ОТКРОВЕНИЯ ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА – I ГЛАВА_2

2. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЖИВОТА

Най-великото творение на Бог наруши Господните повеления и по този начин се превърна в бунтовник и противник на Божията Святост и духовни закони. Една личност тържествуваше от този факт. Дяволът не беше вече сам в бунта си. Той беше взел за заложници първите човеци, решил, че тяхната изгубена Святост и Съвършенство са достатъчно основание да накарат Господ да седне на масата за преговори. Тактиката на падналия херувим почиваше върху пресметливостта и търговския му нюх. Сатана е хитър търговец. Прочетете с какви думи се обърна към него Бог:
“От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като сквернен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!” (Езекиил 28:16)
Ако има изповед, която най-много да прилягаше на дявола в онзи момент на изкушението, което той направи спрямо Ева, то тя би се предала приблизително със следните думи:
“Ако Бог реши някой ден да възстановява Святостта на Адам и Ева, то ще възстанови и мен, защото аз се разбунтувах против Него, но същото сториха и те. Човекът е в същото положение като мен и затова на Бог Му остават две възможности. Или, прощавайки на човека, да прости и на мен… Или да изгони човека от присъствието Си, както изгони мен… И в двата случая аз оставам на печалба. Ако Бог ми прости – пак си ставам началник на Небесното хваление, но ако ме прокълне – под моя власт остава целият човешки род…”
Въпреки привидно желязната логика в очакванията на Луцифер, има нещо, което той не е премислил и преценил. Падналият херувим не е разбрал (защото е лишен от разум) най-съществената част от Божията Промисъл, а именно, че Бог не е изненадан от случилите се събития. Неговата прозорливост и далновидност са видели развоя на събитията. Бог не е Бог на компромиси със Святостта Си. Той няма да преговаря с дявола, но, както ще прочетем в трета глава от “Битие”, го поставя под вечно проклятие с думите:
“Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата…” (Битие 3:14-15) 
Въпреки, че не сме били свидетели на мига, в който Всевишният Бог е изговорил тези думи, мога да кажа, че Сатана със сигурност е потръпнал от Господното проклятие върху името му. Дяволът “ще се влече по корема си”, тоест, за него не съществува възможност за изправяне, защото е осъден и обречен на вечен позор и унижение! За него няма да съществува нито милост, нито прошка, нито възстановяване! Божият противник “ще яде пръст през всичките дни на живота си”, тоест, обект и място на неговото съществуване ще бъде тлението, земята, материалният свят, който Господ създаде за човеците. По тази причина в следващите Си думи, обърнати вече към човеците, Бог ще каже на Адам:
“…проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева…” (Битие 3:17-18)
Най-важно в Господното проклятие над дявола остават думите, с които Бог обещава да постави “вражда” между дявола и човека, тоест, между потомството на Сатана и потомството на жената. Как да разбираме това? Грехопадението на Адам и Ева показва, че те напуснаха Съвършеното и слязоха в територията на Доброто и Злото. Естествено е да се досетим, че Бог ще постави човека в Доброто, за да враждува против Злото. Тази истина ще открием в думите на Бог към Каин, когато му казва:
“Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш…” (Битие 4:7) 
Факт е, че когато Бог изговаря тези думи, Каин се намира на границата между Доброто и Злото, готов да отвори място на дявола. Ето затова Бог му казва:
“Прави Добро и Аз ще го приема! Но ако не правиш Добро, ще влезеш с нозете си в територията на Злото…”
Така от проклятието над дявола се разбира, че Бог непременно ще открие на човека Истината и ще му я даде, за да стане явен подбудителят на лъжата, за да бъде изобличен инкубаторът на злото. Казано по друг начин – в историята на човечеството Бог непременно ще се намеси и ще постави мощния противовес на лъжата и Злото – Своето Слово, Свещеното Си Писание.
Когато пристъпвах към усвояването на тази тема, аз бях достатъчно много изненадан и вдъхновен от истините, с които Святият Дух запали моя ум. Получи се диалог между мен и Бог. Диалог, в който Той, задавайки ми въпроси, искаше да протегна ръце към Неговите откровения. Първото, което Духът ме попита, бе:
“Стефане, какво става, когато приключи една седмица?”
Този въпрос беше много удачен, защото вече бях прочел какво Бог направи в първите шест дни и как седмия ден бе определен за почивка. Отговорих Му:
“То е ясно, Господи! Естествено е, че започва нова седмица…”
“Добре!” – каза Духът – “Ти знаеш от Словото Ми, че Аз за шест дни сътворих света, а на седмия ден Си починах. Знаеш също, че равносметката от поведението на Адам и Ева не беше в тяхна полза. Те твърде лекомислено се отказаха от Съвършенството, от Славата, от Вечния Живот, от великите перспективи, които бях заложил в сърцата им. Те Ми станаха противници, макар и да нямаха никакво предварително планирано намерение за този конфликт, защото бяха излъгани от Сатана. Как мислиш? След почивката Си Аз няма ли да стана и отново да се заловя за работа? След неделята не идва ли понеделник?”
“Да, Господи!” – отговорих аз – “Естествено е, че след почивката Си Ти отново ще станеш и започнеш да работиш!”
“Точно така!” – отговори ми Духът – “Аз непременно ще стана и започна да работя, но я Ми кажи: Как работя Аз? Как извършвам намеренията Си? Какво правя, за да утвърждавам Волята Си и мислите на сърцето Си?”
Замислих се. И в ума ми изплуваха началните стихове от “Евангелието от Йоан”. Тогава отговорих:
“От всичко, което Си ми открил за Себе Си, аз зная, че Ти казваш за нещо: Да бъде! И то става така! Това говори Словото Ти! Твоите намерения и мисли са Слово, което изговаряш и то непременно става така, както Си го изговорил…”
“Правилно!” – каза ми Духът – “Как мислиш? Когато един Стопанин иска да изгради Дома Си, то не ще ли планира внимателно всичката Си работа? Няма ли да обърне внимание дори на най-малките подробности? Няма ли да вдълбочи основите на този строеж така, щото нищо да не може да ги поклати? Няма ли да вземе предвид всичко, преди още да е започнал строежа?…”
Отново се замислих. Словото казва, че “точните грамове в торбата са угодни на Бога, а неточните везни са мерзост за Него…” В Евангелията Исус споменава, че никой не тръгва да строи кула, преди да пресметне разноските. Можеше ли у Бог да има неточни везни или пък неправилна преценка? Разбира се, че не! Тогава казах:
“Да, Господи! Ти Си Съвършеният Архитект и всичко в Твоята Воля е видяно, преценено, премислено и изпитано. Ти Си Алфата и Омегата! Ти виждаш Началото и Края! Какво друго мога да Ти кажа аз, освен смирено да се съглася с Твоя Дух, Който е Вездесъщ и Всепроникващ! Всичко в Твоята Воля е ненарушимо и следва Твоя план и Твоето Слово…”
След моя отговор Бог ме накара отново да си прочета един от стиховете в първа глава на “Битие”. Ето този стих:
“И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести…” (Битие 1:31) 
От този миг Святият Дух започна да изпълва сърцето ми с необикновено дълбока мисъл. Той ми каза:
“Да! Аз виждам Началото и Края! Аз съм Алфата и Омегата! Но сега ще те попитам и ти внимателно помисли преди да Ми отговориш. Тези Мои шест дни, в които създадох всичко, само Начало ли са, или са Начало и Край? Как си обясняваш факта, че Аз видях всичко, което създадох, и не се разочаровах от Себе Си, но заявих, че всичко, което създадох, е Твърде Добро? Не трябваше ли да видя Злото? Или може би това Зло Ме е изненадало и намерило неподготвен, така щото след като съм заявил, че всичко е Твърде Добро, да има някой, който да оспорва преценката Ми? Или може би съм от онези, които действат по принципа:
Аз ще правя каквото трябва, пък да става каквото ще…
Кой в крайна сметка е изненаданият? Аз или Сатана? Ако тези Мои шест дни бяха само Началото, а не и Краят, то нямаше ли след Началото да дойде изненада за Мен, така щото да се разочаровам от Словото Си?”
Слушах Господните въпроси и в сърцето ми узряваше постепенно една превъзходна Истина. Истината, че Първата глава от Книгата Битие е не само програма за Сътворение, но и път за Спасение, защото в тази глава са заключени Началото и Краят, Алфата и Омегата! В Началото Бог не само сътвори, но и спаси! Аз исках напълно да се убедя в това и затова се обърнах към Святия Дух, казвайки Му:
“Моля Ти се, Господи! Дай ми новозаветен мост към това дълбоко откровение!”
А Духът ми каза:
“Хвани се за Апостол Павловите послания и те ще те доведат до същото откровение! Намери в “Ефесяни” стиховете, показващи в пълнота, че в първа глава на “Книгата Битие” е заключено не само Сътворението, но и Спасението…”
Христовият Апостол наистина отново ме отведе в началото на “Битие”. Нека ви прочета неговите думи:
“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов, като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля…” (Ефесяни 1:3-5)
Павел ясно казва, че Отец ни е избрал преди създанието на света, тоест, преди тези шест дни на Сътворението. Но ако сме присъствали в плановете на Твореца още тогава, то непременно Бог ще засвидетелства това чрез Словото Си. И Бог ще направи това засвидетелстване именно в първа глава на “Битие”, за да бъде напълно оправдана оценката Му, че всичко, което е създал, е “Твърде Добро”.
Забелязвате ли, че в края на всеки от петте творчески дни Бог виждаше, че нещата, които е създал, са добри?
Но на шестия ден Бог видя, че не просто са добри, но твърде добри. Тази категоризация недвусмислено показва колко удовлетворен е Бог от Волята Си. А оттук и изводът:
Цялото съдържание на Библията след първа глава на “Книгата Битие” засвидетелства не творческия, а спасителния еквивалент на шестдневната Божия програма! От това прозрение можем със сигурност да кажем, че първа глава от “Книгата Битие” се явява като Книга на Живота, тоест, място в Божия план, където Бог желае да види съдбите на всички човеци, спасени и изкупени от Господ Исус Христос!
Да бъде записано името ти в Книгата на Живота – това значи да намериш съдбата си от Бога именно в тази първа глава, която, освен творчески, има и спасителен смисъл. Във всички останали теми, които ще разгледам, вие ще затвърдите именно това Божие откровение.
А сега да продължа с размишленията върху тази тема. Първото, което трябва да разберем, е как Бог възстанови Живота, който Адам и Ева изгубиха? Преди всичко – като започна повторен прочит на програмата Си от първите шест дни на Сътворението. Знаем, че венецът на тези първи шест дни бе първият човек Адам. Така и във втората Божия седмица щеше да има един Венец, наречен “Последният Адам”. Говорейки за Него Апостол Павел ще каже в “Първото послание към Коринтяните”:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните…” (1 Коринтяни 15:47-48) 
Последният Адам е Исус Христос! Той даде право на всеки човек отново да бъде Образ и Подобие на своя Създател! Спомнете си думите на Божия Син, казани чрез псалома, цитиран в “Посланието към Евреите”:
“Затова Христос, като влиза в света, казва: – “Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло; всеизгаряния и принос за грях не Ти са угодни. Тогава рекох: Ето, дойдох, (в свитъка на книгата е писано за Мене), да изпълня Твоята воля, о, Боже…” (Псалом 10:5-7)
В “свитъка на книгата” е писано за Исус! В коя книга?
Именно в първа глава на “Книгата Битие”, в Книгата на Живота!
Ето какво се казва там за последния Адам:
“И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее…” (Битие 1:26) 
Някой може да реагира:
“Не е ли това стихът, показващ създаването на първия човек Адам?”
Да! Това беше стих за първия човек, но Словото нарича Исус Христос “Последния Адам”, което от само себе си подсказва, че Небесният Отец прави повторен прочит на първа глава от “Битие”, тоест, започнала е Неговата втора седмица! Седмица не за Сътворение, но за Спасение и възстановяване! В началото Бог създаде Адам с едно предназначение – да владее… Но прочетете изповедта на Божия Син в псалома, за да разберете защо Бог създаде последния Адам:
“Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мене и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство, и земните краища за Твое притежание…” (Псалом 2:7-8)]
А в друг псалом Отец се обръща към Сина Си, казвайки:
“Господ ще простре от Сион скиптъра на силата Ти; владей всред враговете Си…” (Псалом 110:2) 
Ето тук, в това отношение Сатана направи генералната си грешка. Той едва ли е предполагал, че Бог ще направи повторен прочит на Своята програма. Ако би знаел плановете на Твореца, той никога не би дръзнал да се бунтува против Бога, а след това да подлъгва и Адам и Ева. Но именно за това Бог ще заяви на Своя противник:
“Измамила те е гордостта на твоето сърце, тебе, който живееш в цепнатините на канарите, (преобраз на сатанинското лукавство и място, където се крие старовременната змия – б.а.) тебе, чието жилище е на високо, който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята? Ако и да се издигнеш като орел и поставиш гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля, казва Господ…” (Авдий 3-4) 
И наистина, ако се замислим, ще видим, че Сатана не би могъл да бъде свален, ако Бог не бе направил повторен прочит на шестте Си дни. Но гордостта на сърцето му измами дявола и той побърза да изкуши първите човеци, решавайки, че ще постави Твореца в шах… Днес знаем кой е не просто в шах, но напълно матиран и капитулирал. Изпращайки Своя Син на земята в плът, подобна на човешката и в зависимости, както на всички човеци, Бог притисна Сатана и лукавият разбра, че е започнало началото на неговия край. Много от нас не разбират отговора на един въпрос:
“Защо Бог не унищожи Сатана след бунта му, а допусна Сатана да изяви цялото си беззаконие?”
Преди всичко, Сатана никога не е бил противник на Личността на Бога, но на делата на Божиите ръце. Сатана воюва с творението, а не с Твореца. Не е възможно някой, който е ограничен в размерите си и възможностите си да застава в битка с Оня, Който изпълва Небето и земята. Сатана не свали Бог от Небето, а ангели, които не опазиха своето достойнство. Сатана не излъга Бога, но човеци. И ето тук, в това отношение, Бог реши да покаже на засеняващия херувим, че ще бъде победен завинаги не от Твореца, а от творението. Сатана е сътворен и затова сътворените от Бога ще победят царството му. И Слава на Бога, че Неговият Син прие Образ на човек и така Бог се свърза завинаги с творението Си, поради голямата Си Любов към него. Последният Адам не бе като първият Адам. Последната Ева не е като първата Ева. Последният Адам дойде да възстанови Образа и Подобието на Бога в човеците. “Евангелието от Йоан” ни дава убедителна илюстрация за начина, по който Исус афишира, че е Образ и Подобие на Бог Отец. Спомнете си Филип, който умолително погледна своя Господ и Му каза:
“Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. Исус му каза: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?” (Йоан 14:8-9)
Искам всеки да вникне дълбоко в тези думи. Те бяха изповедта на Богочовека Исус Христос. Исус беше Образ на Отца и който виждаше Него, виждаше Отец. Но Исус беше и Подобие на Отца, защото е Бог, но стана и Човек, като съчета божественото и човешкото в Себе Си в един нов човек, възкръснал и неподвластен на времето и пространството. От това правим важния извод:
С Живота Си и Примера Си на този свят Исус Христос ни показа, че е Човекът, възстановен като Образ и Подобие на Бога!
Това е причината в едно от своите послания Апостол Павел да заяви:
“Така е писано: Първият човек Адам “стана жива душа”, а последният Адам стана животворящ дух…” (1 Коринтяни 15:45) 
Исус е последният Адам, но за нас е по-важно да разберем защо Апостолът Го определя като “животворящ дух”.
Отговорът е близък до ума на всеки християнин:
Защото Исус никога не вършеше волята на Човека Исус, но Волята на Духа, изпълнил Го на река Йордан! Исус никога не вършеше Волята на Подобието, но всякога – Волята на Образа! Волята на Животворящия Свят Дух на Отца!
И не е ли този прекрасен Образ показан по неповторим начин при разговора между Исус и Никодим?
Какво казва Божият Син на Адамовия потомък:
“Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство…” (Йоан 3:3) 
Но какво значи да се родиш отгоре?
Отговорът е – това значи Бог да те направи Свой Образ и Подобие, тоест, съобразен на Последния Адам! Това не е нещо друго, но записването на твоето име в първа глава на “Битие”, в Книгата на Живота!
Ето тук се крие скъпоценната стойност на Благата Вест – вярвайки в последния Адам да получим достъп до Образа на Бог, Който първите човеци изгубиха. Достъп до Духа, Който зачена Исус, Който Го изпълни, Който Го възкреси от мъртвите, Който Го изяви на света като Човек с възстановен Образ и Подобие на Отец. Запомнете:
Святият Дух е Животът, с Който Бог ни възстановява и прави Свои синове за Вечността! Святият Дух ни дава Образът, с който ние ставаме потомци на Последния Адам! От мига след грехопадението Този чудесен Дух започна да изпълнява втората седмица от Божия план и тази книга ще ни покаже как Той направи това. Така ще получите пълен достъп до съдържанието на Книгата на Живота. Моля ви да подходите с максимално внимание към всичко, което ще ви се открие, защото Книгата на Живота е най-важният прицел на вярата в Исус. Дяволът няма никаква сила и власт против хората, чиито имена са записани в тази Книга. В “Откровението на Йоан” се казва:
“…и даде му се (на Антихриста – б.а.) власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано в книгата на живота на закланото Агне…” (Откровение 13:7-8) 
Нека си отворим първа глава на “Книгата Битие”. Нека изпълним сърцата си с откровенията, записани там. Нека се стремим да изпълняваме Божията Воля, откриваща се там. Тогава животът ни непременно ще черпи своята сила от Книгата на Живота. Амин и Амин!

Leave a Reply