ДУХЪТ НА ФИЛАДЕЛФИЯ – III ГЛАВА_1

1. ВРАТАТА КАТО ВХОД ЗА ИЗКУПЕНИТЕ

Това е първата врата, през която преминава християнинът. Когато повярваме в Исус и предадем живота си в Неговата ръка, Святият Дух взима контрол над сърцата ни, над умовете и душите ни, за да ни покаже ясно Вратата, през която трябва да минем. Именно Вратата е прицелът на нашата вяра, защото, говорейки за Себе Си, Исус каза:
“Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. Аз съм вратата; през Мене, ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза и ще излиза, и паша ще намира…” (Йоан 10:7-9) 
Едва ли има други думи в Евангелията, които с такава убедителна простота и неизмеримо дълбока мъдрост да показват смисъла на вярата в Бога. Исус е Вратата! Той иска да влезем през Него! Но да влезеш през Исус е нещо велико, на което човек трябва да покори целия си живот. Преди всичко трябва да осъзнаем, че Исус е Врата към Небето!
Как да го сторим? Именно така, че трябва да надникнем зад самото Име на Спасителя и да открием същността на Христовия Живот и служение. Открием ли същността, открили сме Вратата. Има три белега на Христовата същност. Исус ги казва в “Евангелието от Йоан”:
“Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене…” (Йоан 14:6) 
Пътят, Истината и Животът са трите белега на Небесната Врата, които се явяват като вход за преминаване на изкупените! Ние не трябва да бъдем съмняващи се като Тома, но да отворим духовното си зрение и да осмислим трите белега на Христовата същност. Запомнете, че Името Исус придобива Сила само тогава, когато го свържем със същността на Неговия Живот. Ето затова ще разгледам поотделно Пътят, Истината и Животът, като послания от Божия Син към нашите сърца.

А) ПЪТЯТ НА ИСУС ХРИСТОС

Исус се роди по плът като Един от Давидовото потомство. Той беше евреин и имаше пред Себе Си съдба от Отец. Той живееше сред хиляди и милиони други евреи – всеки с пътя и съдбата си. Но Животът на Божия Син стана най-забележителното събитие – някога в Израил, а впоследствие и за целия свят. Исус извървя Път, по-различен от пътищата на Своите съвременници. Имаше нещо чудесно и завладяващо в този Път. И това беше Волята на Небесния Отец. Докато другите човеци вървяха по пътища, които те сами си начертаваха и избираха, Исус вървя по Път, начертан от Божията Воля. Неговата изповед ясно показва това:
“…защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил…” (Йоан 6:38) 
Първият извод, който искам да направим, е този, че условието, за да тръгнем по Пътя на Исус Христос, е да вършим не нашата, но Божията Воля!
А сега да продължа нататък. Исус добре познаваше Пътя, по Който вървеше. Но този Път беше непознат за онези, които считаха себе си за експерти по верните пътища. Затова беше напълно естествен сблъсъкът между тях и Исус. Той беше юдеин, различен от останалите юдеи. Той не искаше да върви по пътя, начертан от експертите, и това ги доведе до огромно раздразнение и злоба.
“Този ли дърводелец ще учи народа на богослужение?” – съскаха едни.
“Този ли, Който се роди от блудство, ще има наглостта да тълкува писанията?” – крещяха други. А към всички тях Господ се обърна с думите:
“Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил. Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз вие не можете да дойдете…” (Йоан 7:33-34) 
С този стих Исус ясно показа, че пътят, който предлагаше религията, не е Неговият Път. Религията ще търси, но няма да намери Бога, а там, където е Бог, тя не може да дойде. Преди да направя втория извод искам да прочета още едни Христови думи, отправени към бъдещите поколения и записани в “Евангелието от Матея”:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14) 
Някога, застанали на пространния път на юдейската религия и влезли през широката порта, фарисеите се конфронтираха с Божия Син, понеже Той вървеше по тесния Път.
Днес, застанали на пространния път на християнската религия и верни на окултно-религиозните служения, светските духовници правят литийни шествия и анатемосват наляво и надясно всички, които дръзват да вървят по път, различен от техния.
Вторият категоричен извод, който искам да запомните, е, че широкият път на християнската религия е противен на Божията Воля. Той не е Пътят на Исус Христос, но пътят на днешните гонители на Истинските Божии чеда!
Никъде в Библията няма да откриете стих, който да казва, че Учението на Исус е религия. Но ако отворите очите на сърцата си ще видите, че голяма част от църквите на този свят са придобили фарисейския модел на древните еврейски синагоги. За духовно проницателния няма да е трудно да открие белезите на този модел в днешната религия. Той ще види, че ако някога Божият Храм се бе напълнил с търговци, те не са по-малко и днес. Той ще види, че кръщението със Святия Дух се е превърнало в “кръщелно”, чиято цена е закрепена с нужния ценоразпис. Той ще види как преди Протестантската Реформация грехове се опрощаваха срещу добре заплатен къс хартия, наречена “индулгенция”. Той ще види как в днешната религия правят парични вноски за “духовен” сан.
И всичко това в името на кой бог?
Пътят на Исус Христос бе път против религията, Път против плътското разбиране на богослуженията, стеснен и труден, чиято цена се заплаща единствено със себеотричане в Името на Бога и Святата Му Воля.

Б) ИСТИНАТА НА ИСУС ХРИСТОС

Най-силното оръжие на Човешкия Син в този свят, потънал в лукавия и дишащ лъжа и беззаконие, бе Истината. Винаги съм се опитвал да си представя Исус в земния Му Живот. Онова, което винаги ме е интригувало, са Неговите думи, записани в Евангелията. Повечето от тях започват по начин, присъщ само на Исус. Той обичаше да запечатва Своите проповеди с особен знак. Онези, които са вдъхновени от Новия Завет, ще разберат, че говоря за началното:
“Истина, истина ви казвам…”
Исус особено много наблягаше, че думите Му са Истина. Той слагаше ударението на Истината, за да може тя да отвори сърцата, да ги накара да внимават в онова, което им говори Бог. Когато ние разговаряме помежду си, едва ли използваме това ударение на Истината. А причината да не го правим е тази, че говорим не Божията Истина, а наши собствени истини, които се приемат безпроблемно от онези, с които общуваме.
Моля ви да разберете това, за което ви пиша!
Дяволът не воюва против човешките истини и затова те се приемат безпроблемно, с много по-малка опозиция. Но ако започнете да говорите Божията Истина, ще видите как лицата на невярващите, а най-вече на религиозните, ще променят изражението си и в очите им ще заблести злоба или лукава неприязън.
А как Му беше на Исус?
Искам да знаете, че Исус Христос не просто общуваше с хората, но воюваше със заблудите в сърцата им! Неговото оръжие беше Истината, като Слово от Всевишния Бог!
Първият извод от това е, че:
Истината на Исус Христос ни е дадена, за да воюваме с дявола!
Ние можем да изговорим десет хиляди думи и нито една от тях да не докосне сърцето на човек, така, както да изстреляме десет хиляди патрона и нито един от тях да не порази враговете ни. Но Исус знаеше как да говори и как да стреля. Два часа от Неговите проповеди правеха така, че:
“…когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници…” (Матея 7:29) 
Исус не говореше напразно. Всяка Негова дума бе поразяващ патрон, защото притежаваше в себе си прицел от Бога. Затова вторият извод от тези размишления е, че Истината е духовен прицел от Бога, заповядан да порази силите на мрака!
За нашия противник дявола, Исус казва точно и ясно:
“Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща…” (Йоан 8:44) 
Трябва много да внимаваме в размишленията си над този стих. Той говори за много неща, които сега ще изброя:
Първо: Дяволът е човекоубиец
Второ: Дяволът не устоява в Истината
Трето: В дявола няма Истина
Четвърто: Дяволът е лъжец и на лъжата баща
Най-страшното за човеците е първото качество на дявола. Той убива!
Останалите три негови качества показват защо убива.
Обобщено, това знание изглежда така:
Липсата на Истина и наличието на лъжа превръщат дявола в убиец на човека!
Ето защо най-смъртоносно за Божия противник ще бъде Словото на Истината.
Защо?
Ами защото когато проповядваме Истината на Господ Исус Христос ние съживяваме сърцата на хората и те вкусват от Божията Спасителна мощ.
Друго жестоко свойство на лъжата е да оковава сърцата с демоничен контрол. Човек, живеещ с лъжа в сърцето си, прави грешни планове, грешни изводи и има грешни пътища, следствието на които е смърт и съд. С лъжа в живота си ние сме превърнали дявола в главен наш съветник за всяко нещо. Той майсторски ще използва даденото му право, за да ни унищожи. Ето защо думите на Исус, които ще прочета, ще ни дадат още една чудесна представа за Истината:
“Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
Така се ражда и третият извод:
Свободата и духовното възкресяване са главните цели на Истината от Бога! Истината на Исус Христос е най-превъзходното оръжие, дадено ни от Небесния Отец!
Истината прави видими духовните реалности и пътят пред нозете ни е ясен и сигурен. Причината е, че в духовния свят Истината е Светлината на Духа, от която мракът бяга и не може да я схване. Затова нека изобилно да се вдъхновим от заръката на Апостол Павел:
“Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината…” (Римляни 13:12-13)
Няма демон, няма нечист дух, няма бяс, няма паднал ангел, чиято съдба да не е записана от Бога, като гибел от оръжието на Светлината. Всички нечисти духове на Сатана, а и самият той, ще бъдат поразени от Истината и вързани от Словото, което я възвестява.
Такава е Истината на Христос.

В) ЖИВОТЪТ НА ИСУС ХРИСТОС

Отношението към живота като тематика е нещо, в което различните хора влагат различни възгледи. Тази дума крие в себе си неподозирани дълбочини и е станала универсална за обясняването на много причинни и следствени фактори. Като най-важно за нас е животът, който притежаваме ние. Удивително е, когато разбираме, че ние сме в живота и животът в нас.
“Аз живея!” – подобна изповед е съвсем нормална за човека. Той регистрира факта, че е жив и съществува. Но в страниците на Божието Слово смущава един друг факт. Фактът, че човекът е отделен от Бога и по естеството си е духовно мъртъв.
Бог създаде човека по Своя Образ и Своето подобие. Всички качества, присъщи на Бога, бяха присъщи и на човека. Бог беше праведен и човекът беше праведен. Бог беше Свят и човекът беше Свят. Бог управляваше вселената за вечни векове, но човекът…
Човекът изгуби възможността да управлява вечно своята малка вселена, тоест, тялото си и чрез грехопадението стана роб на тлението. Сиреч, властта на материалното, над което духът губи контрол и не може да го задържи. Затова след изповедта: “Аз живея!” – макар и неохотно следва запетая, а след нея допълнението:
“Но ще умра един ден!”
Ето тук е разликата. Бог живее вечно, но човек живее и умира. Ето защо темата “живот” в разговорите между хората се простира само до момента, в който настъпи смъртта. Затова ние, хората, повече обичаме да говорим за живота, потискайки или абстрахирайки се от неговия най-голям враг – смъртта.
Като послание към нас Животът на Исус е най-великата вест, която някога са слушали ушите ни, най-прекрасната надежда и стремление, за които могат да мечтаят сърцата ни.
Казана с едно най-простичко изречение, тази вест гласи следното:
Човекът Исус Христос се роди на този свят, живя на този свят и умря на този свят, но на третия ден след смъртта Си Той възкръсна и оживя в тялото Си, за да живее завинаги!
Погледнато по човешки, на тази вест може да се реагира с думите:
“Исус Христос беше Божият Син и за Бог не е никакъв проблем да Си Го съживи отново!”
Но погледната от духовната й страна, тази вест има друго обяснение. Исус беше Божият Син, но също така Той беше и Човешкият Син. Затова и обяснението става много по-точно, а именно:
С Живота Си на този свят Исус Христос ликвидира причинителя на смъртта и тлението. Възкресението Му след насилствено прекъснатия Му Живот показва, че смъртта не може да Го задържи, защото й липсват поводите на греха, който я ражда! Като всеки от нас Исус беше изкушен и съблазнен от всичко. Дяволът Му предлагаше цялата светска власт само срещу един поклон. Демони на ужасяващ контрол искаха да спрат мисията Му, налагайки Му послушание по човешки, респект от земни родители, а дори и контрол от последователите Му. (Спомнете си Петър!) Но Исус устоя на всичко. Той не направи компромис с Волята на Своя Отец. Затова и сложи една голяма черта на тлението и му каза:
“С твоята власт беше дотук!”
Апостол Павел по най-достъпен начин обясни това в “Посланието към Ефесяните”, където каза за Исус следното:
“Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата…” (Ефесяни 2:14-16) 
Когато Адам и Ева съгрешиха пред Бога те едва ли осъзнаваха какво бяха сторили. Нужен беше начин, чрез който на човеците да бъде изявено, че са отлъчени от Божието Присъствие. Бог трябваше да покаже на хората по убедителен начин, че двата им раздела – плътският и духовният – не се понасят, но враждуват помежду си. Ето затова Бог даде Закона Си чрез пророк Моисей, за да стане явен грехът, който води до враждата.
Със Закона Си Всевишният казваше на човеците:
“Ако нарушавате духовните Ми заповеди, ще умрете!”
Законът имаше едно единствено назначение, а именно – притискайки плътта, да я накара да се бунтува, за да стане явен подбудителят на този бунт! Казано чрез думите на Апостол Павел към Римляните:
“…понеже чрез закона става само познаването на греха…” (Римляни 3:20) 
Хората трябваше да разберат, че Законът не е достатъчен, макар, че е Свят и Истинен. Хората трябваше да се обърнат към Бог и да Му кажат:
“Господи, Ти Си дал Закона Си, но аз виждам, че изпълняването му ме прави много по-грешен, отколкото праведен. Ако Ти Си дал нещо да се спазва, то, поради Твоята Святост, сам Ти се задължаваш да го спазваш. Само чрез достъп до Твоята Сила аз ще имам възможност да се справя с греха, защото със Закона Ти аз само разбирам, че съм грешен…”
Исус създаде в Себе Си една хармония между плътта Си и Духа Си. Хармония, която се нарича “Вечен Живот”. Той ни даде не само надеждата, но и Духът, чрез Когото да я постигнем. А за чудесните възможности на Този Дух Исус подсказва с думите в Евангелието от Йоан:
“Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно…” (Йоан 10:10) 
Когато Святият Дух дойде в сърцата ни, тогава Живот от Исус е дошъл в живота ни. Тогава сме живи не в нашите си очи, но в очите на нашия Създател. Много хора казват:
“Ние живеем!”
Но тяхното изявление е всъщност, че съществуват. Истинският Вечен Живот предстои да се яви с грабването ни от Исус Христос, когато всички ние ще получим следствието на нашата вяра. На много места Исус ни говори за Живота, но има едни Негови думи, които най-много вълнуват сърцето ми. Те са и прелюдия към разглеждането на победата над смъртта. Ето тези стихове:
“Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века…” (Йоан 11:25-26) 
Бог иска всички човеци да бъдат участници във Възкресението на праведните, но дали всички ще позволят на градивната Му Мощ да ги преобрази?
В “Битие”, Книгата на Началата, виждаме, че всичко, което създаде Бог, беше “добро”. Но когато Той създаде човека, тогава вече заяви, че е “твърде добро”. Човекът беше направен от “твърде добър” материал. Материал, осветен и достоен за Божието начинание. И ако тогава Бог каза и стана така, то и при Възкресението Бог ще каже… и ще стане така. Но за целта отново Му е нужен достоен материал и Святи основания за великото Му дело. Исус говори, че ако и да умрем, ще живеем, тоест, физическата смърт не е фактор, който да попречи на Вечния Живот. Тя е едно скъсване на връзките между духа и плътта и нищо повече от това. Въпросът е:
Дали след физическата си смърт човешкият дух и душа ще бъдат на нужното място, където ще се извърши възкресението?
Много от вас, които четат тази книга, могат и да не видят лицето на физическата смърт, защото времената за изпълнение на възкресението са много близки. Но все пак ние не знаем деня и часа, нито пък числото на дните си и затова е добре да разсъждаваме по този въпрос. Погледнато от позицията на земното ни съществуване, мъртвите ще възкръснат от гробовете си, но можете ли да си представите, че душата на човека е там, в гроба? Гробът просто е последната врата, през която е преминала онази съвкупност от дух, душа и тяло, наречена човек. Но след това в гроба е останало тлението, а нетленното е някъде другаде.
Къде? Вижте къде с погледа на Апостол Йоан:
“След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си…” (Откровение 7:9) 
А сега да се запитаме как се нарича Престолът на Бога.
Как се нарича Хълмът, на който обитава Всевишният?
Отговорът ще намерим в псалмите, където е записано:
“Велик е Господ; и твърде достохвален в града на нашия Бог, в Своя свят хълм. Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, е хълмът Сион, гдето по северните му страни е градът на великия Цар…” (Псалом 48:1-2) 
Хълмът Сион е мястото, където Всевишният ще възвести Вечния Живот в Господ Исус Христос. По северните страни на Сион се издига Небесният Ерусалим, създаден от Бога за всички праведни и чисти души. Ние трябва да се намерим на този хълм, било приживе с вярата си, а след физическата ни смърт – с душите си. Ние трябва да бъдем там, за да станем участници на най-великото дело, извършвано от Божията ръка, което Исайя възвести:
“И на тоя хълм Той ще развали вънкашното покривало, което е премятано върху всичките племена, и покривката, която е простряна върху всичките народи. Ще погълне смъртта завинаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, и ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; защото Господ е изговорил това…” (Исайя 25:7-8)
В края на тази тема искам да обобщя всичко, за което говорих, в най-чудесния извод, който някога съм получавал от Бога:
Животът, като дар от Исус, е Възкресенската Сила на Духа, Който Бог е положил да живее в сърцата ни!
Имайки тази Сила на Духа, ние можем да увеличим надеждите си, за да стигнат до онова скъпоценно състояние, за което Апостол Йоан написа:
“Възлюбени, сега сме Божии чеда, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист…” (1 Йоаново 3:2-3) 
Такъв е Животът на Исус Христос!
За да бъдем от поколението на изкупените е нужно да минем през Вратата, Чиито три белега ви разкрих с настоящото повествование.
Свидетелствата на Христовия Път, Истина и Живот трябва да бъдат обекти на огнена ревност в Църквата. Те не се постигат за ден или два, но Духът, Който пребъдва в нас, знае как да ни подготви в тяхното търсене и намиране. Когато минем през Исус ще разберем, че там, след Вратата, съществуват области, където Бог ни чака, за да ни връчи заповедите и плановете за съсипване на дявола. Минавайки през Вратата ще заживеем с една нова увереност. Увереност, че от спасени се превръщаме в спасители за мнозина човеци, които Бог ще доведе в нашето служение за Славата на Исус Христос! Тази увереност ще бъде предмет на следващата тема.

Leave a Reply