ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ – IV ГЛАВА

IV. СЛЕПОТАТА НА ЛАОДИКИЯ

Липсата на взор е едно от ужасните страдания на човека. Независимо как ще го погледнем – в плътски или духовен аспект – това страдание говори за ограничени или липсващи способности на човека да възприема действителността около себе си. Естествено състояние на слепия е мракът, като единствена реалност пред очите му.
В тази глава предстои да разгледам колко опасен е духовният мрак. Една от най-могъщите способности на Словото е да прояснява духовния поглед на човека. Срещу това проясняване винаги са насочени огромни дяволски усилия. Духовно зрящият човек е не само свободен, но сам се превръща в заплаха за духовните сили на тъмнината. Има една изповед на Исус, която в пълна степен показва сблъсъка между Божията Светлина и дяволската тъмнина. Ние ще разсъждаваме върху нея, за да станат явни лостовете, чрез които дяволът държи в постоянна слепота своите жертви. Ето тази изповед:
“За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят…” (Йоан 9:39) 
Обичам тези Господни думи, защото в тях се съдържа истина, жизнено необходима за сърцето на повярвалия в Господ Исус Христос. Божият Син дойде в свят, пълен с тъмнина и беззаконие. Дойде, за да се натовари с греховете ни и да ни примири с Бога. Исус дойде, за да донесе взор на духовно слепите, Истина на излъганите, надежда на отчаяните, свобода на закрепостените. Но, както Той казва, Неговото идване бе и затова, щото виждащите да ослепеят.
Не е ли твърде жестоко това? Защо трябва да ослепеят онези, които виждат? Защо служението на Исус ще бъде за едни – взор и Светлина, а за други – ослепяване?
Тези въпроси не бива да ни смущават. Изобщо – никога не бива да ни смущават никакви неудобни въпроси, но навременно да ги задаваме на Святия Дух, Който “щедро дава без да укорява…” А отговорът се крие в реакцията на фарисеите, които бяха свидетели на тази Христова изповед:
“Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи? Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава…” (Йоан 9:40-41)
Ето за кои “виждащи” говори Исус!
Ето кои остават духовно слепи и без надежда за проглеждане!
Една от претенциите, по която ще познаем заразените от фарисейския квас, е дълбокото им убеждение, че винаги са прави в обобщенията си относно всяко нещо в този свят. Такива бяха и гонителите на Исус – отстояващи с фанатизъм своите гледища и не позволяващи критика или изобличение. Те бяха виждащи в своите си очи. Надменни и високоумни, те дръзваха да заявяват на докоснатите от Божието Слово:
“И вие ли сте заблудени? Повярвал ли е в Него някой от първенците и фарисеите? Но това простолюдие, което не знае закона, проклето е…” (Йоан 7:47-49) 
От казаното дотук можем да направим някои обобщения. Първият извод е, че духовната слепота е проявление на заблудителен дух, който внушава на жертвата си, че вижда по-добре от останалите!
Няма грях и осъждение за онзи, който съзнава или признава, че е сляп за Божията Истина. Съдба от Исус ще дойде върху него, за да го направи зрящ. Но ако човекът се счита себе си за мъдър и авторитетен по всички въпроси, то това подсказва наличието на фарисейски квас и е синдром на дълбока духовна слепота. Една от характерните черти на Лаодикийската църква е, че освен всичко останало, тя е и сляпа. Това показва, че е попаднала под съдбата на Исус – след като е смятала себе си за виждаща – да ослепее. Но точно тук идва продължението на Божията Воля.
Какво е това продължение?
Именно това, че ако тази църква осъзнае, че е сляпа, то за нея ще има надежден изход, понеже Исус дойде, за да направи слепите зрящи. Такава надежда за Лаодикийската църква е записана в “Откровението”, защото Господ се обръща към нея с думите:
“…съветвам те да купиш от Мене… и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш…” (Откровение 3:18-19) 
Ето тук е разковничето!
Дали ще се намери ревност за покаяние?
Дали ще се намери такава сила, щото да накара фарисея да се отрече от лъжите, битували в сърцето му?
Знайте, че няма по-смъртоносен удар за дявола от този да му заявиш, че си разбрал за неговата лъжа. Това го парализира. Самата мисъл за подобно нещо го ужасява и прави луд. А начинът да направите подобен удар е колурият на Божието Слово, с който човек да помаже очите на сърцето си, та да вижда. Не бих започвал тази тема, ако Святият Дух не ми беше откровение за нея. Спомнете си, че първото дело на възкръсналия Христос бе да помаже с колурий очите на слепите, до които вървеше.
Ето този пример:
“И ето, че в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало. И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се удържаха да Го не познаят. И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли Си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото тия дни? И рече им: Кое? А те Му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк силен в дело и слово пред Бога и пред всичките люде; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това е вече трети ден откак стана това. При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той е жив. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха тъй, както рекоха жените; а Него не видели. И Той им рече:
О, несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада и така да влезе в славата Си?
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях…” (Лука 24:13-31)
Ето така Исус помаза с колурий духовните очи на слепите. Той не само им разтълкува Свещеното Писание, но влезе да вечеря с тях и да ги благослови. Цитатът е много дълъг и напоителен, но той е прелюдия към спасителното откровение за духовно слепите. Вижте продължението на Словото, обърнато към църквата в Лаодикия:
“Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…” (Откровение 3:20) 
Фактът, че Исус стои и хлопа, за да Му бъде отворено, означава, че Той не е вътре. Но ако не е вътре, то и сърцето, нямащо божественото Му присъствие, е сляпо. Но ако отвориш на Исус, тогава ще прогледнеш. Този е начинът да позволим на Исус да помаже с колурий очите ни. От цитата в “Евангелието от Лука” видяхме, че очите на хората се отвориха едва тогава, когато те проявиха настойчивост и дори принудиха възкръсналия Бог да влезе под стряхата им и да сподели вечерята им. И когато Той взе хляба и го благослови, когато го разчупи и даде на хората, тогава очите им се отвориха и те Го познаха.
Искам да различите два момента от битката с духовната слепота:
Първи момент: Исус върви с хората и им тълкува Свещеното Писание.
Втори момент: Хората отварят вратите на дома си за присъствието на Помазаника.
Тези два момента винаги са строго последователни. Не е възможно да поканиш Господ в сърцето си, ако преди това не си приел Божието благовестие. Когато приемем с вяра Благата Вест, тогава ние отваряме сърцето си, за да влезе там Исус и да отвори очите ни.
Помислете и върху реакцията на хората, които казаха за Него:
“Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?” (Лука 24:32) 
Защо горяха сърцата на тези хора?
Ами просто защото Исус помазваше с колурий очите им. И когато колурият започна да действа, те Го поканиха в дома си и Той вечеря с тях, а очите им се отвориха. Нека всички, които не разбират Божието Слово и изпитват трудност в общението с Истината да последват примера на тези двамата. Нека застанат пред Бога и да кажат:
“Господи Исусе! Аз искам да Те позная! Аз искам да отвориш очите ми и да ме помажеш, за да виждам с духа си присъствието Ти! Отвори очите ми и направи Себе Си реален в моя живот! Аз оставям сърцето си в Твоята ръка и Ти, Господи, го помажи с чистия колурий на Твоето Слово!”
Аз зная, че това, което евангелист Лука записа за поколенията, сиреч, този случай, когато Исус влезе под стряхата на тези хора, е бил един от епизодите в Живота на Исус, който силно Го е развълнувал и по съвършен начин Го е удовлетворил. Лично за себе си считам, че именно от този пример Исус взима причина да каже знаменателния стих в Откровение 3:20. “Ето стоя на вратата и хлопам…” Защото именно така човеците печелят Божието благоволение – като отворят вратите на своите сърца и души, за да влезе Неговата Спасителна и животворяща Светлина.
Могат да се посочат и много други примери, показващи истинността на Христовите съдби – слепите да проглеждат, а виждащите – да ослепяват. не е ли най-категорична илюстрацията за това в живота на Апостол Павел? Той, който беше образован фарисей, и напреднал в юдейската религия повече от всички други, трябваше да ослепее при срещата си с Христос, да доведе сърцето си до дълбоко покаяние, и чак тогава да прогледне както физически, така и духовно…
Животът на Апостол Павел е най-великият пример на ревност за Бога, която прегаря стария фарисейски квас, за да даде място на божественото откровение и познание за Господ Исус Христос!
Ако ви споменавам за всичко това, то е, за да бъдем наясно, че няма по-опасен фалшификат на вяра в Бога от фарисейския квас.
Той е “зрението”, което ослепява смъртоносно човешкия дух!
Той е духовната слепота, отрязваща всякакъв достъп или общение с Божия Дух. Затова в края на тази глава приемете, че духовната слепота не е нищо друго, освен произволна интерпретация на непреобразен човешки ум върху смисъла на Божието слово! Произволно богослужение, в което страхът от дявола, плътската символика и религиозното лицемерие са единствена троица за човеците!
Днес слепотата на Лаодикийската църква е факт, колкото тъжен, толкова и стряскащ и отрезвяващ. Има нещо ужасно в онези християни, които не желаят да с разделят със заблудите, идолите и светския интерес. Има нещо пагубно и разрушително в онези, за които вярата в Исус е традиция и фолклор, култура и образование но не Спасение за душите им.
“Помажете с колурий очите си, за да виждате!” – този зов от Бога все по-често ще се издига и ще кънти. Исус ще стои на вратите и ще хлопа, за да даде на всички християни онова, без което Спасителната Вечност ще се окаже измамен мираж.

Leave a Reply