ДУХЪТ НА ФИЛАДЕЛФИЯ – III ГЛАВА_3

3. ВРАТАТА КАТО ВХОД НА БОЖИЯТА СЛАВА

Както за дървото има сезон за разлистяне и сезон за раждане на плодове, така пред Църквата Господ е положил сезони. Характерното при сезоните е, че те следват своя ненарушим кръговрат, тоест, след зимата винаги идва пролет, а след пролетта – лято. През тези две хилядолетия Църквата премина през различните духовни сезони и днес тя е изправена пред нов сезон. Сезонът, в който Бог окончателно ще прибере плодовете на Своето Слово. В земния Си Живот Исус посади Благата Вест в сърцата в сърцата на няколко Апостоли, а те, вдъхновени от примера Му, започнаха великата си мисия да проповядват благовестието по целия свят. Исус дойде като Съвършена Светлина в живота на човеците. Той бе духовното Слънце, слязло на земята, за да освети Пътя на Вечното Спасение. Това бе най-топлият сезон и най-чудесният духовен климат, идвали някога на света. Облаците на тъмнината се бяха отдръпнали и Светлината блестеше с всичката Си Сила и власт. Тогава Исус казваше на всички:
“Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. Докле имате в светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината…” (Йоан 12:35-36)
Малцината, които повярваха и се просветиха, с огнена дързост и подвизаване за Христос положиха основите и първообраза на Църквата. Само на тях Бог беше открил, че след великото лято, което донесе Божият Син, ще дойде мрачна и дъждовна есен, а след нея – зла и люта зима. В посланията си Апостолите предупредиха, че ще настъпят облачни времена пред Църквата. Особено показателно е предупреждението в посланието на Апостол Юда (не Искариотски) където той пише за внедрените противници на благовестието, давайки за тях следното определение:
“Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени…” (Юда 12)
В тези времена дяволът щеше да развихри лукавствата си, за да се явят гибелни ереси и бесовски учения, антихристи и лъжепророци. В тези времена щяха да властват все по-страшно отстъплението и умноженото беззаконие в църквите. Но и на този сезон краят щеше да дойде и след зимата отново щеше да се яви пролетта с освежителните си ветрове и Благодатното си Слънце. В “Евангелието от Матея” Исус беше оприличил Църквата като една смоковница, която ражда плодове на времето си. Тази смоковница щеше да преживее тежкия зимен сезон. Снежни виелици и урагани щяха да духат по клоните й, търсейки начин да я прекършат и тези клони щяха да се втвърдят от студ, замръзнали и вкаменени от традиция, станали неподвижни от липсата на слънчев лъч и пророческо видение. За тази смоковница Исус заяви:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата…” (Матея 24:32-33) 
Клоните щяха да омекнат и да развият листа. Едно ново освежително време от Лицето на Господа щеше да дойде сред християните. Клоните, втвърдени от канони и религиозни догми, щяха да отстъпят на мекотата на Христовата Любов, която не заробва и не закрепостява, но дава простор и свобода. След толкова векове щяха да се появят нови листа, като символ на новия живот, като предвестници на чисти и достойни плодове от тази смоковница. И всичко това щеше да стане, за да се изпълни Христовото Слово, защото Исус Христос е близо до вратата…
Започнах по този начин настоящата тема, защото пред Църквата Си днес Бог е поставил най-великата отговорност, а именно:
Да се освободи от религиозното вцепенение и да усвои освежителните сили на Святия Дух за генералния сблъсък със силите на Злото!
Вратата, зад която стои Исус, е вход, през който ще премине Божията Слава, защото Бог ще изгради чрез служителите, които издига, най-святия и достоен Храм за Името Си. Започнало е едно велико Божие лято, в което Исус ще пожъне нивите Си и ще прибере в Своята житница всички души, които са достойни за Спасение. Преди да реализира това, Бог ще изчисти от Своята Църква всяко петно и бръчка, за да бъде такава, каквато Той я вижда в Словото Си и в мислите на сърцето Си.
Първото нещо, което искам да запомните, е верният принцип, че Църквата няма да се справи с враговете срещу себе си, ако преди това не се е справила с враговете вътре в себе си! Не можеш вързан да се биеш против враговете си, защото така те ще те победят. Свободата е най-важното условие, за да излезеш на битка с враговете си. Ето защо през вратата, зад която е Исус, ще премине Сила от Всевишния Бог, която ще търси победа в три направления. Това са три последователни етапа, водещи до Божията Слава и явяващи се като последно движение на Святия Дух. Нека видим кои са те:
Първи етап: Събуждането на Църквата
Втори етап: Мобилизация на Църквата
Трети етап: Победително шествие на Църквата
Предстои ни да разгледаме поотделно всеки един от трите етапа.

А) СЪБУЖДАНЕТО НА ЦЪРКВАТА

В първата част на книгата разгледах проявленията на Лаодикийския дух, формиращи неговата хладна църква. Тази църква няма да остане в Христовото Тяло, но, според обещанието на Господ, ще бъде повърната из устата Му. Как ще стане това? Повръщането е процес на телесна реакция, тоест, бунтувайки се срещу отровите в себе си, тялото изхвърля всички тях, като повръща! Исус няма да повърне тази църква някак си отгоре! Не! Той ще извика в съществуване една реакция на нетърпимост с отровите и така Неговото Тяло ще изхвърли от себе си всяка заблуда и ерес, всяка догма и религиозна политика. Само че това знание не е достатъчно, за да разберем как се извършва самото очистване. Забележете, че Христовото Тяло ще изхвърли отровите, но те излизат през устата, а устата е част от главата, а Главата е Христос. Какво иде да ни покаже това?
Ако през устата на Христос излизат отровите на Църквата, то това означава, че Исус ще вземе дейно участие в това изхвърляне. И Неговото дейно участие ще бъде чрез пророци, които ще пророкуват онова, което говорят устата Му, за да стане Църквата наистина без петно и бръчка. Когато Исус говори, Църквата е длъжна да слуша, а тя слуша тогава, когато е будна. Така вече разбираме, че с обещанието на Исус да повърне Лаодикийската църква, ще се извърши едно събуждане на Църквата, тоест:
Отърсване от всяко нещо, което е причина за религиозна сънливост!
Първата цел пред истинският Божий служител е да проповядва дух на съживление и пробуждане в Църквата. Неизменен и постоянен противник на съживлението ще бъде духът на сънливост и замъртвялост. Духът, за когото Бог е предупредил всички нас. Духът, формирал Лаодикийската църква, за когото в “Книгата на пророк Исайя” се казва:
“Стойте смаяни и почудете се, заслепете себе си и ослепейте; те са пияни, но не от вино, политат, но не от спиртно питие. Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, и затвори очите ви: пророците, и помрачи първенците ви: гледачите…” (Исайя 29:9-10) 
За този дух предупреждава и Апостол Петър:
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне…” (1 Петрово 5:8) 
Неслучайно, преди да покаже същността на лукавия, Апостолът ни показва съвършената защита от неговите хитрости. Защита, основана на духовна трезвеност и будност, на пълно въздържателство от виното и от сънливостта на религията. Последните две са най-яките челюсти, с които дяволът поглъща християните. Затова през вратата на Божията Слава ще излязат помазания и благословения към онези, които се чувстват призвани да поразяват духа на Лаодикия.
Говоря за поразяване на “духа”, а не на човеците, станали негови жертви и пленници! Поразяването на сънливия дух в Църквата е първата част от събуждането й! Ликвидирайки сънотворния ефект на религията църквата се екипира с будност, нужна й за да усвои плановете на Исус Христос! Говоря за първа част, защото съществува втора, по-важна от нея. Именно втората част ще бъде причина, за да дойде Сила през вратата.
Какво искам да кажа? Именно това, че събуждайки църквата ние ще събудим онези, които са предузнати, предопределени и призовани да извършат Господната Воля! Все още много християни спят, не знаейки каква велика съдба им е отредил Всевишният Бог. В тези хора спят заложби и способности, които трябва да бъдат събудени за Славата на Господ. За тях Словото казва следното:
“Идат люде много и силни, подобни на които не е имало от века, нито подир тях ще има до годините на много поколения…” (Йоил 2:2)
Много често Бог ще ни подскаже, че подобни хора са под жесток демоничен контрол, вързани от окултизъм или религия. Причината за това е, че Сатана желае да ги държи далеч от Исус Христос, защото вижда в тях потенциална заплаха за царството си. Аз често давам свидетелствата на моя живот, защото бях вързан от страшен окултизъм. Сатана беше влязъл с демоните си в мен и аз му се отдавах, без да зная в каква смърт участвам. Но Бог ме намери и ме спаси. Бог протегна ръката Си към мен в миг, когато бях най-голям враг на Христос и християните. Бог обнови ума ми и ме направи да чувам Гласа Му и да разбирам Словото Му. И сега, след много години, когато в сърцето ми Святият Дух излива нови и нови истини и просветления, разбирам защо Сатана се е вкопчвал в мен и не е искал да ме изгуби. Често пъти сме склонни да махнем с ръка и да кажем за някого:
“Този се е вплел в такива ужасни неща, че изобщо не искам и да му говоря за Исус!”
Но знаем ли, че този, вързан от Сатана човек, утре ще бъде Божий воин, от когото демоните ще се ужасяват? Ще ви споделя една тайна и знам, че Сатана ще го заболи, че го правя:
Дяволът връзва онези хора, които притежават огромни заложби, макар и все още несъбудени от Бога! Връзват се силните, защото те са опасните!
Такива хора трябва да бъдат прицел на събуждане, защото са вързани именно поради изключителната си духовна проводимост. Нерядко, преди да бъдат събудени за Бога, те са врагове на християнската вяра, но когато се събудят… Нека ни дойде наум животът на Савел, който стана Апостол Павел. Обекти на Божията ревност са именно спящите и за тях Бог казва:
“Прогласете това между народите; пригответе война; събудете силните, нека се приближат всичките военни мъже; нека възлизат…” (Йоил 3:9)
Ние трябва да “събудим” силните с благовестието на Истината, за да се превърнат те във “военни мъже”, които се приближават до Божия Трон и взимат заповедите и плановете за съсипването на дявола. Тогава ще видими делата им, не като дела на сънливост, но като дела на събудената Божия Сила в тях.
В заключение – както Сатана има план за живота на всеки човек, така план има и Бог. Ние трябва да знаем, че Божиите планове за човеците са съдби с превъзходна реализация в Името на Исус. В Божиите очи няма обикновени християни с лениво лъкатушещ живот. Такива има в очите на дявола. Бог чертае съдби, задвижвани от Силата на Святия Дух, Който е най-могъщият дух във Вселената. Когато нашите служения за Исус довеждат в Църквата човека и просвещават сърцето му с Истина, тогава се реализира едно събуждане на човешката душа от Бога и за Бога.

Б) МОБИЛИЗАЦИЯ НА ЦЪРКВАТА

Когато на една войска й предстоят огромни битки, то, несъмнено, тя трябва да бъде мобилизирана до краен предел. Всеки войник от тази войска трябва да бъде наясно с плановете на Военачалника си и добре да познава своето място на фронта. За последните дни пред Църквата Бог е оставил един призив чрез пророк Йоил, призив за мобилизация:
“Затръбете в Сион, и дайте тревога в светия Ми хълм; нека се разтреперят всичките жители на страната; защото иде денят Господен, защото е близо. Ден тъмен и мъглив, ден облачен и мрачен, бързащ като зората, която се разпростира върху планините…” (Йоил 2:1-2)
Господният ден иде. За враговете Господни той е тъмен и мъглив, облачен и мрачен. Но за Божиите хора той е като зора, която бърза да се разпростре върху целия свят. Целта на тази тема е да разберем как до сърцето на всеки християнин ще дойде зовът на Сионските тръби, които мобилизират Господната войска. Този зов трябва да бъде чут, за да можем всички ние, още с първите наченки на зората, да се намерим будни и готови за изпълнение на Божиите заповеди. За да се намерим в Святия стих на псалома, който гласи:
“Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие. Господ ще простре от Сион скиптъра на силата Ти; владей всред враговете си. В деня, когато събереш силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората…” (Псалом 110:1-3) 
За да се представим пред Исус е нужно да бъдем Святи и силни, облечени с доспехите на вярата, която никой враг не може да срази. Освен това трябва да чуем сигнала на първите тръби още в утробата на зората, когато повечето хора спят. В Божиите очи най-достойни винаги са били хората с внимателни и будни сърца, готови да бдят, когато мъртвешки сън е повалил всички останали. Затова Словото казва за тях:
“Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице. В Твоето име се радват всеки ден, и с правдата Ти се въздигат; защото Ти си славата на силата им…” (Псалом 89:15-17) 
Дълбокото просветление от този стих ни дава да разберем, че онези, които познават възклицанието на тръбите, отварят в сърцата си врата, като вход за Божията Слава!
А сега да разберем какво представляват тези тръби и какъв е сигналът им. Първото, което вече знаем, е това, че тръбите служат за мобилизация и готовност на Църквата! Техният сигнал има за цел да предизвестява предстоящата битка и да предупреди за сериозността на сблъсъка!
За да разберете какво са тръбите, ще си послужа с един пример:
Представете си един полк, в който няма войник с длъжност тръбач. Сигналът на тръбата е този, който вдига целия личен състав на крак, но тук тръбач няма. Резултатът ще бъде една масова дезорганизация и хаос, недисциплинираност и безредие, анархия и разюзданост. Всеки в този полк ще става тогава, когато си иска и командирът на подобна войска няма да има възможност да обуздае разюздаността на подчинените си. Такъв полк лесно ще бъде разбит от враговете, защото зад стените на казармата му гъмжи от противоречия и безотговорност. Нашият Бог е Бог на реда и дисциплината. Всяко нещо от Неговата Воля е Съвършено и здраво. А тази разюзданост и анархия, за които говорим, са изобличени от Словото, което е показало и причината за тяхното присъствие:
“Дето няма пророческо видение людете се разюздават…” (Притчи 29:18)
Ние можем да направим контрапункт на този стих и така да изведем знанието, че там, където има пророческо видение, людете се мобилизират!
Божиите пророци са тръбачи, които дават Божия сигнал на Църквата. Нека всеки, който чувства вдъхновение от тези редове, да приеме в сърцето си долунаписаната истина:
Да чуеш възклицанието на тръбата – това значи да се покориш с цялото си сърце и душа на пророческото видение, под което е поставена Църквата, в която се намираш!
Смятам, че няма да настъпи объркване, тъй щото някой да мисли, че говоря за пророците от Стария Завет. Гледната ми точка е за пророците на Исус Христос, които Той е утвърдил и помазал да бъдат такива. В “Първото послание към Коринтяните” Апостол Павел разкрива волята на Святия Дух, казвайки:
“И Бог е поставил някои в Църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители…” (1 Коринтяни 12:28) 
Говорейки именно за тези пророци смятам да разгледам и най-опасната тенденция в Църквата, свързана с отношението към Господните тръбачи. Исус казва за тази тенденция следното:
“Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град…” (Матея 23:34) 
От всички Господни служители пророците са онези, които ще имат в служението си най-големи изпитания и гонения. Причината за това е в особената им длъжност пред Бога. Те не идват да галят по главата спящите и с умолителни думи да ги молят да се събудят. Не! Те взимат тръбата и оглушително свирят, така щото мнозина се стряскат и негодуват, че някой ги е събудил по този начин. Срещу Божиите пророци Сатана изправя стената на човешкото раздразнение и хула, мерзост и подигравки, апатия и недоверие и най-вече – чародейството чрез духа на Езавел. Точно така разбирам думите на Исус, Който казва:
“Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си…” (Лука 4:24)
Естествен е въпросът:
Защо никой пророк не намира прием в родината си?
Отговорът е, че едно от най-коварните проявления на религията е да се свързва с отношението към родината. Резултатът е сатанинска сплав от религиозен патриотизъм и войнстващ традиционализъм! Заразените от тази “сплав” човеци никога не искат да приемат, че някакви “тръбачи” ще тръбят против закостенялостта им. Традиционалистите и религиозните патриоти са под особено силна светска опека и получават поощренията си от света. Ето защо Исус предупреждава:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в името на праведник, награда на праведник ще получи…” (Матея 10:41) 
Ако искаме наградите ни да са от Господа на Силите, то нека да внимаваме кого приемаме и кого отблъскваме. Нетърпимостта към Божиите пророци е една от смъртоносните тенденции в много църкви. Предстои ни да видим и другата тенденция. За Сатана не е достатъчно църквата да бъде спяща, защото сънят предполага пасивност. Съвсем друго ще е, ако се появят хора с лъжливи тръби, за да мобилизират тези, които им се вържат, в готовност да сеят смут и разцепление в Църквата. Тази готовност вече предполага наличие на лъжепророци. За тях Исус предупреждава:
“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители…” (Матея 7:15) 
Нека внимателно забележим дрехите на лъжепророците. Исус казва, че това са “овчи дрехи”. Това не е само лъжесмирение, но и смъртоносно лъжеучение, защото за духа на Антихриста Апостол Йоан е записал:
“И видях друг звяр, който възлизаше от земята и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей…” (Откровение 13:11) 
Исус е Божият Агнец, а тук виждаме, че звярът ще се опита да прилича на Него. Това той ще стори именно с вълците, скрити зад овчи кожи, които идат да поразят и разпръснат Господното стадо. В характерния стил на “Откровението” духът на Антихрист е наречен “лъжепророк”, който има една цел – да обслужва човека Антихрист и да формира неговите поклонници, както е и записано:
“И звярът биде уловен, и с него лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ…” (Откровение 19:20)
Вярвам, че всички, които четат това съдържание, разбират за какво става дума. Ако в Божия стан има тръбачи, които мобилизират Господната войска, то такива ще има и в сатанинския стан и те ще мобилизират заблудата. Мобилизацията на едните води до мобилизация и на другите. Предстои времето на най-сериозният сблъсък между заблуда и Истина. Сблъсък, за който е нужна максимална готовност, твърдост и Святост от християните. Това ще бъде сблъсък не с пушки и танкове, но сблъсък на убеждение против убеждение, Слово против слово, Пример против пример, вяра против фанатизъм. Днес Сионските тръби свирят сбор на Църквата. Сбор, за който е нужно съвършено съгласие. Сбор, в който Военачалникът ще бъде Сам Исус Христос.
Последното нещо от мобилизацията, върху което ще се спра, е генералното видение пред Христовата Църква. Пророческите видения пред отделните църкви са частични проявления на Божията Воля, но пред Църквата като цяло Бог поставя едно генерално видение. Нека разгледаме най-важната част от това видение. Ето и първият стих, който ще прочета:
“Видът им е като вида на коне; и тичат като конници. Като тропот от колесници се чува като скачат по върховете на бърдата. Като пращене на огнен пламък, който пояжда тръстика, като шум на силни люде, опълчени на бой…” (Йоил 2:4-5) 
Така вижда Бог войниците Си – като коне. И този символ не е случаен. Обръщайки се към възлюбената Си Църква в друга книга от Библията Исус казва:
“Уподобих те, любезна моя, на конете от фараоновите колесници…” (Песен на песните 1:9) 
Ако прочетем в “Книгата Изход” ще видим, че без превъзходните коне славата на Фараона бе нищо. Благодарение на тези яки и силни животни той настигна израилтяните при Червеното море и само Божията намеса (понеже Бог счупи колелата на колесниците) предотврати сблъсъка между Фараон и Божия народ. За да ни уподобява на коне, Бог го прави, защото силата на коня е показателна в много отношения. Той е силен да тегли колесницата си и тя да се движи бързо.
А какво са колесниците?
В стиха от “Йоил” четем, че “тропот от колесници се чува по върховете на бърдата” Ключът към разбирането им отново ще открием в “Песен на песните, където Исус казва за Себе Си:
“Без да усетя, ожидането ми ме постави между колесниците на благородните ми люде…” (Песен на песните 6:12) 
Колесницата – това е нашето помазано служение, което ние теглим с Божията Сила! Очакването на Исус е да бъде между колесниците, за да ги направлява да поразяват Господните врагове. Тогава тези колесници ще издигат Славата на Живия Бог, защото ще се сражават и побеждават не в низините, но по “върховете на бърдата”, тоест, Срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места
Бог вижда нашето служение като “пращене на огнен пламък, който пояжда тръстика…” Вече знаем, че огънят е преобраз на Христовата Любов и верен критерий за мощта на Помазанието. Обект на този огън е тръстиката, тоест, онова растение, което никне и расте не в бистри води, а в мочурливи блата и тресавища! Тръстиката е преобраз на една особена категория хора, попаднали под контрол от демони. За нея Словото казва:
“Расте ли тръстиката без вода? Догде е още зелена и неокосена изсъхва преди всяка друга трева. Така са пътищата на всички, които забравят Бога…” (Йов 8:11-13) 
Самочувствието на дявола се подхранва от тръстиките, сиреч, от хората, забравили чистото Учение на Исус и превърнали се в проводници на гибелни ереси и бесовски учения. Те се явяват армия на Антихрист, която ще влезе в духовна битка със свидетелите на Живия Бог.
Но виждате ли какво пояжда тръстиките? “Огнен пламък” пояжда тръстиките. Божията Любов докосва религиозните. Тя не иска да ги убие. Тя иска да ги спаси от жестокия противник, от лукавия образ на звяра.
Знайте и завинаги запомнете, че нищо друго, освен Божията Любов, не може да обърне религиозните хора към Истината. Вие няма да ги обърнете с критика, нито с теология, нито с каквото и да е друго усилие. Вие ще ги обърнете само и единствено с Божията Любов, защото всяко друго нещо дяволът успешно може да имитира, но Огънят на Исус той не може да имитира, нито да пристъпи до него.
Последното нещо от стиха на “Йоил” е, че Бог вижда войската Си “шумна”. Шумът е свидетел за силата, с която изговаряме думите си. Ако шепнем и шушукаме – как ще ни чуят онези, които не са близо до нас? Дяволът от векове наред се прави на прогресивно оглушаващ и затова трябва да викаме, за да го смутим. В някогашна Юдея нямаше микрофони и високоговорители, но проповедите на Исус стигаха до хиляди човеци и тълпи от народ вървяха подире Му. Те Го следваха, защото Го бяха чули, а Го чуха, защото Той викаше, когато проповядваше. Ето защо и ние трябва високо да говорим за Истината. Трябва да бъдем гръмогласни срещу Злото, защото така думите ни ще имат ефект на Ерихонски тръби и крепостните стени на заблудата ще се рушат в един миг.
Не бъдете шепотници! Бъдете гръмогласни!
Генералното Си видение за Църквата Бог продължава с думите:
“Те тичат като юнаци, като военни мъже качват се на стената и маршируват всеки в пътя си, без да развалят редовете си. Не се тласкат един друг; маршируват всеки в своя път; и даже като падат около оръжията си не спират вървежа си…” (Йоил 2:7-8) 
Гледали ли сте исторически филм, в който има битка за превземане на крепост?
Лично аз съм гледал няколко такива филма и впечатлението от тях е наистина поразително. Църквата Христова е в крепостта на Истината и Спасението, която Исус и Апостолите изградиха на тази земя. Знаем, че никоя лъжа не е от Истината и в Истината няма никаква лъжа. Между тези две духовни категории стои стена, която не може да се разруши.
Ето за тази стена ни говори Бог! На нея трябва да се качим като военни мъже. Тази стена е съвършената защита на духовния Ерусалим, в който обитават изкупените. Сатанинските усилия са насочени срещу тази стена. Те търсят пробив зад нея. Търсят начин, тъй че лъжата да намери позиции вътре в крепостта на Истината. Дяволът всячески иска да пусне отровното си влияние сред вярващите. Ето защо Исус Христос е поставил военни мъже, които се качват на “стената” за да защитават Църквата. Това са хора в Духа и Силата на Неемия. Божията Ревност заявява за тях следното:
“На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте, и не Му давайте почивка, догдето не утвърди Ерусалим и догдето не го направи похвален на земята…” (Исайя 62:6-7)
Колко от нас викат към Господ, когато виждат как светското влияние се промъква в Църквата? Колко от нас не дават покой на устните си, когато човешки авторитети опорочават духовното общение на вярващите? Колко от нас имат дързост да изправят челата си и да кажат Истината, когато тя е похулена и заменена с безпрекословно послушание към църковния лидер? Колко от нас са готови като Неемия, носейки оръжието си, да строят стената и да защитават Божията Истина?
Всеки е длъжен пред себе си и пред Господа да даде отговор на тези въпроси. Църква, която няма здрави стени и дава достъп на дяволската политика, не може да е стълп и подпорка на Истината. Тя е като съборена крепост, в която рано или късно тържествуват религиозни демони.
А сега да се спра на последното нещо от генералното видение. В стиха е казано, че тези военни мъже маршируват, всеки в пътя си, без да се тласкат и развалят редовете си.
За какво говори това? Отговорът е, че:
Християнското съгласие и дисциплина са най-ценните качества на всяко подразделение от Господната Войска!
Жетвата е преголяма, за да съществува риск, че ще влезеш в друг път или ще изтласкаш някого от служението му. Но ако го правиш, причината не е в Божията Воля, а в религиозната политика.
Ние можем да отстраним нозете си от нея, когато изпълняваме думите на Апостол Павел, който казва:
“Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, – не там, гдето беше известено Христовото име, да не би да градя на чужда основа…” (Римляни 15:20) 
Затова нека да запомним, че причина за несъгласие между църквите и конфликт между пророческите видения е религиозната политика, като най-хитър способ на дявола да внася смут и партизанство между вярващите!
Бог е видял и начертал съдбите на всички Свои служители. Неговата Воля изключва възможност за съблазън и конфликт между вярващите и служенията. Съблазнител и провокатор е дяволът, който трябва да бъде разкрит и вързан. Така изглежда генералното пророческо видение пред Църквата. С това приключвам темата за мобилизация от Бога.

В) ПОБЕДИТЕЛНОТО ШЕСТВИЕ НА ЦЪРКВАТА

В разговор с учениците Си Исус каза:
“И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът…” (Матея 24:14) 
Днес, две хилядолетия по-късно, виждаме, че светът беше възприел не благовестието, а новината за това благовестие. Дълбокият подтекст от думите на Спасителя беше следният:
“Мои ученици! Бях с вас в продължение на три години. Всичко, което направих и което видяха очите ви и слушаха ушите ви, бе Блага Вест от Небесния Отец за всеки човек. Когато Святият Дух дойде върху вас, делата, които Аз върших и вие ще вършите, защото Аз отивам при Отец.
Вършейки Моите дела вие ще покажете истинската стойност на Благата Вест. И когато тя стане свидетелство на всичките народи, така, както беше свидетелство на юдеите, чак тогава ще дойде свършекът…”
Всичко, което вършеше Исус, беше Блага Вест. Тази Вест трябваше да премине през поколенията по един единствен начин – като покаже почерка и Присъствието на Исус Христос на всяко време и място! Такова беше мащабното намерение на Небесния Отец. Намерение, засвидетелствано по велик начин в “Посланието към Евреите”, където блестят в съвършена правдивост златни думи, девиз за всеки християнин:
“Исус Христос е същият, вчера, днес и довека…” (Евреи 13:8) 
Христовите чудеса и знамения трябваше да съпътстват служенията на всички Божии благовестители, за да бъде свидетелството на Благата Вест потвърждение от Бога, а не декларация на човеци. Ако се опитаме да преценим какво е влиянието на Християнството по света, ще видим, че няма място на земята, където да не е пристигнала новината за Божия Син.
Но пристигна ли там не новината, а Самият Исус Христос?
Ето въпросът който трябва да разтърси сърцата ни. Защото няма никакво съмнение, че Християнството вече е превзело целия свят, но дали Христос превзе целия свят? Знайте, че докато говорим на хората новината за Исус те ще си останат непроменени. Защо? Защото новината си остава новина и думите си остават думи. Обаче Божието Царство, което Исус ни благовести, не е новина, подобна на многото други новини. Благовестието не е доклад от думи, които някой чете пред прозяващи се слушатели. Благовестието е онова, което каза Апостол Павел в едно от посланията си:
“Божието царство не се състои в думи, а в сила…” (1 Коринтяни 4:20)
Днес Божията Воля повече от всякога е категорична и се излива в едно направление – да превърнем новината за Исус Христос в благовестие за Неговото Царство! Да превърнем Божиите думи в Сила за Спасение!
Да проповядваме благовестието по целия свят, за да дойде свършекът!
Именно с такъв знак е белязано времето, в което Бог ни е отредил да живеем на планетата Земя. За това време Исус пророкува в Евангелието, като каза:
“Когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава…” (Лука 21:28) 
Бог иска да се изправим и повдигнем главите си. Доста е времето, когато християните са ходели с наведени глави и са служили за присмех и поругания. Това време отмина. Днес е време на изправяне и повдигане. Време за изпълнение на най-великите стихове в цялото Свещено Писание:
“Издигнете порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на Славата. Кой е Тоя Цар на Славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой. Издигнете порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на Славата. Кой е Тоя Цар на Славата? Господ на Силите, Той е Царят на Славата…” (Псалом 24:7-10) 
Неслучайно съм нарекъл тази трета, последна врата, вход на Божията Слава. Колко от нас разбират, че Исус иска да проповядва Благата Вест и се наскърбява, когато не проповядва Той, а проповядваме ние?
Желанието Му е не ние, но Сам Той да проповядва!
За целта е нужно да повдигнем главите, както говори псаломът, за да се превърнем в тези порти и вечни врати, през които да влиза Царят на Славата. Често пъти искаме със слаби човешки възможности да променим света към по-добро. Но вместо ние да променим света, става така, че светът променя нас. Тогава нашето звание “християнин” се превръща в нарицателно за “набожен” или “религиозен” или “мирянин”. Но званията от Господ са нещо твърде велико, за да си позволява който и да е укор или присмех върху тях. Знайте, че никой никога не се е присмял на Бога. А ако се е присмял, то се е присмял над нещо, което е считал за притежание на Бога, а то не е било такова. Кажете на всеки, когото срещнете и който счита себе си за християнин:
Християнин не е този, който нарича себе си така, а онзи, когото Бог е имал основание да нарече християнин!
По-скоро на света има “кандидат-християни”, отколкото истински християни. Помислете върху това! Нищо не ви гарантира, че ако наречете детето си “Наполеон”, то ще стане велик пълководец. Най-много името му да служи за присмех и подмятания. Но когато Всемогъщият ни нарича с Името на Своя Единороден Син, Той го прави, защото:
“…които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:29-30) 
Виждате ли как завършва прицелът на Божията ревност?
Той завършва с “прославяне”, със съвършена изява на Исус Христос в сърцето на тези хора. Така разбираме, че главното основание, за да ни нарича Бог “християни”, е божественото присъствие на Христос в сърцата ни! И ако това присъствие е действително в нас, то ние сме станали порти и врати за Божията Слава. Но ако в нечие сърце не е Христос, но идолът, не е Божието Слово, но заблудата, то той не е християнин, колкото и да се представя такъв и да развява кръщелни свидетелства пред лицата ни. Днес са широкоразпространени понятията “християнски свят” или “християнска цивилизация” или дори “християнска култура”. Какъв ще да е този свят, за който в Библията се казва, че враждува против Бога? Каква ще да е тази цивилизация, каквато Бог е видял не преди, но след пришествието на Исус Христос? Каква ще да е тази “култура”, след като в самото понятие се образува от “култ”, тоест, поклонение пред човешки ценности?
Това поклонение пред Исус Христос ли е?
Ако Божият Син предупреждава, че малцина намират Пътя на Вечното Спасение, то как това малцинство да се обвърже с понятия като “свят” и “цивилизация”? Това успокоение от Бог ли дойде? Не казва ли Исус друго?
“Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши влята на Отца Ми, Който е на небесата…” (Матея 7:21) 
Тези думи визират религията, като място, в което всеки вика “Господи! Господи!”, но не всеки иска да върши Волята на Небесния Отец. Когато се превърнем в Господни порти, ние притежаваме готовност за победително шествие в Името на Исус Христос.
А сега да видим как ще протече това шествие. Едно кратко изречение на Спасителя крие в себе си дълбоката истина за това. Когато Исус говори на учениците Си, че в мига на Пришествието “двама ще бъдат на легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави”, “две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави”, “двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави…” – всичко това направи огромно впечатление в умовете им и те Го попитаха:
“Къде, Господи! (тоест, – къде ще се случи всичко това! – б.а.) А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите…” (Лука 17:37) 
Нека сега внимателно да размишляваме над този стих. Исус говори за труп, тоест, мъртво тяло, където ще се съберат орли. Трупът е категоричен свидетел за наличието на смърт. Някога той е бил живо тяло, но ето, че вече е труп, който животворящият дух е напуснал. Вярвам, че Святият Дух ще потвърди в сърцата ви Истината за този труп. Словото ни учи, че Църквата е Тялото на Исус Христос в този свят. Още от най-ранно време от това Тяло се отцепиха християни, които духът на заблудата превърна в антихристи:
”От нас излязоха, но не бяха от нас, защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас, но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас…” (1 Йоаново 2:19) 
Така на света се формираха и изявиха два вида църкви – живи и мъртви. Затова запомнете:
Живите църкви са Живото Христово Тяло, а мъртвите са трупът, където ще се съберат орлите!
А сега нека да разберем какво са орлите. Казано простичко – това са Светиите на Исус Христос, които Той ще изпрати да съберат Избраните Му по цялата земя, като своевременно ще накажат и Божиите отстъпници. Шествието на Христовата Църква днес е шествие против религията, тоест, против всички мъртви църкви, пряко обслужващи духа на Антихрист, а после обслужващи и човека Антихрист. Това е шествие, при което Бог иска да прибере в житницата Си всички човешки души, които дяволът заблуди и превърна в заложници и слуги. Нека наум ни дойде военното правило, че колкото по-големи са загубите на победения противник толкова по-голяма е Славата на победителя!
Началствата и властите на Злото в небесните места са най-сериозният противник на Църквата. Има демони, които престават да действат, когато човек умре. С умрялата плът умират и болестите й, и страстите й, и всяко изкушение. Но началствата и властите са нещо друго. Техните поражения се на телесни, но духовни. За страдалеца по плът смъртта е добър изход, но за духовно покварения тя е врата към ужасяваща вечност – вечността на осъждението, вечността на адът, чиято сетнина е огненото езеро.
Когато благовестяваме Исус Христос на хората, ние не им предлагаме Спасение само за този им живот, но Спасение за вечността. Най-големият враг на това Спасение са църковните фалшификати на началствата и властите на дявола. Едно е човек да проклина дявола, който му е донесъл болест, а съвсем друго е да го нарича “Господ” и “Бог”. В единия случай страдалецът е осъзнал Злото, но в другия случай то е останало скрито за ума му. Да! Това е маската на самия Сатана – тайната, невъзможността да прозреш как зад изкусно създадените ритуали и традиции наднича образът на смъртта и духът на Антихрист. Не ни ли показва това “Откровението”, когато говори за голямата блудница Вавилон:
“И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята…” (Откровение 17:5) 
Иска ми се да сте разбрали всичко това! Иска ми се този труд да даде своите съвършени плодове за Исус! Иска ми се онези, които вярват в Името на Спасителя, да събудят в сърцата си онази Божия Сила, която да превърне служенията им във врата за Божията Слава.
Нека още веднъж да седнем и да прочетем Евангелията! И ще видим как в тях ще заблести един Христос, Когото мнозина не са познавали като такъв. Ще видим как Божият Син воюваше против фарисейския фанатизъм и религиозно тесногръдие! Ще видим как разбиваше догмите за съботата! Ще видим как не за други, а за религиозните лидери каза:
“Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте, за да направите един прозелит (езичник, приел юдаизма – б.а.) и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас…” (Матея 23:15) 
Този печат на Сатана върху разбирането на Стария Завет се пренесе и върху Новия Завет. Така той омърси чистотата на Христовото Слово и създаде свой духовен труп, който да привлича лековерните. Днес Исус изпраща Своите служители против този труп, за да могат, доколкото е възможно, да измъкнат от развалата и унищожителното гниене всички души, които са търсили Спасение от Бога, а са попаднали на заблуда и духовна смърт.
Така приключвам темата за отворените врати пред Филаделфийската църква. Врати за изкупление. Врати за служение. Врати за Божията Слава в Христос Исус! Нека Бог Святи Дух да ви даде изобилна Благодат, така че вратите да бъдат отворени за вас. А те ще бъдат точно такива, ако очите на сърцата ви са отворени за тях. Амин и Амин!

Leave a Reply