III. УТРОТО И ВЕЧЕРТА

В досегашните разсъждения вече разгледах част от първия ден на Божията Спасителна програма. В този ден Бог каза: “Да бъде Светлина!” – и стана Светлина. Тогава Бог раздели Светлината от тъмнината, Истината от лъжата, Доброто от злото. Нека прочетем какво прави Бог:
“И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи…” [ (Битие 1:5)]
Макар и да ни изглежда пределно ясен, този стих крие в себе си неподозирани тайни. Имащ обикновените житейски стереотипи, читателят ще намери за нормално Светлината да е Ден, а тъмнината да е Нощ. В крайна сметка животът ни се състои от твърде много денонощия, дължащи се на факта, че живеем на планета, която се върти около оста си, така щото слънчевата светлина огрява само една част от нея, докато другата остава тъмна. А с въртенето си нашата планета създава една ритмична повторяемост на ден и нощ, като с едно завъртане около оста си дава възможност на слънчевата светлина да огрее навсякъде. Така, несъмнено, в която и точка на Земята да живеем (с изключение на полярните ширини) за нас има един изгрев и един залез в едно денонощие. Интересното в стиха от “Битие” е фактът, че когато Бог нарича Светлината Ден, а тъмнината – Нощ, все още не е създадена земята, все още не са създадени Слънцето и Луната, все още няма физически обекти, които да излъчват светлинна енергия. Но въпреки това Бог вече е дал определение на Светлината, че е Ден, а на тъмнината, че е Нощ. Нещо повече – следва многозначителният стих:
“И стана вечер, и стана утро, ден първи…”
Естествен е въпросът: За каква вечер и за какво утро може да става дума, след като все още не са създадени Земята и Слънцето?
Второто, което прави впечатление, е фактът, че мястото на вечерта и утрото са разменени в този първи ден. Нормално би било да се каже:
“И стана утро, и стана вечер, ден първи…”
Денят се простира от сутрин до вечер, а не от вечер до сутрин. Последното е приоритет на нощта. Не мога да си представя, че пророк Моисей, авторът на Петокнижието, просто се е объркал, като е писал под боговдъхновената диктовка. Ключът към разбирането на този, на пръв поглед парадокс, се крие във факта, че Светлината и тъмнината, денят и нощта, вечерта и утрото, са духовни, а не материални понятия!
Когато Бог раздели Светлината от тъмнината и видя, че Светлината беше Добро, Той всъщност изгони от пределите Си Сатана с онази част от ангелите, които не опазиха своето достойнство. Така падналият херувим стана Божий противник. Противник не само на Твореца Бог, но и на делата, които върши Този Творец! Забележете, че след всяко завършване на Своите творчески намерения Бог казваше: “Това е Добро!”
Не, че е Съвършено, но че е Добро!
Вече говорих, че Бог определи Светлината като Добро, тоест, като антипод на Злото. Но ето, че освен Светлината и много други сътворени неща щяха да имат този белег. Това иде да покаже, че ако Бог вложи в Творението Си хармонията, реда, ненарушимостта, то ще има един, който да му противопоставя хаоса, разрушението, неумолимия разпад и тление! Фактът, че творението беше Добро, а не Съвършено, показва, че то ще бъде в състояние на немощ, поради нарушения духовен баланс, дошъл в резултат на бунта на Сатана и неговите ангели.
Искате ли доказателства за това?
Вижте ги. В “Посланието към Римляните” Апостол Павел казва:
“Защото създанието (разбирай Вселената) с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чеда. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега…” (Римляни 8:19-22) 
А ето и още един стих, показващ, че създанието е в едно време на преобразувание:
“Той се обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето”. А това “още веднъж” означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят…” (Евреи 12:26-27) 
Творение, което се покорява на два духовни антипода, не е устойчиво, но се клати. Ето затова Бог е промислил ново Небе и нова Земя, в които мястото на разбунтувалите се ангели със своя вдъхновител ще бъде заето от Божиите чеда, от Христовата Църква.
А сега да продължа нататък. Словото казва:
“И стана вечер, и стана утро, ден първи…”
Как да се разбира духовния смисъл на този факт? Вечерта е приоритет на Нощта, тоест, на тъмнината, докато Утрото е приоритет на Деня, тоест, на Светлината. Вдъхновете сърцата си с едни Христови думи и приемете Божието откровение за вечерта и утрото. Исус казва:
“Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи…” (Йоан 9:4) 
Нощта е време, когато никой не може да работи. Но кой свидетелства за нощта? Не е ли вечерта? Разбирате ли, че когато Творецът Бог работеше беше Ден? Исус казва, че “никой не може да работи през нощта…” Разбирате ли, че Сатана противопоставяше на този Ден тъмнината на Нощта? Именно така се обяснява факта, че “стана вечер”, а след нея дойде “утрото”. Този стих показва именно съпротивата на Сатана против творческите планове на Бога.
Не е ли много смело това твърдение?
Не е ли просто произволно тълкуване на вечерта и утрото?
Ще ви отговоря: Не! Не е!
Основание за твърдото ми отрицание ми дават изобличенията, с които Бог се обръща към Своя противник. В “Книгата на пророк Исайя” ясно се говори за целите на Сатана. Нека ги прочета:
“Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; а ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния…” (Исайя 14:12-14) 
Виждаме, че Сатана иска да седне на планината на “събраните богове” и да бъде “подобен на Всевишния”.
Кой са тези “събрани богове”?
Ще ви отговоря:
Това бяха Адам и Ева!
Спомнете си думите на Бог към тяхното потомство:
“Аз рекох: Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния. А при все това вие ще умрете като човеци, и ще паднете като един от князете…” (Псалом 82:6-7) 
Сатана завиждаше на човеците, защото са богове, докато той е просто “княз”. Защо Адам и Ева са “богове” в онзи миг на завист в сатанинското сърце? Отговорът е:
Защото Бог ги създаде по Своя Образ и Подобие!
И тук, в това отношение се получава най-правилното разбиране за намеренията на Сатана. Виждате ли, той казва:
“Ще бъда подобен на Всевишния!”
Целта на дявола не е да бъде Всевишен, но да бъде “подобен” на Бога. Дяволът иска да си присвои Подобието, а не Образа!
Но кого Бог създаде по Свое Подобие? Не е ли човекът?
Така разбираме, че бунтът на Сатана е продиктуван от завист, че Бог създава нещо по-велико от него, по-властно от него. Нещо, на което Всевишният ще покори всичко под нозете му. Така гласи и псаломът:
“Казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? А ти си го направил само малко по-долен от ангелите, и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си; всичко си подчинил под нозете му…” (Псалом 8:4-6) 
Сатана бе създаден от Божиите ръце. И по силата на това, което прочетохте човекът е господар над Сатана. Запомнете това!
Може ли Сатана да преглътне факта, че Бог е поставил човека за господар на делата на ръцете Му?
Не! Не може! Ето защо щеше да се противи на Бог през цялото време, докато Творецът твори нещата, които ще даде под властта на човека.
Ето затова идва “вечерта”!
А как ще постъпи Бог с тази “вечер”?
Ключ за отговора на този въпрос Святият Дух ми даде в “Книгата Йов”, където са записани точните Божии думи, с които Бог показва на Йов Съвършената Си Воля:
“Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото и показал на зората мястото й, за да обхване краищата на земята, така щото да се изтърсят от нея злодейците…” (Йов 38:12-13) 
Бог заповядва на “утрото” поради тъмнината, която “вечерта” е донесла със себе си. Откакто са започнали Божиите дни Бог заповядва на “утрото” и то поразява Злото на Сатана. Така вече можем да разширим духовния си поглед върху стиха от “Битие” и той да изглежда така:
“И стана вечер, защото Сатана се разбунтува срещу творческите планове на Бога, създавайки брожение сред ангелите, и стана Утро, защото Бог наказа бунта на Сатана и продължи да провежда Волята Си. И дойде Ден Първи, тоест, Светлината на Бог взе контрол над всичко…”
Тук, в това отношение, се крие една от най-неразгаданите тайни на Божието Слово. Прочитайки първа глава на “Битие” ние ще забележим, че шест пъти става “вечер” и шест пъти “утрото” премахва тъмнината й. Съпротивата на Сатана в този шесткратен бунт се развива в три плана:
Първо: Съпротива срещу Бог Отец, срещу Волята Му да сътвори материалния свят и човека, на когото да го даде за владение.
Второ: Съпротива срещу Святия Дух с прокарване на лъжа в духовния свят.
Трето: Съпротива срещу Божия Син Исус Христос, чрез Когото Бог създаде видимото и невидимото, престолите и началствата, властите, силите и господствата.
И в трите плана тази сатанинска съпротива се развива за шест Божии дни, което ни дава откровение за числото 666, като характерно число за звяра, в когото телесно ще обитава всичката пълнота на лукавството и злото. Ето затова е нужно да гледаме на този първи ден от Божията Промисъл, като на Ден, в който Всевишния прави категорично разделение на тъмнина и Светлина, Добро и Зло, Истина и лъжа. Важното е винаги да се намираме в Денят, който Бог прогласи чрез Исус Христос! Така ставаме противници на нощта и носители на Зората на Божието Спасение!
В заключение – бъдете изпълнители на посланието от Апостол Павел:
“Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината…” (Римляни 13:12)
Истината – ето оръжието на Светлината, с което ще изобличим жалките напъни на падналия херувим срещу Божието Спасение. Както вече казах – аз разглеждам духовния еквивалент на шестдневната Божия програма, която Святият Дух открива като Книга на Живота, така че често ще се налага да боравя с истини от Новия Завет на Исус Христос.