ЕРИХОН II – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С КРЕПОСТТА НА ПРЕЗРЯНОТО ПЪРВОРОДСТВО

“Аз ви възлюбих, казва Господ; А вие думате: В какво се вижда че си ни възлюбил? Не беше ли Исав брат на Якова? казва Господ; Но Аз възлюбих Якова, а Исава намразих, и направих горите му да запустеят, и наследството му да бъде за чакалите на пустинята. И ако рече Едом: Ние станахме бедни, но ще съградим изново запустелите места, то така казва Господ на Силите: Те ще съградят, но Аз ще съборя; и ще се нарекат нечестива страна, и люде против които Господ негодува винаги…” (Малахия 1:2-4)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В последните няколко дни неописуемият ужас на дявола се изсипа върху главата ми. Отмъщенията, дошли от тъмните духове, след рухването на крепостите им, бяха не просто отвратителни, но чудовищни. Като се започне от кошмарните сънища, в които се виждах с отсечени крака и нарязано лице, и се премине в жестоката болка, която сграбчваше главата ми за дълги часове. С всичко това дяволът искаше да ме уплаши и смути до онази степен на стрес, при която да си кажа, че Бог е престанал да ме пази, и не ми остава нищо друго, освен да гледам пълното си рухване и духовен провал.
Само че и този път дяволът не можа да избяга от себе си, както змия не може да избяга от пръстта и дърво не може да избяга от сянката си.
“Ще те убия!” – крещеше ми той.
“Ами, направи го! Защо само се заканваш!” – отговарях му аз.
“Престани да пишеш, защото ще опиташ най-острото на гнева ми!” – съскаше старовременната змия.
“Това ли е най-острото на гнева ти, дяволе? Да смущаваш сънищата ми с кошмари, и да стягаш главата ми с тръни? Та ти правиш това вече достатъчно много години, за да мисля, че можеш да родиш нещо ново. Всъщност – ти завинаги ще си останеш онзи нищожен дух, за който Словото ясно е записало, че е лишен от разум, но велик да насилства…”
И така, братко, аз ще оставя дявола да крещи и крои безплодните си планове срещу Господаря и слугата Му. За да продължа със следващия шести дух, който е бил посочен от лукавия, за да съгради религиозната си крепост в Ерихон.
Преди да ти покажа видението с Гръма Господен и рухването на крепостта му, нека малко по-обстойно да поговоря за този най-коварен, най-жесток, и най-проклет отсред всичките проклети сатанински духове. Защото това е духът на Едом.
Още помня как преди единадесет години от Небето върху мен се изсипаха води на Съвършено посвещение, и реки от откровения изпълниха сърцето ми. След много години на усърдно четене на Библията, и един тефтер, пълен с неотговорени въпроси, дойдоха отговори, като прелели води. Те се явиха в сърцето ми, защото постоянно пребъдвах в Святия Дух и не преставах да хлопам на Небесната Врата, за да ми се отвори. В онова време с Божието водителство написах книгите за “Духовните империи на Злото”. И най-пълноводната от всички книги се оказа книгата за империята Асирия, която е духовно олицетворение на идещото царство на човека-Антихрист.
Главният дух в тази пророческа книга, с чието изобличаване и осветяване бяха изпълнени страниците й, беше именно духът на Едом, както и племето едомци, с което той подготвя бъдещото явление на звяра. Аз няма в никакъв случай да преразказвам съдържанието на книгата, защото, ако поискаш, ти сам можеш да я прочетеш. Но точно тук и сега искам да напомня най-главното, с което е характерен духът на Едом, а именно – размяната на първородството. Самото име “Едом” в превод на български ще рече “червен”. А боята за името си нечестивият дух е придобил, когато е съблазнил Якововият брат Исав, за да продаде първородството си за едно “червено вариво”, било то леща или нещо друго. Тъй щото от там на сетне Исав придоби името на духа, от който беше съблазнен. И в следващите страници на Вечната и Свята Библия Бог вече го наричаше Едом.
Когато разглеждаме грехът на Исав, ние трябва да избягаме от всякакво плътско и повърхностно тълкувание, както и от примката на всякакви просташки препирни, които да търсят евентуални обвинения срещу Яков, който всъщност предложи червеното ястие на брат си, но в замяна поиска първородството му. Искаме или не, но Бог е, Който е допуснал в утробата на Ребека да се борят два народа, два духа и две коренно противоположни съдби. Едната е съдбата на Божия възлюбен Яков, а другата е съдбата на омразния на Бога Исав. Както е и писано:
“Но Аз възлюбих Якова, а Исава намразих…”
И след като Святият Отец възлюби Яков, то и с него утвърди Завета Си и Вечния Си Отечески Избор. Но ние нека погледнем защо Бог намрази Исав, който е Едом. Истината е, че Едом отхвърли първородството си, а така и Божието благоволение, с което се запечатва първородството.
Но какво за нас, като християни, има в това първородство, за да ни нарича днес Отец Яковово потомство? И какво за антихристите има в отричането от първородството, за да ги нарича Бог омразни едомци?
Истината е, че в първородството има Свят Дух и Свят Образ. А в отричането от първородството, има похулване на Святия Дух, и отхвърляне на Святия Образ.
Къде можем да намерим обяснено първородството, като Божий Избор върху тези, които ще се родят от Святия Дух? Отговорът е в посланието на Апостол Павел, където той записа за всички ни:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с Образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:28-30) 
Сам виждаш колко чудесен е Божият Избор – да ни направи съобразни с Образа на Сина Си, за да бъде Исус Първороден между много братя. А когато ние сме Го родили като Образ – да стоим пред Бога и Отца – първородни поради Първородния в сърцата ни. Ето това е Духът на Яков, братко мой – да бъдеш Първороден пред Бога и Отца с Христовия Образ в сърцето си, за да имаш право да участваш в наследството на Господния Завет. А сега помисли, че има дух в тъмнината, който мрази Христовия Образ. Този дух е дяволът. И именно той натовари един от елитните си демони, спечелил с онова древно изкушение Исав, да накара мнозина днес да продадат и презрат първородството си, тъй щото пред Божиите очи да са виновни в същия грях на Исав, и да се намерят в същото му падение. А духът на Едом наистина свърши всичко на демоничното си поприще. И го направи с такъв размах, щото когато звярът излезе от бездната, да има доволно много поклонници, които ще му извикат:
“Хвала на теб, Исусе!”
Но какво всъщност направи Едом, за да накара последните отстъпили от Бога църкви да презрат Образа на Исус, а така и първородството си? И как този най-коварен и унищожителен демон на Сатана извърши мисията си? Ти няма да намериш лесно отговор на този въпрос, ако Божият слуга не ти засвидетелства в Дух и Истина как получи първородството си от Бога, и Образа на Исус в сърцето си.
Братко мой! Верни ми приятелю! Имаше един прекрасен миг в живота ми, когато зачатието на божествено родения в сърцето ми Христос, се разви до Съвършено изявен Образ. В моя живот това беше изпълнението на думите в стиховете на Апостол Павел:
“Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов, според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт…” (Филипяни 1:19-20)
Ето така и аз преживях Духа Исус Христов в сърцето си. Преживях Го като Образ, Който дойде, за да ме направи съобразен. Преживях Го като лично водителство и Съвършено освещаване на всичките помисли в сърцето ми. И най-вече – приех Го такъв, какъвто Той ми се е явявал на всяка страница от Евангелията Си. Защото с Образа Си Исус ми проговори, като казваше:
“Аз, Господ, придобих на земята Образ на Слуга, Който се смирява до Кръст на смърт. И ти ще придобиеш същия Образ на слуга, за да си верно и истинно потвърден на Моята Църква като Дух от Духа Ми, като Образ от Образа Ми. И най-вече – като първороден, който събира първородните при Първородния!”
И така, мили мой приятелю, аз станах слуга Господен. Приех в сърцето си, че съдбата ми е да слугувам на Господаря Си, и със страх и трепет да пребъдвам в Съвършения Му Образ. А колкото повече пребъдвах, толкова по-свято и съдбоносно в мен се закрепяваха думите на моя Господ, с които Той ми казваше:
“А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам. Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим…” (Лука 17:7-10) 
Силата на Смирението, с което са заредени тези Святи думи, щеше да стане единственият ми вътрешен мотив да се закрепявам в Образа на моя Господ Исус. И едва когато съвършено се закрепих като безполезен слуга за Царството Божие, очите ми прогледнаха и забелязаха много други човеци, които изведнъж се бяха намерили като твърде полезни. Те не бяха на Духа Господен, нито пък обичаха Образа на Исус. И стана така, че в духовния свят вече започваше страшният сблъсък между един пример срещу много примери, и едно свидетелство срещу много други свидетелства:
Примерът на безполезния слуга Стефан срещу примерите на полезните църковни господари!
Свидетелството на слугата, родил Първородния в сърцето си срещу свидетелствата на господарите, разменили първородството си от Бога за евтино човешко царуване, което излиза много скъпо в сетнината си.
Духът на Христос, като Образ на Слуга, срещу духът на Едом, превърнал мнозина в църковни първенци, властници и господари!
Сега разбираш ли, братко мой, що за дух е този Едом? И проумяваш ли най-сетне с каква нечестива власт и сила е зареден този коварен демон, след като той самият се явява оцветител на цялото сатанинско религиозно царство? Случайно ли блудницата Вавилон е облечена в червено, и лежи на червен звяр, за да блудства с него и да пие от чашата на върховния си разврат? Случайно ли с тази проклета духовна проститутка блудстваха не Божии слуги, но “земните царе”, а търговците се обогатиха от безмерния й разкош? И изобщо – питам те като просветен от Истината на Святия Дух – къде и кога в земното християнство видя и регистрира човеци, които да искат да бъдат наричани единствено “безполезни слуги Господни”? Къде и кога някой църковен нечестивец се отказа от гръмката си религиозна титла, за да приеме в сърцето си, че Небесният Отец има нужда единствено от слуги по Сърцето Си?
Ами, вземи най-сетне и отвори тази книга, която целият свят нарича “Библия” и “Свещено Писание на Стария и Новия Завет”. И като започнеш от първата страница на “Битие” и стигнеш до последната страница на “Откровение” – прочети дали Божиите хора, записали всичките свещени книги, са се наричали по друг начин, освен “слуги Господни”.
Виж случайно дали пък няма “магистри на хуманитарните науки”, “доктори”, “доценти”, “професори”, “академици”, “бакалаври”, “асистенти”… Виж случайно дали някой от всичките Святи човеци, движими и изпълнени от Святия Дух, е имал друга привилегия, освен тази – да се нарече слуга на Бога?
Виж старозаветните Авраам, Исаак, Яков, Моисей, Исус Навин, Йов, Исайя, Еремия, Езекиил, Даниил, Амос, Авакум, Софония, Захарий и Малахий – дали се нарекоха с някаква гръмка титла или просто останаха слуги в Образа на Небесния Слуга? Виж новозаветните Яков, Петър, Йоан, Андрей, Филип, Вартоломей, Юда, Павел, Тимотей, Варнава, Сила – дали някой от тях ламтеше за титулуване и евтина човешка слава? А след като цялата Свята Библия те убеди какъв трябва да е Образът на всеки Божий човек – ела отново в днешните последни дни на умножено беззаконие. За да видиш и проумееш, че ако има главна причина за отстъплението на църквите от Бога и Завета Му, то тя изцяло се дължи на изгубения Образ на Слугата Христос, и похуления Пример за слугуването, който Той ни завеща, за да Го следваме.
Как тогава книгите на Божия слуга да докоснат сърцата на християните по църквите, след като те вече са свикнали от амвоните да им говорят бакалаври, доценти и професори? Или как пророкът на Исус да се съгласи да участва в предаване на един телевизионен канал, след като в имейла, който получи на електронната си поща, го търси някакъв религиозен шеф, подписал се като “председател на борда на директорите”? Ако мен ми е гнусно да общувам с човек, който се зове директор, то колко по-далечен и противен на сърцето ми ще бъде председателят на тези директори? И изобщо – кой в църквите реши, че един ще се титулува като апостол, друг като пророк, трети като пастор? Защо просто не се нарекохте “слуги Господни”, след като именно Библия, писана от слуги, размахвате от амвоните си?
“Но – ще възроптае някой – този Главчев защо се заяжда с църквите? Той не е ли чел писаното в четвърта глава на “Ефесяни”, където ясно е казано:
“И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите…” (Ефесяни 4:11-12) 
“О, човеко, несмислен и помрачен в духа на своя ум!” – ще отговоря аз – “Чел съм го писаното многократно! И благодаря Богу, че ми е дал Святия Си Дух, за да свидетелствам на писаното, като го живея! Защото Павел ясно казва, че Исус даде на едни в Църквата си “да бъдат” апостоли, пророци и пр. Но едно е “да бъдеш”, а съвсем друго – да се наричаш. Защото Онзи, Който те прави да бъдеш, Той единствен има суверенното Си право и да те нарича. Но ако нямаш Силата от Бога да бъдеш, то как тогава ще се наричаш? Няма ли тогава наричането ти да се превърне в жалко човешко титулуване, в звание без призвание, в празнодумство, с което търсиш ефект в слушателите, без да си готов да се наведеш и измиеш дори едни нозе, за да ходят по Пътя на Правдата? Какво значи това, че някой ще се нарича “пастир”, когато е тръгнал не да пасе Стадото на Бога, а самия себе си? Какво значи това, че друг ще се нарича “пророк”, когато не е готов да изговори пророчеството си, докато не му се подпише задължителен чек? Какво значи това, че трети ще се изживява като “апостол”, когато самото звание навсякъде в Библията се прекланя пред званието “слуга”? Толкова ли бързо изветря от главите на днешните едомци писаното в Новия Завет? Толкова ли бързо забравиха как Павел заяви за себе си:
“Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога…” (Римляни 1:1) 
Толкова ли бързо забравиха как Петър писа за себе си:
“Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра…” (2 Петрово 1:1) 
Толкова ли бързо забравиха как Яков писа за себе си:
“Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав…” (Яков 1:1) 
Поне Йоан да бяха видели в най-дълбоката библейска книга как се именува, понеже беше ученикът, когото Исус обичаше:
“Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан…” (Откровение 1:1) 
И ако всички тези слуги на Бога писаха посланията и книгите си, адресирани до Божията Църква, то от титулувани човеци ли трябваше да се чете Вечното и Святото? На едомци ли говореше Отец чрез пратените от Дома Си слуги или на чедата Си, които са Яков? Откъде тогава тази наглост и това безумно нахалство на мнозина в църквите, за да се изживяват във всичко друго, но не и в Христовия Образ на слуги?
Нека ти кажа, братко мой, че много книги написах и дадох даром на Църквата, но една сред тях блести твърде силно. И това е книгата за “Ясно очертания Христос”. Това е ослепителната Светлина на Святия Дух, която ни показа как от надписа на Пилат наднича Сатана, а във върха на змийския му език се подвизава именно духът на Едом, духът на презряното първородство. Духът, който накара днешните църковни властници да намразят до дъното на сърцата си Образа на Исус, и да го разменят за червеното ястие на лъжепророка. А в това червено ястие наистина изобилства от титли, звания, длъжности, привилегии, дипломи, и всякаква друга религиозна гнусота.
Аз зная, (понеже съм изрично предупреден от моя Господ и Бог), че едомците няма да се покаят от тази пророческа книга, както не се покаяха от останалите сто и шестдесет книги преди нея. Зная също, че с нов и страшен фанатизъм, те още по-усърдно ще продължат да блудстват с дявола, за да измамят човешките души. Сигурен съм, че никой титулуван пастор няма да изхвърли титлата си на боклука, защото бол пари е наброил за нея, като е завършил в някоя от демоничните люпилни оттатък океана. Но пак за Слава на Бога, и за свидетелство против нечестивите в Деня на Страшния Съд, ще бъде тътенът от рухването на крепостта на Едом. Защото ако платените наемници, които с удоволствие се наричат “служители”, а не слуги, не се покаят, те просто ще допълнят мярката на бащите си.
Моля те да разбереш това! И нека Святият Дух ти даде да проумееш, че в съдбата на всеки от Божиите слуги винаги е имало две направления:
Първото – за свидетелство против многото нечестиви човеци.
Второто – за спасение на малцината оправдани и изкупени.
Но едновременно с това си дай сметка, че при тясната порта на Господното Спасение има Божий Пламенен Меч, който всячески се върти и проверява дали преминаващият се е уподобил в Образа на Исус. Защото Небето, в което ще намерим вечните си домове, е създадено за човеци с Образа на Исус. Там горе няма господари, няма професори, няма доктори, няма доценти, няма бакалаври, няма председатели на бордове на директори, няма самозванци, няма никакви гръмки религиозни титли.
В Небето е Исус, Първородният, сред всичките Си братя и сестри, които са наречени първородни, понеже Го имат роден и изобразен в сърцата им! Ето от това Небе иска да те лиши духът на Едом! Ето това Царство на Любовта, Светлината и Радостта дяволът не иска да приемеш като сетнина на сърцето си! И той е готов да накара останалите червеи на безграничното си лукавство да се съберат около Едом и да работят за пълното възцаряване на мерзостите му, и на всичките му чудовищни беззакония.
А аз, братко мой, като слуга на Господа, пратен да направи прави пътеките Му преди Второто Му завръщане, ще те помоля твърде много да внимаваш в думите на тази пророческа книга, и да смириш сърцето си до онова състояние, когато паднал на колене имаш Силата от Святия Дух да речеш на Господа:
“Скъпоценни мой Господи Исусе! Аз приемам свидетелството на слугата Ти и изповядвам пред Тебе, че не желая друг образ на земята, освен Твоят Образ, Който Ти ни остави в Дело, в Пример и в Слово! Аз не желая да се наричам с никое друго звание и по никакъв друг начин, освен със званието “слуга Господен”! Аз Те моля, Господи, да ме изпълниш съвършено със Святия Си Дух, за да защитя в мисли, думи и дела тази най-свята привилегия да се наричам Твой слуга! Дай ми, Господи мой, онова смирение, с което никога да не се взирам в делата, които върша за Тебе, имайки твърдото убеждение, че върша само онова, което заповядва Господарят ми, и по тази причина винаги оставам пред Тебе като безполезен слуга! Тази нека да бъде молитвата ми, с която се отричам от духа на Едом, и с цялото си сърце Те приемам като Първороден в сърцето си, от Чието първородство никога не ще се откажа – с цената на живот, или с цената на смърт! Амин и Амин!”
Ако Святият Дух ти потвърди тази молитва, и ти усетиш в сърцето си мощното Присъствие на Исус, то тогава продължи да четеш следващите редове на това пророчество. Защото те вече ще продължат със самото видение пред крепостните стени на Ерихон, където аз продължавах да пребъдвам с моя Господ, и с ангелските войнства, строени в небесни лъчи против дяволския град. И ето, че Господ започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Господен! Знай от Военачалника на Небесните войнства, че в построяването на този проклет Ерихон няма слаби духове, които да са въздигнали слаби стени против Светлината на Бога. Защото тези седем Ерихонски духа са най-силните демони на Сатана. И всяка от твърдите им крепости, може да бъде съборена само от Гръма Господен. Знай това, и нека го знаят всичките Ми братя и сестри, когато понасят гонение заради Името Ми и заради Святия Ми Пример. А ти сега пристъпи до стената на врага Господен и виж как изглежда тя. Виж как Едом е силен да привлича и съблазнява зад погубителната си крепост…”
С вълнение пристъпих към стената на Ерихон, за да я разгледам. А тогава очите ми зърнаха една висока крепост, направена от червен рубин. На върха на самата крепост със златни букви блестеше надписът на Пилат, написан на еврейски, гръцки и латински:
“Исус Назарянин, Юдейският цар!”
Този надпис привличаше с такава неудържима сила, щото само посоченият и утвърденият от Бога слуга би устоял на магнетичната му хипноза. А това ме накара да извърна очи от рубинената стена и златния надпис, и да кажа на Господа:
“О, Спасителю мой! Цялата стена на Едом е червена, направена от скъпоценен рубин. А на върха на крепостта му стои надписът на Пилат, с който дяволът е силен да лъже и съблазнява човеците, които не искат Твоя Образ…”
“Не просто да ги съблазнява, слуго Мой! Но ти виж, че самият рубин олицетворява власт, царуване и могъщество! А ти с какво по принцип свързваш рубина, като благороден камък?”
Очите ми се изпълниха със сълзи на огромна любов към Господ. И тогава Му отговорих:
“О, Исусе! Свързвам рубина със стълповете Ти в последния Храм на Хълма Мория. Защото тези рубинени стълпове олицетворяваха Святостта на нозете Ти и ръцете Ти, които бяха прободени заради нас. Те бяха Твоят Живот и Твоята Смърт като Слуга на Отца, смирил Себе Си до разпъване на Кръст!”
“Да, така е! Но ти сега виж, че духът на Едом е спестил Кръста и ясно очертания Христос в крепостта си! Спестил е прободените Му ръце и нозе! Спестил е Святите Ми думи, че ако някой победи дявола, то Аз ще направя победителя да бъде стълп в Храма на Моя Бог! Останал е само един рубин, в който го няма Спасителната Ми Кръв, и един надпис, в който липсва Изкупителната Ми Сила. Какво ще направи Едом чрез този рубин и златния надпис? И как ще погуби Божиите отстъпници зад крепостта си?”
“О, Господи мой! Едом ще съблазни човеците, за да се отрекат от първородството си, сиреч от Образа Ти на Слуга, с който Отец ни е родил, за да Му бъдем първородни. И тогава, отхвърляйки и намразвайки Примера Ти и слугуването Ти, човеците ще дойдат зад тази крепост – за да царуват, за да първенствуват, и всячески да се изживяват като земни царе, а не като слуги Господни…”
“Чудно ли ти е тогава, че цялата християнска религия, родена от златния надпис на тази рубинена крепост, ще дойде и ще се закрепи зад нея? И проумяваш ли, че измамният блясък на този рубин в действителност ще бъде последното червено ястие, с което дяволът съблазнява всички плитковерни християни, за да ги превърне в омразни едомци?
Но ето затова ти казвам, че трябва да надуеш златната тръба на Божия Гръм срещу този най-омразен сред омразните духове на Сатана, от когото Отец Ми се гнуси и изпълва с Яростен Гняв ноздрите Си.
Приближи се до Военачалника на Небесното Войнство, слуго Господен! И като вземеш златната тръба от Десницата Ми, надуй я срещу тази най-измамна сред измамните, и най-проклета отсред крепостите на Ерихон!”
С огромно благоговение и трепет аз се приближих до Господ, Който ми подаде тръбата. А след това я вдигнах пред устните си, за да я надуя…
Скъпи ми братко! Всяко чувство в мен бледнее, и думите ми са слаби, за да изразят и опишат грохота и бурята, които се надигнаха отсред сърцето ми. Шум от разпукващи се скали и грохот от изригващ вулкан се надигнаха вътре в духа ми. И Небесна стихия от Огън, кипяща Светлина и гърмящ вятър излязоха от дъха ми и преминаха в златната тръба. А тогава Гръмът Господен нападна рубинената крепост на Едом, като първом порази надписа на Пилат, тъй щото златните му букви бяха изпепелени и отнесени като прах. И думи се явиха от Гръма, които гласяха:
“Разпукни се, строши се и рухни пред Дъха Ми крепост на дяволско нечестие! Бъди прах и пепел пред Вятъра, който те гони! Бъди вързан, Едоме, духо на презряно първородство, който измами църковните лидери да вършат небрежно църковните дела срещу подписан договор и гарантирана заплата! Бъди вързан Едоме, духо на тези, които се срамуваха да се нарекат със Святото звание “слуга”, дошло от Святия Образ на Сина Ми, но скоро преминаха във всякакво религиозно титулуване и човешко препоръчване! Бъди вързан, Едоме, духо на всякакви религиозни бурени, плевели и коприви, с които запустяваш църквите, тъй щото в тях да не се допускат да слугуват слугите Господни, но да се явят самозваните царе, родени от надписа на Пилат Понтийски! Бъди вързан, Едоме, духо на червената съблазън, който сам стана причина блудницата да се оцвети в червено, а човеците да се откажат от родството си с Бога! Бъди вързан, Едоме, който измами човеците да се покоряват на измамници и насилници, и помрачени да презират Божиите слуги и жертвени юнци!
Шестият Гръм Господен разруши крепостта ти, Едоме! Станал си лъх пред Духа Ми и никой от людете Ми не ще закрепостиш довека!”
Докато още Гръмът Господен явяваше думите на Божия Гняв, по протежението на цялата рубинена стена се появиха страшни пукнатини, които се вдълбаха в нея и ставаха все по-дълбоки и черни. И ето, че отсред пукнатините започнаха да падат златни корони, които мигновено се превръщаха на прах от кипящата светлина и огнената стихия. А миг след короните отсред пукнатините започнаха да лумват като плява стотици хиляди и дори милиони договори, дипломи, атестации и всякаква религиозна бумащина, утвърдила едомците по върховете на гнусната демонична йерархия. Самото изпепеляване на суетните хартийки доведе до остър вой и страшно роптание зад крепостната стена. Хули, проклятия и богохулства се въздигнаха като черен дим към Небето, но гърмящият вятър от тръбата мигновено го погълна. И ето, че рубинената стена вече рухваше, а благородният камък се превръщаше в смолиста гнилота, в която цвърчаха подпалени бурени, коприви и всякакви бодливи плевели. Така крепостта рухна оглушително, а отсред ангелското войнство полетяха блестящи стрели. И ето, че сърцето ми виждаше едно неизброимо число от наемници и титулувани човеци, които панически бягаха всред развалините. Едни от тях с ужас държаха златни корони на главите си, не вярвайки, че златото им ръждясва и се превръща на прах. Други размахваха пламнали и доизгарящи в пепелта дипломи и договори за работа. Трети се опитваха да размахат златни жезли на църковна власт, чиито долни краища се превръщаха в съскащи и опърлени от Божия Огън змии. Всеки по всякакъв начин се опитваше да се спаси от Яростния Гняв на Бога Всемогъщий, който все така продължаваше да гърми от златната тръба. Така, с водителство от Святия Дух, аз забелязах и духът на Едом, чието сърце беше като чаша, пълна с вряща смола. Той летеше с опърлените си крила и се опитваше да задържи и окопити поклонниците си, като им казваше:
“Никак да не се уплашите, защото няма власт на Небето или земята, която да ви бутне от престолите, на които ви поставих. Вие сте стълповете в храма на моя бог и отец! Вие сте славата му и благоуханието му! Ако сте царе, то е защото той царува във вас! И всеки договор за работа, и всяка диплома за духовен ценз са поръсени от святата му кръв! И всеки жезъл, който ви е даден, ще устои и пребъде! Не бойте се, люде мои, които съм направил царско свещенство! Стойте твърдо в мене, за да ви не отнеме някой наградата и венеца! Да, стойте и ще ви дам венеца на славата!”
Но било, че Едом упражняваше всичката си възможна лукавщина, пак Гръмът Господен вече довършваше крепостта му. А онези блестящи стрели, изстреляни от ангелското войнство, се забиваха в сърцата на Божиите отстъпници, изпепелявайки недоизгорелите им дипломи и договори, и превръщайки на ръждива прах златните им корони. А когато стрела се забиеше в сърцето на едомец, отсред върха й излизаше Светлина, която запечатваше беззаконника с думите:
“Осъден в беззаконието на Едом!”
И ето, че докато гледах, Господ се приближи до мен, като ми казваше:
“Запиши думите Ми! И яви сериозното предупреждение на Вечния Съдия, че това запечатване, което виждаш тука, както и във всичките предишни видения с другите крепости, ще касае нечестивите в Деня на Страшния Съд, когато Аз отворя “Книгата на демоничните изповеди” и осъдя седемте силни червея на сатанинското лукавство. Тогава тези надписи ще явят страшната си осъдителна сила против нечестивите, които ще бъдат хвърлени в огненото езеро при вдъхновителите и погубителите си. А ти сега гледай, че дори и тук, всред разрушенията на Едомовата крепост, непременно ще има оцелели. Ето, гледай натам, накъдето ти соча с показалеца Си…”
Погледнах натам, накъдето ми сочеше Господ. А тогава очите ми видяха как стрелите на Божиите ангели бяха озарили сърцата на неколцина човеци с могъщото Отеческо изобличение. И Светлина беше излязла отсред върховете на стрелите, запечатвайки оцелелите с думите:
“Спасен от беззаконието на Едом!”
Това накара всичките да ридаят горчиво и да тъпчат с нозе разпадащите се ръждясали корони, които бяха носили. И ето, че посочените за Милостта на Бога, извикаха със силен глас към Исус, казвайки:
“О, Господи! Имай Милост за нас, понеже отстъпихме от Завета Ти, а светилниците ни скоро угаснаха! Ние забравихме кървавите Ти ръце и нозе, както и трънения венец на Главата Ти. Ние скоро се съблазнихме от хилядогодишната блудница, която винаги е имала първенци и царе, с които да блудства! Ние измамно решихме в сърцата си, че като се отвърнем от Образа Ти ще намерим повече отворени врати за благовестие, повече благословения и възможности. Но кой от нас е можел да предполага, че Едом вече ни е превърнал в съблазнители, като ни е дал титли, постове и кариери?
О, Господи наш! Как сега да изкупим този тежък грях пред Лицето Ти, и тази Смърт, с която пробождахме ръцете Ти и нозете Ти на Слуга? Как да чакаме мига на Вечността, и Славното Ти явление, когато в нас няма нито един белег, и нито една причина да ни видиш като слуги? Как да не треперим при мисълта, че един ден ще чуем Господарят да казва на всеки от нас:
“Зли и лениви слуго!”
Как изобщо не проумяхме, че зъл и ленив става оня слуга, който се отрече от Образа Ти на слуга, за да приеме измамата от надписа на Пилат, и да се изживява като църковен цар?
Молим Те, Исусе, със сълзите на съблазнените си очи! Покажи ни Милост, и ни върни в Завета на слугуването! Защото само слугите Ти ще наследят Царството Ти, и ще получат венци на Слава, почит и Вечен Живот!
Молим Те, Господи! Не оставяй да ни завлече беззаконието на Едом, защото пророкът Ти Исайя отдавна е казал, че потоците на Едом ще се превърнат в смола, и пръстта му в сяра! Ние вече хвърлихме короните, от които бяхме измамени! И стъпкахме с нозете си договорите и дипломите, от които бяхме помрачени!
Дай ни само да слугуваме, Господи! И по Твоята Воля да се намерим по-ниски от всичките човеци! Защото които са най-ниско, най-близо са до Основата, Която Си Ти, и до Апостолите и пророците, които са Святите Ти камъни! Направи ни слуги, Господи! Защото Ти Си Първородният, от Когото безумни се отказахме, и пред Когото днес се каем в прах и пепел!”
Слушайки риданията и думите на оцелелите, Господ се усмихна и поклати одобрително главата Си. А след това заповяда на ангелите Си да ги въздигнат отсред разрушенията на Едом и да ги поставят в подножието Му и до Ковчега на Завета Му. И ето, че с ревнив Глас Господ попита оцелелите, казвайки:
“Още ли съм цар за вас на земята, за да искате да царувате с Мене? Ако е така – да заповядам връщането ви всред Ерихон!”
“О, не Исусе! На земята Ти всякога беше Слуга, и положи Живота Си като Основа за Спасението на всичките човеци! А няма такъв цар, който да стои по-ниско от всичките човеци, и като Основа за останалите! Такъв може да бъде и остава само слугата! Затова от дъното на сърцата си Те молим – не ни връщай в дяволското царство Ерихон, което вече преминава! Но дай ни да бъдем Твои слуги!”
Слушайки думите им, Господ още повече увеличи ревността в Гласа Си, като им казваше:
“А няма ли това ваше желание да стане страшна загуба за сърцата ви? Няма ли да изгубите титлите си, за които толкова учихте? Няма ли да изгубите придобивките си? Няма ли да изгубите уважението на света и ръкопляскането на човеците? Да не тръгнете отпосле горчиво да се разкайвате, че заради Мен сте счели всичко за измет и загуба? Да не поискате отпосле пак златни корони, дипломи и договори за работа?”
Ревността на Господ доведе оцелелите до мъчително ридание. И те, като разкъсваха дрехите си на две, и посипваха главите си с прах, отново Му казваха:
“Правдиви са думите Ти, Господи! И справедлив е бичът на Ревността, с която плющиш върху сърцата ни! Защото Те оставихме и изкривихме пътищата си! И сърцата ни се напълниха с духа на света, а не с Духа на Отца! Но ние отново ще Те помолим за Милост, и ще се надяваме на Твоята прошка! Защото кой би удържал да върви с Тебе, ако Ти не си Сила на сърцето му? Или кой не би се спънал, ако Ти, Господи, не воюваш с пророка Си, за да го измъкнеш от мерзостта на запустението?
Ето, отричаме се от духа на Едом, и желаем да Ти слугуваме до свършека на дните си. И за нас сега важат тези думи на псалома, които се молим да ни вмениш за Правда:
“Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни; предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието…” (Псалми 84:10) 
Слушайки думите им, Господ се усмихна и проговори с Благ и нежен Глас, като им казваше:
“А кои стоят на прага в Дома на Моя Бог? Кои не дават покой на клепачите си и постелка за тялото си, докато не угодят на Този, Когото гледат в очите? Не са ли това слугите, които са готови да извършат всичката Воля на Господаря? Не са ли това човеците, които съвършено носят Моя Образ?
Ето, спасявам ви отсред беззаконието на Едом, и ви изтръгвам от пещта, която гори с погубителен пламък! Влезте в Ковчета на Завета Ми и бъдете от днес нататък безполезни слуги, които ще положат живота си за Завета на Господаря Си!”
След тези думи Господ докосна всеки от оцелелите, като даряваше сърцето му с Небесна утеха, прощение и Милост. Така дрехите на оцелелите се просветиха от докосването Му, а Исус постави всички в Ковчега Си. А накрая, с просълзени от вълнение очи, Спасителят ми проговори, казвайки:
“Слуго Мой! Ти все още не знаеш и не си видял колко голяма е радостта на Господаря Ти от Изкуплението и Възвръщането, които ще извършат виденията в тази книга. Но сега ти казвам, че си верен, силен и безстрашен войн Господен! И наистина здраво си воювал за Спасението на Сионовите пленници. Защото стрелата пронизва отдалеч, и Меч и копие пробождат отблизо. Но Гръмът Господен от златните тръби на Божия Пророчески Дух разрушава и отвява злото, тъй че идещите отпосле не виждат даже поменът на онова, което е било строшено и отвято! И днес, след разрушаването на Едомската крепост, Военачалникът ще извика със силен Глас на цялата Си Църква:
Скоро излезте от разрушенията на Едом, и никак да не се съблазните от това, че Отец Ми е предал на събаряне всички измамни стълпове на християнската религия! Никой от вас вече никога да не се нарече по друг начин, освен слуга Господен!
Ако съм решил да се изявя чрез него в Църквата Си, Аз ще бъда Апостолът, Пророкът, Пастирът, Учителят и Благовестителят, а той остава безполезен слуга пред Лицето Ми, докато се върне в Дома на Отца Ми! Никой от вас никога вече да не се нарече с мерзостни титли. Титли като “професор”, “доктор”, “магистър”, “бакалавър”, “директор” или с каквато и да било друга дума, която касае света, а не Моята Църква! Защото светът лежи в лукавия, и титлите му – всички до една – ще останат в лукавия!
Всеки от вас – винаги и на всяко време – нека да стои по-ниско от всичките човеци, близо до Основата Христос, и да знае, че тайната на Съвършеното пребъдване в Бога и Отца е скрита в Съвършеното слугуване!
Който приеме и утвърди тези Мои думи в сърцето си, ще се нарече камък от Сион, който пребъдва в Крайъгълния Камък – до вечни векове! Аз, Военачалникът на Господното войнство, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply