ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ – V ГЛАВА_1

1. ГИБЕЛНИТЕ ЕРЕСИ И БЕСОВСКИ УЧЕНИЯ

(ЕФЕКТЪТ НА ОТРОВЕНОТО СЛОВО)

Така, както храната е необходима, за да може тялото ни да има сила и да расте, така и Божието Слово е необходимо, за да може нашето духовно естество да придобие Святостта и пълнолетието си. Естествено е една част от усилията си дяволът да насочи против потребността от духовна храна. Насърчавайки ни към тази потребност Апостол Петър казва:
“И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение…” (1 Петрово 2:1-2) 
От думите на Апостола разбираме, че само чистото духовно мляко може да бъде фактор за нашия растеж към Спасението от Исус. Петър не би дал определение за духовното мляко като “чисто”, ако нямаше опасен фалшификат, който не само, че няма да даде растеж, но ще отрови и поквари вярата ни в Исус Христос. В желанието да отрови духовното мляко заблудителният дух проявява две тенденции:
Първа тенденция: Да внуши на вярващия плътско, а не духовно разбиране на Божието Слово, тоест, да създаде гибелна ерес.
Втора тенденция: Да притури към Божието Слово книги с отровно съдържание, като внуши на вярващия, че те са истинни и боговдъхновени, тоест, да създаде бесовско учение.
За проводниците на гибелни ереси Апостол Петър предупреждава:
“Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули…” (2 Петрово 2:1-2) 
Нека сега да разберем къде се крие зародишът на гибелната ерес.
Кои са причините, за да се появи тя?
В стиха от посланието на Петър се забелязват две основни причини.
Първата причина е отричането от Господ Исус Христос!
В какво се състои това отричане?
Преди всичко – в нежеланието на човека да изпълнява Христовата повеля. В “Евангелието от Матея” Исус ни посочи най-важното условие, за да Го следваме:
“Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва…” (Матея 16:24) 
Когато човек чете Библията, той се запознава с Божиите стандарти за Святост и Истина. Най-силен противник на тези стандарти ще е плътското му естество, свикнало и научено да греши и да се бунтува срещу Божията Воля. Затова ви моля да запомните следния принцип:
Ако приемаме себе си, то се отричаме от Христос, но ако се отречем от себе си, то приемаме в живота си Духа и Силата на Божието Слово!
Какво се случва с онези, които не желаят да се отрекат от себе си?
Отговорът е ясен! Те просто налагат себе си, тоест, тълкуват Божието Слово така, щото да не влиза в конфликт със собствените им критерии! Така те извращават истината и се отричат от Изкупителя на греховете им!
Отричането от Словото на Исус Христос е първата причина за появата на гибелна ерес. Втората причина, която Апостол Петър разкрива, са “похотливите дела, поради които пътят на истината се похулва”.
Какво представляват тези дела? Отговорът е:
Това са дела на произволно богослужение, в които тотален авторитет е придобило плътското за сметка на оскверненото духовно общение!
Казано по друг начин:
Христовите думи от дух и живот са превърнати в плът и смърт!
Най-острият меч против всяка гибелна ерес в Църквата са думите на Христос, които мнозина пропускат да прочетат и осмислят:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. Но има някои от вас, които не вярват…” (Йоан 6:63-64) 
За светските човеци вярата в Исус не се състои в нищо повече от това да се отбият до първото павилионче и да си купят кръст. Така те разбират носенето на кръста. За други вярата се състои в това да свият пръстите на дясната си ръка и да започнат да ги движат по начина, показан от дядо поп. Така те разбират Христовите думи, че “който се кръсти ще бъде спасен…” Но да вдигнеш кръста си е нещо повече от носене на синджири. И само духовните успяват да разберат, че това е приковаването на грешните помисли и пожелания и себеотричането ни в Името на Исус. Да се кръстиш е нещо много повече от движение с дясната ръка. Но само просветените успяват да разберат, че това е да отвориш сърцето си за Присъствието на Святия Дух и вече не твоят ум, но Божията Благодат да те движи и направлява.
Ето такива са гибелните ереси! Една смъртоносна размяна на Духа на Божието Слово за похотливите дела на смъртната и грешна плът!
Неслучайно Апостол Петър предупреждава, че мнозина ще последват гибелните учения на еретиците. И ако в онези времена са били мнозина, то какво да кажем за днешните? Заблудата е раждала заблуда и гибелта – гибел в продължение на векове наред. Нещо повече – ересите са така узаконени в някои църкви, щото самото им неспазване автоматически превръща в “еретик” онзи, който е бил погнусен от тях. По-нататък, когато спомена за Инквизицията, ще отделя повече внимание по този въпрос.
А сега нека да се спра и на бесовските учения, тоест, книгите с отровно съдържание, които лукавият се опита да притури към Божието Слово. Повечето от нас знаят, че Библията е била събирана в продължение на много векове. Днес ние я държим в ръцете си в нейния завършен вид. Мнозина теолози и “богослови” са изписали купища книги и монографии в защита или критика към боговдъхновеността на една или друга книга. Аз няма да навлизам в безплодни анализи и човешки теории за произхода на Библията. Аз няма да се позовавам на Никейския символ на вярата, който, според теологията, е съхранил целостта и чистотата на Божието Слово. За себе си имам отговора, който считам за най-верен и истинен. Той гласи:
Гарант за боговдъхновеността на Библията е Святият Божий Дух!
Божията ревност е тази, която е събрала писаното Божие Слово в една Библия! Не човеци, но Сам Бог е страж и пазител на Своето Слово!
Когато невярващ или непредубеден човек прочете съдържанието на Библията, тогава непременно ще забележи, че много персонажи, с които е чувал да се възприема вярата в Бога, там просто липсват. И тяхната липса не означава, че Бог е пропуснал да ги постави, но че някой друг е решил да ги притури. Този някой е влязъл в дълбок конфликт с Бога, защото си е позволил мерзостта да постави своето слово наравно с Божието.
Но Святият Дух не е съгласен с това!
Той е издал заповед още от древността. А тази заповед гласи:
“Не притуряй на Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец…” (Притчи 30:6) 
Дяволът, който е баща на лъжата, не просто притури към Божието Слово, но го направи с такъв гигантски размах, щото ефектът от това мина през вековете като ураган, който помита наивните и лековерните. Нещо повече – само през последния век от канцеларията на Луцифер излязоха най-опасните бесовски учения, пред които някогашните заблуди са просто бледи сенки. Съществуват твърде много закостенели догми, които векове наред се оказваха като спирачка пред духовния ход на Църквата. Тяхната активност вече отмира, защото Исус извика на света просветителски служения, които разбиха по-голямата част от канонизираната заблуда. За съжаление в нашата българска действителност тя държи все още здрави крепостите си и аз вярвам, че Бог насрочва времето за тяхното пълно разрушаване. Ето защо в тази книга ще отделя специално място на тях. В историята на Христовата Църква няма друго бесовско учение, което така да е отприщвало подир себе си беззакония и проклятия, както това, върху което ще се спра. Като начало искам да вникнете в думите на Апостол Павел, който в “Посланието към Галатяните” заявява:
“Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос…” (Галатяни 1:10-12) 
В пълен противовес на думите на великия Апостол се появи бесовско учение, което имаше за цел да обслужва човеци, да издига в божествен ранг човеци и така да измести прицелната точка на истинската вяра. Нека дръпна завесата пред това учение и да го направя явно. Това е учението за “Пресвета Богородица”, като посредник, ръководител и ходатай на вярата в Исус. Самото наименование “Богородица” не се намира никъде в Библията и влиза в остър конфликт с факта на непорочното зачатие на Исус Христос. Истина е, че Мария бе майката на Исус, но нейната длъжност пред Всевишния Бог бе да износи в утробата си Плода, Когото Божията Благодат роди и извика за Живот. Мария просто се яви като девствена носителка и майка на Човек, Който не тя, но Сам Бог Святи Дух бе решил да роди в утробата й. Понятието “Богородица” внушава, че човекът, като творение, е родил Твореца, което влиза в остър конфликт с Оня, Който е първопричина за всичко под слънцето. Един от най-убедителните стихове, показващи безпочвеността на определението “Богородица” можем да прочетем във втори псалом, където Сам Исус Христос дава откровение за Себе Си, казвайки:
“Господ Ми каза: Ти Си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мене и ще Ти дам народите за Твое наследство, и земните краища за Твое притежание…”  (Псалом 2:7-8) 
Нека да приемем това, което говори Бог Отец на Сина Си, а не религиозната християнска традиция на умовете ни. Отец не каза на Сина Си: “Мария Те роди!”, но: “Аз днес Те родих!” Бог ражда Бог, а не човекът.
Господ Йеова ревнува за Своето Си и няма да раздели Славата Си с човеци. Все пак, за да се появи това бесовско учение, то преследва и цели, които да обслужват заблудата. Има естествени човешки ценности и морални категории, които са прицел на сатанинската спекулация. Една от тези ценности е почитта и уважението, което дължим на майката, като личност, изпълнена с любов и нежни грижи към своето дете. За всеки човек образа и личността на майката е нещо свято и достойно за уважение и любов. Сам Бог заповядва това уважение и любов, като казва:
“Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята…” (Изход 20:12) 
Нека забележим, че Бог говори за почит, тоест, за уважение и любов. Ефектът, който търси дяволската заблуда, е от почит към майката на Христос да се премине към вяра в нейната личност, тоест, да й се даде божествен статут, въздигнат до този на Бог Отец, Син и Святи Дух.
В православната религия Богородица не измества Отца и Сина, но пък превзема приоритетите на Святия Дух, тоест, създава й се образ на посредник между вярващите и Христос. Размишлявайте защо Личността на Истинския Посредник се нарича “Свят Дух”, докато личността на Мария религията облече с името “Пресвета Богородица”
Това “пре” не ви ли смущава? Не е ли печат на духовната мерзост на дявола да прави човеците по-святи от Самия Бог? Девствена ли остана Мария след като роди Исус или имаше деца от Йосиф, братя и сестри на Исус?
”…ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят…” (Матея 12:48)
Някой може действително да се изуми от лукавствата на дявола, превзели толкова много духовни територии, но да се мисли, че в този случай Бог е изненадан, значи да се афишира непознаването на Новия Завет. Когато стане въпрос за лукавството на Сатана, малцина разбират, че е безгранично. Но Бог е видял всички възможни и естествени реакции на Своя враг. Ето защо Неговият слуга Симеон пророкува пред майката на Христос, казвайки й:
“…да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца…” (Лука 2:35) 
Не зная дали разбирате какво означава за една майка, родила Божия Син, да разбере, че под някакво невероятно силно внушение хората са започнали да я боготворят, рисуват и да съчиняват за нея фантастични версии и сюжети. Мария действително е платила огромен данък, поради хорското суеверие и лековерие и най-вече – поради омразата на дявола към нея. Аз зная, че днес тя е в Небето и сърцето и все още продължава да се свива, когато вижда как заблудени човеци призовават нея, а не Името Исус, което е над всяко друго име. И понеже за личността на Мария се споменава много малко в Евангелията, (нещо напълно нормално, защото прицелът на Евангелието е Исус Христос и само Той) дяволът е решил да компенсира тази оскъдица със стотиците апокрифи, които започват да се появяват в онези времена.
Апокрифи за възкресение на Мария, подобно на Христовото. Апокрифи за чудеса на възкръсналата Богородица, подобно на Христовите. Апокрифи за ходене на Богородица по мъките и ходатайство за грешниците пред “жестокия и сърдит Бог”. Апокрифи, които имат за цел да отслабят Божието Слово за сметка на едно друго “благовестие”, което не е засвидетелствано и потвърдено от нито един стих на Божието Слово. Ето така лукавият притури към Библията своите режисирани заблуди, своето “благовестие” за божествения статут на “Пресвета Богородица”.
Имайки знанието за тази програма на заблудителния дух, Апостол Павел ще строго ще ни предупреди:
“Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет…” (Галатяни 1:6-9) 
Аз не зная дали се разбира в пълна степен какво означава едно такова проклятие в Божието Слово, изречено от най-великия Христов Апостол, но мога със сигурност да кажа, че онези, които приеха “благовестието” за Пресвета Богородица или Светата Дева (както доктринално я определя Римокатолицизмът) сътвориха през вековете най-злите дела на поквара и осквернение, на които не бяха способни дори езичниците. Инквизицията и кръстоносните походи, мръсните заговори и интриги в борби за папски и кардиналски титли, кръвта на стотици и хиляди просветители по публични екзекуции и аутодафета – всичко това бе проклятие над Църквата.
Колко в нея бяха свидетели на Христос? Колко в нея побеждаваха Злото чрез Божията Любов? Колко в нея служиха безкористно на Бога и се отрекоха от съблазните на светската власт?
Ако задавам тези въпроси, то е, за да може всеки да си отговори сам. Най-излишното нещо, от което искам да се предпазя, е да водя безплоден диалог с някой фарисей за личността на Богородица. Ако човешкото сърце не бъде посетено от Духа на Истината, ако човек сам не поиска да прогледне в Божието Слово, ако искрено не пожелае освобождение от заблудите, то дори най-помазаният благовестител не ще може да изкорени лукавството от сърцето му.
Има една Истина и тя е Божията. Православните и католиците могат да си имат свои “истини” и един куп канони или догми, с които да оправдават бесовските учения, но въпреки цялото им противене в Библията ще си остане книгата “Деяния на Апостолите”. Там всеки, жаден за Истина човек, ще прочете думите, които Апостол Петър изрича пред полуделите от ярост религиозни лидери:
“Той (Исус) е камъкът, Който вие зидарите презряхте, Който стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим…” (Дeяния 4:11-12) 
Няма друго име, освен Името на Исус!
Ето това е библейската истина!
Не ме интересува от колко кладенци вода ще извадят апологетите на християнската традиция, но каквото и да сторят, те не могат да помръднат този най-верен и истински стих от Божието Слово.
Исус е Името!
Ако е трябвало да има други имена, то Бог би намерил повод и случай да ги изяви. Святият Божий Дух откликва само тогава, когато устните на човека изговарят с покаяние, искреност и смирение единственото Име, даващо Спасение и Вечен Живот – Името Исус Христос. Но да призоваваш имена, за които Божието Слово не казва нищо, то е все едно да звъниш по телефона на Иван, а когато той вдигне слушалката да потърсиш Петър. Разбирателство няма да се получи! Иван ще затвори слушалката, защото търсят някой друг, а не него.
Бог запушва ушите Си и Небето остава затворено за молитвите ни, когато ги правим във всяко друго име, но не и в Името на Исус.
Да, повтарям, Бог запушва ушите Си, но затова пък дяволът слуша с огромно удоволствие плодовете на своето коварство. С апокрифната литература той създаде имидж на стотици светии и светици. И за хората, общуващи с подобно слово, стана естествено да се молят на Богородица или Свети Едикой си (сложете тука Георги, Никола, Иван Рилски, Мина, и когото си поискате) В тази връзка трябва да разберем още нещо. Когато призоваваш в молитва някакво име, ти осъществяваш контакт с духовния свят. Твоята молитва е не просто връзка с духовна личност, но думите ти задвижват процеси в духовното измерение. Дяволът обича да потвърждава своята власт не само със слово, но и с реални потвърждения на това слово. Той обича да върши пред жертвите си лъжливи знамения и чудеса. В това отношение най-характерният му почерк са знаменията, извършвани чрез умряла плът на един или друг “светия”.
Ефектът на това е поразителен!
Тази плът се превръща в “мощи”!
Мощи, които за мнозина са по-притегателни, отколкото общението с Божието Слово. И кой от тези слепи и фанатизирани тълпи би си задал въпроса, който преди хилядолетия Давид отправи към Бога:
“Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослови ли? Ще възвестява ли истината Ти?” (Псалом 30:9)
Бог е Дух и само духовното в човека може да улавя Гласа Му и да проповядва Истината Му. В случая с мощите имаме налице умряла плът и душа, отлетяла там, където е мястото й. Да бъдат тленни останки свидетел на Божията Слава, то е все едно смъртта да бъде свидетел на Живота. Ако Исус трябва да се прояви чрез умрял човек, то ще го стори така, както направи с Лазар, тоест, ще възкреси човека, за да бъде Животът в този човек свидетел на Божията Сила, а не смъртта. Думите на цар Езекия ще затвърдят истината за мощите:
“Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; ония, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята милост. Живият, живият, той ще Те хвали…” (Исайя 38:18-19)
Бесовските учения са най-смъртоносното оръжие на дявола против човешкия дух. Те имат сила там, където не се познава Божието Слово, а се четат апокрифи или предания, нямащи допир с Истината. Лаодикийската църква е пример за общество от лековерни хора, отхвърлили Христовото благовестие и прегърнали в сърцата си заблудата.
Последният, най-страшен взрив на заблудата, отеква в днешната действителност. Налице е нейното актуализиране с нови и нови култове. Стотиците секти, опасали като паяжина света, свидетелстват за свършека на времето, за изчерпващата се сатанинска ярост, за огромния ужас, обхванал поднебесните сили на нечестието, за паниката, в която Луцифер се стреми всячески да задържи властта си върху този свят. Така изглежда първият ефект от неговата отрова. А сега да премина към втория.

Leave a Reply