ДУХЪТ НА ФИЛАДЕЛФИЯ – IV ГЛАВА

IV. ВЕНЕЦЪТ НА СЛАВАТА

(ИЛИ ЗА ВЯРАТА ДОКРАЙ)

Всеки път, рано или късно, приключва. И когато човек се обърне назад, вижда пътя, който са извървели нозете му. Вижда страданието и болката, вижда миговете на радост и щастие. Вижда пропуснатото или извоюваното, вижда загубеното или спечеленото. И колко е хубаво, там, при края на пътя, човек да разбере, че е вървял правилно и животът му е бил полезен и подчинен на справедлива цел. Библията, като вдъхновено Божие Слово, е едно огледало за много човешки съдби. Четейки нейното съдържание ние непременно ще забележим двата съдбоносни пътя, по които вървят човеците. Изпълнен с Любов към всеки човек, Бог е поставил в Словото Си истини, които като пътни знаци показват на вървящия къде отива и какво ще намери на пътя си. Една от тези истини гласи:
“За разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу…” (Притчи 15:24) 
Вярата в Исус е не просто път, който отклонява от ада, но неспирно възходящо израстване, което стига неподозирани висоти. Когато извървим пътя си така, както иска Бог, ще дойде миг, в който целта ще бъде покорена. Обръщайки се към Филаделфийската църква Исус каза:
“(Ето) ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца…” (Откровение 3:11) 
Да! В края на този път ни чака Бог, за да положи на главите ни Венец!
В тези разсъждения ще ви покажа с какво ще се увенчае нашата вяра в Исус и какъв е Венецът на Славата, който Бог приготвя за Верните Си.
За начало нека да потопим умовете си в истините, които ни завеща Апостол Павел. Ето какво ни каза той в посланието си:
“Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен…” (1 Коринтяни 9:24-25) 
В тези Апостолски думи се крие разковниче. Някои могат да виждат в тях спортната метафора, която Апостолът ползва, но аз виждам, че Павел говореше за игрището на живота. Павел показа двата житейски пътя като избор пред човеците.
Ние всички тичаме по пътя си. Един тича да урежда професионалните си проблеми. Друг тича да урежда дома си. Трети тича да урежда децата си в престижен колеж. Четвърти тича, за да спечели медал. Пети тича, защото го гонят поради престъпленията му. Изобщо – едно голямо тичане пада на този свят. И накрая идва моментът, когато човек спира да тича. Близките му се събират, отронват по някоя сълза, и слагат един огромен тленен венец на мястото, прибрало останките на тичащия. През целия си живот то е тичал, за да получи като награда един тленен венец. Алтернативата, която Павел ни дава, е нетленният венец, тоест, наградата за едно усърдие и постоянство не по тленните, а по нетленните и вечни стойности, които Исус ни насърчи да търсим в живота си! За да ги постигнем ние трябва да се въздържаме от всичко светско и плътско и така да тичаме, щото да ги получим.
Нека забележим, че става дума за “тичане”, а не за ходене или пълзене. Какво идва да ни подскаже това? Преди всичко – фактът, че вярващият в Исус Христос има сила не просто да върви по пътя си, но да тича по него! А той ще тича, когато разбере къде се крие Силата, даваща възможност за тичане. Ние ще открием тази Сила в стиха на псалома, където за Всевишния е записано:
“Изпраща заповедта Си по земята; Словото Му тича много бърже…” (Псалом 147:15) 
Така разбираме дълбоката истина, че Божието Слово в сърцето на християнина е Силата, която го прави да тича по пътя си!
Апостол Павел добре е разбрал тази Сила. Той максимално е усвоил Словото на живия Бог. Затова при свършека на земния си живот той вече виждаше нетленния венец и наградата от Исус Христос, както и откри това на своя съработник Тимотей:
“…аз вече ставам принос и времето на отиването ми настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление…” (2 Тимотей 4:6-8)
В тези думи има мъдрост, която е нужна, за да се предпазим от всяка гордост и високоумие. Тези думи учат, че не е важно как стартираш, а е важно как финишираш на пътя си. Апостол Павел не стартира добре. Бидейки още Савел, бидейки ерудит в познаването на Тората и всички извори на юдейската религия, той беше със затворени очи за Христос и в началото гонеше християните и одобряваше злините и убийствата против тях. Но когато Бог просветли сърцето му той се обърна като стана най-великият стълп на вярата в Исус.
Трябва да разбираме и това, че вярата в Бога не е своеобразен трудов стаж, който ти се зачита, дори и да си работил само една година, а след това да си напуснал… Ако ще да си работил и петдесет години и след това да напуснеш, то губиш вечността с Бога.
Вярата е избран път докрай!
Или си с Исус докрай, или просто не си с Него!
На този път отстъпление е недопустимо, защото главното в него е финишът, а не самонадеяните изсилвания по пътя, които могат да спънат човека и той завинаги да си остане там, където е паднал.
Венец получават не тичащите, а финиширалите!
Имайки това знание можем да продължим в разсъжденията си нататък. Когато пълни с Божието Слово пресечем финала ние ще получим венец. Този венец ще бъде една Слава, с която Исус ще ни облече, за да бъдем като Него. За тази Слава Апостол Йоан е записал:
“И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години…” (Откровение 20:4) 
Ето го Венецът на Славата, който Бог е обещал на Филаделфийската църква! Слава – да бъдем свещеници на Исус Христос и да управляваме Вселената с Него! Слава – до която ще достигнат всички, които са на верния път! Слава – каквато око не е виждало и ухо не е чувало и на ум не е дохождала!
Искам да ви дам някои най-важни истини, свързани с тази Слава.
Първата истина, която искам да запомните, е онзи, който царува с Исус на земята, ще царува с Него и на Небето! На Небето ние ще имаме онази духовна висота, която сме постигнали на земята!
Христос е нашият пример. Неговият Живот ни учи на много неща, но една тайна, която малцина успяват да прозрат, е записана в “Посланието към Евреите” и звучи така:
“Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания начинателя на тяхното спасение…” (Евреи 2:9-10)
От този стих виждаме, че Исус е Първият, Който получи венеца на Славата, понеже се казва, че е “увенчан със слава”. По-нататък в стиха се говори, че за Отец се видя уместно да усъвършенства Сина Си Исус чрез страдания. И ако Исус се усъвършенства в Живота Си, то колко повече е нужно да се усъвършенстваме и ние. Бидейки Бог, но ставайки Човек, Исус се усъвършенства, понеже изпита върху Собствения Си Дух връзките на материалното и тежестта на плътското. Нека обясня това по-обстойно.
Бог създаде човека Адам по Своя Образ и подобие, тоест, вложи при сътворението на човека същите зависимости, които Той като Вездесъщ и Съзидателен Дух Си беше създал спрямо творението! Човекът беше образ по дух и подобие по сходство между духа и материята, каквито имаше при Бога. Както беше Бог в Своята Вселена, така бе и човекът в своето си тяло. Човекът трябваше да се усъвършенства, тоест, да се научи да владее тялото си така хармонично, както Отец – Своята Вселена!
Грехопадението спря този път към Съвършенство. Появи се тлението, сиреч, смъртта. Волята на ръководената плът стана по-силна от волята на ръководещия дух. Бог отново трябваше да се намеси и да възстанови нарушената хармония.
Това Той стори чрез Своя Син Исус Христос!
Човекът отново стана образ и подобие на своя Творец!
И както Бог е Вечен в Живота Си, така Исус стана “последният Адам”. Човекът с възстановен Вечен Живот. Законите, с които Божият Дух владее Вселената, са същите, с които човешкият дух владее тялото. Ето затова Бог дари човеците със Своята Благодат в Името на Исус, тъй щото всички да се усъвършенстват и станат Божии чеда. А следствието на това съвършенство ще открием в чудесната надежда, оставена ни от Апостол Павел в “Посланието към Римляните”:
“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието (разбирай Вселената) с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чеда…” (Римляни 8:18-21) 
Цялата Вселена очаква откриването ни като Божии синове, защото в нея има голяма немощ. И тази немощ се дължи на нарушения духовен баланс, възникнал с бунта на Сатана и грехопадението на човеците. Тогава Бог изхвърли от Присъствието Си една трета част от Небесните ангели, които одобриха претенциите на Луцифер и не опазиха своето достойнство и святост. Мястото на тези паднали ангели ще заеме Църквата на Исус Христос според Божието обещание, защото:
“…не на ангели подчини Той бъдещия свят, за който говорим; но някой е засвидетелствал нейде, като е казал: “Що е човек, та да го помниш, или човешки син, та да го посещаваш? Ти си го направил само малко по-долен (в оригинал – “за известно време по-долу”) от ангелите, със слава и чест си го увенчал, и поставил си го над делата на ръцете Си; всичко Си подчинил под нозете му…” (Евреи 2:5-8)
За изпълнението на тази програма Бог ни е дал Своето Слово. И не само Словото, като записани Негови думи, но Словото, което стана плът – Словото, за Което Апостол Йоан възвести:
“И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме Славата Му, слава като на Единородния от Отца; пълно с благодат и истина…” (Йоан 1:14) 
А сега да се замислим. Ако сме видели Славата на Исус, Който беше въплътеното Слово Божие, не ще ли да видим тази Слава и върху всички, които са родени от същото това Слово?
Ако Бог се свърза с творението посредством Своя Единороден Син, то не ще ли да се свърже и с всички човеци в това творение, които с вяра приемат Духа Му, Словото Му и Силата Му?
Да! Точно това ще стори Бог, за да превърне всички вярващи в Свои синове и дъщери. Венецът на Славата е обещание за всички, които участват в едно състезание, засвидетелствано някога на пророк Исайя от Всемогъщият Йеова:
“…защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяние по сионовото състезание…” (Исайя 34:8) 
Ето в това състезание сме призвани да участваме ние. Състезанието, в което тича Павел, но ще тичаме и ние, за да бъде служението ни към Господ най-тежко въздаяние над Сатана и демоните му. Състезание, което приключва в Сион. Там, на този Свят Хълм, ще получим от Исус Венеца на Славата и ще станем свидетели на гледката, открила се пред Христовите Апостоли:
“Но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесният Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници…” (Евреи 12:22-23) 
А сега отново ще ви върна в началото на тази тема.
“Дръжте здраво това, което имате, за да не ви отнеме никой венеца!” – ни съветва Исус.
А не е ли вярата това, което имаме? Не е ли Божието Слово в сърцата ни, даващо велико насърчение и надежда? Не е ли Пътят, завещан от Исус към всички Негови последователи?
Днес е ден и сега е времето да се запитате:
По какъв път вървя и къде ще отида?
За тленен или нетленен венец тичам по пътя си?
Вечното ли търсят моите надежди или краткотрайното?
Христовото или суетното?
Днес е ден, когато можете да намерите отговора на тези въпроси, и, ако бъдете вдъхновени от Словото на Святия Дух, да тръгнете по Пътя към Вечността. В мен няма съмнение, че тази книга е оставила отпечатък в сърцата ви, който може да бъде съдбоносен за душите ви.
Човешкият живот е само една подготовка за Живота, Който ще се открие от Бога за всички, които са обикнали явлението на Сина Му, които вярват в Христовото Име и следват Христовия Път.
Искрено се надявам, вие, мои читатели, да бъдете от тях!
Нека Бог Святи Дух да благослови умовете и сърцата ви!
Амин и Амин!

Leave a Reply