ОТКРОВЕНИЯ ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА – VII ГЛАВА_3

3. ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА И ПРОТЕСТАНТСКАТА РЕФОРМАЦИЯ

Така, както след зимата идва пролет и дъхът й започва осезаемо да променя природата, така и в историята на Църквата дойде нов сезон. Сезон на възстановяване, очистване и реформиране. Римокатолицизмът и Православието хвърлиха такава сянка върху Истината, щото религията им придоби див и нечовешки смисъл. При тях Исус бе станал сърдит и жесток Съдия, готов да накаже всеки грешник с най-ужасни наказания. Като алтернатива на сърдития Исус се появи “милостивата” Света Дева или Богородица, която “ходатайства” за грешниците. (Който иска да разбере как тя го прави, нека прочете религиозната басня “Ходене на Богородица по мъките”) В този период Библията стана недостъпна за обикновения човек. Нещо повече – беше орязана и напълнена със сквернословия. И вместо с Божие Слово вярващите започнаха да се хранят с апокрифи, жития и извратени папски словоблудства. И кой знае докъде щеше да стигне това, ако Бог не извика промяна. Лъчите на Святия Дух докоснаха сърца, отворени за Исус. Така в Англия се появи Джон Уиклиф (1325-1384), чийто зов за свободен достъп до Библията накара папските угодници да го обявят за еретик. Друг Божий пратеник разтърси Чехия с изявлението си, че Библията е върховна спрямо папската институция (какво “светотатство” за католиците!) Божият човек Ян Хус заяви, че Римокатолицизмът е морално разложен, при което духът на Антихриста потръпна като ужилен и съвсем естествено чешкия реформатор беше изгорен на клада като еретик. Думите на Ян Хус преди страшната му смърт са показателни и разтърсващи. Той казва:
“Господи Исусе! Аз ще понеса търпеливо и смирено тази ужасна, позорна и жестока смърт в името на Евангелието и проповядването на Словото!…” (Адолф Фехлауер “Мартин Лутер – живот и вяра” – стр.17)
Нещо започва да се случва в Църквата в онези времена. Двама мъже, макар и без видим успех, стават предвестници на новия сезон, заповядан от Бог. Така идва мигът, когато на арената на църковната история се появява Мартин Лутер. Това, което Уиклиф и Хус не успяха да направят, щеше да направи той, разтърсвайки гнилите основи на Римокатолицизма. Лутер щеше да се изправи в ръст, даден му от Святия Дух срещу нечовешката религия, присвоила си правото да се нарича християнска, узурпирала правото да има единствено верен и правилен поглед върху Библията, единствено право на трактовка и тълкувание на Свещеното Писание, отровила с богопротивността си живота на милиони човешки души. Ние няма да разберем епохалното значение на Протестантската Реформация, ако не вникнем в един факт, за който вече говорих. С Живота Си на този свят Исус показа, че е Човекът, възстановен като Образ и подобие на своя Бог. Святият Дух откри на Апостол Павел, че Исус е последният Адам, Който слиза от Небето. Същността на нашата вяра в Исус е тази, че от Адамово потомство, тоест, потомство на падналия в грях, ние ставаме Божие потомство, защото Бог отново възвръща Образа Си в нашите духовни естества. В началото Бог създаде човека и не го направи грешен, но съвършен. Ето защо “човек” е понятие, което се изгуби с грехопадението, защото тогава се изгуби част от това понятие, а именно – Образът на Бога в него. Ние виждаме, че третото същество имаше като “човешко лице”. Това иде да покаже възвръщане към Книгата на Живота, към Божиите стандарти на духовно общение. Духът на Антихриста, когото Сатана изпрати да се противи на Църквата, имаше една генерална цел:
Да накара вярващите да направят смъртоносна размяна на Образа на Бога с образа на звяра!
Така и стана. От свидетелка на Небето Църквата в един момент стана свидетел на Антихриста. Тук аз не визирам спасените и изкупените от Бога в този период, защото видяхме в предишната глава, че те с кръвта си заплащат своето влизане в Небето. Тук аз говоря за църковните водачи, за папската институция, която бе върховна църковна власт в онези времена. За да се убедите в това, за което ви говоря, то нека прочетем думите на Мартин Лутер в отговор на папската була, с която той е официално отлъчен от Римокатолицизма и обявен за еретик. Отговорът си великият реформатор озаглавява: “Срещу нечестивата була на Антихриста”. Ето какво четем в него:
“Аз протестирам пред Бога, нашият Господ Исус, Неговите Святи ангели и целия свят, че с цялото си сърце отхвърлям проклятието в тази була и я заклеймявам като светотатство. Ако папата не анулира и отрече булата… никой вече няма да се съмнява, че той е враг на Бога, гонител на Христа, унищожител на християнството и истинският Антихрист. Христос ще съди чие отлъчване ще стане…” (Адолф Фехлауер – “Мартин Лутер – живот и вяра” – стр.67)
Всичките усилия на тъмнината да спрат онова, което Бог е започнал, са смазани. Църквата се отърсва от срамното петно, от образа на звяра, за да приеме отново Образа на Човешкия Син. Така вече сте напълно убедени какво визира стихът, който казва, че третото същество имаше като “човешко лице”. Новият сезон на Святият Дух се оказва толкова мощен и силен, щото усилията на Сатана вече не могат да осуетят реформирането на Църквата.
А сега забележете един много важен момент от разбирането на тази тема. Казва се, че третото същество имаше като “човешко лице”, но не че е човешко, а само, че прилича на такова. Бог има защо да посочва подобие, а не идентичност. Бог прекрасно познава характера на Своя противник и знае как ще реагира той. След като насилието и жестокостта вече не помагат за задържане на властта му върху Църквата, Сатана ще пусне в ход съвсем нова, “актуална” религия, имаща за цел да се смеси с Протестантската Реформация и така отново да върши волята на Антихрист. Тази опасна и неуловима религия се нарича “Хуманизъм”. Тя възниква паралелно с Реформацията и светът възхитен я прегръща. Защо? Защото тя издига в култ човешката праведност и започва да учи хората, че могат да успокояват съвестите си, като ежедневно вършат добрини, тоест, живот само с добри дела, а не чрез вяра в Исус. Хуманизмът става подложка на най-опасните съвременни религии – комунизмът, ленинизмът, марксизмът, рационализмът. Един апологет на комунизма, Максим Горки, даже написа:
“Човек – това звучи гордо…”
Колко “гордо” звучи, ще оставим други да размишляват, но нека сега да видим защо е толкова опасен хуманизмът. Знайте, че тази религия не се занимава с проблема на греха, а само с това как да го направи по-поносим! Но дори и “по-поносим” грехът си остава грях, колкото и да го гримираме със социално значими ефекти. Подхлъзването в умовете на хората иде от липсата на разбирането, че не човешката праведност, а Христовата Кръв ни умива от греховете ни. Хуманизмът не воюва с дявола, а по-скоро се прави на убеден, че такава личност не съществува. Колко хитра е старовременната змия! Колко прав е бил Апостол Павел като е предупредил:
“Но боя се да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос…” (2 Коринтяни 11:3) 
Исус Христос е последният Адам. Това ни показва, че Църквата е последната Ева. Тя има длъжността да извърви обратния път на първата Ева. Прочетете призива на Спасителя за този обратен път:
“И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец…” (Матея 5:48) 
Къде сме ние?
В територията на Доброто и Злото или в областта на Святия Дух?
Нека си спомним библейските знания, че Бог изпъди човека от Едемската градина, защото човекът бе познал Доброто и Злото. Докато сме в това Добро и Зло ние сме съобразни на Адам, а не на Исус. Нека да разберем, че Божието Добро не е като човешкото такова. Божието Добро побеждава Злото, така, както Светлината побеждава тъмнината. Но човешкото добро е слабо, понеже няма протекцията на Съвършеното. Човешкото добро е постоянна мишена за стрелите на Сатана. То е магнит за Злото, като постоянно го привлича към себе си. Ето от това човешко добро бе вдъхновена религията, наречена “Хуманизъм”. Религия, целяща да повярваш в силата на човека, а не в Силата на Бога. Всички сме чували постоянните апели да проявяваме “човещина”. И мнозина от нас тръгват да я проявяват. Само че Бог има съвсем друга Воля по този въпрос – Воля да проявяваме Христовата божественост, а не човешката човещина!
За тази друга Воля говори категорично и стихът от Второто послание на Апостол Петър, който казва:
“Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света…” (2 Петрово 1:3-4)
Ако Бог ни е призовал да вярваме и да се стремим към божественото естество на Сина Му, то какво човешко има във всичко това? На човеци ли ще угаждаме ние или на Духа, Който живее в сърцата ни? Нека никой не смята, че Учението на Исус е човешка работа. А ако иска повече аргументи върху това твърдение, да си припомни думите на Апостол Павел, който в “Галатяни” казва:
“Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; (нито хуманистично – б.а.) понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос…” (Галатяни 1:11-12) 
Моля ви да знаете, че етапът на духовната битка със силите на тъмнината е коренно различен от времето на Протестантството. Днес има ново движение на Святия Дух, което пронизва до разделяне Христос от хуманизма, защото на това поколение ще се отреди честта да участва в грабването. Това несъмнено показва, че летвата става все по-висока и ситото – все по-тясно. Днес Бог утвърждава Съвършените Си стандарти и критерии и затова в много църкви ще бъдат почувствани трусовете от рефлексите на религиозния дух, който не иска да се раздели с вековните си завоевания. Като най-важно предупреждение за тези стандарти виждам следните думи на Исус в “Откровението ”:
“Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:14)
Виждате ли, че се говори за право. Когато Бог дава някакво право, то това означава, че преди това правото веднъж е било отнето. Нашите прародители Адам и Ева изгубиха правото да живеят в Едем. Исус Христос отново ни даде правото да бъдем Божии чеда. А отстояването на това право е да се стремим към Съвършенството! Да търсим Съвършените Плодове на Духа! Да бъдем не хуманисти, а християни!
В края на тази тема отново ще ви помоля да запомните, че както при Ранната Христова Църква имаше контраудар на тъмнината, така и при Протестантската Реформация се появи контраудар с Хуманизма – религията на човешката праведност.
А сега да премина към пълнолунието – последната четвърт на Луната.

Leave a Reply