудесно присъствие и власт. Няма ли Той да даде бърз отговор на нашата молитва? Потиснати от всякакви религиозни доктрини, мнозина заявяват: “Аз не мога да се моля на Святия Дух! Това не е библейско! Аз мога да се моля в присъствието на Святия Дух, но не и на Самия Него!…” Там ти е грешката и в това ти е проблемът! Не е вярно, че не е библейско да се молиш на Святия Дух! Исус Христос ни казва за Него:
“А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща…” (Йоан 16:13) 
Тук Исус Христос ни открива Святия Дух като Личност. А какво е Личността? Личността е Някой, с Когото лично можеш да общуваш. Святият Дух е Личност, а не просто Присъствие. Той Си има Име, и за да ни открива Бог Името Му, то е, за да знаем как да се обърнем към Него. Защо иначе ще ни е потребно Името на Святия Дух, ако никога не Го потърсим с устните си. Един субект има име, когато е назоваван, извикван или търсен с това име. В противен случай правим нашия Бог “двуединен”, а това вече е ерес, заблуда и наскърбяване на Святия Дух. Важното е друго, а именно, че Святият Дух ще откликне на нашето търсене и викане към Него, ако Го призоваваме в Името на Исус!
Не бива да изпадате в онази крайност, която ще ви накара да викате: “Слава на Святия Дух” или “В Името на Святия Дух” Защото Святият Дух дойде, за да прослави Името на Исус. Той от Христовото взема и ни дава на нас. Когато сме в общение със Святия Дух, тогава Небето слиза на земята и Божията атмосфера изпълва домовете ни. Това е най-библейският начин да стоиш над враговете си. Знайте Истината, че:
Небето винаги може да слезе на земята, но земята никога не може да се качи на Небето!
Словото казва, че Бог ни е съвъзкресил и турил да седим с Христос в небесни места. (Ефесяни 2:6) Това не означава, че сме се качили на космическа совалка и сме отишли да живеем в Космоса. Това означава, че нашите сърца и умове са в същото духовно Присъствие, което изпълва Рая. Толкова категорични в това отношение са думите на Исус към Никодим:
“Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от Небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето…” (Йоан 3:12-13) 
Исус Христос слезе от Небето, но остана да живее в Небето, като проповядваше Божието Царство на тази земя. И тогава заявяваше:
“Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас…” (Матея 12:28) 
Виждате ли, че няма битка, но има изгонване на бесовете. Нашето отношение към дявола трябва да бъде отношение като към победен противник, а не като към достоен опонент. Пак казвам, Исус ни даде власт над дявола, а не против дявола. Ако ние съумеем да живеем като Исус, тоест, да ходим с Него в небесните места, то тогава ние сме горе, над дявола, а не долу против него. Не бъдете като религиозните фарисеи, защото тогава думите, които им каза Исус, са и думи против вас:
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят…” (Йоан 8:23) 
А сега положете в сърцата си най-важното от тази глава:
Когато вие сте долу, тоест, в този свят, тогава вие сте против дявола и дяволът е против вас! Тогава сте в състояние на духовна война, защото сте религиозни, тоест, в територията на Сатана!
Когато вие сте горе, тоест, когато не сте от този свят, тогава вие сте над дявола и дяволът е под вас! Тогава сте в състояние на духовна победа и тържество, защото сте Христови, тоест, в териториите на Господ Исус Христос!
Един ден, когато отидем в Небето, Господ няма да признава за Слава и награда битката с дявола, но само и единствено победата и тържеството над дявола. Осъзнаете ли силата на този велик принцип, то сте разбрали и защо Исус казва да се радваме, че имената ни са записани в Книгата на Живота. Защото тогава сме се намерили в стиха от “Битие” да владеем над всичките си противници. А сега още малко върху тази тема. Словото ни учи да не вършим нищо от партизанство или тщеславие.
Но знаете ли какво е партизанството?
Това е водене на война, когато властта не може да се вземе със законните средства. В “Галатяни” Апостол Павел казва, че партизанството е плод на плътта, дело на плътта. Нашият Бог ни дава законното право да бъдем Негова изпълнителна власт в света.
Кажете ми, тази власт как ще провежда Божията Воля? Видели ли сте премиер-министър с автомат в ръка?
А сега прочетете следващите думи:
Истинското правителство на Исус Христос не воюва! То се разпорежда!
Бог ни е дал власт над целия свят. Без значение дали иска или не, Сатана е длъжен да се съобразява с тази власт. Сатана знае, че Бог по-скоро ще унищожи Небето и земята, отколкото да измени на Словото Си. А това Слово казва на Църквата и на всеки един неин член поотделно:
“Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…” (Матея 16:19) 
Църквата е призвана да покаже не Силата в битката, а Силата в тържеството и победата. Оставете партизанството и влезте в онези области на Святия Дух, където дяволът ще изгуби всякакъв кураж и решителност да застава на пътя ви. Напомняйте на дявола, че е победен! Това винаги изгражда в него комплекс за малоценност. Спомнете си случката в Стария Завет, когато Моисей бе изпратил съгледвачи в Ханаанската земя. Едните видяха великани против себе си, а само двама видяха скакалци.
Нека видим дявола през погледа на Исус Навин и Халев! Нека бъдем като тях, защото ако виждаме себе си като повече от победители в Исус, то такива ще ни вижда и дяволът!