ЕРИХОН I – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След изобилната Небесна Светлина, която всички получихме от Хълма Сион, аз зная, че оставам длъжен на Божието домочадие с поне още едно съдбоносно послание. Послание, което в пълна степен ще ни направи просветени, непоклатими и победоносни до завръщането на нашия Господ Исус Христос.
В минали години сърцето ми твърде много се измъчваше от една скръбна равносметка, а именно, че числото на повярвалите в Словото на Божия Пророчески Дух никога не е било достатъчно голямо. Тъкмо обратното – мнозинството християни тотално отхвърлиха виденията ми, а църковните им лидери ме заклеймиха като еретик и шарлатанин. Погледнато от една страна – това трябваше да ме обезсърчи и отчая, тъй щото да спра писането на пророчески книги и изобщо да престана да се покорявам на призванието си от Бога. Но още в онези първи години Господ Исус ми даде да погледна нещата от другата им страна. Защото и Той, Който беше Живото Слово на Бог Отец, също не беше приет спонтанно в древен Израил. Тъкмо обратното – надъхани с религиозна ярост и отрицание от фарисейските си вдъхновители, евреите многократно искаха да Го убият и ликвидират. Да си мисля, че в края на времето и при днешното умножено беззаконие ще бъда посрещнат с удоволствие и гръмки ръкопляскания от църквите, би било не просто неразумно, но пълно незачитане на съдбата ми като слуга и пророк на Бога. Защото за съдбата на пророците Си, пращани до всичките човеци, Исус заяви много точни думи:
“Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си…” (Лука 4:24) 
От времето, когато Исус е изговорил тези думи, та и до днес, нещата никак не са се променили. Пратениците на Небето винаги са били яростно отхвърляни. Да, но мнозинството християни не зачетоха писаното, а решиха, че днес нещата вече са се променили. Те изобщо не забелязаха скритият подтекст в думите на Господ, а именно, че:
“Ако никой пророк не е приет в родината си, то всеки лъжепророк е спонтанно приет!”
Защо обаче истинските пратеници на Господ, които носят Духа и Истината Му, не са приети в родината си? Коя е причината слугите на Небесния Цар да претърпяват всичкото възможно отрицание и поругание заради свидетелствата си и примера си? И изобщо – къде да търсим причината за тоталния сблъсък между Светлината и тъмнината, между Истината и лъжата, и между Доброто и Злото?
В двете последни пророчески книги, които написах, Господ даде на сърцето ми един уникален духовен поглед. Едно прозрение, свързано с Голготския Кръст, където Исус беше ясно очертаният Христос, а вън от очертанията Му беше закована една дъсчица с надпис, написан лично от прокуратора Пилат Понтийски. И аз зная, че освобождаващата сила на тези книги е равносилна на останалите сто и шестдесет, взети заедно. Точно затова съвсем навременно се появява и третата книга за тази година. Защото в Духа на последните пророчески видения става ясно, че по своя сърдечен прицел и убеждение едни християни ще се вдъхновят от ясно очертания Христос, а други – от измамата, която прозира в надписа на Пилат Понтийски. Званите, Избраните и Верните ще се покорят на Господния призив да придобият образи на слуги, както и техният Господ стана Слуга, смирен до кръстна смърт. А неверните, извратените и блудните ще продължат да се възхищават на евтиния блясък на човешките религиозни царства, наричани за удобство “църкви” и “деноминации”. Докато накрая дойде Господ Исус Христос, и в изявата Си като Вечен Съдия въздаде и на едните, и на другите.
Слава, Вечен Живот и бъдещи добрини на тези, които придобиха Образа Му на Слуга!
Осъждение, проклетия и огнено езеро за тези, които се поругаха със Завета Му и стъпкаха Примера Му на слугуване!
Аз няма да те питам къде искаш да се намериш във Вечността, понеже е ясно, че ще предпочетеш сетнина с Бога, а не с дявола в огненото езеро. Но точно сега искам да се замислиш, че днес никой от дяволските поклонници не се притеснява за сетнината си. Те са толкова уверени, че стоят на правилното място, щото не е възможно да бъдат разубедени, нито разколебани в измамата си. Един дух, наречен от Библията “дявол и сатана”, се е вмъкнал с демоните си на едно особено място в сърцата им. Място, което се намира преди разсъдъка и преди убеждението. Той не просто се е вмъкнал там, но го е направил толкова изкусно и незабелязано, щото в пълна степен е обсебил мисленето и мотивацията на жертвите си. И понеже мястото наистина е преди разсъдъка и убеждението, то и затова пленниците му започват да робуват на тъй наречените “предразсъдъци” и “предубеждения”.
Моля те да разсъждаваш именно върху това!
Защото ако дяволската измама беше след разсъдъка, то тогава този разсъдък щеше да я улови, изобличи и изхвърли от сърцето. Ако също така заблудата се беше появила след убеждението, то тогава тя не би издържала в сблъсък с него, понеже самото убеждение, осветено и вдъхновено от Святия Дух, би я изхвърлило вън от сърцето. И ето тук съвсем навременно идват пророческите видения на тази книга. Защото те ще говорят за крепостите, които дяволът изгражда в човешкото сърце. За да се скрие зад тях и така да упражнява постоянен и целенасочен демоничен контрол върху вярването, мисленето, говоренето и делата на отделния човек.
Аз няма тук да изброявам колко чудесни свидетелства и насърчения получих от общението си с духа на Апостол Павел, просто защото те касаят личното ми стоене като слуга и пророк пред моя Господ Исус Христос. Но сега искам да знаеш, че още в древността първите Господни пратеници се сблъскаха с крепостите на дявола, и разбраха колко тежка, постоянна и целенасочена трябва да бъде битката против заблудите на старовременната змия. Защото при все, че Святият Дух действаше мощно в проповедите, примера и във всичкото помазание на първите Христови евангелизатори, пак дяволът намираше начин да действа подмолно и да оказва яростна съпротива на Небесната Светлина. Как иначе да си обясниш горчивината и пламналата ревност, с която Апостол Павел се обръща в посланието си към Галатяните? “О, несмислени галатяни…” – казва той в посланието си, и продължава – “Кой ви омая вас, пред чиито очи Исус е бил ясно очертан като разпнат? Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от Закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?” (Галатяни 3:1-2)
Братко мой! Когато един просветен Христов слуга заявява в посланието си, че Галатяните са станали несмислени, то нека думите му да се счетат за правдиви и съвършено точни. Защото тази дума “несмислени” ще рече, че касае човеци, които са помрачили разсъдъка си с предразсъдъци, и убежденията си с предубеждения. При тях дяволът се е вмъкнал преди ума, сиреч, в самите им сърца. И като е изработил заблудителни калъпи на мислене, вярване и общение, направил ги е безволеви жертви на измамата си. Сега разбираш ли, че ако Божиите думи на Светлина и Благодат рикошират от нечие сърце, то е единствено по причина на крепостите, които Сатана е изградил в него?
Нима Исус, Който проповядваше с Власт, Сила и Авторитет, трябваше да бъде упрекнат, че не докосна с помазаното Си Слово фарисеите, които Му се присмиваха и заговорничеха да Го убият?
Нима Учителят трябваше да бъде упрекнат, че не докосна сърцето на оня младеж с много имот, който наскърбен побърза да избяга от Него, но не и да раздаде богатството си на сиромасите?
Нима дякон Стефан трябваше да бъде упрекнат, че със свидетелството си докара фарисеите до ярост и те го убиха с камъни?
Нима Павел трябваше да бъде упрекнат, когато Фест, ударен в религиозните си крепости, изкрещя против Апостола:
“Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост…” (Деяния 26:24)
Във всички тези примери, които ти посочих, не прозира ли именно сблъсъка с крепостите на дявола?
Зная, че е възможно да попиташ:
“А защо в тези случаи крепостите не се събориха?”
И аз ще ти отговоря така:
Защото онези, които дяволът беше пленил с крепостите си, не желаеха да се освободят от тях! Те просто бяха решили да задържат крепостите си с всички фатални последици от решенията си. Защото, в крайна сметка, Бог не е насилник, а освобождението от крепостите е въпрос на собствен избор и лично решение. Ако някой се чувства пленник зад крепостите си и поиска освобождение – ще го получи от Бога. Но ако друг се чувства цар зад крепостите си – ще си остане с тях и те ще го завлекат в ада, а след това и в огненото езеро. Изобщо разбери, че ако някъде има духовен сблъсък, то той винаги се дължи на крепости. Тази е причината Апостол Павел да запише в посланието си:
“Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание…” (2 Коринтяни 10:3-6)
Забележи колко правдиви и точни са думите на Апостола. Той ясно казва на всички ни, че не воюваме по плът, понеже сме духовни. Но Павел продължава, като недвусмислено заявява, че “пленяваме всеки разум да се покорява на Христос”. Ясно става, че ако у някой човек има разум, той непременно ще бъде пленен от Небесната Светлина и сам ще я пожелае. Но ако у човека няма разум, а безумие, то тогава е напълно възможно духовните ни оръжия да рикошират в крепостите му.
Какво друго да ти кажа след този увод, освен това, че ако четиринадесет години Божият пророк не намери почит и приемане в България, то е, понеже тя цялата е станала закрепостена като оня древен град Ерихон и само малцина са останали на Пътя на Господа и вън от крепостите?
Вярно е, че хвърлих против дяволските крепости всичките Съвършени Божии оръжия, които ми бяха дадени от Небето. Но вярно е също, че слугата не е по-голям от Господаря си, и пратеникът – от Онзи, Който го изпраща.
Вярно е, че пророческите книги на служение “Мория” бяха най-голямата Милост, показвана от Небето, и най-преизобилната Любов, с която Исус ни е възлюбил. Но вярно е също, че тази Милост и Любов бяха показани във времето на едно страшно и умножено беззаконие, когато лъжепророците са хитри лисици на Валаам, а църковните водачи – кръвожадни вълци на Корей.
Какво ни остава тогава?
Нищо повече от това – да се подвизаваме в доброто войнстване на вярата и да отдаваме Слава и благодарение на Бога дори за едничката душа, която сме направили да прогледне и да рухнат крепостите й. Колкото до останалите, които стоят и се спотайват зад крепостите си, то в тази книга Господ ще ти даде ясно да ги видиш. Защото те са жителите на едно последно царство на дяволските крепости, на което образ и сянка беше древният Ерихон.
Виж, братко мой, последния Ерихон на земята! И като паднеш на колене пред Господ, смири душата и сърцето си, за да бъдеш осветен, просветен и екипиран с това най-дълбоко пророческо слово! Амин и Амин!

Leave a Reply