ОТКРОВЕНИЯ ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА – VIII ГЛАВА_1

1. ДА СЕ ПЛОДЯТ И РАЗМНОЖАВАТ

Когато погледнем Евангелието, виждаме, че в началото последната Ева бе само от дванадесет човека. На Петдесятница тя получи Сила и Огън от Небето и започна да работи за изпълнение на библейските пророчества. За да разберем какво се е случило през всичките векове от Възкресението на Исус до днес, ни е нужен погледа на Апостол Йоан. Ето какво е впечатлило Божия слуга:
“След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола на Агнето, облечени в бели дрехи, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си…” (Откровение 7:9) 
Тази чудесна гледка може да бъде само пълноценната реализация на Божия призив към Христос и Църквата:
“Плодете се и се размножавайте!”
Ние все още сме изпълнители на Божия призив. Ето защо е нужно да видим някои по-дълбоки особености от него. Какви са те? Нека прочетем какво предупреди Бог Ева:
“Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чеда; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее…” (Битие 3:16) 
Този стих ще се отнася и в пълна степен за Църквата. Сам Исус го напомни, когато се обърна към първите Си последователи. Той им каза:
“Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме…” (Йоан 16:20-22) 
“И вие сега сте на скръб…” – казва Исус. Това е най-убедителният стих, говорещ, че Църквата е последната Ева. Апостолите бяха на скръб, защото беше дошъл часът им да родят Христос в сърцата си. Каква е тази скръб? Скръб поради Бога или скръб по Бога? Искам да знаете, че именно скръбта ражда новия човек. Животът се ражда с болка, с пожертвуване, с усилие. Отворете книгата “Деяния на Апостолите” и вижте на какво учеха вярващите Божиите слуги:
“…и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влязат в Божието царство…” (Деяния 14:22) 
Има християни, които не искат да разберат това. Те вярват, че много по-добре е да се радваш, вместо да скърбиш.
Да, така е! Само, че Пътят до радостта минава през скръб!
Не е възможно да се изпълниш с Божията радост, ако си нямал скръб по Небето, скръб по Бога! Исус казва, че “пак ще ни види” и тогава скръбта ни ще се обърне в радост. Причина за тази радост ще бъде онова “детенце”, което сърцата ни са родили, онзи “нов човек”, съобразен на Исус Христос. Ето за какво е необходима скръбта.
Тя е викът към Бога! Тя е освобождаването на Христос в сърцата ни!
Един стих от “Еклесиаст” ще ни покаже по-точно това:
“По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; а сърцето на безумния е в дома на веселие…” (Еклесиаст 7:3-4) 
Някой може би ще реагира:
“Не искам да се натъжавам! Защо да се наскърбявам?”
Няма да му отговарям аз, но Апостол Павел:
“Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себе очистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие се показахте, че сте чисти в това нещо…” (2 Коринтяни 7:11) 
Това, че Ева ще ражда чеда в скърби, не е мнение на човек, но го е казал Бог. А Неговите думи са ненарушими. Аз не вярвам в леките раждания! Няма такова нещо като безболезнено раждане! Ако някой каже, че е родил без скръб, то той нищо не е родил! Друг е въпросът със скръбта по света. Ако някой скърби по света, в него няма любов към Исус, защото:
“…скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт…” (2 Коринтяни 7:10) 
В Новия Завет има една най-велика заповед на Спасителя. Тя гласи:
“Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух…” (Матея 28:19) 
Ето това е призивът към раждане и размножаване. И всеки един от нас трябва да се вслуша в него, ако действително иска да е сигурен, че е част от последната Ева. Пак ще повторя думите към Църквата:
“…на мъжа ти ще бъде подчинено всяко желание и той ще те владее…”
Всяко наше желание трябва да бъде подчинено на Исус Христос. И Той трябва да ни владее чрез Святия Си Дух. Когато някой човек дойде в Църквата и изповяда Исус за свой Господ и Спасител, той в този момент е роден от Бога. Църквата се е увеличила, а с нея и Божията Сила на този свят. Спомнете си как започват и двете послания на Апостол Петър:
“Благодат и мир да ви се умножи!”
Знаете ли тайната на този поздрав? Чуйте я:
Колкото повече чрез вашето служение Бог умножава числото на спасените човеци, толкова повече Благодатта и мирът ви ще се умножават! Аз вярвам в Силата на Святия Дух! Аз знам, че както собственият ми дух ме прави да раста, защото това е неговото предназначение – да ми дава живот и растеж, така Святият Дух прави Христовото Тяло да расте, защото това е изпълнението на Божията Воля, ясно разкрита в “Ефесяни”:
“…докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота…” (Ефесяни 4:13) 
Има нещо гнило, мъртво и ненормално в онези църкви, които с години си остават с по двеста или триста човека. В такива църкви всичко говори не за присъствието, но за отсъствието на Святия Дух. Има само един способ за раждане и умножаване, който ни е даден от Бога.
Този способ е благовестието за Исус Христос и Божието Царство!
Но как ще благовестяваме на хората за Исус, ако не сме изпълнени с Божието Слово, ако нямаме Божието помазание, ако не сме вдъхновени и просветени, ако не сме вдигнали кръста си и ако не се страхуваме от дявола? Запомнете, че вие сте последната Ева, само, ако изпълнявате Божия призив за благовестие! Нямате ли това видение в сърцата си, този мотив в служението си, не виждате ли във всяко служение спасени души, то по-скоро сте наивни потомци на първия Адам, а не последователи на последния. Божията ревност за Спасение на хората е много, много силна. Никога не забравяйте, че от бездействието на Църквата се ползва само и единствено дяволът. Ако има нещо, в което много църкви да вземат пример, то е да видят с каква упоритост и постоянство слугите на дявола убиват души. Примерът не е в това да убиваме, но да противопоставим на Сатана многократно по-голяма дързост и упорство, постоянство и ревност за Спасение на човешките души. Аз имам един девиз, който ще ви споделя. Той гласи:
Един ден бездействие на християнина е един ден действие на дявола! Един ден благовестие на християнина е един ден по-малко за злото!
Аз вярвам в мобилната Църква, в подвижната Църква, в Църквата на колела, която навърта милионен километраж по градове и села, нации и континенти, за да проповядва Благата Вест. Много пъти съм се замислял върху един принцип на раждането. Принцип, който може да се превърне в мотор на Църквата. Един ден казах на Бог:
“Господи Святи Душе! Има един стих от Словото Ти, който казва, че Бог Е, Който прави плода в утробата на непразната. Зачеването е само от две клетки – оплождаща и оплодена. Но след това за девет месеца се развива тяло, което съдържа в себе си не хиляда, не милион, а милиарди, стотици милиарди клетки. Ние не сме ли Твоите клетки, Боже? Не сме ли ние Твоето тяло? Защо ръстът на Църквата не е така бърз, както нарастването на тялото в майчината утроба?”
Тогава Святият Дух отговори:
“Запомни, че тайната на Живота се крие в отдаването. Тези две клетки в началото са се отдали една на друга, за да се родят от тях четири. Тези четири клетки са се отдали една на друга, за да се родят от тях осем. Тези осем са се отдали една на друга, за да станат шестнадесет. Ако продължиш така ще видиш как след всяко следващо отдаване числото на клетките се увеличава двукратно. Ако всеки, който е спасен от Исус, доведе в Църквата друг, който не е спасен, и това се изпълни като тенденция в цялата Ми Църква, то само след два подобни етапа ще настъпи Грабването. Тъжното е, че има клетки, които не приемат Моя призив, а не го приемат, защото не живеят чрез Кръвта. Те са толкова полезни на Тялото Христово, колкото полезни биха били ноктите. Един чувствителен процент от Тялото е нокти. И ако не побързат да влязат в Тялото, Аз много скоро ще ги отрежа, защото пречат…”
Моля ви, приемете този съвет на Святия Дух дълбоко в сърцата си. Апостол Павел казва:
“Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си…” (2 Коринтяни 13:5)
Ако ние сме във вярата, то сме и в Тялото, ако сме в Тялото, то служим на Святия Дух, Който прави Тялото да расте. Ето това значи да се плодим и размножаваме.

Leave a Reply