ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ – V ГЛАВА_3

3. НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ФАНАТИЗМА

(ЕФЕКТЪТ НА ОТРОВЕНАТА ВЯРА)

Досега разгледах отровното действие на гибелните ереси, бесовските учения и идолопоклонството. Както следствието на всяка отрова е смъртта, така и следствието на тези три фактора въздейства смъртоносно върху вярата в Исус Христос. Всяка дяволска атака има перспектива и крайна цел. Най-непоносимото присъствие за дявола е Божията Любов. Исус ни донесе истинската вяра в Бога, за да бъдем проводници на Истинска Любов към ближните. Той ни каза:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих…” (Йоан 15-12) 
Любовта трябваше да е истинското свидетелство и потвърждение, че вярата в Исус е жива и деятелна. Казано по друг начин, ако вярата беше нашият достъп до Извора, Любовта е водата в този Извор. Вода, която да напои жадните, да измие нозете на колебливите, да даде зрение на слепите. Само че мнозина изобщо не разбраха нещо съществено. Мнозина охладняха, защото в тях се реализира принципът, че там, където се изгубва Истинската Вяра, се губи и Истинската Любов!
Вяра без Истина и Любов – това е пределът на сатанинските усилия, за който ще разсъждаваме в тази глава. Като начало нека видим как Апостол Павел определя призванието на всеки християнин:
“…следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта. Подвизавай се в доброто войнстване на вярата…” (1 Тимотей 6:11-12) 
Християнската вяра е войнствена вяра. Нека никого не плаши това определение, защото нашата борба не е срещу плът и кръв. Вярата в Исус воюва за Спасението на човешките души. Бог определя това воюване като добро. Неговата Воля е християните да се подвизават и печелят духовните битки за Славата на Исус Христос. Две са оръжията на вярващия в Бога, задължителни за доброто войнстване. Това са Истината и Любовта. Всеки, който притежава тези оръжия, е роден от Бога и е подготвен да бъде достоен воин на Исус.
Истината – това е духовното просветление от Библията, дошло чрез Божията Благодат! Любовта – това е божественото проявление на Исус Христос в сърцата и душите ни!
Всички проявления на Лаодикийската църква, върху които досега размишлявах, си приличат по едно – в тях няма Истина и Любов. Липсата им превръща вярата на тази църква в нещо особено.
Вяра не на доброто, но на злото войнстване!
Казвам “злото” и това никак не е случайно. Най-универсалният закон в духовния свят е законът за сеене и жънене. Ако човек посее лъжа, ще пожъне много лъжи. Ако посее нечестие, ще поникнат зли неправди. Ако посее вятър, ще пожъне бури. Единственият начин за противодействие на чистото Христово учение бе да му се попречи да бъде проповядвано на хората. И ако Исус беше Сеячът на Словото, за Сатана остана опозицията да бъде сеяч на отровни семена. Така светът се превърна в една огромна нива, в която, освен житни класове, са израстнали и много бурени и плевели. Стратегията на Сатана беше да убеди света, че плевелите и бурените са нормални житни класове, а истинското жито са “плевелите и бурените””, задушили цялата нива. В тази надпревара за сеене ясно изпъкнаха както Божият, така и сатанинският почерк. Както Бог даде Сила на Христовите последователи да следват доброто войнстване, така дяволът даде сила на своите слуги, за да следват злото войнстване.
Моля ви да запомните следващото изречение:
Силата от дявола да се следва злото войнстване на вярата, се нарича фанатизъм!
След като част от Църквата беше изгубила своята святост и беше прегърнала идолите, ересите, бесовските учения и като цяло – образа на звяра, не оставаше друго, освен дяволът да ги разпространи по целия свят. Това щеше да бъде една жестока и мрачна офанзива, която с цената на смърт и сеч, пожари и екзекуции, мъчения и заговори, та даже и войни, да простре влиянието си по целия свят. Сатана щеше да постави основата на най-страшната мерзост, докарваща запустение и проклятие върху цели нации и континенти. За тази негова тактика в “Откровението” е записано:
“И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки; а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла…” (Откровение 13:11-12) 
Разтълкуван, този стих изглежда така:
След възкресението на Исус, Който нанесе смъртоносна рана на Сатана, на света се появи страшен дух от царството на тъмнината. Дух, изпратен от Сатана, за да се противи на Христос и Църквата. Този дух Апостол Йоан разкри в своето първо послание като “дух на Антихрист”. Характерното за този дух бяха двата рога, прилични на агнешки. В характерния стил на “Откровението” Исус Христос е наречен Божият Агнец или Агнето, Което е било заклано за греховете ни. Виждаме, че роговете на Антихрист са прилични на агнешки, тоест, духът на заблудата предлага учение, което само прилича на Христовото, за да привлече към себе си множества от наивни, страхливи и лековерни човеци. Изниква въпросът:
Кои са тези два рога? Отговорът е:
В опитите си да изврати Библията, като единствено боговдъхновено слово, Сатана създаде две много мощни религии. Първата религия беше християнската. По дух и фанатизъм тя дословно прекопира юдейската религия, чиито лидери разпнаха Исус. Това става още по-ясно, като се има предвид стихът, в който за духа на Антихрист се казва, че “упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие…” Всичката власт на Юдаизма дяволът насочи в гонение на Христос и последователите Му, докато се стигна до угнетителния съд и разпятието. Така и властта на религията бе насочена в гонение на тези християни, които не искаха да се съгласяват с догмите, тесногръдието, идолопоклонството и покварата на религиозните християнски лидери.
Забележете, че казвам “християнски” а не Христови, защото днес на света има християнска религия, тоест, религия дошла от християни, но не и Христова религия, защото няма религия, дошла от Христос.
Втората религия беше Ислямът, който в своята същина е сатанински прочит на Стария Завет и вмъкване в Новия Завет на пророка Мохамед, чиято цел беше да измести Христос, като подложи на съмнение разпятието Му и възкресението Му и Го обяви за един от многото пророци, а себе си да обяви за генерален говорител на Единият “Бог” (тоест отричането на Троицата).
Основа на тези две религии беше фанатизмът, чрез който духът на Антихрист “принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла…” Именно религиозният фанатизъм бе този, който завладя целия свят. Негов почерк бяха кръстоносните войни и походи, бурното разрастване на Исляма, испанската Инквизиция и всички скверни и зли дела, като плодове на религиозно помрачение и лицемерие. Не съществува нито един атрибут от тези две религии, който да влиза в съгласие с Истината на Божието Слово. Ето защо те могат да се налагат над човешките сърца само с фанатизъм, тоест, отровена вяра, която не подбира целите, начините и средствата, за да наложи волята си. Светът нарича по още един начин тактиката на подобна вяра. Тя е известна като “фундаментализъм”, тоест, полагане на основи с цената на всичко!
А сега да помислим. С цената на всичко ли Бог иска да повярваме в Него? Не е ли Неговата милост онова дълготърпение, с което Бог чака нашето обръщане от добра воля, от сърце, от любов към Неговия Син.
Спомнете си, че когато Исус не беше приет в един град поискаха от Него да им позволи да заповядат да падне огън и да изтреби онзи град, тоест – фанатизмът беше дошъл и искаше разрешение от Господа. Но какво им каза Исус? “Не знаете на какъв сте дух!” – смъмри ги Той. Тези Негови думи показват, че фанатизмът никога не е бил на духа на Бога, но всякога – на духа на дявола! Истината на Бога не принуждава, но убеждава и докосва. Докато лъжите на дявола се крепят на насилието и страха, лицемерието и демагогията. Днес много хора не искат да чуят за вяра в Бога. Те оправдават поведението си с това, че не им харесва да бъдат религиозни и поставени под хомот. Склонен съм напълно да ги разбера и не само да ги разбера, но дори да ги оправдая. Защото такава бе в крайна сметка целта на Сатана – да изгради нереален и покварен образ на Църквата. Образ, който да не привлича, но да отблъсква.
Такъв образ е религията. Той е образът на звяра, на който днес се кланят мнозина! Образ, който налага догми, канони, ритуали! Образ, който налага килии и отшелничество, мрачни храмове и потискащо послушание. С една дума – хомот за сърцата и иго за човешките души.
Бог не ви осъжда, хора!
Вие просто не сте попаднали на Истината!
Защото Истината не е закрепостяване и страх, но свобода, за която сърцата винаги са мечтали. Вие няма да я откриете в мрачните храмове или в сектите на Мун и Ръсел!
Бог не обитава ръкотворни сгради и не поставя между Себе Си и вярващите бариерата на човешки личности или демони.
Негов Храм не са тухлите и кирпичът, иконите и стенописите!
Негов Храм е отвореното сърце на човека, където пребъдва Духът Му, за да дари всеки с щастие и пълнота, каквито светът и религията не могат да предложат. Иска ми се да сте разбрали всичко това!

Leave a Reply