ОТКРОВЕНИЯ ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА – IV ГЛАВА_2

2. ВОДИТЕ ПОД ПРОСТОРА

В една от най-важните Си притчи Исус предупреди:
“И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо…” (Матея 7:26-27)
Животът ни в този свят няма да бъде никак спокоен, за да си позволим тази неразумност, за която ни предупреждава Исус. Върху нашите духовни устои, върху душите и сърцата ни Сатана ще насочи не нещо друго, но водите под простора, останали под неговата власт и ръководство. Това е “дъждът” и това са “реките”, които князът на въздушната власт ще насочи с ветровете си против нас. Ние ще прочетем в “Книгата Битие”, че:
“Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета…” (Битие 1:9-10) 
Колкото за материалното обяснение на този стих, то не е трудно. Нашата планета се състои и от суша, и от морета. Но когато става дума за духовното, то нещата стоят по-различно. Бог нарече сушата “Земя”, но също така заяви в изобличението Си против Сатана:
“Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята…” (Езекиил 28:17)
Моля ви да имате духовно настроени умове и да приемете откровението от факта, че Сатана е хвърлен на земята. Бог събира водите под Небето, за да се яви Сушата.
Но какво е Сушата? Не е ли безводно място?
Сушата, за която духовно се говори, представлява мястото, отредено за Сатана и демоните му. Те винаги живеят в сухите места, тоест, без животворящо Божие Присъствие. Спомнете си думите на Исус, свързани с обиталищата на нечистите духове:
“Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира…” (Матея 12:43)
На пръв поглед като че ли се получава парадокс. Как могат силите на Сатана хем да бъдат води, хем да живеят в безводни места? Отговорът си идва на мястото, ако мислим с приоритетите на Бога. Библията е Божие откровение и Божий поглед върху субективното и обективното.
Обективно погледнато – Сатана и всичките му демони са проклети, отречени и осъдени. Те са мерзост в очите на Създателя и Той никога няма да дели Присъствието Си с тях! Изгонени от Божието Присъствие и отделени от Бога, Сатана и демоните му живеят в сухи места!
Субективно погледнато – силите на Сатана ще владеят, ще протичат и ще извършват съдба над човеците. Ето защо те се явяват като води в поднебесните места!
Нека продължа нататък. Бог нарича събраната вода – Морета. Тези Морета отново са духовни и символизират владенията на Сатана по цялата Земя. Свещеното Писание изобилства с примери, които показват, че силите на Злото са наистина като морета. В един от псалмите се казва:
“Господи, пороите издигнаха, пороите издигнаха гласа си, пороите издигнаха бучението си. Господ, Който е на високо, е по-силен от гласовете на големи води, от силните морски вълни…” (Псалом 93:3-4)
Ако Господ е по-силен от нещо, то Той е по-силен като Дух над други духовни сили. Безсмислено и нелогично би било Творецът да се сравнява по сила с творението, сиреч, с физическия свят. Дълбочината на стиха говори за сблъсък между духовни воли и сили. Погледнете на света и ще се убедите колко вълнения има в него. Но там, зад границата на видимото, ще останат незабележими за плътските ни очи и уши, легиони от демони и Божии ангели. Христовата Църква е призвана да бъде виделина за един свят, който диша насилие, извратеност, терор, неверие и сатанински идеологии. Това е нечестив свят. Свят, за който пророк Исайя каза:
“А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал, няма мир за нечестивите, казва моят Бог…” (Исайя 57:20-21) 
Защо не може да утихне това море? Отговорът е:
Защото винаги има сили, които възбуждат вълните му!
Цялата световна история е история на развълнувано море. Войни, атентати, революции, геноцид, мегаломании, демонстрации, религиозен фанатизъм – всичко това са вълни, задвижвани от княза на въздушната власт. Всичко това е реализация от плановете в неговата книга, книгата на смъртта. В друг стих пророк Исайя казва:
“Ах! шуменето на много племена, които бучат като бученето на моретата, – и смутът на народите, които напират като напора на големи води! Народите ще напират като напора на големи води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч…” (Исайя 17:12-13) 
А сега нека надникна във възникването на класификациите от различни демони, специализирани по всякакъв начин да убиват и тровят живота на човеците. Ето стихът за това:
“И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат на земята по небесния простор…” (Битие 1:20) 
В творческата програма на Бог това бе естествената фауна, създадена от ръката Му, но в духовен план този стих има друго измерение. Водите на нечестието родиха изобилни множества влечуги и птици. В трета глава на “Битие” ние ще прочетем, че едно такова “влечуго” беше самият Сатана. Ето какво се казва за него:
“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал…” (Битие 3:1) 
Вярвам, че никой не е тръгнал да мисли, че някаква обикновена змия съблазни Ева.
Не! Това беше самият дявол!
Той беше най-хитрото същество, създадено от водите на нечестието в сухите места. Отворете “Откровението на Йоан” и прочетете змия ли улови Божият ангел или нещо друго:
“И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години…” (Откровение 20:1-2) 
Като духовен преобраз влечугите са най-отречените същества. Те се влачат по корема си и ядат пръст през всичките дни на живота си. Освен влечуги, в стиха се казва, че водата произведе и птици. Те също са определен вид демони, специализирани в духовната област. За действието им прочетете в “Еклесиаст”, където е писано:
“Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, и да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа, и крилатото ще извести това нещо…” (Еклесиаст 10:20) 
Изобщо, ако трябва да се запитаме колко вида демони има, ще ни е нужно да преровим знанията за цялата фауна, известна на Земята. И за да знаете защо Бог символизира демоните като животни, то нека прочетем как нарича Словото Му падналият херувим:
“О, княже, лишен от разум, но велик да насилстваш…” (Притчи 28:16)
Така, както животните са лишени от разум, така и Сатана със всичките му демони са лишени от същото. Спомня ли си някой от нас, и усетил ли е, четейки Евангелието, как Исус с горчивина в Гласа Си каза:
“Лисиците си имат леговища, а небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони…” (Матея 8:20) 
За лисици и птици ли ни говори тук Божият Син? Или за факта, че човешкото сърце е по-склонно да даде гостоприемство на демони на лукавство и чародейство, отколкото на Духа на Истината?
Мисля, че не е нужно да убеждавам читателя в духовния прицел на Христос. Думите, които ни говори Той, са Дух и Живот. Плътта нищо не ползва. Когато се вдъхновим от Божието Слово ще видим, че най-голям неприятел в живота на човека са именно водите под простора. Вижте молитвата на Давид:
“Избави ме, Боже, защото водите стигнаха душата ми. Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива…” (Псалом 69:1-2) 
и още:
“Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води. Не дай да ме завлече устрема на водите, нито да ме погълне дълбочината; и не дай да затвори ямата устието си над мене…” (Псалом 69:14-15) 
Дяволът винаги наблюдава. Той търси и най-малкия повод да атакува. Сърцата ни винаги стоят пред грамади от води, готови с ярост да ни завлекат, ако им дадем повод и власт. Затова нека се вслушаме в мъдрия съвет на Соломон, който казва:
“Започването на разпра е като кога някой отваря път на вода. Затова остави препирнята преди да има каране…” (Притчи 17:14) 
Често се чудим как от нищо е станало нещо, как от мухата излиза слон. Но замисляме ли се, че ако отворим сърцата си за водите на дявола, те нямат дебит и лимит. Ако не запушим малкото църцорене, то само след миг може да се превърне в гейзер.
Бог не иска това да се случва! Бог иска да бъдем предпазени! Бог иска да смутим самочувствието на дявола и срещу неговите води да покажем Божиите води! Вземете сила от Божиите думи, които ще цитирам. Те са за всеки, който иска да победи водите на Злото:
“Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, и правдата ти като морските вълни…” (Исайя 48:18) 
Ако имате вълни на Сатана против живота ви – противостойте му с вълните на Божията Правда! Защото знаете ли какво става, когато водите на нечестието видят Божии води?
Ето вижте:
“Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните. Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас…” (Псалом 77:16-17) 
Този стих е вълнуващ. Той е едно чудесно потвърждение на думите на Апостол Яков:
“Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят…” (Яков 2:19) 
Запомнете:
Бесовете вярват и треперят, само, ако ние вярваме!
Но ако се съмняваме, то и те се съмняват, че Бог е с нас!
Бог трябва да е с нас. Но между Него и човеците винаги е стояла една бариера. Бариерата на греха. Грехът е този, който като магнит привлича водите на нечестието. Ето защо, ако искаме никога да не ни нападат тези води, нека бъдем вдъхновени от Давид, който дава пътя за съвършена защита:
“Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми. Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив на време, когато може да се намери то; наистина, когато големите води преливат, те няма да стигнат до него…”  (Псалом 32:5-6) 
Разбираме ли, че грехът дава “карт-бланш” на демоните на Сатана, докато праведността е непреодолима преграда пред тях. Никакви големи води няма да дойдат против човек, който е в изправни отношения със своя Създател. Вярата в Исус е Съвършена сигурност за човека. Тя му дава божествено покритие, облича го като пашкул със Светлина и Любов. И не казва ли това категоричният стих от псалома:
“Ако не беше Господ с нас, когато се надигаха човеци против нас, тогава те биха ни погълнали живи, когато яростта им пламтеше против нас, – тогава водите биха ни потопили, пороят би преминал върху душата ни, – тогава надигнатите води биха преминали върху душата ни…” (Псалом 124:1-5) 
Слава на Бог за Неговата Любов и Милост!
Слава на Исус за Небесната щедрост и Благодат!
Нека продължа още малко с тази тема. Съществуват едни грандиозни творения на водите под простора, за които не мога да не спомена. В “Битие” се казва:
“И Бог създаде големите морски чудовища…” (Битие 1:21) 
Тук няма да размишлявам за китове, акули или октоподи. Чудовището е нещо, което всява респект и почит у всички останали зверове и твари. В един от псалмите се казва:
“Ето голямото и пространно море, гдето има и безбройни пълзящи животни, животни малки и големи. Там плуват корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него…” (Псалом 04:25-26) 
Под този стих е отбелязано, че това чудовище е Левиатанът, за който се говори и в “Книгата Йов”. Искам да знаете, че ако има някой, който да е най-силен и най-противен на Бога, то това е Левиатан! За него пророкува пророк Исайя, като каза:
“В оня ден Господ с лютия, и великия, и якия Си нож ще накаже Левиатана, бързия змей, да! Левиатанът, извиващия се змей, и ще убие змията, която е в морето…” (Исайя 27:1)
А в Асафовото поучение се казва:
“Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята. Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти Си смазал главите на морските чудовища. Ти Си строшил главите на Левиатана, дал Си го за ястие на людете, намиращи се в пустинята…” (Псалом 74:12-14)
За да разберете какво е Левиатанът, то помислете върху факта, че е чудовище. Възможно най-голямо морско чудовище.
Представяте ли си какъв апетит ще има подобно чудовище?
Колко милиони човешки души ще бъдат нужни, за да го нахранят?
Ето в това отношение водите под простора създадоха условия за най-смъртоносното чудовище, убиващо не плътта, но духа и душата на човека. Запомнете:
Чудовището символизира религиозната и окултна власт на Сатана, тоест, всички заблуди и измами, които карат човека да възприема Сатана като бог. Всички религии по лицето на земята са глави на Левиатана. Псаломът казва за Бог:
“Ти си строшил главите на Левиатана! Дал си го за ястие на людете, намиращи се в пустинята…”
Всички онези човеци, които не познават Исус като свой Спасител, живеят в пустинята на света. Тяхно ястие е не Новият Завет, но мръсните идеологии на Сатана, вкарващи хората под властта на някоя от главите на Левиатана. Изпращайки Своя Единороден Син на този свят, Бог всъщност строши главите на многоглавата религиозна ламя, гълтала до този момент милиони души. Запомнете:
Религиите на този свят са много, но Бог е един и Той не е религия!
Бог никога няма да постави Славата Си и Величието Си под един знаменател с дявола!
Именно затова Исус Христос не е религия, но Истина!
Ако до този момент сте мислили, че Бог е религия, то не аз, но Святият Дух ви казва:
“Освободете умовете си от този предразсъдък! Боговете на племената са нищожества, а Бог Йехова е направил небесата! Религия могат да бъдат само водите под простора, които всячески се стремят да погълнат човешката душа!…”
Когато Исус дойде на този свят, Той знаеше, че Му предстои да излезе на битка с Левиатана. В една от главите на този звяр стояха фарисеите и бълваха с устата си смърт и беззаконие. Те не разбираха, че са в плен на чудовището. Те не виждаха това, но Исус го виждаше и затова каза:
“Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йон. Защото както Йон беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи…” (Матея 12:39-40) 
Много хора смятат, че пророк Йон бе погълнат от кит. Но виждате ли, че Исус нарича този кит “морско чудовище”. Пророк Йон не е Джепето от известната книга “Пинокио”, та да се намира в корем на кит. Изразявайки бунт и непокорство спрямо Бога, Йон всъщност попадна под властта на дявола, под религиозния му дух. За повечето от нас е известно, че центърът на духа се намира в областта на корема. Когато Библията дава информация, че пророк Йон е в корема на морското чудовище, тя ни дава да прочетем и молитвените думи на пророка, който казва:
“Из вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми…” (Йон 2:2)
Когато Йон казва тези думи, той има предвид точно това, което казва. Непокорството на Йон спрямо Божията повеля го постави като мишена на Левиатана и последният го погълна. Ето защо Исус прави съпоставка с този пророк, за да каже, че битката Му не е с човеци, но с цялата религиозна власт, с всички небесни, земни и подземни сили на Сатана. Мислили ли сте, че ако Исус Христос има Свое духовно Тяло, сиреч, Църквата, Сатана ще остане без подобно тяло?
“Но кое е неговото тяло?” – ще попита някой.
Духовното тяло на Сатана е Левиатанът! Той събира в себе си всички религии, философии и окулт, изобличени от Божието Слово!
Да бъде победено това тяло не е човешки, но Божий приоритет. Дори праведният Йов усети боят от Левиатана върху душата си, дошъл чрез словото на тримата сатанински служители. Тогава Бог му каза:
“Можеш ли прониза кожата му със сулици, или главата му с рибарски копия? Тури ръката си на него; спомни си боя, и не прави вече това. Ето, надеждата да го хване някой е празна; даже от изгледа му не отпада ли човек? Няма човек, толкова дързък, щото да смее да го раздразни…” (Йов 41:7-10) 
Може ли човек да отиде в някоя джамия в Иран и да изрече хула против Мохамед? И ще остане ли жив след това?
Нека да знаем, че Църквата не е призвана да дразни Левиатана, но да го побеждава чрез Словото на Истината, като измъква от властта му повярвалите във маските на Сатана! И ако вярата в Исус е тази, която прави Тялото Христово, то какво създава и държи тялото на Сатана? Падналият херувим се гордее с духовното си тяло. Вижте стиха, показващ това в “Книгата Йов”:
“Той се гордее с наредените си люспи, съединени заедно като че ли плътно запечатани; едната се допира до другата така щото ни въздух не може да влезе между тях; прилепени са една до друга, държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят…” (Йов 41:15-17) 
По-нагледна илюстрация за фанатизъм от тази аз никъде не съм откривал. Фанатизмът свидетелства за категорично прегорени мостове между сърцето и ума, тоест, за пълен контрол на демона над човека.
Силата на Сатана е във фанатизма на хората, които владее!
Фанатизмът е лепило, което плътно запечатва човеците в поклонение към образа на звяра!
Само Божията Любов в Христос може да изтръгне човек от тежкото му състояние.
Запомнете това! Само Божията Любов!
Понеже нищо друго, но само тя възстановява мостовете между сърцето и ума, като съживява съвестта. Фарисеите в някогашен Израил бяха фанатици. Те гледаха, но не виждаха, слушаха, но не чуваха. Но ето, че се появи един Апостол Петър, който извика на всеослушание, бидейки пълен с Божията Любов:
“И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник. Като чуха това (слово проповядвано с Любов) те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? А Петър им рече: Покайте се…” (Деяния 2:36-38) 
Виждате ли какво извърши Божията Любов?
Тя накара смъртни врагове да се нарекат “братя”!
Бъдете вдъхновени от това! Вземете сила от този пример!
И тогава водите под простора ще бягат от вас, защото в сърцата ви ще бликат вълните на Духа, готови да дарят Живот, Любов и Победа на всяка човешка душа. Нека Бог ви благослови с тези истини!

Leave a Reply