ОТКРОВЕНИЯ ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА – V ГЛАВА_2

2. ПЛОДОНОСНОТО ДЪРВО

(ДЪРВОТО НА ЖИВОТА)

Ето, че ви предстои да напълните сърцата си с най-прекрасните дълбочини на Святия Дух. Дълбочини, които Той иска да усвоите, за да бъде Животът във вас отражение на Христовото Съвършенство и пълнота. Нека отново припомня Божиите думи в Битие:
“Да произрасти земята…и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. Земята произрасти… и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро…” (Битие 1:11-12) 
Забележителното в стиха е фактът, че “семето е в него на земята…” Какво се има предвид? Именно това, че Семе от Бога ще слезе на земята, за да даде Живот на едно Дърво. Това Семе ще заяви за Себе Си:
“Аз съм истинската лоза, и Отец Ми е земеделецът…” (Йоан 15:1) 
Отец беше Този, Който пося Семето на земята, тоест, изпрати Го на земята, за да се роди според Волята Му плодоносно Дърво, което ражда плод, според вида си. Исус ще заяви на клоните на това Дърво:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици…” (Йоан 15:8) 
Така разбираме, че Дървото, което дава плод, е Църквата. И това Дърво ще черпи своите жизнени сокове от Духа, Който го е насадил. То ще се проявява с копнежа на Духа.
“А копнежът на Духа значи живот и мир…” (Римляни 8:6) 
Единственото място на този свят, където можем да се чувстваме като Адам преди грехопадението, е да намерим себе си като клони от Дървото на Живота, от Църквата на Исус Христос. Исус предупреди:
“Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:14)
Ние няма да можем да влезем през Портите на Града, ако не сме получили право да дойдем при Дървото на Живота.
А какво значи да получим това право?
Словото казва за Исус:
“А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога…” (Йоан 1:12-13)
Да вярваш в Христос – това значи да имаш постоянен достъп до Дървото на Живота и да бъдеш част от това Дърво!
Разглеждайки в пълнота Дървото на Живота, Бог ми даде за него поглед като към три дървета, раждащи плодове според вида си. Тези три дървета са все онова плодоносно Дърво, записано в първа глава на “Битие”, в Книгата на Живота.
Кои са тези три дървета?
Ето, вижте ги:
А) Дървото като Лоза, тоест, Животът в Учението на Исус.
Б) Дървото като Маслина, тоест, Животът в Помазанието от Исус.
В) Дървото като Смокиня, тоест, Животът като Изобилие от Исус.
Нека започна поотделно тяхното разглеждане.

А) ДЪРВОТО КАТО ЛОЗА ИЛИ ЖИВОТЪТ В УЧЕНИЕТО НА ИСУС

Има едни незабравими думи на Исус, които Той изрече по време на Своята вечеря с учениците Си. Спомнете си, че Той наля вино в чашата, благослови я и им даде да пият, като каза:
“Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство…” (Марк 14:24-25) 
Виждате ли, че освен като Своя кръв, Исус оприличи виното и като плод на Лозата. Това несъмнено иде да покаже, че в нас ще протича Небесната кръв на Исус, която не само, че ще ни очиства, но ще ни направи и плодоносни. Така, както Лозата дава Плода си и от него се прави вино, така и ние, като части на Христос, ще даваме плодовете си и от тях Земеделецът Бог ще направи ново вино, което да даде на целия свят. Исус ни казва:
“Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо…” (Йоан 15:3-5) 
Бог иска не просто да бъдем с Исус, но да пребъдваме в Него.
Какво значи това? Знаете ли колко много човеци биват поставяни на Лозата, за да бъдат с Исус, и колко малка част от тях пребъдват в Него?
Да вярваш в Исус не е само да се радваш на Спасението, което ти дава Той. Има нещо ценно, което Бог иска да направиш, нещо, което Той ти дава условия, за да сториш. И това ценно нещо е Плодът, гроздето, което ти ще родиш, за да послужиш по съвършен начин на Земеделеца Бог. Животът в Исус е продуктивност. Святият Дух, Който идва да живее в теб, желае да раждаш плодове. Колкото повече – толкова по-добре. Ти няма веднага да започнеш да раждаш големите плодове. Ще мине време. Но знай, че дори малкият плод в теб няма да убегне от погледа на Бога. Исус казва:
“Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, що дава плод, очистя я, за да дава повече плод…” (Йоан 15:2)
Виждайки малкия ти Плод, Бог ще ти очисти, за да дадеш по-голям, а виждайки големия, ще те изпълни със Святостта Си, за да дадеш Съвършени Плодове.
Запомни, че Животът, който имаш от Исус, е Живот на служение към Исус! Ти живееш, когато служиш на Бога, защото тогава Неговият Свят Дух протича през теб без да се задържа.
Спомни си колко добре го е казал Спасителят:
“Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си…” (Йоан 15:13) 
Когато даваш живота си за приятелите си, тогава свидетелстваш на Бога, на ближните си и на себе си, че раждаш Плодовете на Истинската Любов! Онези, които не дават плод, никога не остават на Лозата, защото връзката с Нея е животворящият Свят Дух. Не даваш ли плод, ти всъщност си дефектна пръчка, която няма място на Дървото на Живота. Мястото се отстоява с пребъдване, а не с добри пожелания и обещания. Последните са вопли на суха пръчка, която има само една съдба:
“Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят…” (Йоан 15:6)
Като пръчки от Истинската Лоза Бог иска от нас винаги да раждаме плодове, в които да блика учението на Исус Христос – новото вино, бълбукащо в новите ни мехове.

Б) ДЪРВОТО КАТО МАСЛИНА ИЛИ ЖИВОТЪТ, КАТО ПОМАЗАНИЕ ОТ ИСУС

Една от най-прекрасните привилегии, която човек може да има в живота си, е помазанието от Всевишния Бог. Да се движиш от Слава в Слава и от Сила в Сила, да сваляш божественото присъствие на земята – ето това е върхът, стремежът по който ще те направи дързостен и угоден на своя Бог. В Библията е записан животът на много помазани Божии човеци. Един такъв човек беше цар Давид. Той се движеше с Божието помазание и Бог го засвидетелства като мъж по Сърцето Си. Обичам изповедите на този Божий слуга. В един от псалмите Давид каза за Бог:
“Помазал Си с миро главата ми; чашата ми се прелива…” (Псалом 23:5) 
А в друг псалом Давид направо възкликва:
“…аз съм като маслина, която се зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века…” (Псалом 52:8) 
Защо именно като “маслина” се вижда Давид?
Какво представлява маслината?
Преди всичко – това е дърво, от чиито плодове се произвежда най-качественото масло – зехтинът. Когато в Стария Завет някой биваше помазан за Господна работа, то това показваше Божие одобрение и благоволение в избора му. Днес Бог иска да има Свои помазаници, за да провежда мощно Волята Си по света. Ако отворим “Книгата на пророк Захарий” ще прочетем, че се говори за две личности, като за “маслинени клончета”. Ето какво се казва за тях:
“И втори път отговорих като му казах: Какви са тези две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато? А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой. Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят…” (Захария 4:12-14)
Божието Слово ни дава знание за тези две личности, че са пророк Моисей и пророк Илия. Те са, които се явяват на Исус при Неговото преобразяване. Те са, които ще пророкуват по време на Голямата Скръб. За нас обаче е по-важно да разберем, че Словото ги оприличава на “маслинени клончета”, които изпразват из себе си маслото като злато. Казано по точно – те освобождават съвършено протичането на Божието помазание чрез тях и през тях!
Христовата Църква е като едно маслинено дърво. Всички нейни клони имат помазанието на Бога и трябва да го проявяват. Апостол Йоан казва:
“…а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите…” (1 Йоаново 2:27)
И тук, както при примера с Лозата, виждаме, че Божията Воля е да пребъдваме в Исус, тоест, да сме клони, даващи Плодове. Словото казва:
“…помазанието остава във вас…”
Виждате ли, че то е нещо дадено и неизменно за Църквата. Всяка дейност на християните трябва да бъде с помазание. Ние можем да бъдем маслинени клончета, които изпразват из себе си помазанието като Слово от Бога. Има обаче някои важни принципи, които трябва да спазваме, като клони от Маслината. Знание за тези принципи ни дава Апостол Павел.
Нека ги видим:
Първо: Святостта
“…ако коренът е свят, то и клоните са святи…” (Римляни 11:16) 
Святостта и помазанието вървят ръка за ръка. Помазанието е свидетел на Святостта. Исус е Коренът и Той е Свят. Сам Той казва за Себе Си:
“Аз съм коренът и потомъкът Давидов…” (Откровение 22:16) 
Ето защо първо в нас ще се прояви Неговата Святост и чак тогава – плодовете й. Не можем да очакваме помазание, когато греховете ни ни държат в конфликт със Святия Дух. Апостол Павел казва, че Коренът е Свят, а не, че е помазан, което иде да покаже, че не помазанието води до Святост, но Святостта води до помазание! Загубата на помазание винаги означава, че Бог Святи Дух казва:
“Тук се появи грях и той е бариера за Моето потвърждаващо Присъствие!”
Второ: Отговорността
“…но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе…” (Римляни 11:17-18) 
Помазанието от Бога е не само одобрение, но и отговорност. В едно дърво има както по-дълги, така и по-къси клони. По-дългите клони ще родят голям Плод, по-късите по-малък. Характерен похват от стратегията на дявола е да атакува по-дългите клони, създавайки в тях чувство за незаменимост или недостижимост. Тогава подобни клони могат да изпаднат в състояние на самовъзвеличаване, забравяйки, че не те държат Исус, но Исус държи тях. Никога не казвайте:
“Моето помазание е по-добро и по-силно от твоето!”
Никога не забравяйте, че освен вас на Маслината има и хиляди други клони – всеки с плода си и призванието си. Запомнете:
Клонът, дал десет плода, е толкова одобрен от Бога, колкото и клонът, дал един плод, защото и в двата случая причина за плода е Коренът!
Спомнете си Христовата притча за условените работници. Едните работиха цял ден, друга част – половин ден, а трети – само един час. Но на всички тях Стопанинът плати еднакво. Днес е време, когато мнозина от първите ще станат последни, именно защото са започнали да се хвалят срещу клоните и са пуснали в сърцата си отровата на гордостта. Най-доброто, което можем да направим като клони от Маслината, е да обучим душите си в смирение, в отдаване Слава на Исус за всеки успех на нашето служение, защото колкото повече клонът отдава Слава на Корена, толкова повече жизнени сокове ще се вливат в него, за да роди плодовете си!
Изгонете всяко главозамайване от успехи, всяка хвалба от човеци, всяко егоистично въображение, всяко самоуспокояване и задоволство, всеки дух на свръхдуховност и комфорт, за да може Исус да ви употребява постоянно на този свят.
Трето: Вярата
“Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се…”  (Римляни 11:19-20)
Няма по-убедително доказателство за вяра от помазанието, с което вършим делата си. Липсата на помазание е липса на вяра. Много често християни не могат да разберат защо липсва помазанието, когато вярват, че Исус Христос е Господ и Бог. Отговорът е:
Защото помазанието не е въпрос само на вяра, но на утвърдена вяра!
Спомнете си думите, с които Исус се обърна към Петър. Христовият последовател имаше вяра, но бе нужно още нещо към нея. Нека прочетем какво:
“Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си…” (Лука 22:31-32) 
Обръщане – ето това е нужно на вярата, за да бъдем утвърдени и изпълнени с помазание. Бог е Любов. И Неговата Воля е да проявяваме Любовта Му. Ако вярата ни е достъп до Извора, ние не можем да служим на Исус с достъпа. Достъпът само дава възможност за служение, но сам той не е служението! Служението е да вземем води от Извора и с тях да напоим ближните! Апостол Яков ни пита:
“Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? Възможно ли е, братя мои, смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка…” (Яков 3:11-12)
Помазанието ни е свидетелство, че вярата е толкова силна, щото е дала вход само и единствено на Божията Сила, Воля и Слово. Започнат ли от сърцата ни да излизат различни води, то значи, че не е настъпило онова обръщане на вярата ни, което да ни даде разбирането, че ние не вярваме заради самата вяра, но вярваме, за да се изпълним с Божията Любов!
И накрая – нека дълбоко в сърцата си да приемем основата за помазание, изречена от Апостол Петър:
“Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исус Христос, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин…” (1 Петрово 4:10-11) 
Да действаме чрез Силата, която ни дава Бог – ето това значи да пребъдваме като клони от маслината, които изпразват маслото през себе си като злато.

В) ДЪРВОТО КАТО СМОКИНЯ ИЛИ ЖИВОТЪТ КАТО ИЗОБИЛИЕ ОТ ИСУС ХРИСТОС

В “Евангелието от Йоан” Исус заявява едни думи, които ще дадат откровение за Църквата, като Смокиня. Той казва:
“Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно…” (Йоан 10:10) 
С вяра в Името на Исус вие имате много повече от онова, което бихте могли да си представите. Бог дава не малко, не достатъчно много, но изобилно много. И това Небесно изобилие се символизира с един плод, който е шампион сред останалите плодове по изобилието, което има в себе си. Този плод е смокинята. Вземете една смокиня, разрежете я, и ще видите, че по брой на семената вътре в плода,тя няма подобна на себе си. Може би само нарът може да я конкурира. Ето защо Бог сравнява Църквата Си именно като смокиня, за да засвидетелства на всички, че никой друг народ, освен Божият, няма такова благоволение върху себе си, такова изобилие и пълнота. Нека сега се спрем върху най-отговорните думи, с които Исус предупреди Църквата Си:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата…” (Матея 24:32-33) 
Каква е тайната в това предупреждение?
То е свързано с последното време, когато ще настъпи Второто пришествие. Истината е, че през своето духовно развитие Църквата щеше да премине през различни духовни сезони. Дълго време тя нямаше да има нито плодове, нито листа. Но ето, че един нов сезон от Бога щеше да въздейства върху Смокинята, така щото клоните й да омекнат и да развият листа. Има разлика между листата и плодовете, която трябва да разберем. Когато погледнем на едно дърво, то ще направи впечатление, че първо се явяват листата, а чак след тях и Плодовете. Това показва, че листата служат за създаване на Плодовете, а не Плодовете – за листата. Чрез листата си едно дърво фотосинтезира, тоест, усвоява слънчевата светлина, като я синтезира във вид на сила, нужна за растежа на дървото. Така и Църквата има своите листа от Бога. Чрез тях тя усвоява Светлината на Бог Святи Дух, като я превръща във Сила на всяко служение. Така разбираме, че дарбите на Святия Дух са листата на дървото, които служат за създаване на Плодовете!
Исус предупреждава, че клоните на Смокинята ще омекнат и ще се развият листа. Това иде да покаже, че през дългия период на един тежък духовен сезон, Църквата нямаше да има действие на дарби. Религиозният дух на Сатана щеше да попари дарбите и Дървото, векове наред, да бъде с голи клони, замръзнали от традиция, догми, канони и гибелен еретизъм. Сезонът, с който Бог извика промени в Църквата, положи Протестантската Реформация, чиято кулминация настъпи с възраждането на дарбите на Святия Дух, тоест, с харизматичното обновление.
Харизматичното обновление беше това развиване на листата, което дойде благодарение на омекналите клони, тоест, на християнските църкви, които се освободиха от сковаността и парализата на религиозния дух!
Ние сме поколението, което вижда реализацията на всичко това. Ето защо сме длъжни да научим притчата от смоковницата. Исус идва скоро и Той иска да види на Своята Смокиня Съвършените Плодове на Святия Си Дух. Казах “Плодове”, а не листа! И тук, в това отношение, Животът на Исус ни дава една притча, едно иносказание. Именно него Исус иска да научим и имаме предвид. Нека си го припомним:
“А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това…” (Марк 11:12-14) 
Днес по света има много разлистили се смокини, които обаче нямат плодове. В много църкви действат дарбите на Духа, но ги няма плодовете. И това се дължи на неправилния фокус към Святия Дух, на погрешния поглед към дарбите. Запомнете:
Дарбите на Святия Дух не са служение към Бога, но служение от Бога! Чрез дарбите не ние служим на Бога, но Бог служи на нас! Целта на дарбите не е заради самите тях! Целта им е да служат за Съвършена изява на Любовта! Апостол Павел казва в тази връзка:
“Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати…” (1 Коринтяни 13:8-10) 
Много християни живеят в един неправилен сезон. Те се концентрират върху листата и желаят да си останат само с листата. Виждаме в стиха от “Евангелието от Марк”, че Исус не намери смокини, защото “не беше време за смокини.” Виновна ли е тогава смоковницата, за да попада под проклятието на Божия Син? Защо Исус я прокле, след като Сам Той прекрасно знаеше, че не е време за смокини?
Отговорът е, че Исус искаше от този случай на Живота Му Църквата да приеме поука и мъдрост. Когато живееш в Святия Дух, ти винаги си в сезона за раждане на Плодове! Когато си в религиозния дух на Сатана, ти рискуваш много скоро да изсъхнеш!
Ние често си мислим, че Исус стои в Небето, седнал на Трона Си и много-много не се вълнува от състоянието на Смокинята Си. Но нека ви кажа, че Той обикаля по целия свят и познава Своите Си Дървета! И Негови са тези, които имат не само листа, но и плодове на клоните си! Нека видим какво стана, когато Исус и учениците Му отново минаха покрай прокълнатата смоковница:
“И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен. И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога…” (Марк 11:20-22) 
Много християни считат, че Исус прокле смоковницата, за да покаже силата на вярата. Но Бог ми даде друг поглед върху този стих:
Поглед, който показва докъде може да се стигне, ако липсва вярата!
Дълбокият подтекст на Христовите думи е този:
“Имайте силна вяра в Бога, за да не ви настигне съдбата на тази смоковница!”
Забелязахте ли как точно е записано в Евангелието, че те “видяха смоковницата, изсъхнала от корен…”
Нашата вяра не е ли в Корена?
Не е ли Коренът нашият Господ Исус Христос?
Да изсъхнеш от корен – какво значи това?
Това значи да изгубиш и дарбите си, и живота си, неосъзнал, че Бог ти ги дава, за да раждаш Съвършени Плодове!
Един ден ние ще отидем в Небето, за да живеем там вечно с нашия Господ Исус Христос. Един ден ще се разхождаме из Небесния Ерусалим, така, както Адам и Ева се разхождаха в Едемската градина. Но там ние ще видим не дарби, а плодове! Дарбите са ни дадени само за това време за преобразувание, когато Съвършеният Образ на Бога иска да ни направи братя и сестри на Исус. Знаете ли колко много “харизматици” ще се окажат вън от Исус при грабването?
Ако не знаете, прочетете предупреждението от Божия Син:
“В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, (ето дарбата “пророкуване” – б.а.) не в Твоето ли име бесове изгонихме, (ето дарбата “разпознаване на духове” – б.а.) и не в Твоето ли име направихме много велики дела? (Ето дарбата “вършене на велики дела”) Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; (тоест: Аз никога не открих плодове във вас – б.а.) махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие… (тоест: Вие, които никога не сте осъзнали, че Бог дава проявяването на Духа за обща полза, сиреч, за раждането на Неговите Съвършени Плодове)…” (Матея 7:22-23) 
Нека се научим на това, щото във всяка дарба да виждаме Спасение на човешки души, Любов към хората, радост в Господа, мир в Святия Дух. Тогава, несъмнено, нашите клони ще раждат Плодовете си. Имайте дълбоко в сърцата си Истината, че ние имаме Живота на Бога, когато в нас изобилстват Плодовете на Святия Дух! Те са, които дават Вечния Живот!
Когато дойде Стопанинът, Той ще поиска да прибере Плодовете Си, а не листата. Листата няма да нахранят никого. Плодовете ще нахранят всички. Отново ще повторя думите на Исус:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото…”
Какво ще се случи през това лято? Именно това, че:
“…по смоковницата зреят първите й смокини, и лозята цъфтят и издават благоухание…” (Песен на песните 2:13) 
Днес ние живеем в най-благоприятния духовен сезон, идвал някога на земята. Божията Светлина и топлина се изливат мощно върху Църквата и тяхното назначение е да се родят изобилия от Плодове, така щото Животът да извърши генералното си предназначение според Волята на Бога:
“Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната (от Живота) бе смъртта победоносно”. О смърте, где ти е победата? О, смърте, где ти е жилото? Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. Затова, възлюбени ми братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен…” (1 Коринтяни 15:53-58) 
Никой труд в Господа не е напразен, защото говори с Плодовете си. Всеки плод на Святия Дух е категорично доказателство, че:
Смъртта на греха бива погълната от Живота на Бога!
И самият призив на Апостола “преизобилвайте всякога” ни показва, че Божията Воля е смоковницата винаги да ражда Плодове и да развива листа, тоест, да пребъдва постоянно в сезона на Святия Дух. Аз не вярвам в слабата реколта или съсухрените плодове. Аз не вярвам, че в Божието производство може да има неефективност или брак. Помислете върху следните Божии думи:
“В оня ден, казва Господ на Силите, ще поканите всеки ближния си под лозата си и под смоковницата си…” (Захария 3:10) 
Тези Божии думи показват, че Бог е видял Своето изобилие върху нас. Изобилие, с което ще нахраним гладните, Истина, с която ще отваряме очите на слепите, Любов, с която ще палим сърцата на коравосърдечните. Църквата на последното време ще бъде Църква на Ел Шаддай, показваща Небесното изобилие и превъзходство. В каквато и духовна ситуация да се намираме, каквото и да наблюдават очите ни, какъвто и смут да се опитва да ни превземе, нека знаем, че Всевишният държи всичко под контрол. Дървото на Живота тепърва ще ражда Плодове на Вечен Живот и чрез тях сърцата и душите на всички вярващи ще бъдат изпълнени със Сила и Любов. Облечете се със самочувствието и радостта на пророка, който ни заявява:
“Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си…” (Авакум 3:17-18) 
Чух за първи път слово върху този стих преди няколко години и тогава не го разбрах. Не разбирах защо трябва да се радвам при това отчайващо положение на евангелизацията в страната ни. Но сега Бог ми даде поглед върху този стих. Поглед, който ме накара да прозра, че единствения начин да разбием тежката духовна опресия и извикаме мощна духовна промяна е в радостта. Ние може и да не виждаме Лозата, Маслината и Смокинята в оня библейски вид, който иска Бог, но начина да извикаме Божията ревност върху нас е да се радваме, да тържествуваме, въпреки духовния климат. Само така Бог ще издуха религиозните облаци на дявола и над българската земя ще се излее духовното възкресение. Амин и Амин!

Leave a Reply