ДУХЪТ НА ФИЛАДЕЛФИЯ – II ГЛАВА_2

2. ДЪРЗОСТТА НА ДАВИД

Тук ще продължа да разглеждам сблъсъка между Давид и Голиат. Давид не само имаше желание да защити Името на Всемогъщия. Той щеше да се одързости, за да го направи. Ревността за Бога щеше да роди едно друго духовно качество – Дързостта. Сега ще видим как беше провокирана Дързостта в Давидовото сърце. Военните мъже в Израилевия стан бяха шокирани. Един, все още непорасъл младеж, хвърляше ръкавицата на предизвикателството към филистимския самозванец. Царят трябваше да научи за това. Ето защо му беше известено желанието на Давид и той го повика при себе си. Саул си въобразяваше, че някакво моментно безумие е обзело младежа и затова го предупреди:
“Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си…” (1 Царе 17:33) 
Оценката на царят беше категорична. “Ти не можеш!” – каза той. Вярата на Давид беше поставена под изпитание. Лесно е да отхвърлиш мненията на тези, които са край теб, но когато ти говори човекът, помазан от Бог да ти бъде цар? Давид трябваше да преодолее царското мнение и да убеди Саул, че решението му не е някаква моментна самонадеяност. Той трябваше да приведе доказателства за своята готовност и смелост. Ето защо Давид изповяда пред Саул свидетелствата на своя живот:
“Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото, аз го подгонвах, та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се вдигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв, и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на Живия Бог…” (1 Царе 17:34-36) 
В тези стихове заблестява едно неповторимо излъчване от Давид. Той притежаваше любов и истинска жертвоготовност, за да защитава стадото си, а желанието за двубой с Голиат вече недвусмислено говореше, че Божият помазаник имаше любов в сърцето си към своя народ. Той беше готов да се пожертва за неговата чест и достойнство. Оттук можем да направим и първия извод, че дълбоките мотиви на Дързостта се раждат от любовта и жертвоготовността!
Нека да видим как Давид убеди царя в своята правота и позиция. Той не само обичаше народа си, но имаше дълбокото убеждение, че в двубоя му с Голиат успехът му ще бъде сигурен. Като гарант за този успех Давид посочи следното:
“Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец…” (1 Царе 17:37) 
Дръзновеният младеж убеди Израилевия цар със словото на своето свидетелстване. Той показа, че не е млад по дързост и Бог, Който го е благословил с успех срещу дивите зверове, ще го опази и от Голиат. Тук можем да направим и вторият извод, че дързостта е упражнение в смелост! Тя е изблик на съвършена надежда и осланяне на Господната Сила!
Когато искаме да бъдем дръзновени, нека да проверим дълбоките си сърдечни мотиви, тоест, до колко безкористно се решаваме на дадена постъпка. Ако не направим тази проверка, рискуваме да сме самонадеяни и Бог няма да подпечата с успех делото ни. Давид дръзна да се изправи срещу Голиат, защото бе издържал Господните изпити. Дръзновението е като една стълба към Божията Сила. Всяко нейно стъпало е задължително за преодоляване. Оттук и третия извод:
За да се изправим срещу Голиат е нужно първо да победим мечката и лъва! За да бъдем дързостни в голямото е нужно да покажем дързост и в малкото!
Ние трябва да бъдем Верни на Господ във всяко дело. И ако сме Му Верни в малкото, Бог ще ни постави над многото. Мнозина отхвърлят този принцип и очите им постоянно са заети с наблюдаването на ракетни служения, които вдигат много шум и стават забележими за мнозина. Но виждате ли, вие можете да гледате служението на някой Божий капитан и до края на живота си да не станете дори редник.
Защо просто не тръгнете оттам, откъдето сте?
Защо не благодарите на Бога за мястото, в което ви е поставил, за привилегията да вършите Неговата работа на този свят?
Направите ли го, вие ще стъпите на първата стълба, в малкото, но Бог ще забележи това и след време ще ви постави над многото. Ето така подготвяме и закаляваме сърцата си за битките с нечестието.
Последното нещо за успеха на нашата Дързост е:
Дълбоко осъзнатата ни позиция!
Именно тук виждам главната причина за успеха на Давид. Той имаше позиция в своята дързост. Той не излезе срещу Голиат като един, който търсеше своята си слава и величие. Той не излезе със страховити оръжия или метални доспехи. Давид излезе на битката със Слово на вяра:
“Ти идеш против мене с меч, копие и сулица; а аз ида против тебе в Името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху Който ти хвърли презрение…” (1 Царе 17:45) 
В този стих има нещо много интересно. В него са изявени оръжията на воюващите страни. Голиат идва с меч, копие и сулица – това са неговите оръжия. А Давид иде в Името на Господа – то е неговото оръжие. Божият помазаник никъде не изповядва, че прашката и камъните са оръжията му, но за свидетелство на всички около него заяви още:
“…да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка…” (1 Царе 17:47) 
Тайната на успешната дързост е да излезеш на битка в Името на Господа, да предадеш цялата битка в ръката на Господа и да Го прославиш не след битката, а преди нея!
Нека си представим как се чувстваха зрителите на този сблъсък. Те не можеха да повярват как едно момче с голи ръце, съблякло металната ризница, дадена му от Саул, и тръгнало с торба, пълна с камъни и прашка в ръката, ще победи респектиращия Голиат. Но Давид го постигна. Той победи в духовния свят. Той първо извърши духовна победа, тоест, отвори пътя на Божията Сила и затвори пътя на дяволската ярост! Ето така се отваря и затваря с Давидовия ключ. Камъкът, който се заби в челото на филистимеца, беше не победа, а резултат от победата на Давид.
Моля ви да осъзнаете това!
Много пъти съм се замислял защо Бог избра точно такова поражение за Голиат.
Не се ли явява победата на Давид духовна илюстрация на нашите победи в Името на Исус Христос?
Камъкът, изпратен от Давид, пръсна челото на филистимеца, така, както един друг камък ще поразява заблудата, насочена срещу Църквата. Ето думите на Христос в потвърждение на това:
“Не сте ли никога прочели в писанията тази дума: – “Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; от Господа е това. И чудно е в нашите очи”? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък, ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне…” (Матея 21:42-44) 
Името на Исус е Камъкът, който трябва да положим в прашката на нашата дързост, и с прицела на вярата да поразим всички врагове на Господния народ. Името на Исус е име за Дръзновение в Господната Воля.
Да бъдеш дръзновен – това значи да побеждаваш дявола дори тогава, когато всички около теб са се превърнали в зрители! Да издигнеш високо вярата в Името на своя Бог, за да Го прославиш с победата! Дързостта е второто духовно качество, което ни прави забележими в Божието сърце.
Исус ни остави посланието:
“Вярвайте в Мене!”
Но, освен него, даде и друго:
“Дерзайте, не бойте се!”
Животът на Давид е вдъхновяващ пример за Дръзновение.

Leave a Reply