ЕРИХОН II – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С КРЕПОСТТА НА ГРАБИТЕЛСТВОТО И КОРИСТОЛЮБИЕТО

“Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога…” (Лука 12:16-21)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има много причини на този свят, които биха ни накарали да пролеем горчиви сълзи от очите си. И това непременно ще бъдат сълзи на скръб, когато виждаме как се похулва Божията Вечна Правда, как се онеправдава сиромахът или се угнетява вдовицата.
Бог, Който всякога ни гледа от Небето, вижда всичките утеснения и чува всичките въздишки на угнетените. Няма нито едно сърце, което да скърби, а скръбта му да е била незабелязана от Небето.
Но защо тогава нещата са привидно измамливи? Защо беззаконието процъфтява, сякаш че всякога ще остане ненаказано?
Казал съм го в други книги, но ще го повторя и тук:
Нашият Господ на небесата е Вечният Съдия! А един Вечен Съдия може да издава само вечни присъди, свързани с вечни въздаяния! А присъдите и въздаянията за Вечността са неизмеримо по-страшни от най-суровото наказание на най-строгия съд на земята. На колко измамна плоскост почиват надеждите на човеците можем да се убедим, като послушаме реакцията им, когато бъде осъден опасен престъпник.
“Получи си го най-сетне негодникът! Най-сетне има справедливост, понеже злият влезе в затвора!”
А той наистина е бил много зъл. Разбивал е домове, и е ограбвал имуществото на човеците. Направил е взлом в не една или две, но в десетки къщи, и е станал причина за нещастието на много невинни хора. И ето, че сега съдията произнася присъдата, обявена от съдебните заседатели. Жертвите и потърпевшите прегръщат сърдечно адвокатите си, и въздишки на огромно облекчение и радост излизат от устните им. Подведен под конвой, престъпникът заминава към затвора, за да изтърпи справедливото си наказание. Имало значи правосъдие! (Смях в залата!) Разбира се, че има, но е правосъдие само и единствено за видимите престъпници, които по някаква причина са отегчили дявола и той е престанал с демоничната си протекция върху живота им. А знаеш ли, братко мой, кога Сатана се отегчава от злотворците, които вършат злите си дела? Това е, когато те от скрити станат явни и започнат остро да бодат обществената съвест. Тогава князът на мрака досадно процежда през зъби:
“Ах, вие, непокорни на духа ми синове! Отегчавате ме с вашата явност! Защо трябва да съм господар на тъмнината, когато вие отказвате да се скриете в тъмнината ми, та да бъдете успешни? Я сега човешкият съд да ви прати зад решетките, щом отказвате да се покорявате на волята ми! Аз исках да ви дам защита с началствата и властите си, а вие като къртици станахте явни в дребните си злини!”
И така, братко мой, аз ще те посъветвам да престанеш да се взираш в делата на човешките съдилища, и да търсиш утеха в привременната и суетна справедливост, която отдават земните съдии. А вместо това нека с теб се отправим към оня град на демонични крепости, наречен Ерихон. Защото зад него се спотайват не престъпници, но беззаконници. Такива, които не просто, че грабят и насилстват, но го правят всред оглушителен възторг от ръкопляскане, аминосване и алелуйстване. Такива, които многократно са надминали Симон магьосника в гнусотиите си, и Ирод в перверзиите си.
Как да започна тогава?
Ами именно със Святата заповед, която Господ остави на всички ни:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам…” (Йоан 15:12-14) 
Как ни възлюби Исус, братко мой? Какъв Пример ни остави Той? Не положи ли Живота Си за нас, като увисна прободен на Голготския Кръст? И не беше ли именно Кръстът Съвършеният Пример за следване на Господ?
Разбира се, че е така. Кръстът е мястото, където наистина показваме и доказваме на цялото Небе, че сме искали и изпълнили Святата Заповед на Исус. А сега ти помисли какво е Кръстът. Не е ли място на смърт и изгубване, където се появяват Възкресението и Животът? Не е ли онова духовно извисяване на човека, който във всичките си помисли е оставил да царува Светлината на Исус? Не е ли онази преславна радост, че всичко си изгубил за Господ, за да бъде името ти записано в Книгата на Живота, а богатствата ти да бъдат блаженство на небесата? “Блаженство” ли казах? Та кой обича днес тази дума “блаженство”, след като сетнината й е далече по-горе? Кой днес обича Пътят Христос, за да отстрани нозете си от другите пътища? Няма ли тази дума “блаженство” един магнетичен земен заместител, който се нарича “благословение”? И няма ли този магнетичен заместител за единствен прицел земното благоденствие?
Нека тогава си представим отново Святата заповед на Спасителя като едно светло въже, с което Исус ни дърпа към Собствения Си Кръст. Той ни дърпа, а ние или се приближаваме към Него, или се опъваме назад. Той отново ни дърпа с всичката Си божествена ревност, но там край Пътя очите ни забелязват спираща дъха съблазън. Уж ние сме Христовите, вързани с въжето на Святата Му заповед, а край Пътя и други се изживяват като Христови. Уж ние сме, които оставихме и пожертвахме всичко за Него, а други край Пътя са напечелили с Името Му и Словото Му не блаженства, но изобилие от земни блага. Уж ние сме, които Святият Дух ще яви и докаже на света като Христови последователи, а там край Пътя благоденстват служители, които са спечелили всичко на света – красиви домове с китни дворове, скъпи автомобили, басейни с кристално чиста вода. Уж ние сме Христовите, които сме готови с празни джобове и овехтели дрехи да пристъпим до вратите на Вечността, а там край Пътя една съблазън идва като полъх към сърцата, който шепне:
“Кой ви излъга да следвате Исус голи и боси, когато можехте да имате всичкото благоденствие на света, и пак да стоите един ден отдясно на Царя в Деня на Славата Му!”
В този миг, след полъха на съблазънта, някои започват силно да опъват въжето на Святата заповед, и да се дърпат встрани от Пътя, където има толкова желателни неща. Това продължава известно време. И накрая, видял, че помислите на сърцата им ги теглят всячески встрани от Пътя, Господ развързва съблазнените човеци, като ги оставя да вървят след страстите и желанията си.
Какво се е случило, братко мой? Какво става точно в този момент, когато въжето на предадената Свята Заповед престане да дърпа сърцата към Кръста Господен?
Недей мисли, че аз съм достойният да ти дам точния отговор. Защото отговорът се е намерил още в сърцето на Апостол Петър, който, виждайки същата съблазън, действаща чрез същите духове, е написал в посланието си:
“Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали Пътя на Правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята…” (2 Петрово 2:20-22)
Зная, че е възможно някой да реагира остро, и да попита точно тук:
“Как може да наричаш благоденствието светска мръсотия? Не е ли това твоята завист към благословените, понеже не можеш да постигнеш това, което имат те?”
На този въпрос ще отговоря именно с прочита на Петровите стихове. Защото заповедта на Исус е Свята. Свята!!! Разбираш ли това? И сравнени със Святостта на заповедта Му, всичките светски неща са мръсотии. Защо мръсотии ли? Ами именно защото задължително преминават през поклон пред дявола и съгласие със светския му дух. И ако е вярно писаното, че целият свят лежи в лукавия, то кой е тогава оня безумец, който ще реши да лежи в света без да се изцапа?
Виж колко точен е Апостолът в твърдението си:
“Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали Пътя на Правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях Свята заповед…”
Това не ти ли напомня именно думите на Господ, свързани със седемте зли духове, които влизат в опразнената къща?
Нека тогава истинно да ги съотнеса към твърдението на Христовия Апостол:
“Понеже по-добре би било да не бяха пускали Святия Дух в къщите си, та да ги очиства и подрежда, отколкото след като Го пуснат, да Го наскърбят и похулят в сърцата си, тъй щото Духът да Си замине, а в къщите да се върнат седемте по-зли духа…”
Какво значи това, че Господ ще те призовава да положиш живота си за ближните, когато си бил измамен да накараш ближните да положат живота си за личното ти благоденствие? Виж тогава следващите стихове:
“С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си…”
Какво значи това, че мнозина ще отхвърлят Святата заповед на Исус и ще презрат Кръста Му, за да се върнат като кучета на бълвоча си? Знаеш ли изобщо тук за какъв бълвоч става дума? Възможно е да кажеш:
“Бълвочът е онова, което е повърнато!”
Да, но Кой е повърнал бълвоча, на който се връщат кучетата, за да покаже, че не е Негов, но техен? Кой не е искал този бълвоч в Тялото Си? Кой в Святостта Си е заявил срещу поклонниците на земното благоденствие:
“Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол…” (Откровение 3:15-17) 
Разбираш ли сега за какъв бълвоч ни е предупреждавал Апостолът Исус Христов, споменавайки истинската пословица? И проумяваш ли най-сетне, че благоденстващото земно християнство край Пътя към Кръста е същинският бълвоч, който Господ е повърнал от устата Си.
Защо го е повърнал?
Именно защото са се отказали от Святата Му заповед – да положат живота си за ближните. Понеже когато полагаш живота си, ти полагаш всичко що имаш – блага, имот, и най-вече – сърце. Но ти виж и следващия последен стих от цитираните думи на Апостол Петър:
“Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята…”
Ако всяка друга свиня би отишла да се валя в тинята, то аз бих го приел за нормално. Но тук става дума за една особена свиня. Свиня, на която Апостолът е лепнал определението, че е окъпана.
С какво е била окъпана свинята?
Разбира се, че с води.
А какви са водите, с които Господ окъпва чедата Си, за да вървят по Пътя Му и да пазят Святата Му заповед?
Разбира се, че това са водите на Святия Дух.
Но ето, че тази свиня, която е била окъпана от Духа, не е искала да върви по Пътя Христос и е квичала страшно, когато въжето на Святата заповед е опъвало дебелия й врат. Тя е гледала встрани от Пътя – към тинята на погиващия свят, и дълбоко в сърцето си е отказала да следва Господа и Спасителя. И тогава наистина е дошъл момент въжето да се развърже от дебелия й врат, а тя да се втурне и да зарови зурлата си в приятното църковно користолюбие и грабителство.
Братко мой! Мисля, че е излишно да ти споменавам кои са духовете, с които дяволът изгражда четвъртата от крепостите на противния си град Ерихон. Все пак за незнаещите ще спомена, че това са:
Духът на Амалик и духът на Ахан.
С първия дух на Амалик, Сатана тласка човеците към грабителство, а с втория дух на Ахан изгражда користолюбие в сърцата им. Амалик е дух ловец, който обича да поставя примки и да улавя в тях безразсъдните, докато Ахан е дух с глава на свиня и крака на куче.
Първият дух на Амалик е известен като оня, който посяга на Божия Престол в сърцата на човеците. И за него Всемогъщият каза след битката на Израил с амаличаните:
“Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува (воюва) против Амалика от поколение в поколение…” (Изход 17:16)
Вторият дух на Ахан е известен в духовния свят като “Махер-шалал-хаш-база”, което в превод на български ще рече “Тичай на корист, бързай на грабеж”. За Амалик съм писал преди години в пророческата книга “Примките на Амалик”, а за Ахан – в книгата “Долината Ахор”.
А сега, братко мой, си представи на какво са способни тези два духа в демоничната комбина, която им е отредена от дявола. И за повече увереност виж стиха, който съм поставил в началото на тази глава, защото той е твърде показателен. Той отговаря именно на грабителите и користолюбците. Хора, които нямат непоколебим дух за Господа, но като кучета и свине се отричат от Святата Му заповед.
Нужно ли е да ти казвам, че не само в Америка, но и в България нивите на много богаташи родиха много плод? Нужно ли е да ти напомням колко богаташки църкви резервират най-представителните зали в НДК, за да демонстрират пред цялата нация просперитета и блясъка си?
Аз искрено окайвам свинете и кучетата, изживяващи се като лидери на тези църкви, защото те непременно ще бъдат запокитени в ада. Но още повече от тях окайвам и оплаквам кучетата и свинете, които са по-долу от тях в йерархията, но с нечиста амбиция искат да достигнат до тяхното благоденствие. Такива са готови на всякакви поклони и компромиси, само и само да получат достъп до някое финансово кранче, или да заделят лъвски пай от поделяната баница. Тръгнали от тресавищата на обикновената човешка мизерия, така характерна за българите, тези лапачи и изедници скоро заприличват на принцове, родени сякаш в двореца на някой петролен шейх. И вместо да помислят за вдовицата и сирачето, или за бедната старица, която не може да си плати тока, те са готови с часове да проповядват бълвоча си и да призовават да им се сее в касите – още, и още, и още…
Как не се наситихте, безподобни и уродливи свине?
Как не се засрамихте от бълвоча си, извратени псета?
И каква ще е сетнината ви в крайна сметка? Нима мислите, че красивите ви домове и скъпите ви коли впечатляват много Господ на Силите? Нима си въобразявате, че в последния възможен миг ще съборите крепостта на Ахан и Амалик в сърцата си? Няма ли с нещо друго Всемогъщият Бог да ви изненада? Няма ли в скришното на помрачените ви сърца да блесне мълнията на Гласа Господен, та да ви яви думите на Гнева Му:
“Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?”
Чии ще бъдат представителните ви сгради с климатици и прожектори? Чии ще бъдат банковите ви сметки? Чии ще бъдат безумните ви планове да строите още по-престижни сгради и центрове?
В ден и час, когато трябваше да изработвате светлия и чист висон на благовестието, вие се оядохте и затлъстяхте, като приготвени за клане! В ден и час, когато трябваше да събирате съкровища на небесата, за да имате един ден правото да погледнете Исус в очите без срам, вие заровихте талантите си в пръстта, за да търсите личната си полза, за сметка на общата загуба. В ден и час, когато живи води трябваше да превърнат сърцата ви в Сионски извори, вие станахте свърталища на червеи, за да се изживявате като църковен хайлайф и ВИП-персони! В ден и час, когато трябваше да рухнат крепостите ви, вие още толкова се закрепостихте в измамата на лъжепророка, и в блясъка на суетните му подаръци. Затова и моят Господ няма никак да ви пожали, нито ще трепне Десницата Му, когато ви въздава от Яростния Си Гняв.
Какво повече да кажа за тези два зловонни духа, братко мой, освен да те въведа в Святото видение, дадено ми от Господ. Защото аз продължавах да пребъдвам духовно с Него пред крепостните стени на последния Ерихон, където стоеше Ангелът Предизвестител, както и легионите от Божии ангели, строени в Небесни лъчи над останалите четири крепости. И ето, че във видението Господ проговори на сърцето ми, като казваше:
“Слуго Мой! Укрепи се Съвършено, докато трае последната битка против този проклет от Отца Ми град Ерихон. Защото ти казвам, че ще се вдигне страшен шум, и трусове ще произлязат от гръмливите тръби. А сега ти пристъпи пред тази измамно сапфирена стена, която лъже сърцата, че е с цвета на Небесния Ерусалим и приютява зад стените си Господни помазаници. Защото сега твоят Господ, Военачалникът на ангелските войнства, за четвърти път ще простре Десницата Си в Ковчега на Завета. И като вземе златната тръба на четвъртия Гръм, ще ти я даде, заповядвайки да я надуеш срещу крепостта на Амалик и Ахан…”
В следващия миг Господ наистина бръкна в Ковчега и хвана с Десницата Си златната тръба. А аз, воден от Святия Му Дух, пристъпих до Него, за да взема тръбата. И ето, че взел тръбата в ръцете си, аз се приближих до сапфирената стена на грабителството и користолюбието. И като я надигнах пред устните си, понечих да я надуя…
Братко мой! За четвърти път отсред сърцето ми се надигна грохот, като шум от разкъртващи се скали. И Гръм от Отца на висините премина през дъха ми, като влезе в златната тръба. А тогава вихрушка от Свят Огън нападна сапфирената стена на Амалик и Ахан. И думите на тази вихрушка гласяха:
“Разпукни се, строши се и рухни пред Дъха Ми крепост на дяволско нечестие! Бъди прах и пепел пред Вятъра, който те гони! Бъди вързан, Амалико, духо на всеки грабеж, който всякога е посягал на Моя Престол в сърцата на човеците! Бъди вързан и ти, Ахане, духо на всяко користолюбие, който поквари много души и сърца в долината Ахор! Бъдете вързани, духове на греховно зловоние, които всякога сте правили кучетата да се връщат на своя бълвоч, а свинете – в калта на тинята!”
Четвъртият Гръм Господен разруши крепостта ви, Амалико и Ахане! Станали сте лъх пред Духа Ми и никой от людете Ми не ще закрепостите довека!”
Докато още прочитах думите на Гръма, сапфирената стена се пропука, а небесносиният й цвят видимо потъмня. И там, в пукнатините на стената, се появиха зловонни бразди от тиня, и гнусота от повърнат бълвоч. А колкото повече стената се пропукваше, толкова по-силен ставаше шумът на сгромолясването й. Така всред шума вече можех да усетя звуците на пронизително квичене, недоволно грухтене, и лаят на неизброимо число от кучета. Зловонието и смрадта ставаха все по-изобилни, сякаш, че цяла планина от тиня и нечистотии се готвеше да се разпльосне настрани. А когато парчетата разпукана стена рухнаха, пред очите ми се разкри страшна гледка. Аз виждах духа на Ахан, с глава на свиня и крака на куче, да държи въже, което се разплиташе на неизброимо число от нишки. И всяка от нишките беше вързала човеци с глави на свине или кучета. Ахан дърпаше въжето, като крещеше:
“Успокойте се, божии люде! Нищо не е станало! Дръжте здраво църковните доктрини и не отстъпвайте нито за миг от благоденствието, на което господ ви е направил свидетели!”
Към крясъка на Ахан се прибавяше и острия писък на Амалик, който беше омотал с примките си същите тези свине и кучета. И този нечестив дух, като се опитваше да се предпази с пелерината си от пояждащия Огън на Божия Гняв, също казваше на поклонниците си:
“Никак да не предадете престолите на благоденствието, на които ви поставих като мои слуги и свидетели! Никак да не допуснете съмнение кой е вашият господ и как той царува чрез вас!”
Докато демоничните началници крещяха на свинете и кучетата сред разрушенията, дъжд от бляскави ангелски стрели полетяха към сърцата на богоотстъпниците. И в мига, когато някоя стрела се забиеше в сърцето на Божий отстъпник, отсред върха й излизаше Светлина, която го запечатваше с думите:
“Осъден в беззаконието на Амалик и Ахан!”
Но имаше и други стрели, които удариха сърцата на малцина, а отсред върховете им излезе Светлина, с острия въпрос на Господ от Евангелието:
“Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?”
Дочули страшния въпрос, малцината с върховно усилие скъсваха връзките на Ахан, и се освобождаваха от примките на Амалик. А след това, възвръщайки човешкия си лик, съкрушени падаха сред зловонията и нечистотата, като ридаеха с висок глас, призовавайки Господа:
“Господи Исусе! Възвърни ни! Завържи ни отново с въжето на Святата Си заповед или скоро ни погуби, защото грехът ни е много голям пред Тебе! Можехме ли да знаем, че бълвоча, на който се върнахме, Ти Си го повърнал из устата Си? Можехме ли в празния си живот да чуем страшния Глас на този Отечески Гръм, който ни напомни, че трябваше да бъдем чужденци и пришелци на света, а не негови жители? Можехме ли в безумното си грабене да проумеем, че това е проклятието на вечната ненаситност, с която Святият Бог е отхвърлил дявола от Присъствието Си?
О, Господи! Избави ни от тази проклета крепост и не давай да ни завлекат въжетата на осъждението, и примките на измамата! Дай ни едничката възможност да се възвърнем към Тебе – с жертви на Правда, и с приноси на братолюбие! Отричаме се от този суетен рай на света, понеже дяволът го дава само на тези, които се отвърнат от Тебе и престанат да вървят по Пътя Ти!”
Малцината все така ридаеха, когато Господ даде знак на ангелите, чиито стрели бяха проболи сърцата им, да ги въздигнат отсред рухналата крепост и зловонията, и да ги въведат в подножието Му. И ето, че Небесните войни сториха заповяданото от Военачалника. А когато се намериха в подножието Му, Исус с ревнив Глас попита оцелелите:
“Да заповядам ли на Ахан и Амалик тази нощ да изискат душите ви, или отново да ви завържа с въжето на Святата Си заповед?”
“О, Исусе! Имай милост към нас! Понеже кой би оцелял от това беззаконие, ако Господ милостиво не го обърне към Себе Си? Кой от нас би имал устни да Те слави, и сърце да Те следва, ако не беше дал на пророка Си да надуе златната тръба против тази най-погубителна крепост? И кой от нас сега не би искал да се помолиш за него, за да не отпадаме във Вярата Ти, но когато се обърнем – да утвърдим братята си?”
Слушайки риданието на оцелелите, Господ отново ги попита с ревнив Глас:
“А ще събирате ли вие с Мене съкровища на небесата, без да се съблазните от тези, които и след рухването на крепостта останаха вързани? Ще понесете ли вие тяхното презрение заради Моето опрощение? Ще се лишите ли от тяхното благоволение заради Святата привилегия да умрете с Мене на Моя Кръст, та да живеете с Мен Моя Живот? Ще се разделите ли с всички светски привилегии, които ви осигуряваха Ахан и Амалик? Ще приемете ли, че животът ви ще стане ад от гонение заради Името Ми и Святостта Ми?
И най-вече – ще носите ли Знамето Ми, за да бъдете слуги на Йеова-Нисий, докато трае последната и най-страшна битка с църковните грабители и користолюбци?”
“О, Исусе! Ти Си Същият – вчера, днес и завинаги! Каквото беше Знамето Ти при битката с Амалик, същото Знаме ни дай сега да държим в ръцете си! Какъвто беше поясът на древните Ти свидетели и пратеници – с такъв пояс сега и нас вържи! И каквато беше чашата на Апостолите Ти – такава дай и на нас да пием! За да съучастваме в Твоите страдания, от които предателски избягахме, и в скръбта на Твоя Кръст, от който безумни побегнахме!”
Слушайки думите им, Исус промени Лицето Си и се усмихна. А след това с всичката Небесна благост в Гласа Си, каза на оцелелите:
“Влезте в Ковчега Ми и бъдете от днес нататък Съвършени свидетели на Моята Свята заповед! Положете живота си за ближните си, имайки Моята Любов! Защото Аз няма да Си спомня греховете ви, и падението ви няма да Ми дойде на ум!
Имайки Милостта Ми – бъдете милосърдни!
Имайки Състраданието Ми – бъдете състрадателни!
Имайки Любовта Ми – бъдете любящи! Защото Любовта покрива много грехове, и Милостта тържествува над Съда!”
След тези Святи думи, Господ постави в Ковчега Си оцелелите. А когато го направи, се обърна към мен и ми проговори, казвайки:
“Виждаш ли, слуго Господен, какво извърши Гръмът на Отца Ми? Виждаш ли как Страхът Господен възвърна сърцата, които бяха посочени за Спасение?
Ето, казвам ти, че на тези блудни синове много е простено, и те много обикнаха! Затова Небесният Баща ще ги облече с бели ризи – защото мъртви бяха, и оживяха! Изгубени бяха за Царството, и се намериха!
Църкво Моя! Военачалникът пред стените на Ерихон говори на сърцето ти! И пророкът Господен надува златната тръба в ушите ти!
Скоро напусни крепостта на Ахан и Амалик, и се възвърни при Мене – с делата, на които подобава светлият и чист висон! Защото Сватбата на Младоженеца е близо, и Невястата Му трябва да е готова!
Никак вече да не споменете користолюбие, но устните ви да проповядват боголюбие и братолюбие! Никак вече да не споменете грабителство, но ръцете ви да се отворят в изкупителна щедрост, и в спасително милосърдие! Никак да не отдадете почит на свине и кучета! Но очите на сърцата ви всякога да са влюбени в Агнеца от Сион, и в жертвените юнци пред Божия Свят Олтар!
Аз, Военачалникът пред стените на Ерихон, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply