ЕРИХОН II – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Паднал на колене пред моя Господ, аз сега се моля продължението на тази пророческа книга да намери всички Божии чеда в Святия Дух, понеже времето е твърде усилно и отмъщенията от дявола – възможно най-ужасните. Да ти казвам, че в последните десет години се води люта битка в духовния свят, едва ли ще научиш нещо ново. Но ако заявя, че в предния фронт на духовната битка стоят книгите на Божия Пророчески Дух, то тогава наистина ще разбереш, че главният прицел на битката не са някакви въображаеми територии, но умовете и сърцата на човеците. Човек не е устроен да дели “аз”-а си с никого, и той винаги се изживява в мислите си като самия себе си. Но ето, че в духовния свят стават реални много други възможности. Повярвалият в Исус може да даде сърцето си на Святия Дух, и Сам Господ да изпълни устните му и да го направи врата за Присъствието Си. И това Спасителят непременно би направил явно, без да се крие, понеже в Светлината Му всичко е осветено и открито.
Но какво се случва, когато духове на тъмнината се крият зад невидими крепости от заблуда, станали високи стени от предразсъдъци и от предубеждения? И докъде може да отиде човек, ако предостави сърцето си за обиталище на тъмни сили?
Истината е, че вместимостта в човешкото сърце може да се окаже буквално ужасяваща. И в една запустяла къща, каквато представлява сърцето на нечестивия, могат да се настанят не десетки или стотици, но хиляди духове. “Как е името ти?” – попита някога Исус страдалеца от Гадаринската земя. А тогава от устата на обсебения излезе страшен отговор:
“Легион е името ми, понеже сме мнозина!”
И когато Господ освободи човека от бесовете му, всички онези тъмни и нечисти духове се спуснаха по стръмнината и се вмъкнаха в стадо свине, наброяващи две хиляди, тъй щото животните се издавиха в езерото.
Е, братко мой! Сам се убеждаваш в библейската истина, че сърцето има голяма вместимост. И ако при обсебения в Гадаринската земя бесовете бяха станали твърде разпознаваеми, понеже той късаше веригите, с които човеците го оковаваха, и се изпосичаше с камъни, то не така стоят нещата с духовете, за които Словото ни предупреждава, че са “началства и власти на нечестието в небесните места”. Тези, последните, нямат за цел да бъдат разпознати като присъствие, но имат за прицел да останат в тайно – до самия край на живота на човека. Тъй че, когато душата премине през вратите на смъртта и се озове оттатък, да изпищи в ужас, когато вече е късно.
През цялата си хилядолетна активност против Църквата на Исус дяволът нито за миг не е преставал да упражнява лукавщината и коварството си. И главните усилия на Сатана никога не са били прицелени в привременното, но винаги са търсили ефект във вечното. Нечестивият властелин на света винаги е залагал на изненадата в гръб. И при тази изненада жертвата следи за противник отпред, а той вече се е вмъкнал в нея отзад. Нека ти обясня по-обстойно това, преди да продължа с виденията, свързани с останалите демонични началници.
И така, братко мой, Апостол Павел ни дава изобилна Светлина, когато говори за местоположението на тъмните сили. И в посланието си Христовият слуга заявява:
“…така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества…” (Филипяни 2:10) 
Сам се убеждаваш от Апостолските думи, че в тъмния свят има духовни същества с различен статут и местоположение.
Подземните същества са демоните на ада. Те са, които се изявяват в окултизма, в магиите, във вещерството и шаманството. Те са, които оковават душите на нечестивите, за да ги завлекат долу.
Земните същества са бесовете, които атакуват човешкото тяло и човешката плът. Моля те да направиш разлика между тяло и плът. Защото атаката срещу тялото носи болест, но атаката срещу плътта носи страст, изкушение, съблазън и порок. Тялото е просто къщата за човешкия дух, докато плътта е телесният контрол над ума, който го заробва и прави изпълнител на нечестиви внушения. Именно затова никъде в Словото няма да прочетеш заповед “Не бъдете телесни”, но непременно ще намериш стиха, който казва:
“Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов…” (Римляни 8:9)
И ето, че идва ред на небесните същества.
От всички духове на тъмнината, които са на пряко подчинение на Сатана, тези последните са най-силните и най-неуловимите. Именно те са, които изграждат смъртоносните крепости в човешките сърца. Именно те са “седемте по-зли духа”, които идват да живеят в опразнената къща, тъй щото състоянието на оня човек става по-тежко от първоначалното.
Защо по-тежко?
Именно защото вече си има работа с твърде опитни, обиграни и неуловими противници.
А сега виж и самата тактика на Сатана, заредена с безмерната му лукавщина и коварство:
Желаейки да придобие сърцето и душата на човека за вечността, дяволът измамно го хипнотизира, за да очаква враг и противник само срещу тялото и плътта си. Така човекът започва да дебне. И не просто дебне, но започва да чисти плътта си с всички възможни заповеди и наредби, свързани с нещадене на тялото. Все пак очаква противник, нали? В тази работа с дебненето в един момент нещата вече излизат вън от контрол. Защото дебнещият започва да счита за нечисти, проклети и потенциални носители на зло всички човеци около себе си. Самата му излъскана плът го измамва да гледа на себе си по-високо, отколкото е. И в духа си такъв дебнещ човек заприличва досущ на фарисеят, който се молеше в храма, казвайки:
“Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия…” (Лука 18:11-12)
О, този фарисей не е като другите човеци! Защо не е като тях?
Ами именно заради това, че другите са атакувани от земни бесове, а той е предоставил сърцето си на демони от небесните места. Другите са злепоставящо видими с позора и греха си, а той е варосана гробница. Чистичък отвън, и дори станал пример за възхищение и подражание.
Но защо в този пример никак ги няма Христовата простителност, състрадателност и милосърдие, да не говорим за пълнотата на Божията Любов? Защо в думите на този излъскан в плътта си фарисей лъха толкова огромно презрение и погнуса към грешните? Презираше ли Исус грешните, които докосваше с благодатните Си ръце? Погнуси ли се Спасителят, когато блудница, известна на цял Ерусалим с блудодеянията си, изми със сълзите си нозете Му, и ги помаза с благоуханно Миро?
Явно е, че този фарисей не е сам в сърцето си. Той си има демонична компания, която не вижда и не усеща, понеже е скрита зад крепостите му.
Но кога тази компания е влязла в сърцето му? Не тогава ли, когато е започнал усърдно да лъска външното на чашата и блюдото, а отвътре те са останали в нечистота? ”Слепи фарисеино!” – казва Исус, гневен в ревността Си, – “очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста…” (Матея 23:26)
Защо е сляп фарисеят, братко мой? Защо Исус го е нарекъл сляп, при все, че има очи, за да ходи по пътя си, и да не се блъсне в първото дърво? Именно защото е сляп в сърцето си, а не в плътта си. А сърцето е сляпо тогава, когато е обградено от висока и непрогледна крепост, която му пречи да види каквото и да било. Прочети тогава скритата манна в съвършено точните думи на Господа:
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън (пред крепостите си) се виждат хубави, а отвътре (зад крепостите си) са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие от вън (на крепостите си) се виждате на човеците праведни, но отвътре (зад крепостите си) сте пълни с лицемерие и беззаконие…” (Матея 23:27-28) 
Къде и кога прочетохме или видяхме нашият Господ гневен против грешните по плът? Къде и кога видяхме искрите на ревността Му да се разпалват против блудници и грешници? Отговорът е:
Никъде и никога!
Защото Господ дойде да понесе греховете на човеците и да ги очисти от тях! Но Исус никога не е дошъл да пролива Кръвта си за греховете на дявола, и за беззаконията на началствата и властите му. Защото ето тук Сатана е във вихъра на коварството си, и във върха на чудовищното си лукавство. И онези седем по-зли духове, които са началства и власти на нечестието в небесните места, не са дошли да се вкопчат в тялото или плътта на човека, та да бъдат видими и уязвими. Не, не и пак не! Тези духове идват да изградят смъртоносни крепости в човешкото сърце, и така да покварят духа и прегорят съвестта. А покварен дух и прегоряла съвест никога не стигат до покаяние, както това се случва при опозорената и грешна плът. Имаме ли доказателства за това? Ами, ето, виж ги:
“А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника…” (Лука 18:13) 
Същият този бирник, станал причина за върховната погнуса и сърдечно презрение на фарисея, биеше гърдите си и преживяваше покаяние. В благоговението си и в страхопочитанието си към Бога, той дори не смееше очите си да повдигне към небето, за разлика от фарисея, който с небесните началства и власти на злото в сърцето си, се изживяваше като супер праведник. Но ти виж накрая коментара на Господ Исус, защото Той е, Който претегля духовете и е Единственият и Окончателен Авторитет в човешкото битие:
“Казвам ви, че този (бирник) слезе у дома си оправдан, а не онзи (фарисей); защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси…” (Лука 18:14) 
Аз не искам да дочакам от Господ смиряването на фарисея, защото то се случва далече по-долу, в дълбините на пъкъла, но непременно ще проповядвам извисяването на бирника. Защото всеки такъв бирник е Закхей пред Лицето на Господа и има в сърцето си четирите кодранта на Божието Спасение.
Тук отново те връщам на смисъла на разглежданата тема. И нека думите, които ще напиша по-долу, бъдат потвърдени от Святия Дух в сърцето ти:
Началствата и властите на нечестието в небесните места са неизмеримо по-могъщи, по-смъртоносни и по-неуязвими от земните и подземните бесове. С тези най-елитни и коварни духове Сатана разрушава не плътското и телесното, но духовното естество на човека – “вътрешността на чашата и блюдото”, според верните думи на Спасителя Исус. Тези духове на дявола са единствените в духовния свят, които притежават способността да изграждат крепости в човешкото сърце, и да увековечават присъствието си с фалшиви доктрини и човешки учения, основани на религия, култове и идолопоклонство. С тези крепости се формира и днешното най-последно царство на началствата и властите на Злото, наречено “великий Вавилон”, а в Духа на тази пророческа книга – Ерихон.
Нашият Господ и Спасител Исус Христос беше осъден в угнетителен съд не от човеци, обладани от земни или подземни бесове, но от лидерите на Израил, фанатично предани на религиозните си крепости.
Сега разбираш ли защо държиш в ръцете си най-съдбоносната от пророческите книги, дошли от Сион и от Тронната Зала на Всемогъщия?
Именно затова, защото с нея Господ воюва не за тялото ти или плътта ти, но за сърцето, душата и духа ти. И аз, коленичил пред моя Военачалник, Му благодаря за твърде голямата привилегия да опиша останалите четири видения в тази книга, свързани със събарянето и разрушаването на най-устойчивата и твърда сатанинска власт – властта от крепостите на Ерихон.
Амин и Амин!

Leave a Reply