ЕРИХОН II – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С КРЕПОСТТА НА НЕИЗБЕЖНАТА СЪБЛАЗЪН

“А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда! Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл…” (Матея 18:6-9)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Устните ми са пълни с благодарение, а сърцето ми с преклонение пред моя Господ и Спасител. Защото от всички възможни Небесни привилегии, които получих от Него, най-голямата си остава привилегията да бъда Негов слуга, който всякога върши това, което Му е угодно. Аз няма надълго и нашироко да ти доказвам докъде могат да стигнат човеците в желанието си да вървят по широкия път на погибелта, и по линията на най-малкото съпротивление. Защото ти сам би се досетил, че само тези, които препускат надолу към ада, нямат никакви съпротивления пред сърцата си и нозете си. Аз няма да се впускам и в дълги и безсмислени анализи, с които да убеждавам когото и да било, че светът е място на умножено беззаконие, а мерзостта се въздига като царица в отношенията между човеците. Но точно сега не мога да мълча, когато виждам, че всички белези, за които бях пророкувал в книгите си преди години, се явиха точно така, както бяха пророкувани. Защото още помня как при управлението на Симеон Сакскобурготски Господ ми даде да предупредя чедата Му, че нещата още повече ще се влошат, и съблазънта ще се увеличи. Още тогава Господ ми даде да видя, че нищо добро не чака народ, чиито управници го тласкат в пропастта на най-страшните беззакония. И онези черни облаци от демонични пълчища, които идваха към България, сега са надвиснали над нея и я разоряват – духовно, политически и нравствено.
Да ти казвам ли тогава, че диригентът на най-голямата възможна съблазън в България беше един точно определен дух на дявола? И да напомням ли какво е името на този дух?
Разбира се, че ще го направя, защото в това последно видение против Ерихон, е ред да рухне и неговата крепостна стена.
И така, братко мой, наистина има дух, който диктува и управлява всички демони на съблазън – не само в България, но и по целия свят. Целта на този дух е да прегори плътските естества на човеците с огъня на беззаконието, и така да ги подготви като изпечени тухли за последната Вавилонска кула, която очаква демоничния звяр от бездната. Името на този страшен, покваряващ и смъртоносен дух, е Молох. В древността той изискваше да му принасят деца, и да ги изгарят във физически огън, а днес, в последното време, огънят вече е станал една тотална и изпепеляваща съблазън.
“Неизбежно е да дойдат съблазните…” – ето така ни предупреди нашият Господ Исус. Той още преди две хиляди години знаеше, че Сатана ще осигури фронт на Молох за погубление на неутвърдените души. Но при все, че думите Христови бяха четени, прочитани и препрочитани, пак църквите никак не можаха да спрат опасния демоничен противник. Едни от тях, (например Римокатолическата църква) приеха думите на Исус по плът, и решиха, че с една смъртоносна Инквизиция въпроса със съблазните е решен. Така тази църква изцапа ръцете си с кръвта и смъртта на хиляди по хиляди човеци, и определи участта на Торквемада и останалите инквизитори в най-дълбоките кръгове на ада. Други църкви решиха, че ще заложат на религиозната изолация, превръщайки Спасението в своеобразен затвор, а служението пред Господ – в килийно отшелничество за монаси. Но и те също рухнаха, защото светът оставаше същият, и не искаше да се откаже от съблазните и съблазнителя. Така дойдоха днешните последни времена и демонични знамения, с които Молох наистина въздигна крепостта си в Ерихон. А с тази измамна крепост демоничният дух излъга отстъпилите църкви, че въпроса със съблазънта ще се реши, когато неразумните девици се отворят за света и всичко, що е в света. Така или иначе, всред тях щяха да се подвизават варосани гробници, сиреч, човеците, които лъскат и чистят външното, а вътрешното им непременно щеше да бъде под тоталната светска власт на дявола. Църквите до такава степен щяха да се смесят и разводнят с духа на света, щото водите на гордата и противна река Ефрат да текат не само в политиката, но и в цялата световна религия. Духът на света до такава степен щеше да обладае и обсеби сърцата на църковните властници, щото единственото, с което църквите щяха да се отличават от рояците политически партии, щеше да е само името им, тотално лишено от Святия Дух на Христос.
Партиите щяха да събират членската си маса, и да си правят конференциите. И църквите щяха да събират членска маса, и да си правят конференциите. Партиите щяха да си имат конгреси, делегати и избрани ръководства. И църквите щяха да си имат конгреси, делегати и избрани ръководства. Партиите щяха да си имат устави, платформи и идейни течения. И църквите щяха да си имат устави, платформи и идейни течения. Партиите щяха да търсят срастване с бизнеса, за да пълнят касите си с пари. И църквите щяха да търсят срастване с бизнеса, за да си пълнят касите с пари.
Няма защо да те убеждавам, че в утробата на света (а не на библейската Ребека) се раждаха две близнета. И за разлика от библейските, при които Яков беше хванал петата на брата си Исав, тези две близнета щяха да се прегърнат и да държат влюбено ръцете си. Светът нямаше да мрази нито едното близне, нито другото. А и двете близнета щяха по всякакъв начин да доказват, че дяволът им е баща, а светът им е майка. Сам можеш да се досетиш, че тези близнета щяха да имат нужда от бавачки, от гледачки, и от всякакъв обслужващ демоничен персонал. Защото те щяха да пораснат и да се поклонят на дявола – всеки по своя уникален и заложен в сърцето начин.
И така, братко мой, от Името на Господа, на Когото служа с духа и сърцето си, ще ти кажа, че както светските партии, така и светските църкви, не са родени от Бога и Отца, нито имат Святия Дух в себе си. И едните и другите служат за съблазън, която трябва да запокити човеците в пъкъла.
Светските партии – защото обещават справедливост без Справедливия, Когото отричат или игнорират като суверенно съществуващ!
Светските църкви – защото обещават Спасение без Спасителя, Когото са похулили, и Чийто Завет са потъпкали с отстъпленията си!
Но аз сега нека да продължа с едно съдбоносно видение за България, което Господ Исус даде на сърцето ми. То наистина е видение от най-последните години в падението на българската нация. Докато пребъдвах в молитва пред Господ, и чаках водителството Му за пророчеството против духа на Молох, Той Сам дойде при мен и започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Господен! Страшна мерзост и убийствено падение е нападнало държавата, в която живееш! И сега ти казвам, че никога езичницата България не е падала по-ниско пред Лицето на Господ, колкото в последните години на сатанинската съблазън, която я опожарява и изпепелява. Затова ти виж демоничните знамения, които духът на Молох стори именно върху картата на българското пространство. Защото в тези знамения не светът съблазнява църквите, но църквите в падението си са започнали да съблазняват света…”
След последните Си думи Господ ме въздигна до Себе Си, високо над територията на България. И тогава аз видях как Сатана привика при себе си духът на Молох, като му заповяда, казвайки:
“Крепостта на комунизма рухна в България! Скоро приготви няколко от яйцата ми и иди против българите, за да си построиш твоята крепост! Сега вратите са отворени за тебе! Но искам да направиш нещата по новия начин, с който съградихме последния Вавилон.
Запомни, Молохо! Не светът да съблазни църквите там, но нека църквите да съблазнят света! Нека съблазънта дойде именно от тях! Защото само така Вавилонските съблазнители ще станат големците на земята!”
Послушал волята на дявола, Молох прелетя до Америка, откъдето взе змийски яйца, които постави в кошница, пламтяща от огъня му. А след това се отправи към територията на България и започна да слага яйцата в общественото пространство, чакайки ги да се излюпят.
Братко мой!
Само можеш да предполагаш каква съблазън донесоха излюпените змии над България. Те наистина първом се вмъкнаха в пръкналите се навсякъде тщеславни църкви, тъй щото първата от съблазните, които пролича твърде ясно, беше проповядваният финансов просперитет. Нещо, на което аз самият бях свидетел, когато американският съблазнител Лиардън на конференция на “Войни на Христа” крещеше в микрофона си:
“Просперитет, просперитет!”
С този просперитет духът на съблазънта застана срещу неутвърдените християни, като им казваше:
“Аз искам да направя всеки от вас богат! Не е ли тази мечтата ви – да бъдете богати? Ето, казвам на всеки от вас:
“Стани богат, стани богат!”
По-късно вече видяхме тази съблазън и в света на езичниците, когато се появи телевизионното предаване “Стани богат”.
Но излюпените змии на съблазънта не спряха само с богатството. Те съблазниха всички тщеславни църкви, карайки ги да почитат и превъзнасят презокеанските теологически идоли, купувайки книгите им от църковните сергии. Така факторът “идолизиране” първо се появи именно в църквите. А днес виждаме този фактор и в света на езичниците, където се появиха съблазняващи с идоли телевизионни предавания като “Мюзик айдъл” и “Пей с мен”.
Но това не беше последната мерзост на излюпените змии. Наред бяха църковните шоута, пълни с кикотене и падане по гръб. Тези гнусни знамения на съблазънта, се появиха именно в тщеславните църкви. А години по-късно Молох заля със съблазънта на змиите си и светските телевизионни канали със съблазняващи предавания като “Шоуто на Слави” и “Шоуто на Азис”, където също преобладаваше не по-малко кикотене, кълчене и извратен морал.
И ето, че във видението накрая съблазняващият дух се представи на Сатана, като му казваше:
“Княже! Всичко стана именно по твоя начин! Аз първо съблазних църквите със змиите на лукавството ти! А когато съблазънта окончателно се възцари там, дадох на змиите охота за развлечение и сред езичниците! Тъй щото тази българска нация пламна и започна да се разжегва според волята ти!”
“Превъзходно, Молохо!” – измляска дяволът и почеса с нокти главата си, като му казваше още:
“Междувременно пратих и други духове да ти помагат в съблазънта! Виж, например какво успя да стори духът на Корей с “Биг брадър”? Как раздели човеците и ги накара като вълци едни други да се ръфат и мразят! Ами Содомският дух с “Островът на изкушението”? Хе, хе, хе! Продължавай да владееш и развращаваш тази нация, понеже именно от нея Йеова мъчително ни боде с книгите на пророка Си!”
Докато сърцето ми се свиваше във видението от страшните съблазни, довели дявола до абсолютен екстаз, Господ с гневен и ревнив Глас ме попита, казвайки:
“Виждаш ли на какво е способен дяволският разпалвач? И знаеш ли колко е страшно, когато един или няколко демонични съблазнителя покварят цялото младо поколение на една нация, за да го направят идолопоклонническо и нечестиво?
Знаеш ли колко пропаднали са нациите пред Лицето на твоя Господ, където съблазънта не тръгва от света към църквите, но от църквите към света?
Четиринадесет години Царят на Сион изливаше води на Очистване в сърцето ти, за да ги даваш на братята и сестрите Ми! Но ето, че църквите, които обикнаха духа на съблазънта, не пожелаха Божиите води, а предпочетоха смолата на Молох!
Четиринадесет години Царят на Сион пълнеше сърцето ти с Хляба на Посвещението, за да храниш Божието домочадие! Но ето, че църквите, които обикнаха духа на съблазънта, не пожелаха Божия Хляб, но предпочетоха плесента на лъжепророка!
Четиринадесет години Царят на Сион те напояваше с Виното на Завета Си, за да станат братята и сестрите Ми гладни за повече гонение! Но ето, че църквите, които обикнаха духа на съблазънта, не пожелаха Господното Вино, но предпочетоха чародействата на Езавел!
Четиринадесет години Царят на Сион те помазваше със Святото Миро на Благоволението Си, за да станат всички помазани слуги на Бога! Но ето, че църквите, които обикнаха духа на съблазънта, не пожелаха Господното Миро, но предпочетоха да се кикотят и падат по гръб!
А в последните четири години Царят на Сион те държа като осолен жертвен юнец на Божия Свят Олтар и като ходатай в пролома, за да измолваш Милост, Опрощение и Небесно благословение за нацията, която целокупно те отхвърли! Но ето, че църквите не пожелаха Солта на Бога, нито Жертвата Му, понеже обикнаха духа на съблазънта и предпочетоха теологическите си идоли, вместо слугата, доказан в Дух и Истина, като пратеник на Сион!
Чудно ли ти е тогава, че дяволските змии разпалиха така страшната си съблазън в България? И ще умува ли още някой защо всичката съблазън в България дойде с яйца, снесени оттатък океана? И ще се чуди ли някой още защо слугите на сатанинската съблазън с такова усърдие покваряват цялата българска нация?
Не разбрахте ли най-сетне, че в духовния свят над България се състоя сблъсъкът между пророка и лъжепророка? Колко още пророчески свидетелства са ви нужни, за да разберете, че Отец издигна пророка на Сион отсред българската нация?
Аз няма още много да говоря, понеже след тази пророческа книга Ерихон вече ще е рухнал, и крепостите му ще бъдат предадени на унищожително съкрушаване. Но сега непременно ще предупредя цялата Си Църква!
Духът на Молох е тухларят на дявола, с който се изработват тухлите за последната му Вавилонска кула! С всяка съблазън той е силен да прегаря съвести и да приготвя съдовете за Божия Яростен Гняв!
Духът на Молох е засмолителят на дявола! И самата му смола е лепкавата съблазън, която трудно се отмахва отсред тези, които са я пожелали!
Духът на Молох е кръвосмесителят на дявола! И самото му кръвосмешение е да накара вярващи да участват в дяволските съблазни, като ги обричат в Моето Име, и ги приписват на Святия Ми Дух!
Но вие помислете, и отговорете на Господа във вътрешните стаички на вярата си:
Свят ли е Духът, който накара църквите да проповядват земен просперитет, и да се опожаряват в съблазънта “Стани богат”? Свят ли е Духът, който измами църквите да се кикотят и човеците в събранията им да падат по гръб, когато в Покаяние пред Бога трябваше да плачат и падат по лице? Свят ли е Духът, който накара българите да идолизират една шепа Вавилонски писатели, които спечелиха милиони долари по света от блудкавата си теология, пълна с грима на Езавел? И най-вече – Свят ли е Духът, който измами църковните първенци – с двете си ръце, с двете си нозе, а и с двете си очи да търсят съблазънта на дявола, и да я проповядват от амвоните си? Не знаят ли тези съблазнители, че Господ вече е окачил воденичния камък на вратовете им, и при рухването на дяволското царство връзките с този камък ще ги завлекат в дъното на огнения пъкъл?
Ето, казвам на будните и разумните да Ме последват със слугата Ми в последното видение в тази пророческа книга. Защото е видение за рухването на най-гнусната от гнусните, на най-грешната от грешните, и на най-беззаконната отсред беззаконните крепости на дявола – крепостта на неизбежната съблазън, крепостта на Молох!”
Братко мой! Верни ми приятелю! Още помня как преди седем години написах книгата за “Огънят на Молох”, където Господ ми даде да покажа пет демонични церемонии, с които Молох прегаря сърцата на неутвърдените в Бога християни. Едва бях започнал да пиша началото на книгата, когато злият дух се опита да уплаши сърцето ми, понеже синът ми се върна с дълбока рана на челото, която вече се подуваше и превръщаше в хематом. Слава Богу, че тогава момчето ми бързо се възстанови. Но оня случай ме накара да разбера колко много дяволът мрази пророческите видения и думи на моя Господ. Защото каквито и да са рани по плът – те непременно ще оздравеят. Но ако някой е бил пронизан в сърцето си, за да отиде да живее с Молох зад крепостта на съблазънта, то такъв жив е умрял, и само по Божията Милост би се върнал към Живота и Святостта на Исус.
Няма смисъл повече да убеждавам помрачените български наемници, които и до днес продължават да ми пращат имейли да участвам в гнусните им мероприятия, наречени конференции. (Току що, в писането на книгата, получих поредната покана на електронната си поща.) Щом не се намери Свят Дух в сърцата им, Който да им покаже колко чужда и противна е тази светска дума на Небето и Бога, то нито пък биха ги убедили още сто книги като тази, която пиша сега.
Няма смисъл повече да защитавам пред когото и да било моето отделяне и посвещение за Бога, след като такъв би ме заплюл, че не посещавам църквата на любимия му фарисей, за да слушам изтърканите му триточкови проповеди. Няма смисъл да оправдавам нито дума и ред от книгите, които написах, само защото някой читател би имал крепости или люспи на очите, за да не може да види и осъзнае Истината. За всичко това един ден ще ме оправдае Исус, и ще ми отдаде правото, и утехата, и почивката, заради която съм работил през всичките дни на младостта си.
Но точно тук и сега за последен път ще призова колебаещите се, за да се оставят от колебанието си, и страхливите, за да се оставят от всеки човешки и религиозен контрол. Защото Господ за последен път ме въведе във видението с Ерихон, който димеше страшно поради рухналите си крепости, и само една от тях оставаше неразрушена. И ето, че Господ вдигна ръка и посочи към стената на Молох, като ми казваше:
“Слуго Господен! Пристъпи до самата стена на Молох и Ми кажи как изглежда тя…”
Послушал Исус, аз пристъпих към стената, за да я разгледам. И ето, че очите ми виждаха една твърде съблазняваща по красотата си стена. Тя цялата беше направена от огромни диаманти и създаваше впечатление, че нейн архитект и строител е Самият Бог. Това ме накара да кажа на моя Господ:
“О, Исусе! Тази крепостна стена твърде много впечатлява! Тя изглежда като направена от диаманти, и е способна да заплени всяко сърце, което не разпознае духа на Молох, като дяволски съблазнител…”
“Да, слуго Мой! Така е!” – отговори ми Исус и продължи – “Но как мислиш ти? Защо Молох е избрал именно диамантите като ефект за крепостната си стена?”
Замислих се във въпроса на Господ, защото в него имаше дълбока Мъдрост. А след това, като размислих, казах Му:
“Исусе! Диамантът има две качества. Едното е твърдост, а другото – блясък. Аз зная от откровенията Ти, че духът на Молох е тухларят на дявола, който изпича тухли за последната Вавилонска кула и ги слепва със смола. Ето защо за твърдост в глинените тухли тук не можем да говорим. Но за да маскира тухлата, и да я направи притегателна за сърцата, Молох я покрива с измамен диамантен шлайф, тъй щото за всички тя да прилича именно на скъпоценен камък, изработен в Сион, а не на заблудителна глина от тухларската пещ на дявола…”
Господ се усмихна на думите ми и поклати одобрително главата Си, като ми казваше:
“Точно така е, слуго Мой! Ти правилно усети подтика на въпроса Ми, и Мъдростта на Отец Ми изпълни устните ти. А сега помисли и Ми кажи:
Имаше ли през всичките години на твоето злострадание за Мене блясък в теб, който да накара църквите да те посрещнат като пратеник на Светлината?”
“Господи мой! Преди да ми дадеш Небесния блясък, Ти първо вложи в мен Небесната Си твърдост. И ако съм имал блясък, то той в никакъв случай не беше мой, но Твой! Защото Твоите думи в пророческите книги са всичкият им блясък! И именно този блясък дяволските поклонници никак не можеха да понесат…”
“А какъв блясък понасяха дяволските поклонници, след като Моят блясък им беше противен? Не беше ли това светският блясък на дяволските човеци, които се наричат звезди? Не беше ли това блясъкът на прожектори, блясъкът на фотоапарати, блясъкът на скъпи костюми, блясъкът на украшения и автомобили?
При толкова блясък няма ли много сърца да отпаднат поради съблазънта? И при толкова изкусен диамантен шлайф има ли да се чудиш защо църквите предпочетоха светския блясък на дяволските съблазнители, пред блясъка на слугата Господен, който се съразпна с Мене? И ако Аз напълних сърцето ти с Мъдрост, за да блестиш като самороден Сионски диамант, то искаха ли църковните първенци да се озарят от блясъка на слугата Господен, или първом започнаха да се взират в благата на живота му?”
“О, Исусе! Ако бях тръгнал да се нося като богаташко конте, слизащо от лимузината си, и ръсещо от ръцете си пари наляво и надясно, то със сигурност щях да стана част от плеядата звезди на съблазънта. Но аз Ти благодаря, че Ти така съвършено Ме покри и утаи, за да се спънат в камъка Ти нечестивите, а разумните да стъпят на него и да се възкачат нагоре към Тебе…”
Слушайки думите ми, Господ погали главата ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“След малко ти ще надуеш последната гръмлива тръба и тази крепост на Молох ще рухне и ще се разруши напълно. Така в духовния свят един Господен слуга ще извърши една от най-скъпоценните духовни победи на Божието Царство. Но в едно с тази победа, Отец Ми ще заповяда да се явят стиховете на Мъдростта Му, с които за последно ще изпита всички сърца. И тези стихове в пълна степен ще важат за теб. Чуй ги сега от устата на твоя Господ, и нека ги чуе цялата Ми Църква:
“Имаше малък град (разбирайте Свята Църква), и малцина мъже в него; и дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили (разбирайте крепости). Но в него се намери сиромах и мъдър човек, и той с мъдростта си избави града; но никой не си спомни за онзи сиромах човек. Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; а при все това, мъдростта на сиромаха се презира, и думите му не се слушат…” (Еклесиаст 9:14-16)
Ето така, слуго Мой, всред Божието домочадие се намери един мъдър човек, който с Божията Мъдрост избави Църквата Ми от погубителните крепости на дявола. Но когато дойдоха победата и триумфът, и могилите на злия цар рухнаха, никой не си спомни за слугата Ми, нито за живота му, който той положи на Божия Свят Олтар, та да получи Мъдростта, която избавя от насилника.
И защо никой не си спомни слугата Ми? Не затова ли, понеже е сиромах и немощен? Не затова ли, понеже сред Църквата винаги е имало човеци, които живеят от чужди трудове, и си правят служенията с чужди свидетелства, като яхват вълните на възторга? Не затова ли, че за четиринадесет години само една шепа верни и посветени се иждивиха за делото на пророка Ми?
Но Аз нека сега довърша притчата от Еклисиаст! И да кажа на Църквата Ми правдивите думи на Мъдростта, които до този миг са били утаени от всички вас:
Един слуга, посочен от Бога и Отца, е способен да надуе гръмливите тръби и да направи да рухне цялото крепостно царство на дявола! Но ако оцелелите отсред Ерихон не отдадат на този слуга дължимите на делото му почит и благодарение, щедрост и благословение, то Сам Отец Ми се заклева в Святостта Си, че ще възвърне всичките Ерихонски крепости накуп в сърцата на неблагодарните и непочтителните! Защото Мъдростта Господна не е за презиране, дори когато Отец Ми я полага в сърцето на слуга, който е сиромах в земното!
Затова предупреждавам всички ви твърде много да бдите и да не се подлъжете, та да оставите поглъщателя да ви отнеме наградата, и запустителят да измами сърцата ви!
А ти, слуго Мой, пристъпи сега до Военачалника, за да ти дам последната седма тръба, която да надуеш против диамантената крепост на Молох…”
С вълнение пристъпих пред моя Господ, Който вече държеше в Десницата Си последната златна тръба. И като я взех с трепет в ръцете си, надигнах я пред устните си, за да я надуя…
Братко мой! Не зная как останах прав на нозете си, понеже от дълбочините на сърцето ми избухна страшен тътен. По-силен, по-могъщ, и по-величествен от всички преди това. Шум от разтърсващи се скали, придружен от гръмотевичен вятър, който вещаеше страшни Божии мълнии, премина през дъха на устните ми, и влезе в златната тръба. И в този миг не аз държах тръбата, но тя ме държеше с всичката върховна Власт, Мощ и Авторитет на Святия Дух. И ето, че от тръбата излезе Гръмът на Отца, придружен от Вятъра Му, и от мълниите, които святкаха в него. Така Гръмът удари диамантената стена на Молох, като разпука шлайфа на дребни стъкълца, които се пръскаха на прах. И думи на Свещен и Яростен Божий Гняв съпроводиха Гръма, като казваха на Молох и творението му:
“Разпукни се, строши се и рухни пред Дъха Ми крепост на дяволско нечестие! Бъди прах и пепел пред Вятъра, който те гони!
Бъди вързан, Молохо! Духо на сатанинската съблазън! Беше първият беззаконник, чиято кула разсипах в древната Сенаарска земя, а сега си последният беззаконник, когото разрушавам в последния крепостен Ерихон!
Бъди вързан, Молохо, подпалвачо на дяволския огън, който вкара в отстъпилите от Завета Ми църкви ненаситна любов към духа на света, станала тяхната погубителна съблазън! Бъди вързан, демоничен тухларю, който всякога си превръщал чедата на първия Адам в изпечени тухли на сатанинското лукавство! Бъди вързан, засмолителю, който с бесовска мъдрост правеше Сатана да изглежда като светъл ангел, и пратениците му – като бляскави светила! Бъди вързан, кръвосмесителю, който накара безумните да вършат съблазните на господаря ти, дявола, обричайки ги в Името на Исус!
Седмият Гръм Господен разруши крепостта ти, Молохо! Станал си лъх пред Духа Ми и никой от людете Ми не ще закрепостиш довека!”
Докато в Гръма на Отца, и всред Божиите мълнии се явяваха думите на Божия Гняв, самата стена се оголи от диамантения шлайф, а отдолу се показаха тъмни и разпукващи се тухли, край чиито очертания цвърчеше кипналата смола на съблазънта. И тогава самите мълнии нападнаха на тухлите, тъй щото те с грохот започнаха да се разтрошават и рухват. И колкото повече Гръмът нападаше крепостта на Моав, толкова повече тухли и смола се разпадаха и рухваха. Така накрая цялата крепост оглушително се стовари и падна. И ето, че очите ми съзряха неизброимо число от съблазнители, чиито ръце, крака и очи горяха, поразени от Божиите мълнии. А сред самите тях, наметнал пламналата си пелерина, духът на Молох крещеше, като казваше:
“Не, бойте се чеда мои! Това е само един трус от врага и отмъстителя! Той няма да ви отмести от местата ви, защото е силен господ, който ви пази! Никак да не се оставите от призванието си да ми служите! Никак да не преставате да се утвърждавате в талантите, които ви дадох! Църквата шества по света, и няма кой да спре успеха на нашите евангелизации! Няма кой да потъмни блясъка на вас, които блестите като скъпоценни камъни на света! Конференции, конференции – сега са нужни повече от всякога, за да не допускате смут в избрания път, и да не отстъпите от църковните доктрини…”
Но било, че Молох крещеше и не знаеше как да угаси пламналата си мантия, Божият Гръм вече довършваше крепостта му. А тогава отсред ангелското войнство полетяха бляскави стрели против всички съблазнители и Божии отстъпници. И когато някоя стрела се забиеше в сърцето на беззаконния, отсред върха й излизаше Светлина, която го запечатваше с думите:
“Осъден в беззаконието на Молох!”
Това още повече озверяваше отстъпниците, и те пронизани тичаха всред разрушенията, за да уловят мантията на Молох, като му казваха:
“Верни сме ти, господи! И от твоите доктрини няма да отстъпим!”
И при все, че в голямото си множество, съблазнителите не се отказаха да се покаят за злините си, пак сърцето ми забеляза малцина, които бяха посочени за Спасение. При тях самите ангелски стрели бяха угасили унищожителния огън на Божия Гняв, и изобличителна Светлина блестеше отсред върховете им, запечатвайки всеки от тях с думите:
“Спасен от беззаконието на Молох!”
И тези оцелели човеци, като усетиха всичкото изобличение на ангелската Светлина, паднаха съкрушени на нозете си, и възридаха пред Господ, казвайки:
“Прости ни, Господи Исусе! Защото сме станали най-блудните и най-грешните пред очите Ти! Как не усетихме съблазънта, която дохожда, та скоро прилепихме към нея сърцата си? Как нямахме нито вяра, нито смирение, нито благоразумие, та да отделим Твоите думи на Вечен Живот от всички смолисти думи на света, с които Молох всякога ни оскверняваше!
Милост просим от Тебе, Спасителю! Понеже не разпознахме огъня на Молоха, и като Ааронови синове влязохме с чужд огън в Храма Ти! Във време, когато Огънят Ти трябваше да ни превърне в жертвени юнци на Божия Свят Олтар, ние се разгоряхме по всичко светско, което блазни очите и тегли сърцата! Във време, когато Огънят на Любовта Ти трябваше да запали светилниците ни, ние се подмамихме от чужд огън, на който като Петър греехме ръцете си в дворовете на последните книжници и фарисеи, отричайки се от Тебе не два или три пъти, но многократно повече!
Прости ни, Господи, че ослепяхме за Правдата, а прогледнахме за съблазънта, та да ценим онова, което се цени високо между човеците, а слугите Ти да предадем на хули и презрение! Този страшен дух на Молох ни измами и залепи в крепостта си! И ако не беше Гръмът Господен от тръбата на пророка Ти, ние купно бихме изгорели като слама, и Гневът Господен би ни довършил като плява!
Ето, Исусе! Лопатата е в ръката Ти! Дай ни сетния шанс да бъдем работници по очистването на гумното Ти, и по събирането на оцелялото в житницата Ти! Понеже носим белези от поражения, и непременно ще разпознаем съблазънта на Молоха!”
Слушайки думите на ридаещите човеци, Господ даде знак на ангелите Си да ги въздигнат отсред разрушенията на Ерихон, и да ги доведат в подножието Му. А когато ангелите Му сториха заповяданото, Исус с ревнив поглед изгледа малцината, като ги питаше:
“Не искате ли пак да се върнете в царството на евтиния блясък, и шумната слава? Не искате ли да ви захвалят човеците, а и самите вие да хвалите тези, които ви съблазняваха?”
“О, Исусе! Да не бъде!” – извикаха вкупом ридаещите, и със съкрушени гласове отново Му казваха:
“Колкото дяволски огън сме разпалвали в безумието си, с многократно повече ни дай да разпалваме Огъня на Твоята Любов! Дай ни да пострадаме за Тебе, както никога не сме страдали! Дай ни до края на дните си да се уподобяваме в Твоя Образ и на Твоя Кръст! Понеже как иначе да изкупим тежкия грях, с който дяволът беше вързал ръцете ни, нозете ни, и очите ни? Разтроши ни сега, както се трошат тухли, за да не остане в нас нищо човешко! И някъде там, в строшената глина, намери едничкото основание за нас, едничкото съкровище в пръстния съд, което да направим да расте за Тебе, и да носи печалба за Твоето Царство!”
Тук Гласът на Господ стана още по-ревнив. И Той с огнени пламъци в очите Си извика към оцелелите, казвайки:
“А ще бъдете ли вие Йосифовци, та когато дойде жената на Петефрий, да откажете гласа на съблазънта й? Или предпочитате да ви направя Самсоновци, които отново да бъдат съблазнени от светската Далила и слепи да привършат дните си? Ще бъдете ли вие Халевци и Исус Навиновци, та когато Корей, Датан и Авирон започнат да съблазняват безумните със златното теле, да се оттеглите горе – при Божия Пророчески Дух и песента на Моисея? Ще бъдете ли вие Илиевци, та да се възкачите при върха на Кармил, и там да дочакате в Святост и смирение облака на Господната Слава? Ще бъдете ли, най-сетне, Давидовци, които със сърце чисто и смирено ще обърнат престъпници към Божията Правда, и сами ще станат юнци на Святия Олтар? Ще бъдете ли всичко това, оцелели синове от съблазънта?”
“О, Господи!” – възридаха високо оцелелите – “Ще бъдем такива, каквито ни искаш! И никога няма да забравим, че Ти с пророка Си ни изтръгна от огъня на погублението, и от мерзостта на запустението! Само ни прости, и ни възвърни при Себе Си! Дай ни Святия Си Дух и радостта от Спасението!”
В този миг очите на Исус се просълзиха. И Той, като докосваше с благодатните Си ръце оцелелите, и ги очистваше с Господното Си опрощение, отново им проговори, казвайки:
“Вярвам думите ви! И ви приемам в Ковчега на Завета Си! Бъдете осветени и изпълнени с Духа Господен! И като посветите остатъка от дните си – работете за Святостта Господна и за пълното разрушаване на дяволската съблазън!
И ако довчера сте били тухли, днес бъдете Моите камъни! И ако довчера сте били свидетели на смолата, днес бъдете свидетели на Солта! Аз съм Господ, Който ви освещавам и очиствам! И на Мене принадлежат Спасението и осъждението!”
След тези думи към оцелелите, Господ ги постави в Ковчега Си, а след това се обърна към мен и ми проговори, като казваше:
“Слуго Господен! Ерихон вече е рухнал, и няма го!
Пътят пред Божия Пророчески Дух е открит! Всички крепости, които се въздигаха високо против познанието на Бога, вече са строшени от седемте Гръма, явили се през духа и сърцето ти в златните тръби на Военачалника! И от днес нататък в духовния свят за Ерихон ще има само една съдба – да остане като димяща купчина от разрушения в сърцата на нечестивите, които са посочени за предмети на Божия Яростен Гняв!
Никой и никога няма да забрави тази знаменита пророческа книга, както и Съвършения Дух на Отца, който я прави пълна с Освобождение, Възвръщане и Опрощение! Никой и никога няма да ти отнеме наградата в небесните места, затова, че се покори на Господаря си и пострада до смърт за Него, та да изявиш Истината Му на Званите, Избраните и Верните! Отсега нататък Небесните Светии ще те ублажават за сетнината ти, и Царят ще се възрадва на Престола Си поради слугуването ти! А на цялата Си Църква Военачалникът на Господното войнство сега ще каже:
Църкво Моя! Отец Ми, Справедливият, е наредил праведният да живее чрез вяра! Ти или ще повярваш, че крепостите на дявола вече са рухнали, за да облечеш светлия си висон и да се приготвиш за Сватбата на Младоженеца, или ще отстъпиш назад от пророка Господен, за да пропуснеш мига, за който си се подготвяла две хиляди години!
Люде Мои!
Духът на Мамон няма власт над вас с рухналата си крепост на земното богатство!
Защото Аз съм вашето Небесно богатство и Вечно блаженство!
Духът на Езавел няма власт над вас с рухналата си крепост на себеправедността!
Защото Аз съм вашата Истинска праведност!
Духът на Корей няма власт над вас с рухналата си крепост на непогрешимо водителство!
Защото Аз съм вашето Истинско водителство!
Духовете на Амалик и Ахан нямат власт над вас с рухналата им крепост на грабителство и користолюбие!
Защото Аз съм вашата щедрост и Небесно благословение!
Духът на Моав няма власт над вас с рухналата си крепост на лицемерие и лицеприятие!
Защото Аз съм вашата огнена ревност и искреност!
Духът на Едом няма власт над вас с рухналата си крепост на презряното първородство!
Защото Аз съм Образът на Слуга, Който слугува в сърцата ви!
Духът на Молох няма власт над вас с рухналата си крепост на неизбежната съблазън!
Защото Аз съм Огънят на Любовта и Освещението в сърцата ви!
Седемте зли духа на дявола, а и самият Сатана с тях, нямат власт над никое от сърцата, в които освещавам Името Си чрез тази най-свята пророческа книга!
Защото Аз съм Военачалникът със седемте Гръма в Духа Си, от Когото треперят всички духове на тъмнината! И Отец Ми е, Който прати пророка Си при Военачалника, за да съкруши враговете Господни, тъй щото крепостите им да бъдат прах и пепел пред Вятъра, който ги гони, а самите зли духове да станат лъх пред Лицето Му довека!
Аз, Военачалникът на Господното Войнство, вдъхнових с този Свят триумф сърцето на пророка Си, като го посочих и избрах да възвести седемте Гръма на Божия Яростен Гняв против последното крепостно царство на дявола! Аз го изговорих, Аз го изрекох!”

Leave a Reply