ОТКРОВЕНИЯ ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА – IX ГЛАВА

IX. БОЖИЯТА ПОЧИВКА И МИЛЕНИУМЪТ НА ХРИСТОС

Всяка работа, рано или късно, приключва. Така и Спасението на човешкия род, промислено от Небесния Отец, също ще приключи. Като последна генерация на Исус, ние можем да бъдем наистина щастливи, че всеки ден и час, всеки месец и година ни приближават до свършека на времето, до свършека на този стар и богопротивен свят, който никога няма да се повтори. В досегашните разсъждения Бог отвори очите ви за Своите дълбочини, за далечния прицел на Своята Спасителна програма. Вие се убедихте, че тези шест дни, в които Бог сътвори всичко, бяха закодирани от Него и като шест Спасителни Дни. Сатана беше достатъчно горд и себелюбив, безумен и тщеславен, за да забележи този код. Той се хвана в капана на собствената си измама, която го заслепи и му внуши, че може да изглежда като Бог. Днес той със сигурност си е направил равносметка за фаталния си бунт и непокорство. Но понеже е лишен от Святост и разум, до последния си миг, до хвърлянето му в огненото езеро, той ще продължи с безплодните си усилия против Твореца.
В тази глава ще разгледам последния седми ден от Божията промисъл. Ден, за който е записано:
“И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, които Бог беше създал и сътворил…” (Битие 2:2-3)
Този седми ден предстои да се яви за нас. Ние все още сме в края на шестия, сиреч, в деня, в който последният Адам и последната Ева пълнят земята и я обладават, като владеят над враговете си. Нека си припомним, че в главата за Доброто и Злото ние разсъждавахме как дяволът изкуси първата Ева. Тогава разбрахме, че Луцифер бе използвал Божията почивка и точно тогава се бе промъкнал всред градинските дървета. Спомнете си още, че преди да отиде да си почине Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и пази. (Битие 2:15) Сега Бог отново ще почива, което подсказва от само себе си, че Той ще постави вместо Себе Си Последния Адам, сиреч, Христос, като Абсолютен Владетел над цялото творение. В седмия ден Отец ще почива, но Христос ще царува заедно с Църквата. В това отношение има някои ключове, даващи ни познание за този период. Нека започна тяхното разглеждане. В “Псалмите” има една молитва на пророк Моисей. В тази молитва има думи, които ще ни заведат в Божиите дълбочини. Пророк Моисей казва:
“Научи ни така да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце…” (Псалом 90:12) 
Човек може всякак да брои дните си. Но има начин на броене, който ще те направи да си придобиеш мъдро сърце. В същата тази молитва Моисей показва, че е усвоил Божия начин на броене. В четвърти стих той казва:
“Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража…” (Псалом 90:4) 
Нека не забравяме, че пророк Моисей е авторът на Петокнижието. Вдъхновен от Святия Дух той пръв записва за човешкия род какви са началата на Битието. И ето, че той казва:
Един ден в Божиите очи е като хиляда години!
Ние можем да станем мъдри от това броене. Мъдри защо? Именно защото тези шест Спасителни дни от грехопадението на Адам до днес са шест хиляди години. От Адам до Христос са четири хиляди години, а от Христос до Второто пришествие – още две хиляди години. Някой може да попита:
“Означава ли това, че през 2000 година ще дойде свършекът на света?”
Отговорът е: Не! Защото времето, когато Христос беше на земята, тоест, този отрязък от тридесет и три години трябва да бъде прибавен към тези шест хиляди години, понеже за това време Христос е напуснал Славата Си като Бог и е станал Човешки Син, за да бъде след възкресението Си обявен по Дух и Святост като Божий Син. Моисей казва, че хиляда години пред Бога са като един ден, но се има предвид – пред Бог Отец, Син и Святи Дух в духовния свят, понеже времето в духовния свят протича различно от това в материалния. Каквото и да допълня към казаното, то е ясно, че ние живеем в скончанието на времето, когато предстои Божията почивка. Погледнем ли на “Битие” с ключа, който ни дава Моисей, ние ще открием колко много истини ни дава той. В Битие 1:14 Бог заповяда Светлината на небесния простор, пророците, Христос и Църквата. И всичко това става през четвъртия ден, тоест, в периода от 1000 години преди Христос до възкресение Христово. Изминал е ден, равен на хиляда години. Ден, в който Бог възвести чрез пророците Си за Своя Син. Ден, в който Синът стана човек. Ден, в който, освен Слънцето, се появи и Луната, като вярна свидетелка на Небето. В Битие 1:21 се създават големите морски чудовища, за които разбрахме, че са преобраз на религиозно-окултната власт на Сатана. Погледнем ли на историята на света, ще се убедим, че това е именно петият ден, тоест, периодът на хиляда години след Христос. Тогава се появиха светските религии – Православието, Римокатолицизмът и Исляма. Толкова точна и безпогрешна е Библията. Един ден в Божиите очи е наистина хиляда години. За неуверените ще припомня думите на Апостол Петър:
“Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден…” (2 Петрово 3:8)
Ето, че ние сме пред прага на седмия ден. За този ден вече прочетохме, че Бог го освети и благослови.
Но какво значи да осветиш един ден?
Това означава да премахнеш мрака от него!
Ако ние искаме да си осветим стаята, ще запалим лампа, за да е светло. Този седми ден, който предстои, ще бъде ден на пълно осветяване, за да се сбъдне писаното Слово. Този седми ден ще бъде хилядагодишното царство на Господ Исус Христос!
Ето библейският коментар за това:
“И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исус, и поради Божието Слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години…” (Откровение 20:4) 
В този седми ден, когато Отец ще почива, Църквата и Христос ще царуват хиляда години. Как ще протече това царуване?
Апостол Йоан казва:
“Видях престоли, и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят…”
Разбирате ли, че ако в “Битие” е записано че Бог освети седмия ден, то именно осъждението над нечестивите ще бъде това осветяване на деня! Някой може да реагира:
“Възможно ли е това? Нима Исус Христос ще ме използва като съдия? Нима аз ще имам честта да извърша написания съд над нечестивите?”
А ти как мислиш? Прочети си псалома, който ти казва за това:
“Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си. Славословия към Бога ще бъдат в устата им, и меч, остър и от двете страни в ръката им, за да отдават възмездие на народите и наказание на племената, за да вържат царете им с вериги, и благородните им с железни окови, – за да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алелуя…”  (Псалом 149:5-9) 
Хиляда години Църквата и Христос ще царуват на тази земя. Хиляда години Светиите на Бога ще отдават възмездие на народите и наказание на племената. Не казва ли същото Апостол Павел? Прочети думите му:
“Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи…” [ (1 Коринтяни 6:2-3)]
Тук естествено ще възникне въпросът:
“Ами Сатана? Ще гледа ли той как съдят ангелите му без да реагира, без да се намеси?”
Не бой се! Много преди да зададеш този въпрос, Бог ти е дал отговор:
“И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, и, като го хвърли в бездната, заключи я и запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време…” (Откровение 20:1-3)
Последният Адам и последната Ева не са като първите. Тогава Сатана не беше заключен, но този път ще бъде. Духовната панорама на всичко, което предстои да стане е толкова мащабна, щото поразява ума ми. В навечерието на този седми ден ще се случат велики събития, белязани от пророческото слово на Захарий и “Откровението на Йоан”. Искам да ви запозная с най-важните белези на това слово. Началото на седмия ден се реализира с Второто Пришествие на Исус Христос. Ето как вижда Апостол Йоан този миг:
“След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва правилно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне…” (Откровение 19:11-14) 
Виждате ли кои следват подир Исус?
Небесни войски, облечени в бял и чист висон! Това не са ангели! Това е Църквата! Защото за Църквата е записано в същата тази глава, че:
“…на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:8) 
И за да бъдем напълно убедени в тази истина, то нека си припомним как Исус отговори на последователите Си, когато Го попитаха къде ще се реализира Второто Му Пришествие:
“Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите…” (Лука 17:37) 
Забелязваме в този отговор два фактора – орли и труп. За орлите аз вече говорих. Разбрахме, че орелът е преобраз на грабнатата Църква, тоест, поколението, имало честта да участва в това грабване приживе. Но тук се говори и за “труп”. Какво е трупът? Това е разлагащо се от смърт тяло! Това не е Тялото Христово, но тялото на жесток Божий противник, тоест, отстъпилата църква, поклонила се на човека Антихрист!
Къде ще е този труп?
Отговор дава Апостол Павел, който в “2 Солунци” казва къде е местонахождението на Антихриста:
“…човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за Бог…” (2 Солунци 2:3-4) 
Антихрист и всичките му поклонници ще седят в Божия Храм. И понеже в този момент от време Църквата е грабната, то не можем да говорим, че Павел визира нея като Божий Храм. Следователно остава старозаветният Божий Храм в Ерусалим, където човекът Антихрист ще седне и ще царува. Това става още по-ясно със стиха от “Откровение” 11:1-2, където за това е записано:
“…и даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония, които се кланят в него; но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца…”
Поклонниците на Антихриста ще царуват в Ерусалим четиридесет и два месеца, тоест, три години и половина. След това време ще настъпи Второто пришествие и “орлите” ще се съберат там, където е трупът. Тогава настъпва часът, в който Бог започва да изпълнява Словото Си, изречено чрез пророк Захарий. Преди обаче да прочетем това Слово, е нужно да се спрем за малко върху съдбата на Израил, понеже тази съдба се вплита изключително ярко в бъдещите събития. В главата за Божието знамение над Вавилон ние се убедихме, че по време на Голямата Скръб евреите ще бъдат посетени от Моисей и Илия, и въпреки, че Антихрист ще воюва против тях и ще ги избие, те ще спечелят моралната и духовна победа над него. Периодът от седем години, в които ще се реализира явлението на човека Антихрист, е разделен на две половини.
Първа половина от три години и половина:
Време, през което Бог ще изпрати пророк Моисей и пророк Илия и те ще пророкуват на евреите, тоест, ще ги обърнат към Исус Христос.
Втора половина от три години и половина:
Време, през което Антихрист ще воюва против евреите и ще ги убие. В края на този период Бог ще направи убитите евреи да възкръснат и те ще се качат в Небето пред погледа на гонителите си.
Нека сега да аргументирам горните твърдения. Едно от най-големите откровения за Израил ще намерим в началото дванадесета глава от “Откровението на Йоан”. Ето какво е записано там:
“И голямо знамение се яви на небето, – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете си и на главата й корона от дванадесет звезди…”
Тази жена е Израил. Ще попитате откъде правя това заключение. Ами спомнете си какво каза за Христос Апостол Павел:
“Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът”. Тая тайна е голяма, но аз говоря това за Христос и за църквата…” (Ефесяни 5:31-32) 
Исус остави Баща Си, тоест, Отец, но и Майка Си, тоест, Израил, защото по Дух Исус дойде из лоното на Отца, но по плът – по обещанието, дадено на Давид, че от потомството му ще се въздигне Спасителят. Небесният Отец направи така, че частично закоравяване сполетя Израил, за да може Исус да се привърже към Църквата Си. В противен случай Той нямаше да остави Майка Си, но щеше да се привърже към нея, а това щеше да бъде отпадане за света. Нека продължим и видим какво още се казва за Израил в тази дванадесета глава. Виждаме, че жената има корона от дванадесет звезди. Тези дванадесет звезди са синовете на Яков, наречен Израил, които са родоначалниците на Израилевите племена. В пети стих, по долу, за Израил вече се казва, че:
“…тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол…” (Откровение 12:5) 
Този стих ни убеждава напълно, че жената е Израил. Смисловият му заряд е пълно повторение на думите от втори псалом, където Отец заявява на Сина Си:
“Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за Твое наследство, и земните краища за Твое притежание. Ще ги съкрушиш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд…” (Псалом 2:7-9) 
А сега искам много да внимавате. Следващият стих е много важен. Той показва съдбата на Израил във времената на Голямата Скръб:
“И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни…” (Откровение 12:6) 
В “Евангелието на Матея” има една глава, адресирана към евреите и показваща точно същото време и място. Израил ще побегне в пустинята и там ще бъде хранен три години и половина. Хранен с какво? Ето с какво:
“А на двамата Си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, облечени във вретище…” (Откровение 11:3) 
Тези двама свидетели са Моисей и Илия. Самият факт, че са облечени във вретище, недвусмислено показва, че ще призоват Израил на покаяние и дълбоко сърдечно обръщане към Исус Христос. Дяволът ще се опита да попречи на тяхната мисия. Той всячески ще се стреми да внуши на евреите, че Антихрист е Исус Христос. Израил ще е побягнал в пустинята, и там, в същата тази пустиня милиони религиозни демони ще се опитат да осуетят пророкуването на Божиите свидетели. Само, че няма да успеят, защото евреите ще внимават на Новия Завет. Двадесет и четвърта глава на “Евангелието на Матея” ще стане най-четената и проповядваната в онова време. А там Исус казва:
“Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте…” (Матея 24:26) 
Нека продължа нататък. Спомнете си, че вече говорих как ще изглежда последната генерация в Исус. Видяхме, че четвъртото същество приличаше на летящ орел, сиреч, Божият стандарт на грабнатите. Днес присъствието на Святия Дух задържа явлението на човека Антихрист, но ще дойде момент, когато този човек ще се изяви, тоест, Бог ще свали дяволът на земята и той ще приеме образ на човек. Ето стихът, показващ това:
“И като видя змеят, че беше свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете…” (Откровение 12:13)
Израил ще бъде под гонение от Антихриста. Но вижте следващия стих:
“И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, гдето я хранят за време, времена и половин време, скрита от лицето на змея…” (Откровение 12:14) 
Ето този голям орел с двете си крила е преобраз на готовността, която Израил ще има, за да се качи в Небето. Двете крила на този орел са Истината и Любовта. Именно Истината и Любовта ще бъдат причина Израил да бъде скрит от лицето на змея. В дявола няма Истина и той не може да устои в Истината. В дявола го няма Огъня на Любовта и той не може да се приближи до този Огън. Сатана ще бъде бесен от готовността, която Моисей и Илия ще дадат на израилтяните. Сатана няма да може да преглътне факта, че е настъпило пълно обръщане на Израил към Исус Христос. Междувременно той ще се опита да спре това обръщане. Ето какво е записано за неговото намерение:
“И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката. Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си…” (Откровение 12:15-16) 
Искам внимателно да размишлявате над този стих. Той е прелюдия към разбиране на Словото от “Книгата на пророк Захарий”. Земята помага на Израил! Водата, която Сатана ще изпусне из устата си, ще бъде яростта на множества поклонници на Антихриста, които ще искат да убият евреите.
Но какво ще се случи тогава? Ето, вижте:
“Тогава Господ ще излезе и ще воюва против ония народи както когато воюва в ден на бой. В оня ден нозете Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през средата си към изток и запад, така че ще се образува твърде голям дол, като половината от хълма се оттегли към север, и половината му към юг. И ще побегнете през тоя дол на Моите хълмове…” (Захария 14:3-5) 
В “Откровението” се казва, че “земята отвори устата си”, а в “Захарий” четем, че “Елеонският хълм ще се разцепи през средата…” и ще образува голям дол. Това е един и същи факт, изговорен от Господ чрез двама различни пророци. Нека видим каква е реакцията на Сатана, за да обогатим още повече погледа си върху тези бъдещи събития:
“Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък…” (Откровение 12:17) 
Виждаме, че освен жената се визират и “останалите от нейното потомство”. Какво идва да каже този факт? В началото на дванадесета глава ние видяхме, че жената е облечена със Слънцето, тоест, това са израилтяни, имащи Божий печат върху себе си. Искам да знаете, че целият Израил ще се спаси, но от този Израил Бог Си е отделил избрани човеци, Негови слуги и помазаници. Фактът на тяхното избиране и отделяне е записан в Словото така:
“И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните, сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните…” (Откровение 7:2-4) 
Това всъщност ще бъдат хората, на които Моисей и Илия ще пророкуват и те ще приемат помазание да обърнат всички останали евреи към Исус Христос. В момента населението на Израил е многомилионно. Да не говорим, че евреи има по целия свят. Ето защо, практически не е възможно всички евреи да бъдат събрани на едно място. Там, в пустинята, където жената ще бъде хранена три години и половина, ще са само избраниците на Йеова и Исус Христос. Те ще бъдат толкова Святи и непорочни, щото, ако се върнем и прочетем, ще видим, че “луната е под нозете им”. А още по-категоричното слово за тях ще намерим в четиринадесета глава на Откровението, където е писано:
“И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написани на челата им (подпечатването)…” (Откровение 14:1)
Най-категоричен е стихът в Откровение, където за тях се казва:
“Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са, които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени между човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни…” (Откровение 14:4-5)
Когато Исус предупреждава в “Евангелието на Матея” за времената на Голямата Скръб, Той говори, че тези времена ще се съкратят именно заради избраните:
“И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните ония дни ще се съкратят…” (Матея 24:22) 
Нека приключа с Израил тук. Вярвам, всички сте убедени, че плановете на Сатана ще ударят на камък, и този камък ще бъдат именно тези сто и четиридесет и четири хиляди избрани, приели помазание и сила от пророк Моисей и пророк Илия. По-важното за нас е фактът, че Исус Христос ще установи хилядагодишното Си Царство и ние ще сме свещеници на Господ, като ще живеем в Ерусалим, градът на живия Бог. Ето какво е записано в “Книгата на пророк Захарий”:
“И Господ ще бъде цар върху целия свят; в оня ден Господ ще бъде един, и името Му едно. Цялата страна ще се преобърне в поле, от Газа до Римон, на юг от Ерусалим; и Ерусалим ще се издигне и насели на мястото си, от Вениаминовата порта до мястото на първата порта, – до ъгълната порта, и от кулата на Ананеила до царските линове. Люде ще живеят в него и не ще има вече проклетия; но Ерусалим ще се насели в безопасност…” (Захария 14:9-11) 
Едва ли може да се опише и да се представи всичко онова, което предстои. Искам да разбирате това, че Исус Христос и Неговите Светии ще царуват на този свят хиляда години и чак след хилядата години ще дойде обещаното ново небе и нова земя. Този седми ден трябва да се освети и Исус Христос ще бъде Слънцето, което ще го освети. Едва след хилядата години ще настъпи пълната развръзка на всичко.
“Откровението на Йоан” коментира това със стиха:
“И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, – чието число е като морския пясък…” (Откровение 20:7-8) 
Този стих е по-разширеният коментар на стиха от дванадесета глава, където е казано:
“…и змеят застана на морския пясък…” (Откровение 12:17) 
Явно тези хиляда години в тъмницата няма да вразумят, но още повече ще озверят падналия херувим. Сатана отново ще засвири старата си песен. Отново ще го послушат множества от хора и ще тръгнат, предвождани от него против Ерусалим, Господ Исус Христос и Светиите.
“И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от (Бога из) небето, та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото езеро, гдето са звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове…” (Откровение 20:9-10) 
Ето тук е краят на всичко старо и началото на всичко ново. Исус Христос и Църквата ще наследят едно ново небе и нова земя. От този миг започва ново летоброене, което няма да има край. Стигнали в прочита на книгата до тук, имайте в сърцата си вечен копнеж по Исус, по Неговото Царство, по Неговото Име. Така ще влезете с вяра в седмия ден на Бога. Денят на Божията почивка. Знайте, че в тази почивка се влиза с вяра. Такава вяра, която да направи имената ни, записани в Книгата на Живота. Насърчете се от стиха в “Посланието към Евреите”, където е записано:
“И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея, защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха. Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог…” (Евреи 4:1-3) 
Прегърнете тази истина в сърцата си и прочетете последното ми слово, записани за всички вас в следващата глава!

Leave a Reply