ДУХЪТ НА ФИЛАДЕЛФИЯ – III ГЛАВА_2

2. ВРАТАТА КАТО ВХОД ЗА СЛУЖЕНИЕ

За повярвалия в Исус Христос е естествено състоянието на духовен растеж. В началото той е като младенец, който се храни с чистото духовно мляко, но идва момент, когато възмъжава и Бог му показва отговорностите, които трябва да поеме в живота си. Тези отговорности формират мисията, която християнинът ще има за утвърждаването на Божието Царство.
Независимо от степента на духовен растеж и вида на служението всеки човек минава през Господните изпитания, и само тяхното успешно издържане дава нужното помазание от Бога. А да издържиш Господните изпити, значи да влезеш през вратата, за която Исус говори в “Евангелието от Йоан”. Нека прочетем какво казва Той:
“Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му…”  (Йоан 10:1-3) 
За да станем Господни служители е нужно да влезем през вратата и да покажем на Бог, че сме достойни за огромното доверие, което Той ни гласува. Тази врата е различна от първата, която разгледахме. В първата се влизаше с вяра в Исус и Неговия Път, Истина и Живот. За тази втора врата е нужно нещо повече от вяра в Бога. През тази врата към сърцата ни ще дойде Божия Сила. Ето защо, ако трябва да дадем определение за втората врата, то ще е следното:
Това е врата за служение, до което се стига само с Вяра от Бога към нас самите!
Идва един момент, когато не само ние вярваме в Бога, но и Бог вярва в нас, тоест, след като е изпитал нашата вяра, надежда и любов, Бог е видял, че може да ни повери отговорността за управление над Неговите хора! Именно затова Исус предупреждава, че трябва да се влезе през вратата, а не да се прескача от другаде, защото:
Управлението на Църквата е не човешки, но Божий приоритет.
Да управляваш Църква по човешки, значи да си крадец и разбойник!
Божието Слово дава едно много точно определение за вяра от Бога към човека. Тази вяра се нарича “помазание”. Ето защо, когато се стремим да преминем през втората врата, ние търсим помазание от Бога.
Помазанието е категоричен свидетел, че нещата, които вършим, не ги вършим ние, но Бог, Който живее в нас, тоест, нашите сърца и души са станали врата, през която излиза Божия Сила, за да извърши волята и предназначението си!
Исус беше Господният Помазаник. Неговият Живот и дела показваха, че Небесният Отец Му вярваше във всичко. Волята на Бога е да намери и в нас основание и причина да ни вярва така, както вярваше на Своя Син. Няма лесни формули за спечелване на Божието доверие. Неговото Слово ще изпита всеки християнин, за да го вдигне високо горе, или да го остави в застой, докато приеме нужните поуки и изобличения. Ето защо аз ще говоря най-вече за белезите на истинското Помазание от Бога. Ако ги откриете във вас, то със сигурност сте започнали да прекрачвате втората врата. Има три белега на Помазанието от Бога. Това са:
А) Властта
Б) Мощта
В) Авторитетът
Нека започна разглеждането на първия белег.

А) ВЛАСТТА НА ПОМАЗАНИЕТО

Когато Исус иска да ни направи Свои служители, Той ще го стори по начина, записан в Словото Му. Този свят има нужда не само от Исус. Той има нужда от служителите на Исус. Спомнете си, че когато Исус погледна към множествата, които Го следваха, Той каза едни много важни думи:
“Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си…” (Матея 9:37-38)
Когато започваше Своята мисия Божият Син събра дванадесет човека, които станаха Негови ученици, а впоследствие и Апостоли. И ето, че за тези дванадесет човека дойде мигът, когато Исус им каза:
“Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди…” (Лука 10:19)
Да имаш власт – това значи да господаруваш над силата на враговете си, тоест, да променяш хода на събития и обстоятелства, противни на Божията Воля!
Независимо дали ще бъдем пастири или проповедници, независимо дали ще проповядваме или изцеляваме – във всяка наша дейност ние трябва да чувстваме, че ни е дадена власт от Исус. И тази власт трябва да се чувства не само от нас, но и от онези човеци, сред които се намираме.
Когато Исус минаваше по Пътя Си, Той винаги оставяше едно и също впечатление в хората:
“…и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт…” (Лука 4:32) 
“И всички се смаяха и разговаряха помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат?” (Лука 4:36) 
Това Слово, което поразяваше умовете на хората, бе Божието Слово. Не човешко, не от книжници, не теологическо, не религиозно, но Божие Слово.
Нека тук да ви разкрия в какво всъщност се състои властта на Помазанието. Всички знаем, че дяволът е този, който върши беззаконие, тоест, който не спазва и нарушава Божиите закони. Но това, че дяволът е беззаконник не означава, че Божиите закони са престанали да действат. Причината за създаващата впечатление безнаказаност на дявола се крие във факта, че в този свят има твърде много човеци, които са съгласни с волята му и са проводници за каузите му. Последният стих от дванадесети псалом дава ясен поглед върху това:
“При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, понеже безчестието се въздига между човешките синове…” (Псалом 12:8) 
Но ето, че Бог ни дава Помазание, за да спрем безчестието и вържем онзи, когото то обслужва. Това не е просто добро пожелание от Бога, но власт, с която Той ни облича, за да бъдем Негови законопазители.
Някой може да реагира:
“Нали сме под Благодат? Защо говориш за Закон?”
Именно защото Благодатта не е назначена за дявола, а за хората, които Исус поръси с кръвта Си. Когато кажем на лукавия:
“Писано е!”
– ние не го галим с Божията Благодат, а го удряме с Меча на Божието Слово, удряме го със Закона, защото е беззаконник, и всеки беззаконник се преследва от Закона, а не от Благодатта. Божията Благодат ни дава онази Сила на Духа, с която да изпълняваме Закона и онова опрощение от Бога, когато престъпим Закона. Понеже Законът е Свят и Духът, Който Бог ни е дал, също е Свят. Но за дявола няма прощение, няма Благодат, няма Изкупител. За дявола има Божие възмездие и това възмездие действа чрез Помазанието от Всевишния.
Помислете, че както полицията в една страна е облечена с власт, за да залавя престъпници и закононарушители, така и Христовите служители имат власт, за да връзват дявола и да рушат делата му.
Коя е тази власт?
Тази власт е Словото, което Святият Дух изговаря чрез нас!
Искам да обърнете внимание именно върху това!
Бог чрез Своето Слово създаде всичко, Небето и земята, видимото и невидимото, престолите, властите и силите. Но Бог не създаде дявола. Дяволът се създаде сам със свободната си воля. И когато съгреши и се разбунтува против Бога, той всъщност се обърна против Словото на Бога, което го беше създало. И след като той нямаше никакво покритие с това Слово, дойде мигът завинаги да бъде изхвърлен от Божието Присъствие, защото там, където е Божието Присъствие, там е и Божието Слово, тоест, всички духовни повеления, правила и закони, записани от Бога, за да свързват в Святост и пълнота създадените от ръката Му началства, власти и сили!
Божието Слово не е само думи, но Власт. В най-великата молитва, оставена от Исус на всички нас, се казва да искаме власт от Бога.
Убедете се в това:
“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята…” (Матея 6:9-10) 
Как да се свети Божието Име и да дойде Божието Царство в свят, който не иска и да чуе за Правда, Святост и Истина?
Как Божията Воля на земята ще бъде като на Небето?
Отговорът е: С власт!
Със Силата на Словото, в което се намират законите, с които да изведем от тъмно на светло всичките дела на лукавия, за да станат те явни и достойни за погнуса и отвращение от всеки човек. Такава е целта на властта, дадена от Бог. Свободата и безнаказаността на един престъпник продължават само до онзи миг, когато той бъде разкрит и заловен на местопрестъплението. Тогава тези, които са облечени с власт, хващат престъпника и му слагат белезници.
През целия Си Живот Исус правеше точно това. Той беше Инспектор от Небето, дошъл да разкрие и прати в затвора духовните престъпници, на които се дължат болестите и смъртта, заблудата и съблазънта, хулите и насилието, сребролюбието и порнографията, лицемерието и лъжата.
Днес Исус Христос е в Рая, в Небесния Ерусалим, но земята винаги ще има нужда от Него, защото:
“…тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие…” (Псалом 74:20)
Бог е заповядал да изгрее Светлина и Неговите думи трябва да влязат дълбоко в сърцата ни, защото Словото Му няма да се върне празно, но ще извърши Волята Му, записана в “Книгата Йов”:
“Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото и показал на зората мястото й, за да обхване краищата на земята, така щото да се изтърсят от нея злодейците…” (Йов 38:12-13) 
За изпълнението на тези велики думи е нужна власт. И тази власт получава всеки, който спечели Божието доверие, за да бъде помазаник на Господа. Такава е властта на Помазанието.

Б) МОЩТА НА ПОМАЗАНИЕТО

Ето едно качество на Помазанието, към което трябва да се стреми всеки християнин. Когато ние спечелим доверието на Святия Дух, Той ще ни даде да разберем, че благоволи в делата и помислите ни. Тогава ние ще бъдем помазани от Него. Но с това нещата не приключват. Напротив – това е само началото на един силен и благословен живот в служение за Исус Христос. Когато Апостолите получиха власт от Исус да гонят всяка болест и немощ между хората, те се зарадваха прекомерно. За тях това беше едно тържество, един триумф, едно чудно преживяване, достойно за радост и дръзновение.
“Господи – казаха те – в Твоето Име и бесовете се покоряват на нас…” (Лука 10:17) 
На този спонтанен сърдечен изблик Исус отговори с думите. Той каза:
“…недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата…” (Лука 10:20) 
В очите на Исус победата над дявола не беше нещо, което трябва да учудва или превъзнася, защото не човекът, а Словото излязло чрез този човек, вършеше великите дела. Исус искаше да насърчи последователите Си да бъдат много по-уверени в Божията Сила и да знаят, че тя постоянно расте и се увеличава.
Да се радваш, че името ти е написано в Книгата на Живота!
Това е нещо повече от знанието, че си спасен. Това е дързостта на твоята помисъл, че името ти фигурира в Божиите планове за разбиване на тъмното царство. Това е увереността, че ти не просто ще имаш Помазание, но че Бог ще притури на него такава мощ, щото служението ти ще разтърси като светкавица мрачния свод на света. Апостолите не бяха просто Божии служители. Те бяха мощни пратеници, от които властта на демоничните сили трепереше и се разпадаше. Нека прочетем няколко стиха от “Деяния”, за да може чрез тях да навлезем в същината на темата:
“И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички единодушно бяха в Соломоновия трем; а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха; и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха) така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчвани от нечистите духове; и всички се изцеляваха…” (Деяния 5:12-16) 
Тези стихове свидетелстват по убедителен начин, че Помазанието на Апостолите беше придобило огромна мощ, която като магнит привличаше страдащите и те се струпваха пред Господните служители, за да получат изцеление и освобождение. Поразителното в Помазанието на Апостолите беше това, че на хората дори не им беше нужно отделно внимание или полагане на ръце. Стихът казва, че бе достатъчна дори сянката на Апостол Петър да докосне някого и той да се изцели.
На кого или на какво се дължеше тази велика мощ?
Мощ, която действаше сама от себе си и поразяваше точно в целта!
За да я разберем е нужно да се върнем векове преди Христос, във времената на Стария Завет, когато чрез пророк Исайя Бог възвести, че именно такова Помазание ще имат служителите Му:
“Дигнете знаме на гола планина, извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, за да влязат във вратите на благородните. Аз заповядах на посветените Си, повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми, – да! ония, които се радват на Моето величие…” (Исайя 13:2-3) 
Страдащите и немощните влязоха във вратите на благородните на Бога. И понеже ние разглеждаме Помазанието като “врата” за служение, то разбираме за какви врати пророкува Исайя. Хората попадаха в обсега на Божията Светлина. Посветените от Исус извършваха волята на Божия гняв. Воля против всеки демон на болест и немощ. Воля, която беше определила служенията на Апостолите като врати, през които се изявява.
А сега да разберем в какво се състои мощта на едно Помазание. Помазание, при което дори сянката на помазаника се превръща в Сила.
За целта ще си послужа с един пример:
Нека стъкмим огнище и да запалим огън. А след това да раздухаме огъня така, щото да стане силен. Ефектът от това ще бъде топлина за нас. А сега да продължим да слагаме дърва и отново и отново да раздухаме огъня. В един миг непременно ще почувстваме, че трябва да се отдалечим от огнището, защото топлината е станала нетърпима. Станало е прекалено горещо около огнището и от тази горещина могат да пламнат дрехите ни, а ние да се превърнем във факли…
А сега да си представим как това огнище пълзи към нас…
Каква ще бъде нашата реакция?
Ще стоим ли, за да ни погълне с огнените си езици или ще бягаме?
Естествено, че ще предпочетем второто… Исус дойде на този свят с едно единствено намерение. Когато го извърши, Той каза:
“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?” (Лука 12:49) 
“Какъв е този огън?” – ще попита някой. Отговорът е, че това е най-великият огън, който никой не може да угаси, както и казва Словото:
“Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи…” (Песен на песните 8:7) 
Любовта – ето огънят на Помазанието, който трябва да гори в нас. Любовта към ближните бе причина за Мощта на Апостолските помазания. Свързана с примера, който разгледахме, тя означава, че Апостолите бяха като едни подвижни огнища, топлината от които бе нетърпима за демоните и те с крясък напускаха завоюваните си територии. Любовта бе причината дори само сянката на Апостол Петър да е достатъчно на страдалците, за да се изцелят. Когато се научим да обичаме всички хора, независимо какви са те, тогава огнените езици на протичащата през сърцата ни Божия Любов ще се насочват към тях, за да ги изцелят и освободят.
Това е Мощта на Помазанието – една широко отворена врата в сърцата ни, през която Божията Любов излиза, за да докосне не един, но всички, които са в обсега на вратата! А тази Любов се състои в това:
Да бъдеш готов във всеки момент да жертваш собствения си живот за живота, щастието и благополучието на човека до теб!
Не постигнем ли тази готовност, то оставаме далеч от съвършеното проявление на Помазанието. Но за да я постигнем, трябва да станем изпълнители на Христовата повеля:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си…” (Йоан 15:12-13) 
Когато вникнем дълбоко в тези думи, то ще разберем, че Любовта е движещата сила на всяко Помазание от Бога. Да обичаш ближните си по начина, показан от Исус, значи винаги и навсякъде да печелиш Божието доверие и благоволение!
Онези, които не се вслушват в тези думи, губят Помазанието си от Бога, или никога не го получават. Такава е Мощта на Помазанието.

В) АВТОРИТЕТЪТ НА ПОМАЗАНИЕТО

Авторитетът на едно Помазание е един от най-верните признаци, че враговете на християнина не само, че не могат да му противостоят, но се прекланят пред властта и мощта, дадени от Всевишния Бог. В Своя Живот Исус блестеше с изключителен духовен Авторитет. Често се случваше, притиснати от Господната Светлина, демоните да правят изповеди, като тази например:
“Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима Си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой Си Ти, Светият Божий…” (Лука 4:34) 
Тези думи на демона красноречиво говорят, че той напълно признава превъзходството и Силата на Божия Син. Причината за това е в духовния Авторитет, който Исус притежаваше. Божията Воля е всеки християнин да притежава духовен Авторитет, за да бъде пътят му безпрепятствен и служението категорично. Много важно е да разберем, че Авторитетът е резултат от духовната власт и мощ, а не причина за тяхното постигане! Служение, в което липсва Авторитет, говори за липса на Власт и Мощ.
Нека сега да разберем върху какво се основава Авторитетът и какви задачи преследва той. Апостол Павел, говорейки за това, изявява целите на Небесния Авторитет:
“…така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните, земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца…” (Филипяни 2:10-11)
Поклон пред Името на Исус! – ето целта на Небесния Авторитет. Поклон от демоните на религия в небесните места, от земните демони, наричани още зверове, поради характера на техните атаки, и поклон от подземните демони, тоест, силите на ада. Всички те трябва да се поклонят на Исус, тоест, да признаят своето поражение, дошло чрез вяра в Името на Исус! Авторитетът е нещо, което се гради трудно и се губи лесно. Цената за неговото постигане е вярата. Вяра не само в Името на Исус, но във всичко, с което е свързано това Име. Вярата в Исус е вяра в Делата Му, в Силата Му, в Мощта и Величието Му. Апостол Яков ясно показва до какво води вярата в Бога:
“Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят…” (Яков 2:19) 
Да накараш демоните да треперят от вярата ти в Исус! – ето това е пътят за постигане на духовен Авторитет. Християнските служения, които имат своя извоюван Авторитет в духовния свят, се забелязват отдалеч. Демоните не чакат такива служения да пристигнат в някой град или село, за да влязат в битка с тях. Не! Те просто напускат териториите си без бой, защото боят предварително е обречен за Славата на Господа. Служенията, познаващи Силата на Авторитета, имат винаги едно велико дръзновение във Верните Господни думи, дошли някога към Исус Навин, а днес към всички, които са призвани за войни на Христос:
“Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Моисея…” (Исус Навин 1:3) 
Какво става с демоните, виждащи едно такова служение? Как реагират те? Нито повече, нито по-малко – според верните думи, които блудницата Раав възвести на Израилевите съгледвачи:
“Зная, че Господ ви даде тази земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас…” (Исус Навин 2:9) 
Бог наистина ни дава всяко място на тази земя за победата на Исус Христос, но вярваме ли истински в това? Ако ние вярваме – и демоните ще вярват и треперят от страх, но ако ние се съмняваме – и демоните ще се съмняват дали сме толкова силни, колкото Словото казва, че сме в Името на Исус. Оттук можем да изведем златното правило на духовния Авторитет:
Когато ние вярваме в Името на Исус Христос и Силата на Живия Бог, тогава и демоните вярват и треперят, но ако съмнението се настани в нашите сърца, то ще се настани и в техните… Нека се убедим в това правило, като разсъждаваме върху сетнината на човеците, които решиха, че Името на Исус е просто магическо заклинание и дума за користи, а не дълбок смисъл на сърдечна вяра. Ето този пример:
“А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, Когото Павел проповядва. И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник, но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви над двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща…” (Деяния 19:13-16) 
Виждаме хора, които, според народната пословица: “С чужда пита помен правят!” Те се опитваха да победят демони не със своя духовен Авторитет, (понеже такъв нямаха) но с Авторитета на Апостол Павел. В този случай, обаче, треперещ не беше демонът, а те самите, защото той ги надви и със сигурност само Божията Милост възпря нечистия дух да не ги убие. Нито Името на Исус, нито Апостолския Авторитет, който използваха, не можеха да им помогнат.
А защо не можеха?
Отговорът е скрит в това да наблюдаваме как излязоха от къщата тези заклинатели. Словото казва, че те бяха “голи и ранени”. Това не значи, че демонът ги е съблякъл голи, но че те не бяха облечени с Властта и Мощта на Божието Помазание. Освен това фактът, че бяха “ранени” означава, че нямаха и защитата на Святия Дух.
А оттук и изводът:
Авторитетът е твоето лично влияние в духовния свят. Той не може да бъде преотстъпен на никой друг. Той може само да бъде спечелен!
Начинът да го спечелим е, като започнем усърдно да усвояваме Божията Благодат в живота си. Срещу това усърдие дяволът ще насочи изпитаните си средства и методи, тъй щото да се разминем с Авторитета на Бога за сметка на друг фалшив авторитет. Нека разгледам и този въпрос, за да сме наясно с подмолните течения в някои църкви.
Най-опасната размяна, която вярващият може да стори, е да постави човешкия авторитет наравно с Божия или по-високо от него. Когато тази размяна се получи, е налице религиозен контрол. Тогава вярващите изместват прицела на своята вяра от вяра в Бога към упование в човеци. Причината за това може да се разгледа в две посоки.
От една страна – вярващите са престанали да се стремят към Духа и по-силно въздействие върху тях е оказало човешкото влияние.
От друга страна – Божият служител, в когото са отправени погледите на християните, е престанал да отдава подобаващата Слава на Господ Исус Христос и в сърцето му е натежало хорското внимание, ръкопляскане и възхищение.
С две думи – Авторитетът на Исус Христос е разменен за авторитет на човеци. Словото ни говори за човешките авторитети, като ги определя с изречението “тщеславието на живота”. То е една от най-заразните болести в църквите и с него се отприщват духовни трусове. Тогава силата на това служение се стопява, за да даде вход на всякакви религиозни политики. Затова нека запомним:
Когато искаме Авторитет от Бога, той ще дойде, само, ако пред него не е поставен човешки авторитет. Човешкият авторитет винаги води до религиозна политика и контрол в Църквата!
Ако внимателно четем Евангелията ще видим как Исус опази Себе Си недокоснат от човешки авторитети. Той много обичаше Своите ученици и всячески ги обучаваше в познаване на Истината. Но когато човешкото в тях се опитваше да измести Божието в Исус, следваше мълниеносна реакция на Спасителя, която да отрезви умовете им. Категоричен пример за това бе контролът, който Петър се опита да наложи върху Исус. Човекът Петър не можеше да схване Истината, че Господ Исус Христос ще бъде хванат и убит от главните свещеници и книжници. Човекът Петър реши, че щом преди малко Исус му каза, че е блажен, то авторитетът му е вече достатъчно голям, за да промени събитията:
“Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките…” (Матея 16:22-23)
А сега да се замислим защо Петър реагира по този начин спрямо Исус.
Какво го накара да дръпне своя Господ и да започне да Го смъмря?
С отговора на този въпрос ще разкрием причината за човешкия авторитет. Преди всичко – Петър бе направил знак за равенство между вярата в Бога и собственото си “аз”. Той беше решил, че да вярваш в Бога не е нищо повече от това да изразяваш собственото си мнение и да държиш на собствената си воля. Но вярата е дар от Бога и не може нещо, което ти е дадено, да го съпоставяш със самия себе си. Словото казва, че ние не сме свои си, но сме Христови. Затова не бива да бъдем роби на човеци или на човешкото в себе си, но слуги и проводници на Божията Благодат. Да робуваш на човешки авторитети, значи да се заплетеш в робско иго и непосилно бреме за ума и сърцето ти. Докато за покоряването спрямо Божия Авторитет Исус казва:
“Дойдете при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко…” (Матея 11:28-30)
Ние трябва да бдим, защото дяволът винаги ще стовари бремето на религиозния контрол над нас. Трябва да заживеем с твърдата позиция, че не онова, което казва човек, но това, което казва Господ, има значение за сърцата ни.
Не в човешката, но в Господната Воля трябва да търсим реализацията на Помазанието от Бога!
Колко жалко и тъжно, че съществуват маловерни християни, които никога не са чели съдържанието на Новия Завет, а разчитат на това, което ще им каже дядо поп. Колко жалко е, че запълват вакуума в сърцата си, като издигат в култ авторитета на човеци и се опитват да го съгласят с Авторитета на Бога. Колко е гибелно, че за мнозина майката на Исус има равен авторитет с Божия Син. Но това е лъжовен и измислен от дявола авторитет. Авторитет, който няма никакво потвърждение от Истината, защото Словото илюстрира друго. Ето как Евангелието показва сблъсъка между Божия Авторитет и авторитета на Исусовата майка:
“Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят. И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят. А Той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми? И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка…” (Матея 12:46-50) 
В момент, когато вършеше Волята на Отец и проповядваше Живот и Светлина на жадните човешки сърца, Исус беше посетен от земните Си роднини. Те дойдоха и се опитаха да демонстрират авторитет.
“Исусе, прекъсни проповедта Си! Не кой да е, но майка Ти е дошла и иска да говори с Тебе!”
Друг на Исусовото място може би щеше да реагира по друг начин. Друг щеше да се изправи и да каже пред слушателите си:
“Братя и сестри! Това е положението! Прекъсвам събранието, защото майка ми и братята ми спешно ме търсят…”
Исус не само не се преклони пред човешкия авторитет, но ликвидира духовните подбудители на този контрол с огнено слово. “Ето майка Ми и братята Ми!” – каза Той и посочи учениците Си. Дълбокият подтекст на тези думи подсказваше една велика Божия Воля:
“Тези, на които говоря Божието Слово, ще Ме родят в сърцата си. Те ще бъдат Мои майки и Аз ще пребъдвам завинаги с тях. Те ще бъдат Моите духовни братя, защото Святият Дух, Който роди Мен, ще роди и тях за нов живот в служение към Отца Ми…”
Такава бе съдбата на родителския контрол и човешки авторитет. Ако ви говоря за всичко това, причината е една. Искаме ли здраво и силно Помазание от Бога – нека отхвърлим всеки човешки авторитет. Както този на човеците около нас, така и този на човешкото в нас!
Такъв е авторитетът на Помазанието от Бога.
Ето, че приключвам с дълбоката тема за Помазание от Бога. С темата за втората врата, през която преминава християнинът.
Властта, Мощта и Авторитетът са белезите, отличаващи истинските от фалшивите служения. Чудно е обещанието, че пред Филаделфийската църква вратите са отворени и никой не може да ги затвори. Това още веднъж трябва да ни насърчи, за да разберем, че ние сме избраните от Бога хора, поколението на онези, които ще бъдат участници и свидетели на най-мощните изливания на Святия Дух. Като велик и мъдър генерал Исус е направил така, че е запазил най-силните Си оръжия за последната битка. Битка, чийто пукот започва да озарява духовния небосклон.
Време е Църквата да се изправи и да вземе обещаните си победи от Господа на Силите!
Време е да се отворят житниците на Луцифер и с Божий огън и Истина да бъдат разбити останките на сатанинското лукавство!
Време е светът да разбере, че сегашното му състояние преминава и на прага на историята стои бъдещето в Исус Христос!
Време е да бъде разбита религията, като най-усърдна говорителка на тъмнината, в която лежи светът!
В тази битка свидетели няма!
В нея има само победители или победени!
Целта на тази книга е да ви покаже как да бъдете победители в Името на Исус Христос. Ето защо следващата тема е по-специална. Тя ще отвори очите ни за последната вълна на Святия Дух. Тя ще ни даде актуалното знание за духовните реалности днес. Иска ми се всички читатели да бъдат вдъхновени от нея, за да хванат Меча на Словото и да извършат съдба над великата блудница, чиято чаша с мерзост и отрова днес пие целият свят.
Нека Святият Дух да утвърди сърцата ви в Христовата Истина!

Leave a Reply