ЕРИХОН I – I ГЛАВА

1. ПРИЗИВЪТ ОТ ВОЕНАЧАЛНИКА НА ГОСПОДНОТО ВОЙНСТВО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали Божиите чеда са се уморили от видения, откровения и послания, идващи директно от Божия Престол и Тронната Зала на Всемогъщия, но мога със сигурност да ти кажа, че слугите на дявола и на духа на Антихрист нито за миг не са се уморили да вършат скверното си дело и да разпръскват заблуда по целия свят. Те имат всички възможни привилегии и улеснения, дадени им лично от Сатана. За тях самите не представляват проблем нито парите, нито отпечатването и разпръскването на заблудите им, нито организацията по пътуванията им и рекламата на имената им и служенията им. Те имат възторга, одобрението и възхищението на милионите си поклонници и последователи. Тази беше причината Господ да не ми даде никаква почивка и покой през последните четиринадесет години. Аз трябваше да компенсирам липсата на земни богатства с изобилие от Небесни видения и откровения. Господ превърна сърцето ми в мотор на Божия Пророчески Дух, а горивото за този мотор беше пламенна и неугасваща ревност за Него. Без да разполагам с властта и придобивките на Вавилонските царе, аз трябваше всеки ден да умирам като слуга, и да иждивявам себе си до смърт, даже до смърт на Неговия Кръст. И ето, че седмица след седмица, месец след месец, и година след година, Плодът на сърцето ми нарастваше, и делото ми за Божието Царство се разширяваше и уголемяваше. Да ти кажа, че нещата при мен са преминали гладко и без сътресения, то значи да те излъжа и заблуда да изпълни устните ми. Нищо подобно, братко мой! Делото на моя Господ Исус Христос беше износено с много скръб, сълзи и страшно угнетение. За всяка написана пророческа книга аз понасях неизброими отмъщения и ярости от дявола. След всяко видение, което получавах от Бога, змията забиваше отровния си зъб в сърцето ми, за да изплюе реки от отрова и угнетяващо отчаяние. Бидейки в самия връх на Господния Меч аз първи трябваше да понеса яростната реакция от всяко пробождане и нараняване на дяволското сърце. Без да зная как съм устроен и докъде може да издържи сърцето ми, аз приемах всяка написана пророческа книга като последна за живота ми, понеже чувствах, че е възможно да умра и сърцето ми да се пръсне от товара, който ми е наложен да нося.
Всъщност, докато пишех книгите, аз едновременно с това и растях духовно. Появяваше се новото откровение от Господ и то ставаше товар на сърцето ми. Но в едно с товара към духовния ми ръст се прибавяше още един сантиметър. Тъй щото тежестта винаги отговаряше на силата ми и се сбъдваше писаното от Апостола, че “Господ няма да ви изпита повече, отколкото е силата ви…” Днес, след четиринадесет години подвизаване за моя Спасител и Цар, аз зная, че духовната ми сила е много голяма. Голяма не за мен или за личното ми хвалене и превъзнасяне. Но в действителност – голяма заради Божия остатък и заради чедата на пророческото благовестие, които трябва да бъдат износени, освежени, укрепени и утвърдени за предстоящите духовни сблъсъци с дявола.
И днес, когато съм на върха на попрището си в Господ, аз не търся да правя никакви съпоставки, но те сами идват към сърцето ми, за да ме подготвят за тежката отговорност, която нося пред Него. А една от тези съпоставки се явява като главна причина да напиша тази пророческа книга. Затова нека да продължа с нея.
Виждаш ли, скъпи ми приятелю, аз все още продължавам пътя си, а заедно с мен го продължават и тези, които ме приеха като слуга и пророк на Господ Исус Христос. Те разчитат на мен, като на извор от Сион, а аз разчитам на тях – за приятелство, за щедрост, за всяческа подкрепа и усърдие в делото, което върша. Съдейки по величието и пълнотата на откровенията, които получих от Бога, както и на достъпа, който ми беше даден в Небесните места, аз нямам никакво съмнение за духовния си статут, както и за мястото си в божествения план на Господ Исус Христос. Но точно тук идва и съпоставката, сиреч, аналогията в живота ми и слугуването ми. Защото зная, че книгите на служение “Мория” бяха Изходът за Божието домочадие. Изход от вавилонското робство, от духа на света, от човешките политики и религиозен контрол. А когато погледнем на Вечното и Свято Божие Слово, ние непременно ще видим, че в древността Бог Отец извърши Изхода на народа Израил чрез пророка Си Моисей.
Не бързай да мислиш, че този брат Стефан се изживява като Моисей!
Никога не бих дръзнал дори да си помисля подобно нещо! Защото днешният Моисей олицетворява не човек от плът и кръв, но Самия Божий Пророчески Дух, на Когото служа покорно през цялата си младост. Можеш да си припомниш за всичко това от пророческата книга, наречена “Песента на Божия слуга Моисей”. Но ако четеш внимателно Божието Слово, то ще видиш, че Моисей имаше свой приемник в Божия народ Израил. Приемник, който всякога внимаваше в думите на пророка и следваше неотлъчно пътищата му. Този приемник беше Исус Навин. И именно в него Исус ми показа аналогията на собствения ми живот, и на служението, което имам за Небето. Нека сега да ти покажа, че никак не съм голословен в твърденията си. Защото ако бих казал човешки думи, аз скоро бих се осъдил като един, който се превъзнася и възвишава над Божието Паство. Но ако с Дух и Истина свидетелствам за думите на моя Господ, то тогава наистина се намирам на времето си, на мястото си и на случая си. Затова нека сега да продължа с думите на моя Господ и Бог. Понеже Той мощно посети сърцето ми и започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Господен! Ти стигна до върха на служението си за Мене, както и до дъното на всяко смирение и себеотричане за Божието Царство! И сега, когато вече си изпълнил попрището си, за което си бил роден и изпратен на света, Аз ще покажа на сърцето ти какво всъщност се случи на Пътя, по който ти заповядах да вървиш и осъществиш Изхода за Моя народ. Но като начало, отговори Ми на думите, с които ще те попитам:
Бях ли изобилен в сърцето ти през всичките години на младостта ти? И не те ли направих като Дърво на Живот, което раждаше плодове всеки месец?”
“О, Исусе! Мога само да наведа главата си и да коленича пред Тебе! Защото не мога да Те нарека изобилен, но ще изповядам, че беше преизобилен към слугата Си! Ти напълни сърцето ми с всичките тайни на Небесното Царство, и ми разкри Завета Си в Дух на Съвършена пълнота и откровение!”
“Да, така е, слуго Мой! Аз наистина извърших всичко това в сърцето ти! И го направих с такова помазание, пълнота и присъствие, щото и слепият да види, и глухият да чуе, и неразумният да си придобие Разум.
Но ти сега продължи да Ми отговаряш, а Аз ще те питам:
Колко слепи видяха, колко глухи чуха, и колко неразумни си придобиха Небесен Разум с пророческите книги, които ти дадох? И ако ти и твоите съработници по всякакъв начин разпространихте десетки хиляди книги из България, и едно огромно число книги по мрежата на Интернет, то отговаряше ли бройката на книгите на бройката на човеците, които повярваха, та да прогледнат, да чуят и да проумеят Гласа Господен?”
Въпросите на Исус докоснаха всичката горчивина в сърцето ми, тъй щото сълзи бликнаха на лицето ми. И аз, като ги изтрих с ръка, побързах да кажа на Господа:
“О, Спасителю мой! Било, че аз и моите съработници бяхме усърдни и се иждивихме до смърт за Делото Ти, пак това никак не можа да увеличи числото на повярвалите! Било, че Ти даде на слугата Си нужното проумяване, та съвсем сам да подготви сайт в Интернет и да разпространи в него книгите за четене и изтегляне по целия свят, пак читателите останаха безмълвни и неблагодарни. Било, че съпругата ми се посвети в постоянно превеждане на книгите, тъй щото до този момент половината от тях вече са дадени на целия свят на английски език, пак трябваше сърцата ни да бъдат съкрушени от болката, че не намерихме никаква подкрепа, нито щедрост и благодарение за Делото, което вършихме и продължаваме да вършим…”
Видял бликналата ми скръб, Господ ме погали с ръка, а след това отново продължи да ми говори, като казваше:
“Сега разбираш ли, че наистина живееш във време на умножено беззаконие, когато любовта на мнозинството е охладняла? И проумяваш ли най-сетне, че числото на оцелелия Божий остатък в тези последни дни наистина ще бъде твърде малко?
Но Аз нека ти предложа за размисъл една такава ситуация:
Излиза на едно поле Божият пророк, съпроводен от десетки хиляди Божии ангели. И като вдига в ръката си Меча Господен, простира го против строените пълчища на лъжепророка, като така дава знак на Божиите ангели, за да започнат да стрелят с лъковете си, тъй щото десетки хиляди стрели, всяка с точния си прицел, летят към сърцата на богоотстъпниците. Можеш ли да очакваш, че ще има ранени и пронизани на полето?”
“Да, Господи мой! Понеже много стрели са били изстреляни против пълчищата, всяка с точния си прицел!”
“Така е! Отговори Ми правилно! Но Аз сега ще променя ситуацията, като заменя полето с един цял град, който е заобиколен от високи и дебели крепости. Ти пак си същият Господен пратеник. Пак те следва Господното войнство от Божии ангели. И пак, вдигнал в ръка Меча Господен, го простираш против крепостите на оня град, а стрелите летят против него. Можеш ли в този случай да очакваш, че ще има ранени и пронизани всред града?”
“Не, Исусе! Стрелите ще ударят крепостите и ще паднат на земята! И в този случай пред пророческото благовестие ще има сериозно изпитание. Понеже на Пътя на Божия Пророчески Дух се е появил град с крепости, които не могат да бъдат уязвени със стрели…”
Господ внимателно слушаше отговора ми. А след това с твърде съкровен и развълнуван Глас ми проговори, като казваше:
“Нека с Моя отговор се върне всичкият мир в сърцето ти. За да се съхраниш и изцелиш от отчаянието, което е пренаскърбило целия ти дух. Защото сега ти казвам, че във всичките години на неуморното ти подвизаване за Мене, ти стоеше пред крепостите на този противен на Бога град и го атакуваше с всичката Сила, дадена ти от Небето. И ако би казал на твоя Господ, че стрелянето ти е отишло на вятъра, поради това, че пророческите книги са рикоширали в стените, пак Аз ще ти отговоря, че това не е така. Защото твоята съдба всякога е била да бъдеш за знамение и предвещание против царството на дявола, и против крепостите му. И един ден, във времето на Страшния Съд, когато милиони нечестивци изпищят в един глас и извикат към Съдията:
“О, Господи Исусе! Защо не ни избави? Защо ни остави да умрем закрепостени от заблудите на дявола?”
То тогава Съдията ще вдигне в ръка свидетелствата на пророка Си. И като докосне с пламтящия Си жезъл крепостите на дяволските поклонници, ще ги смути в страшното Си негодувание, казвайки:
“Стотици пъти стените ви кънтяха от ударите на пророческото благовестие, но вие се присмивахте на слугата Ми и не пожелахте да излезете от крепостите си. Стотици пъти изобличенията на Меча Господен се превръщаха в искри от сблъсъка му с вашите заблуди и измами, но вие останахте верни на царете си, а не на Царя, на доктрините си, а не на Духа Ми, на царуването си, а не на Моето слугуване!
Какво да правя с вас, роде на проклетите и извратените? Да осъдя ли пророка Си, понеже вашето коравосърдечие и гордост ви държаха всякога зад крепостите ви, та никак не преживяхте покаяние, нито се оставихте от измамата на Пилатовия надпис? Да ви пожаля ли, роде на Ерихон, когато собствените ви потъмнели очи видяха във верните на пророка блудницата Раав, а устните ви я отхвърлиха като нечиста и скверна? Да ви пожаля ли, роде на Ерихон, когато сред вас не се намери нито един, който да плаче поради нечестието ви и да се покрие във вретище и пепел поради беззаконието ви?
Не, роде на Ерихон! Съдията няма никак да ви пожали! Защото не е стоял безмълвен, когато сте стъпквали Завета Му и сте омърсили страниците на Божията Вечна Правда! Защото е пратил пророка Си против вашия град на религиозни крепости, и дал му е да изяви Небесната присъда против всичките ви беззакония!”
След тези пламенни и ревниви думи, пълни с божествения Му Огън, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Времето сега е твърде различно от онова в древността! Понеже днес вашият Господ ви освещава и очиства, за да ви даде обещаното Небе, а на древния Израил Отец Ми даде Изход за обещаната земя! А земята и Небето са твърде различни! Понеже Святото Небе се намира горе, а земята остава долу!
Но пак днес Аз имам Святите Си основания, за да изоблича Господните отстъпници, като им кажа:
“До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене. Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми; труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене…” (Числа 14:27-29)
И пак днес имам Святите Си основания, за да кажа за теб, слуго Господен, и за Халев, който се олицетворява от тези, които те приеха и застанаха зад тебе, пророка Господен:
“…ни един не ще влезе в земята, (разбирайте тук Небесното Ми Царство) за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син…” (Числа 14:30)
Слушай Ме, Църкво Моя! И треперете от Гласа Ми, вие – ерихонски жители! Днес ще направя ново слово да влезе в ушите ви, от което нечестивите съвсем ще се съкрушат и избезумеят, а смирените и верните съвършено ще се утвърдят!
Днес Аз ще бъда Военачалникът на Господното войнство, който въвежда пророка Си пред стените на последния Ерихон, и Халев в редиците на Божиите Святи ангели! И като дам на слугата Си седемте гръмливи тръби против крепостите ви, скоро ще му заповядам да ги надуе, тъй че да се пръснат крепостите ви и да настъпи разрушение сред Ерихон!
Блажена и Свята блудницата Раав, която ще даде подслон на пророческите видения в ленените гръсти на къщния си покрив! Тя непременно ще бъде съхранена и опазена!
Блажен и Свят Халев, който остана верен до слугата Ми и имаше в себе си друг дух – Божият Пророчески Дух, Който е Силата и Песента на Моисея!
Блажени и Святи всички, които чули гръмливите тръби, излязат отсред крепостите на Ерихон, миг преди те да рухнат! Такива ще се нарекат оцелели отсред беззаконието, и изтръгнати отсред мерзостта, която докарва запустение!
Аз, Военачалникът на Господното Войнство, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply