ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ – V ГЛАВА_2

2. РАЗЦВЕТЪТ НА ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО

(ЕФЕКТЪТ НА ОТРОВЕНОТО ОБЩЕНИЕ)

Един от най-тежките мигове в живота на Христовите Апостоли беше мигът, когато Господ щеше да се остави в ръцете на престъпници, за да бъде поруган, бит, охулен и разпнат на кръст. Една огромна мъка имаше в сърцата на Петър и Йоан, Филип и Андрей, Тома и Вартоломей. Те губеха възможността си да общуват с Исус, с Когото в продължение на три години преживяха най-великите мигове в живота си. Умовете им не искаха да приемат, че Този прекрасен и обаятелен Бог, слязъл в телесно естество, ще претърпи поругание и безчестие, по-голямо от на който и да е било човек. Исус виждаше мъката в сърцата им. Виждаше, че не са подготвени, за да Го загубят от погледите си. Затова им каза:
“…сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш? Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя…” (Йоан 16:5-7) 
В този момент Апостолите не разбираха, че им предстои една много по-велика връзка с Христос, едно превъзходно общение с Божия Син. Това те разбраха на Петдесятница, когато Бог изля над обещания Утешител. В тази тема искам да разгледам кой беше контраударът на дявола против общението с Исус Христос. Не можеше да не се появи такъв контраудар, защото именно в общението с Бога се криеше тайната на християнската сила. Дяволът щеше да търси пътища и начини, така щото тази сила да отслабне и да се стопи, ако е възможно. Опасен за Сатана в християнското общение беше Посредникът между вярващите и Христос. Този Посредник щеше да извика в съществуване такова общение, при което за силите на тъмнината нямаше да остане никакъв шанс.
Ето Христовите думи, които щяха да задвижат ревността на Святия Дух и Неговото Дело в християнските сърца:
“Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите…” (Йоан 16:16) 
Тези думи бяха чудна новина за Христовите последователи. Как щеше да стане това? Твърде много въпроси предизвика тази новина:
“И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже…” (Йоан 16:18) 
В отговор на въпросите им Исус изрече една от основополагащите истини на вярата в Бога:
“Затова ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме…” (Йоан 16:19-22) 
Ето такова щеше да бъде действието на Посредника в християнските сърца. Те щяха да заплачат и заридаят, а светът щеше да се радва. Те щяха да скърбят, но скръбта им щеше да се обърне в радост. Те щяха да бъдат като непразна жена в болките си, за да родят в себе си Христовото присъствие и пълнота. Така Исус отново щеше да стане видим. Видим с Любовта Си, видим с нежността Си, видим с Плодовете и дарбите на Святия Дух. Видим за онези, които са прогледнали духовно в Святия Дух и забелязват Божието Присъствие в живота си. Действието на Святият Дух щеше да се превърне в постоянна заплаха за силите на Сатана. Божият противник трябваше да предприеме нещо и да насочи усилията си, за да отстрани християните от духовния Посредник с Исус, като постави друг посредник, тъй щото видимото духовно присъствие на Исус в живота на вярващите да отслабне и ако е възможно – дори да изчезне. Така дяволът постави основите на едно друго общение. Общение не с Бога, но със самия него. Общение, което Библията изобличава и нарича идолопоклонство. Едно от първите изобличения на идолопоклонството, навлязло в Църквата, даде Апостол Павел в “Послание към Римляните”:
“Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини…” (Римляни 1:21-23)
В този стих е илюстрирана една от най-огромните поквари, идвали някога в Църквата. Тук става въпрос за действията на християни, а не на невярващи хора. Апостолът казва, че те са започнали мерзостите си, след като “познаха Бога”, но “не Го прославиха като Бог”. Причина за мерзостите им бяха извратените им мъдрувания. А какво по-извратено мъдруване от това, което ще се опитам да дам в една примерна схема:
“Братя и сестри! Искам да изложа моите схващания относно думите на нашия Господ, Който в Евангелието на Йоан Богослов ясно заяви, че за малко няма да Го виждаме и пак малко и ще Го видим. Не искаше ли Христос да подсети, че Бог ще помазва измежду избраните Си зографи и художници, които с вдъхновение свише да нарисуват образа на Синът Божий? Не струи ли от тази икона благостта и Светлината на Оня, Който ни възлюби? Но имало е и ще има еретици, които да злословят божественото ни общение, учейки хората да се не кланят на икони. Така те, юродиви и несмислени, хулят Духа Светаго, Който свише ни е дал мъдрост и разумение да отделяме жито от плява. Нека благочестиво наведем глави и се помолим пред святия образ, милостиво даден ни от сърцеведеца Бог…”
“Достойно ест! Истина говори този брат! За това сме слушали още от блаженопочившия ни епископ! Нека Бог благослови ръката зографска! Нине и присно и вовеки веков! Амин…”
Какъв бе прицелът на тази заблуда? Отговорът е:
Иконата е лукава подмяна на посредника между вярващите и Христос!
Иконата е идолът, който ликвидира всякакво духовно общение с бога!
Славата на нетленния Бог беше разменена срещу подобие на образ на смъртен човек. Образ, роден от болното въображение на обсебения от заблудителен дух художник. Тази заблуда имаше ефект на заразна болест, която бързо се разпространи и доби изключителни размери. В арсенала на идолопоклонството навлязоха още идоли, като свещи, камбани, клепала, кандила, яйца и прочие. Все плътски и материални обекти, които трябваше по убедителен начин да доказват, че те, а не Святият Дух, са посредници на вярващия в Бога. Но ако Святият Дух е Свидетел на Присъствието на Исус в живота на човека, то свидетел на кого са идолите?
Не казва ли Исус, че:
“Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:24) 
Следва въпросът: Има ли дух в идолите?
Да! Дух наистина има и това не е Духът на Живия Бог, но духът на Антихрист, духът на Лаодикия, дошъл с лъжи и заблуди, за да убие вярата на християнина и размени надеждата му за Небето с обречеността на вечния мрак.
Независимо колко силно сте привързани (ако изобщо това е така) към иконите и всички останали атрибути на религията, то не аз, но Бог ви заповядва да се освободите от тях, защото те са посредници, които не носят нищо добро в живота на човека. Те са отрова, която коварно и целенасочено разрушава човешкия дух и превръща сърцата във варосани гробници. Не човекът, но религиозният демон, влязъл в сърцето му, изпитва силна привързаност към идолите, понеже чрез тях той се реализира.
Другото опасно направление на идолопоклонството, в което Святият Дух отново е подменен с друг посредник, е човешката власт в Църквата. Най-точен пример за такава власт можем да видим в устройството на Римокатолическата църква, където папата, тоест, лидерът, е наречен “Свят Отец”. В Източно-православната църква за още по-удобно това звание се дава на всеки поп. И двете църкви си имат канони, с които оправдават тези звания. Не става ясно само това – как да обяснят Христовите думи, явяващи се предупреждение към идолопоклонниците:
“И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният…” (Матея 23:9) 
“Но – ще каже католикът – как смее този така да говори за папата? Не знае ли той, че папата е духовен наставник на вярващите? Не знае ли още, че той е единствен наместник на Христос в този свят?”
На такива въпроси ще отговоря не аз, но сам Исус, Който казва:
“Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник Христос…” (Матея 23:10) 
А единствената Личност, която Исус постави за наместник вместо Себе Си, е Святият Дух. Защото не за папата или владиката, но за Духа на Истината нашият Спасител каза:
“…когато дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява…” (Йоан 16:13-14) 
Наместникът е личност, която се явява вместо някой или представлява някого пред хората. Човек не е достоен, за да замести Христос в цялата Му божественост и пълнота, защото и най-малкият грях вече ще свидетелства против него. Нужна е Личност, така Свята, както бе Свят Христос в земното Си битие.
Тази Личност е Святият Дух!
Той е Утешителят, Приятелят, Учителят, Изцелителят!
Той има Власт и Сила да бъде навсякъде по тази земя, за да прегърне всяко сърце, призоваващо Бога. Такава дейност не е по силите на смъртен човек, но единствено на Духа, с Който Бог ни посети. Когато изговаряме думата “Отче” трябва да го правим със сърдечен трепет и убеждение, че Небесният ни Баща ни слуша в Името на Опростителя на греховете ни и Изкупителя на душите ни. Но да наричаш с тази Свята дума човек, значи да уповаваш на човек и да разчиташ на човек.
Но може ли човек да очисти сърцата ни?
Може ли човек да отнеме греховете ни?
Може ли човек да дава Спасение и Вечен Живот?
Моля ви се, замислете се над това!
Ние сме християни, а не хуманисти. Хуманистите се уповават на хуманизма, тоест, на силата човешката праведност, но ние се уповаваме на Христос, Който е Божията праведност. Някой може да реагира, че не е нужно толкова много задълбочаване в думата.
“Не ставаш ли дребнав, авторе? Та това са само думи!”
Да! Това са думи! Но те не се връщат празни! С тях човек сее, за да пожъне след време онова, което му се пада. А за жетвата на неразумните Исус предупреждава:
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…” (Матея 12:36-37) 
В деня на Страшния съд мнозина ще извикат:
“Отче, смили се и ни прости беззаконията! Отче, послушай ни!”
Тогава Бог ще се обърне към тях и ще каже:
“Нима Аз съм вашият Отец? Не наричахте ли през целия си живот с тази дума местния поп или папата? Той е вашият “Отец” – нека той сега ви очисти от покварата, която натрупахте в сърцата си…”
В заключение – още няколко думи в темата.
Онова, по което ще познаем покварата и заблудата в една църква, са идолите. По своята същност идолите са сатанински фалшификати, чиито основни цели са да откъснат вярващия от общение със Святия Дух и да му предложат имитация на вяра и духовна връзка с Бога. Ефектът на идолопоклонството е духовната смърт и животът в лъжа!
Накрая искам да се обърна към всички, които са изпитали смущение от тази глава. Моята надежда е, че е по-добре човек да разбере Истината приживе, колкото и горчива да му се струва тя, отколкото да живее в захаросаната обвивка на лъжата и да разбере за нея тогава, когато е късно. Властта на идолите е страшна и мъчителна, но все пак съдбата й е да бъде сламка за огъня на Божието Слово. Случва ми се понякога да чуя по радиото или да видя по телевизията информация за осквернен “храм”, от който са откраднати икони с историческа стойност и много друга църковна утвар. По-нататък говорителката споменава, че крадците не са се посвенили да откраднат и няколко бронзови свещника, че е насрочено следствие и издирвателни работи от органите на реда. Сякаш виждам пред очите си и замисленият поп, който съсредоточено поглажда брадата си в недоумение защо православните постройки са толкова често обект на крадци. И докато за попа отговор може да не се намери, всеки християнин, отворил Евангелието, ще прочете точните Христови думи, даващи ясен коментар за подобни посегателства:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат…” (Матея 6:19-20) 
Какви са съкровищата на православните оставам на вас да прецените, но нека никога не забравяме Божието предупреждение:
“Защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:21)

Leave a Reply