ДУХЪТ НА ФИЛАДЕЛФИЯ – II ГЛАВА_3

3. НЕЗЛОБИЕТО НА ДАВИД

“Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата…” (Матея 12:34)

Следвайки тези Христови думи можем с точност да разберем какво е препълвало сърцето на Давид. Той беше помазан не само да бъде цар на Израил, но и най-превъзходният псалмопевец на Господа. В псалмите на Давид заблестява по неповторим начин едно духовно качество, което в най-пълна степен изразява защо Давид беше мъж по Сърцето на Бога. Давид беше човек на Незлобието. В неговото сърце нямаше място и достъп за злобата на нечестивия.
За да разберем това духовно качество е нужно да видим кой е негов първоизточник. Затова нека прочетем едни Господни думи, за които вече загатнах в началото на тази книга:
“И няма вече да учат всеки ближния си и всеки брата си, и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават, от най-малкият до най-големият между тях, казва Господ…” (Еремия 31:34)
В това Божие обещание се забелязва нещо чудесно. То показва, че в един от аспектите на познанието за Бога всички християни ще имат равни позиции. Бог не казва:
“Ще Ме познават само големите!”
Но:
”от най-малкият до най-големият…”
В своето послание Апостол Йоан разкри какво означават тези думи:
“Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов…” (1 Йоаново 4:7-8) 
Всепобеждаващата сила на Любовта! – ето белегът на познанието, за което говори Бог чрез пророк Еремия. Малки или големи в Исус Христос, слушатели или проповедници, пастори или апостоли, всички трябва да се вдъхновим от това най-велико познание. Естествен е въпросът:
“Защо тогава тази тема се нарича “Незлобието на Давид?”
Отговорът е, че незлобието е едно от великите качества, на които ни възпитава Любовта! Това качество ни е нужно тук, на тази земя и в този свят. Ако искам да насочим размишленията си именно върху Незлобието, причината е една:
Да обичаш онези, които те обичат, не е голям подвиг. Просто – даваш любов и получаваш любов, за да дадеш отново. Но когато трябва да обичаш така, щото само да даваш, без значение дали ще получиш, то това може да се постигне, само, ако Източникът на Любовта е неизчерпаем.
Думите на Исус в тази връзка ще дадат начало на настоящата тема:
“Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чеда на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?” (Матея 5:43-46) 
Давид беше човек под Стария Завет, но стремленията на сърцето му живееха под Завета на Исус. Той сякаш отдавна беше слушал проповедта на планината и беше напълнил сърцето си с Живата Вода на Христовото Слово. Давид разбираше съвършено Божията Воля, още когато правилото “Зъб за зъб, око за око!” се вселяваше с ужасен буквализъм в хората и те ставаха проводници на злоба и беззаконие.
Нека се убедим в новозаветните копнения на Давид, като разгледаме някои примери от живота му.
Най-категоричната илюстрация за Силата на Любовта ще видим в отношенията между Давид и Саул. След победата над Голиат Бог покри Давид със Слава, която Израилевият цар трудно можеше да преглътне. Народът отново се беше съживил и придобил увереност. Това беше момент на голяма съблазън в сърцето на Саул. Радостта на израилтяните се изразяваше бурно и хората отприщваха в себе си възхищение от подвизите на Давид. Те пееха една песен, която гласеше:
“Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди…” (1 Царе 18:7)
Сърцето на царя не можа да понесе тази песен. Така се роди първият траен плод на дявола в Саул – завистта. Малко по-късно тази завист се трансформира в още по-опасно състояние, в мисъл, която отваряше път на сатанинската воля. Тогава царят заяви:
“На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още, освен царството?” (1 Царе 18:8) 
От този момент нататък в “Първа Книга на Царете” щеше да се покаже действието на две духовни сили, на два духовни антипода.
Сатанинската злоба срещу Божията Любов!
На няколко пъти в живота си Давид щеше да се изправя пред великото изпитание – да отмъсти или да прости, да даде вход на злобата или да опази себе си в съвършено Незлобие. Чувствителното сърце на Господния псалмопевец беше забелязало една закономерност, която ще преследва всички Божии хора на всяко време и място:
“Недей мълча, Боже, хвало моя: Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език; обиколиха ме тъй също с думи на омраза, и воюват против мене без причина. За отплата на любовта ми те ми станаха противници; но аз все съм на молитва. И въздадоха ми зло за добро и омраза за любовта ми…” (Псалом 109:1-5) 
Саул беше намразил Давид и искаше да го убие. Той го поставяше пред много изпитания, в битки с филистимци, като тайно се надяваше в някоя от тях Давид да бъде поразен и убит. Въоръжени до зъби убийци търсеха Господния помазаник и така да успокоят царя с евентуалната му смърт.
Давид се криеше!
Дори се престори на луд, за да опази живота си. Бягаше и търсеше сигурност в пустини и пещери. Но Бог бе постоянно с него. Бог изпитваше сърцето на помазаника Си с огъня на страданието. А накрая, видял, че Давид издържа в Неговите критерии, Той обърна бягството му в победа.
Как стана това?
Именно така, че Всемогъщият постави Давид в обстоятелства, които да засвидетелстват съвършеното му покорство пред Господната Воля. В едно такова обстоятелство Давид се изправи пред изненадания Саул и му каза:
“Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господния помазаник. Виж още отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против теб, при все, че ти гониш живота ми, за да го отнемеш. Господ нека съди между мен и теб, и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка не ще се повдигне против теб. Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се повдигне против тебе…” (1 Царе 24:10-13) 
Ефектът от тези думи на Давид беше огромен. Силата на дявола бе победена и злобата му – съкрушена. За кой ли път Давид намери ключ към Божието Сърце! Той отвори пътят на Божията Милост и Любов и затвори всяка възможност на дявола да го привлече на територията на злобата и отмъщението!
В онова старозаветно време Давид показваше новозаветната Сила на Христовата Любов. Той обичаше онзи, който го гони! Той протягаше ръка към онзи, който го проклина! Той показваше Живия Христос пред погледа на цялото Небе и целия ад! А думите, с които Саул му отговори, бяха точно свидетелство, че Любовта не само беше победила дявола. Нещо повече – тя беше покорила сърцето на царя. Ето Сауловият отговор:
“Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръката ти, ти не ме уби. Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес! И сега, ето, познавам, че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка…” (1 Царе 24:17-20)
Нека се замислим над тези думи. Нека се запитаме защо Господ Исус е наречен Цар на царете? Не показват ли думите на Саул, че всеки, който побеждава Злото с Добро, е цар? Не е ли Незлобието онова царствено величие в нас, което ни прави избран род и царско свещенство?
Нужно е вдъхновение от живота на Давид. Нужно е да вникнем в духовните напътствия на Господният помазаник, който в псалмите казва:
“Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си, като извършва подлости. Престани от негодуванието и остави гнева; не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството. Защото злотворците ще се изтребят; а ония, които чакат Господа, те ще наследят земята…” (Псалом 37:7-9) 
Незлобието – това е нашата съвършена защита срещу омразата на дявола. В заключение – още няколко думи. Мнозина разбират ефекта от омразата на дявола твърде повърхностно, като мислят, че единствената му цел е християнинът да страда и да бъде обект на постоянно гонение. Това е само едната страна на нещата. Естествено е, когато бъдем атакувани по някакъв начин, било с омраза, било с гонение, било с хули и лъжи, в нас да се роди едно искрено негодувание, една вътрешна опозиция срещу несправедливостта в живота ни. Главното е да оставим Божията Сила да извърши нужното изобличение или обрат в обстоятелствата, тоест, да живеем с твърдото убеждение, че онова, което се извършва против нас, се извършва против Господ. Исус ни казва това ясно:
“Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил…” (Йоан 15:8)
Дяволът е обречен да изгуби всяка битка срещу оня, който е облечен с бронята на Незлобието. Сърдечните стремления на демоните са винаги едни и къщи – да ни накарат да отговорим на злобата със злоба, на хулата с хула, на омразата с омраза и така да бъдем въвлечени в беззаконие. Но ние трябва да се облечем със знанието, че Любовта, която Исус иска да имаме към нашите неприятели, се нарича Незлобие! Тази Любов не само, че опазва сърцата ни, но променя умовете и сърцата на всички, които по един или друг начин се явяват наши противници!
Нека да завърша с думите на Апостол Павел, говорещи убедително за силата на Незлобието:
“Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола…” (Ефесяни 4:26) 
“…всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; а бивайте един към друг благи, милосърдни…” (Ефесяни 4:31-32) 
Когато сме достойни синове на Духовното Слънце и то грее в сърцата ни без никога да залязва, когато не даваме място на дявола, но Благостта и Милосърдието, Простителността и Незлобието бъдат наш щит срещу Злото, тогава Христос е реален в живота ни и Неговото Слово – истински светилник за сърцата ни. Незлобието е третото духовно качество, което ни прави забележими в Божието Сърце.

Едно мнение за “ДУХЪТ НА ФИЛАДЕЛФИЯ – II ГЛАВА_3

  1. Далил

    Истина Братко мои ти наистина си дар приятелю Без да слагаш цена без да тарсиш своето но знам Бог не сляп и ще опази своя пророк пророк пълен с духа на Бога Благодаря ти че те познавам че Бог ми даде право да позная истински човек както Бог каза този е истински изралтянин в които няма лукавщина!!!!!

Leave a Reply