ДУХЪТ НА ФИЛАДЕЛФИЯ – II ГЛАВА

II. ЖИВОТЪТ НА ДАВИД

(КЛЮЧОВЕТЕ НА НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО)

Има един велик мъж, чийто живот е записан в Свещеното Писание. Велик мъж, чиито дела са останали завинаги в Божието сърце, за да бъдат неподвластни на времето, понеже Бог ги записа в Словото Си. Този мъж е Давид. Започвам разсъжденията си върху Филаделфийската църква именно с Давид, понеже неговият живот и духовни качества се явяват събирателен образ и фокус за стремленията на християните.
Началните думи на Исус към Филаделфийската църква започват така:
“Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовия ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря…” (Откровение 3:7) 
Виждаме, че Бог се обръща към християните, като Един, Който е Свят и Истински, но най-вече като Оня, у Когото е Давидовия ключ. Причината, за да представя Себе Си Исус по този начин, е скрита в думите, с които Той определя търсенията и стремленията на тази църква. Тя не иска нещо друго, но Давидовия ключ. Затова Бог й отговаря, че именно Той е, Който притежава този ключ. Нещо повече – Духът изявява способностите на този ключ – да отваря, без никой да може да затвори след него, и да затваря, без никой да може да отвори!
За да разберем способностите на Давидовия ключ трябва да потърсим в живота на Давид онези свидетелства, които ясно показват как Божият помазаник е отварял, без никой да може да затвори, и е затварял, без никой да може да отвори. Естествен е въпросът:
Какво всъщност е отварял и какво е затварял Давид?
Вярвам, никой не мисли, че този ключ е някаква археологическа реликва, която ревниво се пази в някой музей. Бог казва, че ключът е в Него, а това ясно ни сочи, че е в Словото Му. Най-краткият отговор на въпроса, който зададох, е:
Давид е отварял в живота си път на Божията Сила и Помазание, като същевременно е затварял всяка възможност пред дявола да противостои на Божията Воля!
Казано по друг начин – този велик мъж е намерил ключ към Сърцето на Бога, ключ към Божията ревност и благоволение.
Няма по-голямо желание в Божието Сърце от това – всеки християнин да притежава ключа на Давид. В Евангелията Исус Христос засвидетелства едни други ключове в обещанието Си към Петър. Думите, с които Исус показва способностите на тези ключове, в духовния си смисъл са същите, които вече прочетохме в “Откровението на Йоан”. Нека ги видим:
“Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде развързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…” (Матея 16:19) 
Да връзваш и развързваш! – такива са способностите на тези ключове. Сравнени с ключа на Давид, те са същите, със същата сила и възможности. С тях ние можем да развързваме в живота си Божията Сила и помазание, като същевременно можем да връзваме всички усилия на дявола да противостои на Божията Воля!
А сега да вникнем в една важна подробност. Както вече забелязахме Христос говори на Петър за ключове, а в “Откровението” се говори за ключа на Давид. Причината за множественото число в Христовите думи към Петър се крие във факта, че не един, а множество човеци ще ползват тези ключове. Докато в “Откровението” се говори за ключа на Давид, за да можем лично да се вдъхновим от примера, който един единствен човек остави в живота си. И когато повече от един християнин разбере силата на Давидовия ключ, то естествено, че ще станат много ключове, даващи вход в Небесното Царство на Господ Исус Христос.
Искам да знаете още, че в Божиите критерии ключът на Давид има много високо място. В “Книгата на пророк Исайя” ще прочетем как Божието одобрение и помазание пада върху Елиаким, Хелкиевият син. Самото име на помазаника, преведено от еврейски означава “Бог въздига”.
Нека прочетем как Бог изявява Своето намерение:
“В оня ден ще извикаш слугата си Елиакима Хелкиевият син, и като го облека с твоето облекло и го стегна с твоя пояс ще предам властта ти в неговата ръка, и той ще бъде един баща на ерусалимските жители и на Юдовия дом. И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; той ще отваря и никой няма да затваря, и ще затваря и никой няма да отваря; и ще го закрепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде славен престол на бащиния си дом; и на него ще окачат всичката слава на бащиния му дом, – чадата и внуците, всичките малки съдове, от съдове като чаши до всичките съдове като мехове…” (Исайя 22:20-24) 
Ако в Стария Завет Божието помазание падаше върху някого, за да се утвърди славата на Ерусалим, то в Новия Завет това помазание ще пада, за да се утвърди Славата на Небесния Ерусалим. Филаделфийската църква е тази, която Бог днес закрепява като гвоздей на твърдо място и тя ще бъде славен престол на Господ Исус Христос. Филаделфийската църква днес е оня “Елиаким”, когото Бог въздига заради Славата на Името Си. В нея ще се намерят от най-малкият до най-големия, които познават Господ като Бог на Любов и Светлина. “Откровението на Йоан” и най-вече – обръщението на Исус към Филаделфийската църква се явява реализация на Божията Любов към нас – да даде на всеки ключа на Давид, така че всеки да намери път към Божието Сърце. Предстои ни да се запознаем с Давидовия ключ, тоест, да разберем кои духовни качества на човека печелят Божието благоволение. Разглеждайки живота на Давид аз забелязах пет качества, които ще разгледам в отделни глави. Това са:
Ревността, Дързостта, Незлобието, Смирението и Хвалението
Посланието към Филаделфия е ясно. Нека ви предам Божиите думи, както ги имам дълбоко в духа си:
“Църкво Моя! Ти си тази, върху която благоволи Сърцето Ми! Аз те искам вдъхновена от примера, който един старозаветен мъж остави на поколенията.
Той спечели Сърцето Ми!
Той отключи в себе си Моята Сила!
Той достигна съдбата, която бях му начертал! Той Ме възхити дотолкова, щото да сключа с него Завет, че от потомството му ще дойде Спасителят. Всички вие, които вярвате в Името на Сина Ми, сте Давидово потомство, потомство на духовно новородените, които трябва да се вдъхновяват от Давидовата вяра и живот…”
В онези времена, когато Саул царуваше над Израиля, Божият поглед се спря върху едно момче, което пасеше овцете си и свиреше с арфата си. Бог погледна сърцето му и видя, че този е бъдещият помазан мъж. Тогава прати слугата Си Самуил – да каже на царя:
“Но сега царството ти няма да трае; Господ Си потърси човек според сърцето Си, и него определи да бъде княз над людете Му, понеже ти не опази това, което Господ ти заповяда…” (1 Царе 13:14)
Искаме ли да бъдем християни по Божието Сърце?
Ами нека размислим, че ако някога Саул не опази онова, което Господ му заповяда, то така и много църкви постъпиха като Саул. Ето защо днес Бог Си потърси Църква по Сърцето Си и нея определи да участва в грабването и да е Съвършен носител и изразител на Волята Му.
Тази Църква е Филаделфийската! Нека благодарим на Бог, че ни е дал благоволение да вникнем в Съвършената Му Воля и да пристъпим към прочит на страниците, които предстоят.

Leave a Reply