ДУХЪТ НА ФИЛАДЕЛФИЯ – II ГЛАВА_5

5. ХВАЛЕНИЕТО НА ДАВИД

Като начало на тази тема, която считам за предмет на най-дълбоко удовлетворение, искам да си припомним едни думи на Исус, записани в “Евангелието от Матея”:
“Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” (Матея 6:26) 
За да се изпълним с мъдрост и познание от тези стихове ние трябва с детско доверие да приемем Христовите наставления и… да погледнем към птиците. Аз сторих това и една вечер попитах Духа:
“Господи Святи Душе! Защо Отец храни птиците, въпреки, че не сеят и жънат, а и в житници не събират?”
Тогава Духът ми отговори:
“Защото пеят! И ако тяхната песен радва Отец, не ще ли твоята песен да Го радва повече? Ако хвалението на птиците е скъпо за Отец, не е ли християнското хваление много по-скъпо и достойно?”
Замислих се. В този отговор имаше нещо. Нещо дълбоко, което Духът ми загатваше, за да хвана нишката на идеята и да я развия докрай. Така стигнах до една чудесна истина, дълбоко закодирана в творението, която е съвършено отражение на духовните реалности. Тази истина е фактът, че измежду всички животински видове, създадени от твореца, само птиците пеят… Рибите мълчат. Влечугите съскат. Зверовете ръмжат. Насекомите бръмчат или жужат. Добитъкът мучи или блее. Но… само птиците пеят. Естествен е въпросът защо само птиците пеят. Отговорът е:
Защото те са единствените, на които е даден голям достъп в небесните простори! Техните крила ги издигат високо в небето и при тях волността и свободата са съвършено изявени. Така и онези хора, които са познали Бог и имат чрез Исус достъп до небесните места, са волни и свободни! Те знаят как да хвалят Бог, защото за тях хвалението е така естествено, както е при птиците!
Искам да изведа едно златно правило, на което ще бъде подчинена настоящата тема:
Ние няма да хвалим Бог, защото сме окрилени, но ще бъдем окрилени, когато хвалим Бога! Не окриляването води до хваление към Бога, но хвалението към Бога води до окриляване!
Животът на Давид е вдъхновяващ пример за това правило. Той бе най-великият хвалител на Бога. Повечето от псалмите в Библията са неговите изпети песни в прослава на Милостта, Верността и Любовта на Всевишния Бог. Давид имаше душа с криле като на птица. Той живееше високо горе, в Господното Присъствие и пълнота. В своите думи към Господ Давид се чувстваше птица. Той изповядваше:
“Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти, и Твоята десница ще ме държи…” (Псалом 139:9-10) 
Псалмите, които ни остави Давид, са своеобразни крила на зората, с които можем да преселим душите и сърцата си в Небесните селения на Святия Дух. В по-голямата част псалмите говорят за силата на хвалението. Ето защо тази глава ще бъде по-различна от останалите. Тук няма да се позовавам дословно на живота на Давид от Книгите на Царете. Източник на темата ще бъдат Давидовите псалми, в които Господният помазаник ни е оставил безценни познания за същността на хвалението, като най-висша форма на поклонение и любов към Бога.
Да кажем, че Бог се радва, когато Го хвалим и възпяваме делата Му, е най-малкото, което можем да сторим. По-скоро – ние ставаме съучастници на едно грандиозно тържество, което никога не е спирало да съществува. Ако аз и ти не хвалим Бога, то това не е причина да помрачим радостта в Небето. Просто – правим така, че се самоизключваме от Вечния Празник в обиталищата на Духа. Ето защо прицелът на тези разсъждения не е да показват как Давид е хвалил Бог, за да бъде мъж по сърцето Му, но да разберем какво е значението на хвалението лично в нашия живот за Исус Христос!
Филаделфийската църква е носител и изразител на онези белези, като хвалител и поклонник на Живия Бог, които я правят не просто пробивна и победоносна, но триумфираща над силите на тъмнината.
Предстои да разгледам основните аспекти на хвалението:
А) Хвалението като помазание от Святия Дух
Б) Хвалението като избавление от Бога
В) Хвалението като пробивна мощ над тежкия духовен климат.
Г) Религиозният контрол като враг на хвалението
Д) Хвалението като акт на неповторимост
Е) Делата на вярата в Исус като хваление към Бога

А) ХВАЛЕНИЕТО КАТО ПОМАЗАНИЕ ОТ СВЯТИЯ ДУХ

В един от своите псалми Давид се обръща към Бога с думите:
“От Тебе е, гдето принасям хваление в голямото събрание…” (Псалом 22:25)
От този стих виждаме, че причина да Го хвалят се явява Бог. Неговото действие в сърцата на хората отприщва естествено и спонтанно желание за хваление. Духът, Който извършва в сърцата ни тази чудесна настройка, е Святият Дух, Утешителят, Който Исус изпрати за всички, повярвали в Неговото Име. Хвалението е една от най-естествените дейности, която покорява християните, навлезли в духовната атмосфера на Бога. Все пак – нека наистина се убедим, че хвалението е помазание от Святия Дух.
Как да го сторим?
Отговорът е:
Като се пренесем назад във времето и видим Небето, тоест, духовния свят, в първоначалния му вид и замисъл. В това Небе Бог бе създал началства, власти и сили. Едно от огромно число от духовни служители. Святостта и Силата на Всемогъщия, Неговата благост и справедливост, мощ и величие бяха най-забележимото нещо в това Небе. Нещо, достойно за хваление и преклонение. Нещо – достойно да засенява сърцата на Божиите служители. Една от най-великите духовни личности, създадени от Бога, беше Денница – синът на зората, известен повече под името “Луцифер”. Тази личност беше херувим, най-близко до Бога по ранг и духовна мощ. Качествата й Бог ни е показал в “Книгата на пророк Езекиил, където е записано:
“Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим, помазан да засеняваш…” (Езекиил 28:12-14)
Такава е характеристиката на Сатана преди неговия бунт. Той имаше помазание от Святия Дух да ръководи хвалението към Бога и така да засенява цялото Небе. Но същият този херувим започна да употребява своето помазание с тънка пресметливост и користолюбив нюх. И стана така, че от хваление към Бога той премина към възхвала на собствения си блясък и духовно величие. Именно такава причина ни показва Словото. Там изрично е записано против Сатана:
“Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилия, и ти съгреши; затова те отхвърлих като сквернен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си…” (Езекиил 28:15-17) 
Тази позиция на Сатана вече бе не само дълбок конфликт със Святия Дух, дал му помазание за засеняващо хваление. Нещо повече – това беше хула против Святия Дух и затова Луцифер беше първата духовна личност, виновна за вечен грях!
В мисията Си на земята Исус напомни на всички, които Го слушаха, колко ужасно е да последват съдбата на Сатана:
“Всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости нито в тоя свят, нито в бъдещия…” (Матея 12:31-32)
Да търсиш своята си слава, а не Славата на Бог – това е позиция против Святия Дух, Чието назначение е да издига Мощта, Величието, Славата и Святостта на Твореца. Сатана не беше създаден да хвали себе си. Той беше създаден да хвали Бога и беше съвършен, докато се намери беззаконието в него. А ето що е беззаконието:
Всеки, който обръща помазание от Святия Дух от служба към Бога в служба към себе си или в облага за себе си, повтаря греха на Сатана, похулва Святия Дух и е виновен за вечен грях!
Някой може да каже:
“Възможно ли е Сатана да е използвал помазание от Бога?”
А ти как си обясняваш, че една трета от Небесните ангели последваха Сатана в беззаконието му? Ето затова знайте, че грехът на Сатана не е обикновен грях. Това е грях от възможно най-високото място в Небето, който доведе до най-голямото падение. Това знание ни е нужно, за да разберем, че хвалението към Бога е най-великото проявление на Святия Дух в сърцата на Божиите поклонници!
Казвам “най-велико” поради факта, че по своето помазание Луцифер бе най-високо в Божиите очи.
А сега да продължа нататък. Нека разберем как Бог Святи Дух прави така, че сърцата ни да пеят и славят Бога. Как Той докосва струните на нашите сърца и те зазвъняват радостно и тържествено. Четири са нещата, които Утешителят извършва в нас. Четири са условията за хваление, които Божията Благодат щедро изработва в душите и сърцата ни. Ще ги усвоим по познатия от началото на тази тема символ за хваление – птицата.
Нека си представим, че сме уловили славейче в гората и сме заменили естествената му среда с малък кафез. Напразно ще чакаме чудесният горски певец да отпусне гласа си. Той няма да го стори. Липсва му най-важното условие, за да пее – свободата.
Първото нещо, което прави Духът в сърцата ни, е да ги дари със свобода. Свобода от грехове, свобода от заблуди, свобода от демоничен контрол, свобода от всяка верига или окова. Оттук и изводът:
Свободата в Христос е първото необходимо условие за хваление към Бога. Условие, дължащо се на Божията Благодат в сърцата ни!
Дотук всичко е чудесно. Пуснали сме славейчето вън от кафеза. Но ето, че и вън от него то отказва да пее и безпомощно пада на земята. Причината е в ранените му крила. Ранени от оръжието на ловеца, който го е следил в онази гора. На славейчето не му е до песен. То е изгубило всякаква надежда, че ще може да полети. То е свободно, но няма крила. То е вън от кафеза, но далеч от Небето.
Второто нещо, което Духът прави в сърцата ни, е да ги дари с надежда, тоест, да ги окрили, че вярата в Христос ще донесе в живота ни всякакви добри и съвършени плодове, че това е вяра не суетна и напразна, но единствена, която има смисъл и бъдеще.
Естествен е изводът, че надеждата в Исус е второто необходимо условие за хваление към Бога. Тя дава на сърцата ни крила, с чийто размах достигаме областите на Божия Слава и мир!
Ето, че нашето славейче е свободно и може да лети. То вече наистина пее, но… има в гората една птица, на която никак не й харесва песента на славейчето. Тази песен я смущава, дразни, провокира, подлудява. В този момент соколът, тоест, подразнената птица, решава да погуби славейчето. Тогава го намира и с острия си клюн започва да го кълве, и със здравите си нокти започва да го задушава. Песента на славейчето отново е секнала. Нужно е да бъде предпазено от черния сокол. Нужно е, според Давидовия псалом, славейчето да изповяда в сърцето си:
“Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам. Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила…” (Псалом 91:2-4) 
Третото нещо, което Духът прави в нас, е да ни дарява с победа над дявола в Името на Исус Христос.
Не зная колко от вас са чувствали чудесния миг след една победа над дявола. Сърцето тържествува и песента е най-естественото и прекрасно нещо, което можеш да дадеш на Господа от себе си. Такъв е третият извод – победата в Христос е необходимо условие за хваление към Бога. Тя дава на сърцата ни велико тържество от прославата на Христовата Сила!
В заключение – нека видим какви думи казва справедливият Орел на нашето славейче:
“Ето, Аз днес премахнах твоя враг и го наказах със Силата Си. Но ти знай, че за да бъда винаги близо до тебе и да те забелязвам с погледа Си, е нужно да пееш с радост. Нека гората да кънти от гласа ти. Така винаги ще знам къде си и ще спирам всеки твой враг, преди още да е тръгнал към тебе…”
Четвъртото нещо, което Духът прави в сърцата ни, е да ги пълни с радост. Радостта в Христос е четвъртото условие за хваление към Бога. Нейното присъствие е абсолютен и категоричен свидетел за Божия пълнота в сърцата на вярващите!
Ето така Святият Дух създава в сърцата ни трепет, стремеж и дълбоко желание да хвалим Исус Христос.
Примерът, с който си послужих, трябва да ни насърчи, но нека знаем още нещо. За разлика от славейчето, което няма своя свободна воля и единствено инстинктът му подсказва как да реагира на различните мрачни фактори, ние имаме Воля и Слово, от което да се вдъхновяваме.
И най-вече – ние имаме помазание от Святия Дух!
Какво искам да кажа?
Именно това, че ако сме в кафеза Бог ще ни даде помазание да хвалим освобождаващата Сила на Духа. Тя ще ни освободи. Ако сме без крила, ще получим такива, когато хвалим окриляващата Божия Благодат. Тя ще ни направи да летим. Ако сме в сблъсък с дявола, ще го победим, когато хвалим Всепобеждаващото Христово Име. То ще даде победата. И накрая – ако побеждаваме в Името на Христос всеки мрак и дяволско обстоятелство – радостта ще свидетелства на тържествуващите ни сърца.
Казвам всичко това, за да разберете, че колкото повече хвалим Бога, толкова повече причини ще имаме, за да Го хвалим! Самият факт, че Той промисли такова велико Спасение за душите, е достоен за хваление. Затова всеки трябва да започне с хвалението си оттук. Останалите неща ще дойдат естествено в живота ни.

Б) ХВАЛЕНИЕТО КАТО ИЗБАВЛЕНИЕ ОТ БОГА

Понякога обстоятелствата в живота на човека са толкова жестоки и смазващи, щото, на пръв поглед е изгубена всяка надежда за избавление. В такива мигове дори молитвите към Бога стават някак слаби и неуспешни. Какво да правим? Как да преодолеем над угнетението и безнадеждността? Словото Божие дава единствено възможния изход – хвалението.
Да се мисли, че хвалението служи само за тържествени събрания, значи да с ограничи Силата на Святия Дух. В псалмите Давид ни показва една друга Воля на Духа да се намесва в критични за човека моменти и да извършва избавление:
“Ти Си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; с песни на избавление ще ме окръжаваш…” (Псалом 32:7) 
Да! В Духа има песни на избавление! И в повечето случаи те са по-успешни от молитвите. Причината да са по-успешни е в това, че човек не винаги вижда скритите причини за тежкото си положение, докато Бог вижда всичко. Молейки се на Бога, човек изразява своето виждане за нещата в себе си или около себе си. В това отношение хвалението е нещо по-различно.
Когато сме на молитва, Бог извършва онова, което искаме ние, но когато хвалим Бога, се извършва онова, което иска Той!
Чрез хвалението се отприщва не човешката, но Божията инициатива. Молитвата е инициатива на човека, но хвалението – инициатива на Бога. Нека се убедим в това, като разгледаме един пример от Апостолските деяния. Павел и Сила бяха затворени в тъмница и оковани с вериги. Погледнато от човешка гледна точка положението им беше безнадеждно. Нека обаче да прочетем какво направиха те:
“И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво; който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. Но посреднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците слушаха, внезапно стана голям тръс, така че основите на тъмницата се разклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха…”  (Деяния 16:23-26) 
Забележете, че бяха освободени всички затворници. Това беше Божия инициатива и действие. Но то се случи, защото Павел и Сила се бяха покорили на Святия Дух и се молеха с химни, тоест, тяхната молитва за избавление беше хваление към Бога. Химнът е нещо, което се пее, а не се рецитира. Павел и Сила не ридаеха и не въздишаха, но пееха на Бога. И забелязвате ли, че Словото все пак казва, че те се “молеха” с химни. Защо? Защото това беше молитва по съвършеното Божие очакване. По очакването на Словото, което е ненарушимо. Верен на Словото Си, Святият Дух ги беше окръжил с песни на избавление! Тези оковани и затворени мъже можеха да постъпят и по друг начин. Въпреки бликналото в сърцата им желание да хвалят Бога, те можеха да кажат:
“Не ми е до химни сега, Господи! Състоянието ми е такова, че ми се плаче, а Ти искаш да пея! Вместо да ме караш да пея, защо по-добре не ми помогнеш?!!”
Павел и Сила постъпиха по най-правилния начин. Те преотстъпиха инициативата за избавлението си на Святия Дух, защото гледаха на състоянието си през Неговия поглед.
Ето това е вяра!
Това е действие на истинска вяра, а не просто упование в словесни формули. Моля ви да се вдъхновите от тази случка и да молите Бог да ви обкръжава с песни на избавление. Запомнете, че нито едно обстоятелство в живота на човека не е толкова тежко и печално, щото да откаже Бог да му помага или да обезвери и напълно отчая сърцето му.
Запишете си следващите думи в личния тефтер и започнете да ги живеете:
В най-тежките мигове на живота ни Бог винаги ни обгръща с песни на избавление! Да пееш тогава, когато всичко около теб се руши или разпада, когато смъртоносни обстоятелства стягат в обръч на отчаяние сърцето ти, това означава да предадеш инициативата за избавлението си в ръката на Господа, на Всемогъщия Бог!
Някой може да попита:
“А сигурен ли си, че това действа?”
Не аз, но Бог е сигурен, че действа. Моята сигурност не значи нищо. Божията сигурност значи всичко. Нека ви убедя, че това е ненарушим принцип на избавление, като погледнем на него с Божия поглед. Знаем, че целият свят лежи в лукавия. За да дойде някакво зло в живота на човека, то по една или друга причина той се е оказал във властта на дявола. Срещу сърцето му са изпратени духовни противници, чието назначение е да доведат душата до пълно разрушаване. Хвалението към Бога има ефект на издигане към Небето.
Точно тук настъпва избавлението!
Издига се хвалителят, но не и дяволът! Дяволът остава долу!
Колкото повече се издигаме, хвалейки Бога, толкова по-слаби стават въжетата, с които дяволът ни е вързал, докато накрая те се късат. Дали тези въжета ще бъдат болести и вериги, страхове или тъмници, е все едно. Те не могат да отидат там, където ние отиваме с хвалението си. Това е един удивителен начин на преселение от една духовна реалност в друга, а като следствие – от едно житейско състояние в друго.
Това е избавление!
Вярвам, че приели тези размишления ще вкусите от освобождаващата Сила на Духа. Сила, идваща чрез хваление.

В) ХВАЛЕНИЕТО КАТО ПРОБИВНА МОЩ НАД ТЕЖКИЯ ДУХОВЕН КЛИМАТ

На всички е известно въздействието на песента. Тя може да успокоява или раздвижва, да развеселява или натъжава. И не толкова ритъмът или мелодията, колкото словото на една песен може да извърши много неща. В тази насока ще бъдат настоящите размишления. Нека прочетем една от най-полезните препоръки на Апостол Павел към вярващите:
“Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете си и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си…” (Колосяни 3:16) 
Прицелът на Апостола е дълбок. Той ни насърчава не просто да пеем псалми, химни и духовни песни, но да се учим от тях и така да увещаваме сърцата си. Не зная колко от християните разбират истината, че нищо от Бога не е родено случайно, но има своя дълбока причина и цел. Всяка песен, дадена от Святия Дух, има духовен заряд и сила, които се насочват към Божието измерение – било за небесни благословения, било за битки с нечестието. Това е причината Апостол Павел да ни съветва така, щото да се учим от псалмите и духовните химни. Ние не хвалим Бога заради самото хваление, като самоцел, но за да позволим на Духа да извърши очакваното от сърцата ни. В много Давидови псалми ще видим, че преди съдържанието им е отбелязан и епизодът от живота на Господния помазаник, когато той е изпял записаните в псалома думи. Разумните ще открият в тази препратка на псалома път за учение и увещаване. Те ще потопят умовете и сърцата си в живота на Давид и ще видят в кои ситуации на живота си Давид възпяваше Бог и как Всевишният отговаряше на неговото хваление. Така ще придобият знанието, че Псалмите бяха Небесното оръжие на Давид против духовните сили на тъмнината!
Всеки псалом и всяка песен в Божието Слово са свидетели на огромни поражения за силите на тъмнината. Спомнете си от Книгата Изход как Моисей и израилтяните запяха песен на Господа.
Какво свидетелстваше Словото в тази песен?
Не заблестяваше ли в нея Божията Слава и величие?
Моля ви да се научите да гледате духовно на всяка дума от Свещеното Писание, понеже така Духът ще обнови умовете ви да откриват онова, което по принцип е незабележимо.
Понякога е нужно да четем Божието Слово с настройката, че влизаме в музея на Божията Слава. И когато застанем в залата на Псалмите, добре да разгледаме оръжията, с които Давид поваляше противниците си. А след това да се замислим.
Не са ли противниците на Давид и наши противници? Най-малкото – не е ли почеркът им абсолютно същият, както е бил преди хилядолетия?
Утвърдителният отговор на тези въпроси ще роди в сърцата ни ревност и желание да придобием тези оръжия и в нашия живот на вяра. Ето затова можем да говорим за хвалението като пробивна мощ над тежкия духовен климат. Така, както облаците спират слънчевата светлина и земята потъва в сянка, така поднебесните сили на Сатана имат за цел да спират Божията Светлина над църквите. И прицелът им не е Бог, защото Бог не може да бъде засенчен и тъмнината не може да схване Светлината. Прицелът им е върху онези християни, които се подават на внушението да отидат на сянка, под облака на сатанинските внушения и измами.
Бог иска да се вдъхновим и използваме Давидовата вяра и живот, неговата мощ да извиква Господните победи чрез хваление. Животът на Исус ни показва, че Човешкият Син често използваше псалмите като огнено оръжие в ръката Си. И ако Исус беше вдъхновен от псалмите, то колко повече трябва да Го следваме ние?
Когато говори за хвалението, Божието Слово казва:
“Пейте на Бога, пейте; пейте на нашия цар, пейте. Защото Бог е цар над цялата земя; пейте с разбиране…” (Псалом 47:6-7) 
Бог иска не просто да Му пеем, но да пеем с разбиране! Ето това ще увеличи многократно духовната ни мощ. Нека направя по-ясен този извод. Преди всичко, песента е съвкупност от музика и слово. Казано по-точно:
Музиката намира словесен израз и словото намира музикален израз!
А сега да се запитаме:
Как се побеждава дяволът?
Отговорът ще намерим в “Откровението, където за победителите над дявола е записано:
“А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване…” (Откровение 12:11) 
Кръвта на Исус и Словото – ето двете оръжия на победителите. Кръвта идва до всеки от нас чрез Духа, Който свидетелства за нея, а Словото – това е нашата Библия, нашето благовестие, нашите молитви и нашето хваление към Бога. Да! Именно Словото в християнското хваление е онзи меч, който пронизва всички поднебесни сили и ги прави да отстъпят назад. Отново искам да напомня думите, които вече цитирах:
“Защото Бог е цар над цялата земя; пейте с разбиране…”
Разбираме ли онова, което пеем? Разбираме ли, че всяка една изпята дума от хвалението към Бога е огън по дявола? Разбираме ли, че е нужно не просто да отваряме устата си като папагали, но ясно да съзнаваме, че когато хвалим Бога, от сърцата, душите и устните ни излиза слово, което воюва?
Когато пеем на Бога, че е велик, Той действително е велик!
Когато хвалим Божията освобождаваща десница, тя действително ни освобождава!
Когато разберем, че хвалението е най-краткият път до Божията Сила, тогава тя самата чудесно говори за себе си!
Ние трябва да изучим силата на псалмите и химните. Да разбираме в кой миг какво хваление е нужно към Бога. Не можем да пеем за великата творческа мощ на Бога, създаваща дървета и птички, планини и реки, морета и океани, когато в събранието ни има двама или трима, които очакват своето изцеление от Исус. В този момент е нужно хваление към изцеляващата Сила на Духа. Някои разбират хвалението като “тананикане” без да влагат вяра и дързост в онова, което пеят. Но ние трябва да знаем, че само разбирането на това, което се пее, прави хвалещия Бога участник в духовното общение. А оттук и изводът:
Не мелодията и такта, а словото в една песен е воюващият фактор за спасение и освобождение!
Така можем да си обясним и псалмите. Някога те са били със своя мелодия и неповторимо тоново въздействие, но са останали в Библията като Слово за вдъхновение и поучение. Но ако ние нямаме представа как са звучали псалмите, то Бог я има. И ние сме тези, които ще платят цената, за да свалим мелодията от псалмите на Давид, за да възпеем Господа. Някой може да забележи, че в тази тема акцентирам повече върху Словото и сякаш, че оставям мелодията на заден план, но това не е така. Аз не омаловажавам ролята на мелодията. Тъкмо обратното – смея да твърдя, че музиката е най-удивителната сила, която води до хармония и съгласие между духа, душата и тялото на човека. С мелодията цялото ни същество се довежда до Присъствието на Живия Бог. Когато една мелодия е дошла чрез вдъхновение от Бога, то и без да е облечена със Слово, тя има своето утешително или успокояващо въздействие. Затова имайте разбирането, че в една песен към Бога музиката дава хармония и настроение, но словото е за разбиране и съпричастност в Божията Воля!
Ако наблягам на Словото – причината е една. За засеняващ херувим като Сатана не е трудно да изкористи музиката и така да привлече към себе си стотици хиляди и милиони хора.
Пуснете радиото и ушите ви ще се напълнят с музика.
Но кой е нейният източник? Какъв е нейният заряд?
Ако отворим Божието Слово ще прочетем точните думи, показващи съдбата на сатанинската музика и лукавият композитор:
“Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; червеят се протяга под теб, и червеи те покриват…” (Исайя 14:11)
Тези думи много точно показват какво въздействие ще търси Сатана чрез музиката и словото си. Музика и слово, покрити от червеи! – това е убедителна илюстрация за творчество, залагащо на преходното в човека, на плътското, което е пръст и намери съдбата си сред червеите.
Ето затова е нужно да пеем с разбиране! За да не допуснем в сърцата си по никакъв начин псалтирите на Сатана, нито пък те да се намерят в устните ни.
В заключение – една опитност, която се надявам да ви помогне да осъзнаете още по-добре силата на хвалението.
Чували ли сте някога за дявол, който да издържи в атмосфера на хваление към Бога? Видели ли сте човек, който да дойде натоварен на църковно събрание, да хвали Бог и да си отиде натоварен?
Ако сте видели, то със сигурност хвалението на тази църква е било слабо и хората са пеели, без да влагат разбиране в това, което пеят, тоест, Словото не е насочено там, където трябва. Но ако хората се освобождават от песните, ако радост и усмивка грейва на лицата им, ако Божият Огън разтърсва редиците на църквата, то е налице себеотдаване в хвалението към Бога, едно разбиране, че с песента се разбиват силите на мрака и хвалението към Бога води до падане на Неговата Слава и Свято помазание над хората.
Такава църква непременно притежава ключа на Давид!
Хвалейки Бога тя отваря врата за Божията Сила, която никой не може да затвори и затваря евентуалните врати на дяволския контрол, без никой да може да ги отвори. Така изглежда хвалението като пробивна мощ над тежкия духовен климат.

Г) РЕЛИГИОЗНИЯТ КОНТРОЛ КАТО ВРАГ НА ХВАЛЕНИЕТО

Ето една тема, която е много отговорна за всеки християнин. На тази тема Божието Слово е отделило цял псалом, който ще разгледам. Преди обаче да пристъпя към темата, искам да ви напомня нещо. Може би сте забелязали, че никъде в разсъжденията си за Лаодикийската църква в първата част на книгата не говоря за хваление. Причината за това е, че хвалението на Лаодикия е белязано от онзи дух на съпротива срещу Исус, което го прави безплодно и суетно. Това е хваление, за което Бог казва:
“Тия люде се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения, изучени папагалски…” (Исайя 29:13) 
Тези Господни думи ясно показват, че над тези сърца е упражнен контрол. В противен случай сърцата им биха били близо до Господа. Този контрол е причината да бъдат толкова далеч от Него. Контрол, при който благоволението към Исус е едно папагалско натякване, като например:
“Гоосподу помолимсяааа! Гоосподу помолимсяааа!
Гоосподи помилуй! Гоосподи помилуй! Ааамиииин!.”
Предстои да разберем, че подобно хваление е обречено да стига само до ушите на тези, които си го пеят. (Малък пропуск – и до ушите на дявола – б.а.) Преди да навляза в темата нека обясня що е религиозен контрол. Това е всеки фактор, освен Божият, който въздейства върху вярата на християнина, опитвайки се да бъде посредник между Бога и човека!
Има едно име, дадено в Божието Слово, което се явява събирателен образ на всички фактори, упражняващи религиозен контрол. Както ние човеците кръщаваме децата си и с каквото име ги кръстим, това им остава, така и Бог, изобличавайки първият сериозен опит на дявола за контрол над човешките души, даде име на този контрол и това име му остана от “Битие” до “Откровението на Йоан”.
Кое е това име и с какво е свързано то?
Отговорът е, че това име е Вавилон!
Име, дадено, за да оприличим съвсем точно активността на дявола върху човешките сърца. Някога той подбуди човеците да се съгласят в една нечестива кауза и да построят кула, която да респектира Бога и да им спечели име. Но тогава не човеците респектираха Бога, но Бог респектира човеците, като разбърка говора им и размеси езиците им, след което ги разпръсна по цялата земя. Тогава за назидание и изобличение Бог нарече онзи град “Вавилон”. Дума, която в смислов превод означава “хаос” или “бъркотия” Този хаос остави печат върху всички човешки поколения от тогава до днес. Най-смъртоносното проявление на Сатана през вековете на човешкото съществуване, беше духовният хаос, тоест:
Въздействието на заблуди и измами относно Личността на Бога, чрез които човек, вместо яснота и познание за Всевишния, събира в сърцето си коктейл от догми, ереси и бесовски учения. Пиян от тяхното съдържание, човек се потапя в хаоса, чието внушително тресавище е религията!
Като враг на всичко Свято и достойно, благо и чисто, подредено и примерно, Вавилон е враг и на християнското хваление. Нека ви убедя в това като разгледаме псалома, за който ви говорих.
Ето началните стихове от него:
“При реките на Вавилона, там седнахме, да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; на върбите всред него окачихме арфите си. Защото там ония, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи…” (Псалом 137:1-3) 
Ето една изповед, която говори за осъзнаване на тежко духовно състояние. Певците осъзнават, че са изгубили Реката на Живота и Божието присъствие и вместо тях са намерили реките на Вавилон. Ние няма да открием тези реки на географската карта, защото прицелът на този стих е духовен. По своето значение реката тук е преобраз на духовно течение, тоест, учение, което има собствена посока, на която мнозина уповават.
За разлика от Христовото учение, което е едно, ученията на Вавилон са много, макар зад всички тях да стои един и същи дух. Това е така, защото Истината винаги има едно лице, а лъжата – много превъплъщения. В псалома се говори още затова, че “ония, които са пленили певците, са поискали от тях да пеят думи.” Когато си пленник на някого, той несъмнено има самочувствието на бог и е естествено да има желание да те унижи. Така дяволът иска да унижи Господните певци.
Ето как продължава псаломът:
“…ония, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни…” (Псалом 137:3) 
Тук е нужно да размишляваме. Стихът говори за плен и запустение, за гавра и мерзост спрямо хвалителите на Бога, които, според желанието на запустителя, трябва да пеят “сионски песни” край “реките на Вавилон”. Ключ за разбиране на този стих ни дава Господ Исус, Който в “Евангелието от Матей” предупреди:
“Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място, (който чете нека разбира) тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините…” (Матея 24:15-16) 
Исус предупреждава за опасност от мерзост, докарваща запустение.
Но какво е запустението?
Това е разпадането на неща, които са оставени на произвола на съдбата, тоест, без да има кой да се грижи за тях и да ги поддържа. Юдеите не познаха Божия Син. Техните първенци и главни свещеници, държащи правилата и преданията на юдейската религия, бяха гонители на Исус Христос. Тяхната религия, макар основана на Свещеното Писание, не позна Исус, за Когото възвестяваха пророците, но Го осъди на позорен съд и Го уби. Така се изяви мерзостта, която докарва запустение.
Мнозина тълкуватели и теолози спрягат този стих само за изявата на човека Антихрист, но истината е, че мерзостта започна с изявата на духа на Антихрист. Знаейки колко богопротивен е този дух, Исус предупреди богоизбрания народ:
“Ерусалиме, Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст…” (Матея 23:27-38) 
С тези думи Исус показа, че е започнало началото на запустението на Израил. Той не разбра, че собствената му религия го води до запустение, защото фанатизмът в сърцата на фарисеите поиска смърт за Човешкия Син.
Често съм чувал плътски напъни на духовно недоразвити теолози, които твърдят, че Бог е Този, Който дал Юдейската религия. Такива нека просто отворят първата страница на Библията и ще видят, че там пише “Свещено Писание”, а не “Свещена религия”. Бог даде на Своя Израил Свещеното Си Писание, но първенците и свещениците превърнаха това Писание в религия. Затова се яви Исус, за да покаже на всички, участвали в тази мерзост, че пътят на религията не е Път на Бога и у Бог няма неправда, защото Той даде на човеците Си Истината, но те я превърнаха в религия и убиваха Божиите пратеници, за да я защитят. Религията бе тази, която докара запустение на Израил.
Вярвам, вече разбирате кой дърпаше конците на юдейския фанатизъм. Вярвам, че разбирате кой беше против Христос. Пророк Даниил говори за него, като казва:
“…един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време…” (Даниил 9:27) 
Духът на Антихриста! Ето запустителят на Израил!
Ето причината да се иска смърт за Исус и побеснялата тълпа да вика:
“Разпни Го, разпни Го! Кръвта Му нека да бъде на нас и на чедата ни…”
След тези много нужни размишления отново ще се върна на псалома, за да прочетем, че запустителят е поискал веселие от Господните певци, казвайки да му попеят от Сионските песни. Този факт говори само за едно:
Това е опит на духа на Антихриста да се представя за Духа на Живия Бог и да желае да му се отдава хваление, подобно на Бог!
Нека обаче видим реакцията на Господният хвалител в псалома:
“Как да пеем песента Господна в чужда земя? Ако те забравя, Ерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си! Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня…” (Псалом 137:4-6) 
Този стих поразително напомня Божието проклятие над всички, които воюват против Небесния Ерусалим, тоест, против Църквата:
“И ето язвата, с която Господ ще порази всичките народи, които са воювали против Ерусалим: месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете си, очите им ще се разтопят в ямите си, и езикът им ще тлее в устата им…” (Захарий 14:12) 
и още:
“Но ако сами ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет…” (Галатяни 1:8) 
Псаломът, който разглеждам и подкрепих с други стихове от Словото, е нещо повече от нагледна илюстрация за сблъсък между религия и Истина. Той има силата на закон в духовния свят, който гласи:
Всеки, който в хвалението си се отклони да хвали духа на Антихрист и бесовските му учения, губи завинаги своето помазание (”Нека забрави десницата ми изкуството си…”) и достъп до Божията Сила и Слава!
Естествено е, че има и други категории християни, които никога не са познавали истинското хваление към Бога, и, подобно на предците си от векове наред, са заприличали на “плачещи върби” всред реките на Вавилон. Белегът, по който ще познаем дали едно хваление е помазано от Святия Дух или е изблик на религиозни чувства, е радостта. В религията няма радост, възклицание и тържество за сърцата. В религията хората са такива, каквито ги показва псаломът, а именно – наведени и прегърбени плачещи върби. Краят на този псалом показва съвършеното назначение на истинското хваление към Бог. Нека го прочетем:
“Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена. Блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, що си сторила нам. Блазе на онзи, който хване и разбие о камък малките ти деца…” (Псалом 137:8-9) 
Най-добрия начин да въздадем на религията, на тази властна и силна дъщеря на Вавилон, е като започнем да хвалим с огнена ревност Истината на Живия Бог. Тя е, която ще въздаде на всички деца на религията, били те канони и догми, ереси и апокрифи, култове и секти. Религиозният контрол е враг на истинското хваление, но именно за него е предназначен “камъкът”, в който ще разбием заблудите му. Камък, като верен прицел на християнското хваление, за Който в Книгата на пророк Исайя се казва:
“Господа на Силите – Него осветете, от Него да се страхувате и от Него да треперите. И Той ще бъде за светилище, – но и за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се наскърбяват…” (Исайя 8:13-14)
и още:
“Ето, полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа; който вярва в него, не ще прибърза да бяга…” (Исайя 28:16) 
Бих добавил:
Който пее Сионските песни и прославя Камъка, положен за твърда основа, той ще има Силата да разбие в Този Камък плодовете на всеки религиозен контрол!

Д) ХВАЛЕНИЕТО КАТО АКТ НА НЕПОВТОРИМОСТ

В тази тема искам да ви дам един по-особен поглед върху хвалението, за да схванем не просто самото хваление като факт, но неговия извор и причина за съществуване. В един от псалмите Давид се обръща към Бог с думите:
“Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чеда прибягват под покрова на крилата Ти. Ще се напоят от най-доброто на дома Ти и от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият, защото у Тебе е изворът на живота…” (Псалом 36:7-9)
Огромна е Божията река! Този верен символ на Господното Присъствие и Воля ни е нужен, за да се приближим до познаването на съвършеното хваление към Бога. Древните гърци имат поговорка, която гласи:
“Реката, която тече, е същата, но винаги е различна!”
На мястото, където сме видели, че тече вода, е дошла нова вода и тя винаги е бистра, защото по-отскоро е напуснала извора. Така е и с хвалението. Бог ни дава да пием от Неговите сладости и винаги след тях идват нови и нови. Един стих от “Еклесиаст” напълно обяснява пътят на християнското хваление. Нека да го прочетем:
“Всичките реки се вливат в морето и пак морето не се напълня; на мястото, гдето отиват реките, там те непрестанно отиват…” (Еклесиаст 1:7) 
Искам да разсъждаваме върху този стих и да извлечем нужното познание от него. Всяко едно хваление идва от вдъхновяващата сила на Духа, за да се влее отново в Духа и Той да го представи пред Престола на Бога, като свидетелство, че вярата в Исус е уловила Небесната Благодат и вдъхновените сърца на християните са отдали на Отец Слава, почит и благодарение за чудесната Му Милост и Благост. Задача на всяко хваление е да се влее в пролома, направен от Исус, и да зарадва Божието Сърце.
Ето тук е разковничето за едно дълбоко прозрение:
Реката, която се влива в морето, е преобраз на истинско хваление към Всевишния Бог!
Дали обаче всяко хваление е река, която тече? Дали не става така, че много хваления се превръщат в места със застояла от десетилетия вода? Да не говорим за други, в които водата е застояла векове…
Стига ли тази вода до морето?
Една от причините за липсата на победи в една църква, е тази, че хвалението й към Бога е загубило своята способност да тече, тоест, на мястото на старите песни в прослава към Бога не са дошли нови, които да ги изтласкат напред. Искам да обърнем голямо внимание върху това.
Като прицел на нашите размишления ще бъде чудесното възвание към Господните хвалители:
“Радвайте се праведници, в Господа; прилично е за праведните да въздават хваление. Хвалете Господа с арфа, псалмопейте Му с десетострунен псалтир. Пейте Му нова песен, свирете изкусно с възклицание…” (Псалом 33:1-3) 
“Пейте Ми нова песен!” – насърчава ни Бог. И това определение “нова”, макар да е записано в книга с хилядолетна възраст, остава същото и до днес. Всички знаем, че новото винаги е нещо актуално, родило се току що, за да послужи на оня, който го притежава. Въпреки чудесните стари неща, които притежаваме, винаги е добре, когато имаме и нови. Ето защо Волята на Святия Дух е винаги да се стремим към новите Му води, към “пресните” Му помазания и вдъхновения. Самата същност на Духа, записана в “Евангелието от Йоан”, ще ни даде най-точната представа за Господната Воля. В разговора Си със самарянката Исус каза:
“Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода…” (Йоан 4:10) 
Определението “жива”, с което Исус нарече водата Си, има смисъл и на “текуща”, както е записано под този стих. Това показва, че Животът в тази Вода е във вечно движение, поради Вечния Извор, от Който тя произхожда. Ето защо хваление, което провежда Волята на Святия Дух, е протичащо хваление, тоест, хваление, в което старите песни отстъпват място на новите, а новите, когато остареят, дават път на още по-нови, за да се осъществява по този начин една постоянна, актуализираща се връзка с Престола на Небесния Отец!
Нарекох тази тема “Акт на неповторимост”, за да насърча всички, които хвалят Живия Бог. Най-великият миг на едно хваление настъпва тогава, когато то стане неповторимо, тоест, когато бликнат в сърцата ни думи и мелодии, родени директно в процеса на хваление към Бога. Точно в този миг хвалението придобива вид на река, чиито води се вливат в морето. Не зная колко от вас са присъствали на подобно хваление, но ако има свидетелство за мощен пробив и достъп в Рая, то е именно това, за което говоря. Безспорно е, че Бог Си утвърждава хора с чувствителни сърца, които са помазани да влизат в творческата вълна на Святия Дух и да свалят оттам духовни песни и химни. В противен случай всяко хваление към Бог би изчезнало. Но това, за което ви говоря, е нещо повече от творчески акт и вдъхновение, защото става дума за неповторимост в общението с Бога. Като казвам “неповторимост” имам предвид, че всяко хваление е уникално само по себе си и не може да се възпроизведе в абсолютно същата повторяемост, защото Негов диригент е Сам Бог. Давид беше мъж по Сърцето на Бога, защото беше неповторим в хвалението. Той нямаше специална подготовка, за да хвали Бога. Думите му изникваха внезапно и той, хванал арфата си, започваше да свири и пее онова, което в същия момент улавяше сърцето му от присъствието на Святия Дух. Той пееше нова песен на Господа.
Хвалението се покорява на същите духовни закони, валидни и за проповедта. Както проповедникът улавя думите на Духа и ги проповядва на хората, така и хвалителят може да улавя песните на Духа и да ги пее в Господното събрание. Където и да се намираме, нека се насърчим от това послание. Нека вярваме, че точно ние сме тези, които ще запеят новите песни на Бога.
Последното нещо от тази тема, което искам да споделя с вас, е личната ми увереност, че песента не е просто факт от духовния протокол по посрещане на Бога в едно събрание. Песента е огледало, показващо мястото ни в духовния свят, степента на израстване в Бога, свидетелството за нашата дързост и ревност за Божиите дела. По един начин въздейства песен, чийто заряд са победата и Славата, мощта и величието, тържеството и радостта. По съвсем друг начин – песен, в която хвалещия Бог се чувства винаги омърсен, грешен, недостоен и надяващ се само на Божията милост:
“Господи помилуй! Господи помилуй! Господи помиилууй!”
“Добре!” – казва Господ:
“Аз ви послушах и ви помилвах! Сега, след като вече сте помилвани, станете и съкрушете делата на дявола в Името на Исус! Вие сте достойни и очистени! Зарадвайте се и станете с вяра да извършите Волята Ми!”
Тези, които трябва да чуят Божиите думи, са глухи. И на следващото богослужение повтарят същата песен, същата песен, същата песен… Това вече свидетелства, че подобно хваление не е река, която да се влива в морето, но вода с отрязани пътища, която се превръща в блато с тръстики. А Исус, когато се обръщаше към последователите Си, не каза, че са достойни ония, които напояват ближните си с мътна и застояла вода, но:
“Който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си…” (Матея 10:42) 
Исус говори не просто за утолена жажда, но за съвършено утолена жажда. Когато сърцата жадуват да хвалят Живия Бог ние трябва с вяра да стигнем до Извора на живите води и оттам да вземем онези ценни духовни песни, с които вярващият да почувства себе си като птица.
Защо като птица?
Отговор ни дава един великолепен псалом, където е казано:
“Алелуя! Хвалете Бога в светилището Му, хвалете Го в небесния простор, дело на силата Му…” (Псалом 150:1) 
Да хвалиш Бог не къде да е, а в Светилището Му!
Да бъдеш със Святия Дух в Небесния простор!
Това е истинското хваление към Бога!
Хваление, което те превръща в птица! Хваление, което ти дава крила, за да се издигнеш с гласа си над земното, суетното и светското.
Да! Този псалом е обръщение не към птици, а към човеци, не към ангели, но към всички християни, чиито сърца жадуват за пълнотата на Божието Присъствие.
Нека бъдем неповторими в хвалението си към Бога! Нека новата песен да бликва на устните ни, за да извикаме в съществуване най-мощния ход на Църквата – такъв, какъвто Бог го е видял със Своя пророчески поглед.

Е) ДЕЛАТА НА ВЯРАТА В ИСУС КАТО ХВАЛЕНИЕ КЪМ БОГА

В настоящите размишления тази тема е неизбежна и не може да се прескочи. Причината да я оставя последна във факторите на хвалението, е, че тя е по-скоро обобщаваща останалите пет, отколкото допълваща ги. Ние няма да имаме никаква сила да хвалим Бога с песен, ако делата ни не свидетелстват за причините на нашето тържествено хваление.
Да хвалиш Бога с песен, когато делата ти са противни Нему – това значи да бъдеш в категорията на лицемерите и фарисеите, които попадат под огромно осъждение.
Когато моите синове извършат нещо добро и достойно, аз ги потупвам по рамото и им казвам:
“Браво, моите момчета!”
Тогава те се усмихват и очите им блестят радостно. Те са радостни, но много по радостен и удовлетворен съм аз, защото виждам как в техните сърца се раждат първите плодове на едно добро възпитание и грижа. Така и Бог, когато вършим Неговата Воля, се радва и за Него нашите дела са нещо, което ще послужи, за да бъдем похвалени не ние, но Исус, в Чието Име извършваме всяко дело в живота си. В азбучния псалом е казано:
“Нощем си спомних Твоето име, Господи, и опазих закона Ти. Това е моето хваление, че опазих Твоите правила…” (Псалом 119:55-56) 
Възпяването на Бога и делата за прослава на Неговото Име са като двете страни на една и съща монета. Не може едната страна да съществува без другата. Досега аз ви говорих за силата на хвалението, сиреч, песните в прослава на Бога. Всички се убедихме колко е чудесна едната страна на монетата. Но разсъжденията ни ще бъдат непълни, ако не се запознаем и с другата страна. Ако досега разглеждахме герба на нашата вяра, тоест, Личността, Която е достойна за хваление, то ни предстои да видим и стойността, тоест, колко струва нашето хваление в очите на Бога? Дали е подплатено и обезпечено от Делата и Плодовете на Христовата Любов?
Често ми се случва така, че Святият Дух обича да ме провокира със стихове от Евангелието, които в първия момент винаги ме смущават, а след това идва и прозрението за духовния им прицел. Ето защо и аз сега ще си послужа с една такава провокация, с каквато Духът Си послужи спрямо мен, за да направим “монетата” с истинска стойност в Божиите очи. Ката начало нека да прочетем първия стих от един псалом:
“Алелуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието им…” (Псалом 111:1) 
Ние можем да се вдъхновим от този стих и да започнем:
“Сла-ва на Те-бе, Го-спо-ди! Сла-вя Те аз от все сър-це!”
Има ли условия за такова хваление? Да! – ще каже някой. Нека тогава да прочетем какво ни говори Исус в “Евангелието от Йоан”:
“От човеци слава не приемам…” (Йоан 5:41) 
Ето “противоречие”, което доста може да смути някой. И той да каже:
“Е, Господи! Щом така Си решил – така да бъде! Аз тъкмо се наканих да Те славя и хваля, а пък то какво излезе? Но Ти Си Бог – Ти решаваш… По Твоята логика май само ангели могат да Те хвалят…”
Такава ще е типично човешката реакция. Тя е плитка и разбираема, защото е човешка. Нека се замислим. Думите на Исус са истински и верни. Той наистина не приема славене и хваление от човеци и никога няма да приеме такова. Факт е обаче, че Бог обитава в хвалението на Църквата и го благославя изобилно. Въпросът е:
Човеци ли Го славят в тази Църква?
Ако са човеци, хвалението им няма да бъде прието!
Ясно е, че са нещо повече от човеци. Те нямат нищо общо с човеците на света, защото инак Апостол Петър нямаше да ги нарича “пришелци и чужденци на света”. А за да ги нарича така – причината е една. Отново той ни я изявява във второто си послание, където казва:
“Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила: чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света…” (2 Петрово 1:3-4)
Така стават ясни думите на Исус. Той не приема славене и хваление по човешки, но единствено Хваление и Слава, дошли от божественото естество в нас. Хваление от Духа, чрез Духа и в Духа на Живия Бог!
А сега да пристъпя в същината на темата. Святият Дух, Който Бог е положил да живее в сърцата ни, е Личност, Която има воля и мисли за нашия живот. Личност, Която може да бъде наскърбена или удовлетворена, натъжена или зарадвана. В по-предишни размишления вече казах, че три от условията да се хвали Бог са свободата, победата и радостта. Тези три условия за изключително важни за Святия Дух.
Казах “за Святия Дух”, а не за нас!
Първият път разгледах тези условия, като условия за нас, но сега ще ги видим като условия за Святия Дух. Ние сме тези, които трябва да Му дадем свобода, победа и радост, за да има Той причини да тържествува вътре в нас. Святият Дух е най-силният и здрав дух в цялата Вселена. Той е Всемогъщ. Но Той няма да изяви Своята Мощ, ако Го ограничим във Волята Му.
Как да Го направим да се радва и да е свободен?
Именно чрез тези три условия по-горе. Когато ги изпълним, тогава Той тържествува. А когато Той тържествува, ще тържествуваме и ние. Той ни предава Своя характер, Своите мисли, Своето настроение, Своето Слово. Ние няма да дарим Духа със свобода, победа и радост, ако вярата ни не е съпроводена с дела. Но когато вярата ни има дела, то тогава делата на нашата вяра се превръщат в хваление към Бога.
Нека започна със свободата на Святия Дух. Когато Бог дойде да живее в сърцата ни, Той ни новоражда и ние придобиваме едно качествено ново духовно естество. Това естество е обиталището на Духа, мястото, от което Неговите лъчи ще започнат да осветяват цялата ни личност. Святият Дух е нежен и безкрайно внимателен към нас. Неговата Воля за нас е воля за изобилен Живот. Но когато съгрешаваме, Той се отдръпва от нас, защото не може да бъде свидетел на греха. Тогава за известно време Той оставя съвестта да ни напомни как и къде сме паднали. Идва момент, когато ние осъзнаваме греха и в покаяние молим Бог да ни прости. Тогава Святият Дух отново навлиза в нас, за да изработи в ума ни не само поука от греха, но и твърдост да не го допускаме никога повече.
От всичко, казано дотук, вече разбираме, че гарант за Присъствието на Духа в сърцата ни е животът без грях, тоест, Святостта!
Святостта е пълноценен свидетел за свободата на Святия Дух в нас. Когато е свободен, Духът тържествува и пее в нас.
Случвало ли ви се е това? Да ходите по пътя си и един глас в ума ви да пее някоя чудесна песен за Бога?
Зная, че ви се е случвало, защото се е случвало с мен, а Духът не може да измени на Себе Си никога. Каквото прави в моя живот, ще го направи и във вашия и в живота на всеки християнин, търсещ Бога с чисто сърце.
Запомнете, че Святият Дух е свободен тогава, когато делата на нашата вяра в Христос са безгрешни, тоест, когато Божията Любов се провежда пълноценно чрез нас и служи за благословение на хората. Думите на Исус, които ще цитирам, показват свободата на Святия Дух в нашия живот:
“И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата…” (Матея 5:15-16)
Святият Дух е Светилото, с Което Бог запалва нашите сърца. И това Светило не бива да стои под “шиника” на греховни мисли и желания, но изцяло да запали сърцата ни, за да светим не ние, но Духът, Който живее в нас и да се прославя не нашата, но Христовата Любов, с която Отец ни е възлюбил.
А сега да продължа с победата на Святия Дух. Има една битка вътре в нас, на която не можем да бъдем просто свидетели, но винаги сме на една от воюващите страни. За тази битка Апостол Павел предупреждава:
“Прочее казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти. Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате…” (Галатяни 5:16-17)
Когато плътското в нас надделее, става така, че ние губим мира и хармонията. Гневът и дразнението, бунтът и себелюбието стават съветници на всяко опасно подхлъзване и престъпление. А да позволим на плътта да надделява над Духа, значи за кой ли път да наскърбим Утешителя и да изгубим присъствието Му. Победата на плътското има опасно назначение в живота ни. Против тази опасност Словото лаконично предупреждава:
“Духа не угасвайте…” (1 Солунци 5:19) 
Подтекстът на този стих е:
“Разпалвайте Святия Дух, Който живее във вас! Позволете Му да бъде победител в мислите и делата ви! Изявете Силата Му във вашия живот!”
Когато сторим това, ние ще хвалим Бог по най-чудесния начин, който Той иска. Тогава нашето хваление ще има велика стойност, защото Духът ще има най-чудесните причини да влее песни на велик триумф в душите и сърцата.
И накрая – нека видим каква е радостта на Святия Дух. В “Посланието към Филипяните” Апостол Павел с обръща към всички с думите:
“Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се…” (Филипяните 4:4)
Могат ли онези от вас, които са родители, да си представят, че винаги трябва да гледат децата си тъжни или разплакани? И колко време ще издържат така?
Е, сигурно са се разплакали, защото сме ги понаказали малко, но не е ли било това за тяхно добро?
Мнозина мислят, че когато бъдат изобличени от Бога поради някакъв грях и беззаконие, трябва дълго след това да бъдат тъжни. Тъгата, според тях, е данъкът, който трябва да платят, за да покажат на Бог колко много съжаляват за стореното. Но Божията Воля за нас е да бъдем радостни, а не тъжни. Тъгата в този случай е спекулация на дявола, който идва да ни съди и да напомня за греха. На всички, които имат подобен проблем, искам да задам въпросите:
Ако Исус е приковал всичките ви грехове на кръста, какво още търси споменът за тях в сърцата ви? Ако Бог е верен да ни прости греховете, защо страдаме, като че ли не ги е простил?
Ако Бог иска с прощението да ни даде радост, защо предпочитаме пред нея мъката и печалта? Всеки ще отговори на тези въпроси, както намери за добре, но аз искам да дам един отговор, който считам за верен и истинен:
Причината за ограбване на християнската радост се крие в духовния комплекс за вечна вина, присъщ на всички сатанински духове!
Дяволът е осъден дух. За него прощение няма и е съвсем естествена злобата му към онези, на които е простено от Бога. Когато Святият Дух отнеме греха от едно сърце, Той обезсмисля сатанинската воля и усилията да бъде проявена. Така съдбата на дявола е да строи кули в продължение на години, които с един замах Божията Благодат събаря и унищожава.
Как тогава да се чувства дяволът?
Най-точното определение е, че е луд от ярост. Той полудява, защото няма сила да задържи своето. А онези, които се подадат на внушенията му, стават проводници на лъжливо и недействително състояние – да скърбят поради грях, който отдавна не съществува, понеже Божията Благодат го е изличила!
Ако говоря за това – причината е една. Радостта като състояние, е нашата победа над силите на мрака. Когато децата се радват, радват се и родителите им. Когато ние се радваме, Духът разширява присъствието Си в нас и се радва заедно с нас. Ако някой търси печал и безнадеждност – нека се върне да живее в някоя година преди новата ера, когато все още хората са нямали своя Ходатай и Изкупител на греховете им. Но да изгубиш радостта си сега – когато Исус е записал името ти в Книгата на Живота – то е все едно да позволиш на крадеца да влезе в дома ти и да ти отнеме най-ценното, а именно:
Благодатното Присъствие на Святия Дух!
След всичко, казано дотук, искам да приключа с огромната тема за хвалението към Бог. Тя е най-важната част от ключа на Давид, защото той беше и остана най-великият хвалител на Бога. Моето желание е онези, които четат това съдържание, да разберат, че такава вижда Съвършената Си Църква Небесният Отец – Църква, която с ключа на Давид отваря и никой не може да затвори и затваря, без никой да може да отвори.
Един ден, когато всички ние застанем пред Трона на Всевишния Бог, ще видим, че в Небето има един безкраен празник. Празник, който Исус Христос донесе на земята за всички, които искат да вървят по Неговия Път и да вършат само Неговите дела. Причината за този безкраен празник сме всички ние на тази земя, които в Името на Господ Исус съсипваме делата на дявола.
Този празник се дължи на всяка спасена човешка душа от Исус! Този празник ние трябва съвършено да свалим тук, на тази земя, за да познае светът коя е нашата надежда и причина за песните и делата ни.
Нека Исус да ви благослови!

Leave a Reply