ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ – VI ГЛАВА

VI. ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ

(ИЛИ ЗА РИСКА ДА ПРОПУСНЕШ МИГА)

В най-тежкия миг от Живота Си Исус взе със Себе Си Петър и двамата Заведееви сина. Всички те Го последваха в Гетсиманската градина. Там Той им каза:
“Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене…”  (Матея 26:38)
След тази молба Божият Син се отдалечи от тях, за да пребъдва в молитвено общение с Отец. Когато се върна, намери всички тях заспали. Събуди ги и им каза:
“Как? не можахте ли ни един час да бдите с Мене? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно…” (Матея 26:40) 
След тези думи Той отново отиде да се моли. При второто Му завръщане картината се повтори. Те отново бяха заспали. Бяха заспали точно тогава, когато Исус се нуждаеше от най-голяма подкрепа и Любов. Последните думи, които Той им каза, бяха първият сериозен укор от Бог към Църквата:
“Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава…” (Матея 26:45-46)
Можете ли да си представите всичко това?
Христовите ученици спят в миг, когато се извършва предателството на техния Господ. Спят тогава, когато е трябвало най-много да са будни. Те не изпълниха заръката на своя Господ и спаха през цялото време, когато се решаваше съдбата на всички човешки поколения. Един зъл дух на сънливост ги беше обсебил и те не му се противиха. Един дух бе загатнал с присъствието си какво ще прави в продължение на векове. За същият този дух Исус предупреди в “Евангелието от Марк”:
“Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта), да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете…” (Марк 13:35-37) 
Онова, което се случи в земния Живот на Исус Христос, щеше да се случи в духовния живот на Църквата. Голяма част от нея щеше да заспи и допусне предателство на чистото Христово учение. В “Откровението” Исус засвидетелства на Апостол Йоан, че пред Божия поглед вече бяха се явили тенденциите на духовната сънливост и слепота. Техен носител бе църквата в град Лаодикия. Някога Исус понесе най-огромното изпитание върху плещите Си. Най-жестокото противоречие – да бъде виновен без вина и осъден без справедливост. Той прие на Себе Си нашите грехове, за да стане Ходатай за всеки човек, който изповяда Името Му. Исус стори това някога. Стори го веднъж и завинаги. Днес трябва да понесем изпитанията си и ние. В историята на Христовата Църква е настъпил мигът на най-тежкото изпитание – да подготви верните на Исус души за предстоящото грабване. Побеснял повече от всякога дяволът ще поиска да ни приспи или охлади ще поиска да направим съгласие със света и компромиси с Истината на Бог. Ние никога не бива да допускаме грешката на Христовите ученици – да заспим тогава, когато някъде се извършва предателство на Христовото учение. Ние трябва да бдим и да бъдем гръмогласни срещу заблудата. Трябва да се изправим и посочим с пръст гримиралата се религия, за да я изобличим. Трябва да викаме, за да се събудят всички. Гласът ни като светкавица трябва да освети цялата земя:
“Братя и сестри! Исус вече идва! Отвърнете се от религията, отвърнете се от заблудата и измамата! Участвайте в първата жетва, да не би да ви настигне втората! Бъдете готови за грабването от Христос, за да не ви настигне явлението на Антихрист! Мобилизирайте до сетен предел сърцата си с вяра, защото Исус идва и иска да намери вяра на земята! Вяра във великото Му Име и побеждаващото Му Слово! Събудете се, опомнете се!”
Най-страшното на съня е неговата нереалност!
Докато сънуваш, можеш, ако искаш и в облаците да летиш, но когато се събудиш…
Няма ли да е късно? Няма ли да пропуснеш мига, единствения миг, за който Апостол Павел писа:
“Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим…” (1 Коринтяни 15:51-52) 
В този миг, в който вие четете тази книга, е все още миг преди мига. Духът на Лаодикия, за когото разсъждавах в тази първа част на книгата, има силата да приспива духовното в човеците. Всички негови действия, които изброих, са сънотворни за човешкото сърце. Днес будилникът на Божието Слово звъни, а някои се прозяват и рискуват да пропуснат мига!
Приемете моята последна насърчителна молба в края на първата част от тази книга:
Не си позволявайте лукса да заспите само някакъв си час, преди да дойде Младоженецът! Ако очите на сърцата ви са натежали и уморени, наплискайте ги с Живата Вода на Словото, освежете се и останете будни до Грабването! Огледайте се! Влакът на Спасението пътува към спирка “Филаделфия”! Нека и ние отидем там! Нека живеем там! Амин и Амин!
Авторът

Leave a Reply