V. ОТРОВИТЕ НА ЛАОДИКИЯ

Исус дойде на този свят и донесе Свято Спасение за човешките души. Неговата саможертва отключи вратите към Небето, към обиталищата на Вечния и Свят Дух. От Божия Престол се изля Светлина и Благодат върху целия свят. Святият Дух, Духът на Истината и Живота, прегърна с Присъствието Си цялата земя, за да бъде близо до всяко сърце, за да посети всяка човешка душа, която е вкусила от Словото на Живия Бог. Исус положи основите на най-великия Храм, в който Бог щеше да се движи, за да бъде Любов и Светлина за човеците и фатално възмездие за злите духове на Сатана. Този Храм беше Христовата Църква. Този Храм беше създаден на земята, в света. Беше създаден, за да блести с Божията Светлина и да осветява винаги Пътя към Вечното Спасение. За Сатана не съществуваше друга алтернатива и друг подход, освен максимално да впрегне хилядолетното си коварство и търси успешен начин за съпротива срещу Истината. Като основен залог на своята съпротива той щеше да използва познатото до този момент – грешната човешка природа и ум, плътските страсти и пожелания, изкушенията и съблазните на земното битие. Предстоеше духовна битка със свидетелите и последователите на Исус Христос.
Условието на всяка битка е добре да бъде определен противникът и врагът, да знаеш защо и против кого воюваш. Ето в това направление дяволът щеше да създаде най-огромната си фалшификация. Той щеше да размие образа си на враг. Щеше да направи този образ почти невидим и неуловим. Щеше да се превърне от враг в привиден приятел.
Казано най-точно:
Дяволът щеше да създаде свой вариант на Христова Църква, един майсторски фалшификат на богослужение, който, имайки съгласието и протекциите на света, бързо да минира и обезсмисли всяка възможност за проповядване на благовестието!
Изненадан от действията на дявола нямаше да бъде Бог, но човеците, които малко са внимавали в думите на Исус. За коварството на Сатана още в земния Си Път Исус предупреди:
“Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят, защото не са познали Отца, нито Мене. Но Аз ви казах тия неща, та кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал…” (Йоан 16:2-4) 
В служба към този “бог”, за който ни предупреждава Исус, се доказа Лаодикийската църква. Аз го наричам в книгата си “духът на Лаодикия”, но това не е единственото му име. Най-ясно определение за същността на този дух ни дава Апостол Йоан, който в своето послание казва:
“…никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света…” (1 Йоаново 4:3) 
Този дух на съпротива срещу Словото и Делото на Исус Христос остави много паметници на своята активност. Той създаде дълбоки духовни ями, в които, веднъж влязъл, човек трудно може да излезе навън. И ако всичко това се случи, то стана не без участието и съгласието на човеците, които дадоха достъп в сърцата си на идеите и внушенията на този дух. Нещо повече – започнаха да му се прекланят и да го наричат “Господ” и “Бог”.
В предишните глави разгледахме проявленията на Лаодикийския дух. Разбрахме, че хладината, богатството и слепотата са трите белега на победените от него църкви. В тази глава ще разгледаме един четвърти белег, който е най-омразният в Божия поглед. Сам той се явява като есенция на останалите три белега. Характерът на Сатана е може би най-неуловимото нещо за човешкия ум. Но ако лукавството е неуловимо за човека, то пред Всевиждащия винаги е ясно и открито. Ето как Бог се обръща към слугите на Антихрист в един пророчески стих от “Псалмите”:
“Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, и разказваш завета Ми с устата си, тъй като сам ти мразиш поука и хвърляш зад себе си Моите думи. Ако видиш крадец, тичаш с него, и с прелюбодейците участваш. Предаваш устата си на зло и езикът ти устройва коварство. Като седиш, говориш против брата си; и разсяваш клетвата против сина на майка си, понеже си сторил това и Аз премълчах ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти…” (Псалом 50:16-21) 
Може би Сатана се е успокоявал, че Бог ще се забави с изобличенията Си и така покварата в църквите ще стане безконтролна и унищожителна. Но сам Исус изобличи сатанинското управление и изреди всички мерзости, които бяха прокарани в Лаодикийската църква. Реакцията на Христос не приключи само с изобличение. Дори и изобличен дяволът си остава дявол. Той няма да се покае. Дори и разкрита лъжата си остава лъжа. Тя няма да стане Истина. Нещо повече от изобличение предприе Бог, защото заяви:
“Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си…” (Откровение 3:16) 
Искам да разсъждаваме върху този стих с огромно внимание и отговорност. В думите на Христос се крие тайната за успешната стратегия на Сатана. Бог не каза, че ще порази или изпепели Лаодикийската църква. Бог не каза, че ще я накаже или отсече. Бог заявява точно:
“Ще те повърна из устата Си!”
Защо именно за повръщане става дума? Когато си задавах този въпрос, винаги автоматично си отговарях, че Бог ще повърне тази църква, защото е хладка. Този отговор обаче никога не ме удовлетвори. Затова един ден реших и попитах Святия Дух:
“Господи Святи Душе! Защо аз, когато пия хладка вода, не я повръщам и нямам неприятни усещания, а Исус заявява, че ще повърне хладината из устата Си?”
Тогава Духът ми отговори:
“Размишлявай и забележи, че хладината създава условия за развитието на нещо друго, много по-опасно от нея. Размишлявай и виж, че предупреждението е отправено в бъдеще време, което показва, че в бъдеще от хладината на тази църква ще се родят нещата, които ще са смъртоносни за Христовото Тяло. Проумей до какво доведоха безразличието и апатията на много християни от онзи миг на Откровението до днес…”
Нека сега разкрия отговора на тази тайна, след като припомня как Апостол Павел определя Църквата и на какво я оприличава. Ето неговите думи в “Първото послание към Коринтяните”:
“А вие сте Христово тяло и поотделно части от него…” (1 Коринтяни 12:27) 
Църквата е Тялото на Исус Христос в този свят. Това Тяло трябва да живее, да се движи, да израства по мярката на Христовата пълнота. Но ето, че това Тяло боледува! Към това Тяло са насочени провокациите и измамите на Сатана. Това Тяло ще страда от болка, заради липсата на пълнота и съгласие между всички негови части. Казано чрез Апостолските думи в него ще се случва следното:
“И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея…” (1 Коринтяни 12:26)
Ако е било за страдание, нека страдаме… В страданията се закалява твърдостта! Ако е било за болка, то нека ни боли, защото така ставаме съучастници в страданията на Христос! Ясно е, че нещо повече от болка и страдание има в това Тяло. Нещо, което Исус ще повърне из устата Си, за да не бъде повече в Тялото Му!
Нека си послужа с един пример от моя живот, за да разберем посланието на тази тема. Като малък бях много любопитен и често вършех пакости. Никога няма да забравя за една от тях. Случи се така, че баща ми беше излязъл от къщи и аз бях сам. Използвайки неговото отсъствие започнах да тършувам из чекмеджетата. Там намерих една торбичка, пълна с нещо, което наподобяваше едра готварска сол. Взех от съдържанието и го опитах. Сложих само две-три люспи в устата си…
Съжалявам, че го сторих… Езикът ми пламна и гърлото ми се запали от болка. Като в просъница взех в една хартийка част от съдържанието и отидох на бегом до поликлиниката. Оказа се, че съм погълнал сода каустик, която се използва за производството на домашен сапун. Веднага ме откараха с линейка до токсикологията на “Пирогов” и там един лекар напълни чаша с мътна течност, подобна на кафе. “Изпий това!” – каза ми той. Аз започнах да пия и го изпих. Но той пак напълни чашата и отново каза да я изпия. Пак я изпих. Но след три чаши просто повече не можех. “Повече не мога!” – казах аз. “Трябва да я изпиеш до дъно!” – каза ми лекарят с такава твърдост и настоятелност, че не можех да му откажа. Тогава в един момент стомахът ми се разтърси от конвулсии и започнах да повръщам. Усещането бе твърде неприятно, но затова пък – здравословно. Бях погълнал силна отрова и това бе единственият начин да се освободя от нея…
Вярвам, че сега разбирате какви са последиците от духа на Лаодикия за Христовото Тяло. Една смъртоносна отрова, чиято сетнина е духовна смърт и изолация от Святия Дух. Отрова, която Исус повръща из устата Си, за да запази Живота и целостта на Своето Тяло.
За съжаление мнозина са християните, които не искат да изпият медицинския въглен, тоест, изобличенията на Божието Слово, така щото отровата да напусне сърцата им. Но Бог милее за всички нас. Той не ни разделя на католици или православни, протестанти или баптисти. Той ни дава Истината и посочва сетнината на заблудата.
Всяка човешка душа е скъпа на Бога! Всяко човешко сърце има нужда от Спасение и Вечен Живот! Но дали всички ще се вслушат в Гласа Му?
Отровата е четвъртият белег на Лаодикийската църква!
Най-коварният, най-жестокият, най-унищожителният!
Времето, в което живеем, е време на повръщане и пречистване от тази отрова. Предупреждението на Исус към Лаодикийската църква е факт, начало на който положи Протестантската Реформация, а ние днес ще извършим неговия край.
Предстои в няколко глави да разгледам съдържанието на тази отрова, но преди да го сторя нека добавя още нещо. През всички тези години на общение с Божието Слово не съм видял по-точно определение за дявола от определението, че е “змия”. Змия, която не просто пълзи по корема си и не ще може да се изправи никога, но същество, което крие под езика си ефекта на бързата смърт. Винаги съм желаел да получа просветление от Святия Дух и да разбера в какво се състои смъртоносния ефект на сатанинската отрова. В подготовката са създаването на тази книга Бог насочи ума ми към четири ефекта на отровата, пряко насочени срещу Христовата Църква. Няма по-актуално от знанието, което ни предстои да получим, понеже, както вече се убедихме, тази отрова въздейства не къде да е, но вътре в Тялото Христово. Ето тези четири ефекта:
1. Гибелните ереси и бесовски учения или ефектът на отровеното Слово.
2. Идолопоклонството или ефектът на отровеното общение с Исус.
3. Фанатизмът или ефектът на отровената вяра.
4. Явлението на Антихрист и ефекта на предсмъртната змийска отрова.
Нека започна с разглеждането на първия ефект.