ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ – III ГЛАВА

III. БОГАТСТВОТО НА ЛАОДИКИЯ

Богатството е най-естественото нещо, към което се стреми човек. Да бъдеш богат – това значи да притежаваш в изобилие нещата, към които се стремиш. Човек най-често свързва богатството с благоденствие и успех и това е напълно естествено. Исус не отрича, напротив – насърчава човеците да събират богатства. Нека прочетем Неговите думи в потвърждение на това:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21) 
Предстои да разберем към какви богатства се стреми Лаодикийската църква. Като основна причина за отхвърлянето на тази църква Христовият Дух предупреждава:
“…ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах сляп и гол…” (Откровение 3:16-17) 
Когато критичният поглед на Бога определя една църква като окаяна, нещастна и сиромашка, то това показва, че тя по категоричен начин се разминава с препоръките, които дава Исус за придобиване на богатства. Самочувствието на тази църква не идва от богатства в Небето, защото ако имаше такива Бог щеше да я похвали и насърчи. “Молците”, “ръждата” и “крадците” свидетелстват за нетрайността на богатствата, придобити от Лаодикия. Искам да знаете, че още в самото начало, при самото зараждане на Християнството съществува огромна конфронтация между Христовите Апостоли и пленниците на Лаодикийския дух. Категорична илюстрация на този сблъсък ще видим в посланието на Апостол Яков, който заявява:
“Дойдете сега вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха, и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън…” (Яков 5:1-3) 
Между този стих от посланието на Яков, препоръката на Исус за придобиване на богатства в Небето и стихът от Откровение 3:16-17 има изключителна духовна връзка. Много християни не са се вслушали в думите на Господ Исус и са събирали богатствата си на погрешното място. Изобличението на Яков е естествено потвърждение, че онова, за което Спасителят е предупреждавал, се е случило. Появили са се молци и ръжда. Появили са се и крадци, които подкопават и крадат.
Ние няма да разберем колко отговорно е това, ако не размишляваме върху духовното, скрито в думите на Яков. Три са белезите на пораженията от богатствата на Лаодикия, върху които искам да разсъждаваме:
Първи белег: Дрехи, изядени от молци.
Втори белег: Ръжда по златото и среброто.
Трети белег: Присъствие на крадци, които подкопават и крадат.
Нека да се спра върху първия белег. Едно от най-великите богатства на вярата в Исус са дрехите на християнина. Тук дядо поп може много да се зарадва, но думите ми не са плътски. Аз няма да говоря за раса или епитрахили, мантии или туники. Дрехите, за които ще разсъждавам, са духовни. Така, както една дреха променя впечатлението ни от тялото на човека, така учението на Господ Исус променя духовното ни естество.
В “Посланието към Ефесяните” Апостол Павел говори за новите ни дрехи, казвайки:
“…понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е Истината в Исуса) да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на Истината…” (Ефесяни 4:21-24) 
От този стих разбираме какви са превъзходствата на духовната дреха. Святостта и Истината са нишките, от които е изтъкано новото ни естество, новата ни духовна дреха. В изобличението от стиха на Яков се говори, че дрехите на богаташите са били изядени от молци, което, свързано с предупреждението на Исус, дава представа, че тези хора са събирали съкровища на земята, “където молец ги пояжда…” Остава да разберем какъв е този молец. Това не е молец, против който ще си купим нафталин на пазара и ще поръсим дрехите в гардероба. Това е един друг молец с пояждаща сила, за когото в “Псалмите” е казано:
“Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му…” (Псалом 39:11)
Виждате ли защо идват Божиите изобличения?
Поради беззаконие, поради “умножено” беззаконие. Не е възможно да съществува Святост и Истина там, където тежат Божиите изобличения. Бог не застава като свидетел зад подобно служение, но свидетелства против него, понеже то се е вплело в беззаконие и лицемерие. Именно затова дрехите на богатите са поядени от молци. Тяхната голота личи отдалеч и те не са способни да бъдат служители на Христос.
А сега да обърна внимание на втория белег. Яков казва, че ръждата е пояла златото и среброто на богатите. Твърде наивен и безполезен ще се окаже опитът да тълкуваме този стих, опирайки се на плътските си представи и логика. Знаем, че златото и среброто са благородни метали, които не ръждясват. Но за да казва Яков, че ръждата е пояла златото и среброто на богатите, то несъмнено го е направил, за да се разбере, че става дума не за плътските, а за духовните богатства. Нека поясня това. Разкривайки ни колко е ценна мъдростта от Бога, Соломон в своите притчи говори от нейно име, казвайки:
“Богатството и славата са с мене; да! трайният имот и правдата. Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, и приходът от мене е от избрано сребро. Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието, за да направя да наследят имот тия, които ме любят, и за да напълня съкровищницата им…” (Притчи 8:18-21)
В тези стихове се говори за Божии хора, които наследяват имот и пълнят съкровищниците си с най-чисто злато и сребро.
Но какво значи да наследиш богатство?
Това означава, че Някой ти го е завещал и ти ползваш от Неговото завещание правото си на наследник. Така разбираме, че Новият Завет на Господ Исус Христос е Златото и Среброто от Небето, с които ние пълним съкровищниците на нашите сърца!
Но виждате ли, че златото и среброто на богатите са ръждясали?
За какво говори това?
Ето отговорът:
В стремеж към земна слава и светски блясък тези хора са прегърнали извратената мъдрост! Те са създали възможно най-лукавите интерпретации на Божието Слово! На това свидетелства и Апостол Павел, който казва:
“Защото като познаха Бога не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи…”  (Римляни 1:21) 
Ръждата свидетелства за изгубено благородство. Златото е сменено с желязо, с метал от железарската пещ на дявола. Така, както благородните метали не ръждясват, така не ръждясва и благородното учение на Исус Христос. Но ако някъде се е появила ръжда, то това е признак, че Истината от Бога е подменена с лукавството на Сатана, тоест, Новият Завет на Исус Христос е подменен със стария фарисейски квас! Небесното Царство на Божия Син е подменено с евтини дяволски фалшификати! Именно това е причината, обръщайки се към Лаодикийската църква, Исус да каже:
“…съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи (другите са изядени от “молци” – б.а.) за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота…” (Откровение 3:18)
Единствено златото, пречистено с Огън, показва, че то е наистина благородно. Казано по друг начин:
Ако Новият Завет на Исус е Златото от Небето, неговото благородство личи и се доказва само там, където се проявява Огънят, тоест, Христовата Любов! Проявявайки Любовта християнинът не само притежава пречистено Злато, но се облича и с белите дрехи на Святостта и Правдата!
Всички църкви, които наричат себе си Христови, имат златото от Небето, тоест, Новият Завет на Господ Исус Христос, но малцина са онези, които пречистват това злато с Огън. Малцина са църквите, в които има съвършена спойка между вяра, Слово и Любов. Нека запомним:
Новият Завет не може да спаси нито една душа, ако Любовта към ближните и Бога не свидетелства за неговата сила!
Най-страшното проявление на Лаодикийския дух е да отнема Любовта, да угася Духа в сърцата на християните. Така църквата, в която липсва Божията Любов, наистина се превръща в окаяна, нещастна, сиромашка и гола.
Ето, че стигам до последния белег. Белегът, свързан с присъствието на крадци, които подкопават и крадат. Едва ли има по-голямо проклятие от това – да бъдещ постоянен обект на крадци и разбойници. Но именно на такива е станала обект Лаодикийската църква. Те са прострели ръцете си към нейните богатства и са я направили сиромашка и окаяна. Когато Исус предупреждава да опазваме богатствата си от крадци, Той няма предвид земните богатства. Сам Яков говори за това, като казва:
“Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?” (Яков 2:5) 
Светските богатства никога не са били нещо толкова важно, че да имат някакъв приоритет в Божиите очи. Опасно става тогава, когато дяволът започне да подкопава и краде духовното и нетленното, сиреч Истинското богатство на една църква.
Предстои ни да разберем как се реализира крадливата същност на дявола. От думите на Исус различаваме два стратегически принципа на Лаодикийския дух:
Първи принцип: Подкопаване
Втори принцип: Кражба
Нека започна с подкопаването. Какво представлява то? За да се превземе една духовна крепост, каквато е Църквата, е нужно да бъдат подкопани нейните основи. Тогава тя става нестабилна и неустойчива и крадецът лесно влиза през портите й. Но какво са основите?
За тях Апостол Павел написа:
“Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако гради някой на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явно каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е…” (1 Коринтяни 3:10-13) 
Това е един от стиховете, даващи най-дълбоко познание за строежа на Църквата. Апостол Павел по много категоричен начин е показал два вида “строителен материал”. Първият е от злато, сребро, скъпоценни камъни, тоест, благородните неща, показващи чистотата и съвършенството, дошли чрез Духа. За тези скъпоценни камъни писа и Апостол Петър:
“…вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа…” (1 Петрово 2:5) 
Така изглежда Църквата, чийто строител върши Божията Воля!
Църква, споена от злато и сребро, тоест, учението на Христос, и скъпоценните камъни, тоест, душите на християните, шлифовани от Божията Благодат и свързани в Божията Любов.
забелязваме, че Апостолът говори за още един строителен материал, оприличен на “дърва, сено и слама”. Естеството на последните три показва, че те не могат да устоят на огъня, но ще станат на пепел. Някой може да попита какво правят “дървата” в стиха на Павел, след като на много места Исус определя вярващите като дървета, даващи плодове.
Конфликт няма!
Павел говори за “дърва”, а не за дървета! Характерно за дървата е, че те вече са отрязани и не получават живот от корена.
Разбирате ли колко дълбоко знание ни дава Апостолът?
Запомнете, че дървата, сеното и сламата са трите стратегически фактора на дявола, чрез които той подкопава основите на Църквата!
Нека продължа със “сеното” и “сламата”. В своята духовна същност те са присъствието на човеци, за които вярата в Исус е начин да се обогатят, да я превърнат в пресметливост и гнусна печалба. Основание за този извод дават следните стихове от посланието на Яков:
“Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига, а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си…” (Яков 1:9-11) 
Не са ли сеното и сламата преобраз на повехнали в стремежите си човеци? Не са ли признак на неразумен строеж от някой заспал пастор, който в желанието си да се обогати и да ходи по екскурзии тук и там, е престанал да забелязва скъпоценното за сметка на суетното? И накрая – присъствието на печалбари и пресметливи богаташи не подкопава ли доверието в тази църква? Не става ли съблазън и проводник на дяволска воля? Не стават ли всички проповеди едно желание да измъкнеш колкото се може повече от кесиите на хората?
Да! Такова е подкопаването на Църквата!
То се получава тогава, когато пастирите престанат да слушат думите на Исус и от амвона започне да проповядва Господин “Големи пари”, Господин Просперитет и най-вече – Господин “Сено и Слама”. Ето затова Апостол Павел казва, че строежът на всяка църква ще се изпита с огън, тоест, с Божията Любов. Любовта е Истинският и точен свидетел за материала, от който е съградена църквата.
А сега да обърна внимание и на кражбата. Как се реализира тя?
Преди всичко – дяволът краде две неща:
Първо: Той обича да краде даванията на християните.
Второ: Крадейки даванията, той краде и благословенията.
Ние трябва да разбираме, че кражбата е възможна само там, където е налице подкопаване. Няма ли подкопаване – няма кражба. Това е духовен принцип, действащ в абсолютна ненарушимост. Мнозина от нас си мислят, че е важно да дават пари за благоуспяването на Евангелието.
Правилно, така е!
Но още по-важно от това, че даваш пари, е да знаеш дали ги даваш на правилното място. Най-лесният начин да обеднеете е да започнете да давате пари в служение, в което Бог не благоволи, в което е извършено подкопаване. Единствената почва, която възвръща тридесет, шестдесет и стократно вашите финанси, е Евангелието. Имам предвид – Евангелието на Господ Исус Христос, а не интересът на лъскави теолози и семинаристи.
Нека сега да прочетем едни Господни думи, които показват наличието на крадец в Църквата:
“Ще краде ли човек Бога? Вие, обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! целия тоя народ Ме крадете. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него…” (Малахия 3:8-10) 
Виждате ли, че даването е подчинено на една единствена цел – да има храна в Божия Дом! Изпитвайте се, когато давате! Защото някои дават не за храната в Божия Дом, а за новия мерцедес на църковния лидер.
Но мерцедесът няма да ви върне стократно финансите!
Той ще ви глътне стократно финансите!
Храната в Божия Дом е тази, която възвръща сърцата! Проповядването на Живото Божие Слово е това, което обогатява и телесно, и духовно! Когато дяволът започне да краде даванията ни, тоест, когато вместо да дадем лепта за благоуспяване на Господното дело, я разпиляваме по земни и суетни желания, пасторски и презвитерски амбиции за блясък, тогава постепенно обедняваме, без да забелязваме защо.
Но къде е дяволът тука? – ще попита някой.
Отговорът е, че дяволът е именно в нашето нежелание да посветим благата си на Исус, а често да се респектираме от човеци.
Нека ви обясня това. Наскоро Бог ми отвори врата за проповядване във Варна. Там една сестра ми зададе въпрос, на който нямах отговор, но започнах да отговарям с вяра и Бог напълни устата ми. Тя ме попита:
“Как действа принципът левицата да не знае какво прави десницата?”
Получим ли отговор на този принцип, ние получаваме съвършена защита от крадеца Сатана. Погледнете ръцете си. Имате и лява, и дясна. Каквото прави лявата, дясната го знае и каквото прави дясната, лявата го знае. Те действат в синхрон. Но Исус е категоричен:
Левицата не трябва да знае какво прави десницата!
Истината е, че думите на Исус са духовни. Нека и аз духовно ви обясня този принцип. Когато погледнем тялото си, ще видим, че то има както лява, така и дясна половина. От лявата страна се намира нашето сърце. От дясната страна – нашата сила и дела. Причината Исус да казва, че левицата не бива да знае какво прави десницата се крие в това, че ако сърцето ни иска да знае какви са делата ни, то просто желае да се облече с тези дела и да отдаде слава на себе си!
Когато обаче вършим делата си, (в случая даване на милостиня) в тайно, тогава само Бог вижда мотивът ни, а сърцето ни не приема тези дела като слава за себе си, тоест, не се удоволства в собствената си праведност. Тогава се реализира Словото на Христос, че левицата не знае какво прави десницата. Казано по друг начин:
Дай така лептата си, че да те забележи само Бог!
Не бъди от тези, които “вършат всичките си дела, за да ги виждат хората…”! В такъв случай ти вече ще си получил своята награда и няма да ти бъде отплатено във възкресението на праведните. Спомни си, че Исус каза, че житното зърно трябва да умре, за да даде плод. Нека и твоята лепта, дарение или милостиня да умират така в мига, когато ги даваш. Така сърцето ти ще бъде опазено от кражбите на дявола.
Има една дълбока и чудесна истина. Един универсален Божий закон, на който се крепи цялото творение. Това е законът за даването. В даването се ражда Животът. В даването се раждат плодовете на земята. В даването участва целият Всемир.
Но ако не дадеш – как ще получиш? Ако сърцето ти е заключено за действието на този закон – как изобщо ще съхраниш сърцето си?
Запомнете:
Ако дяволът не може да краде от даването ни, той не може да попречи и на благословенията ни!
Зная, че мнозина ще забележат как много хора и без даване за Бога имат благословения в живота си.
Да, но на каква цена?!! Отговорът е от Исус, Който предупреждава:
“Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матея 16:26) 
След всичко казано дотук, вярвам, че вече сте придобили представа за богатствата на Лаодикия. Не е трудно всеки от нас да си перифразира въпросите на Исус и да попита:
“Понеже какво ще я ползва тази църква, ако спечели благоволението на целия свят, а изгуби Господ Исус Христос? Или какво ще даде тази църква, за да изкупи мерзостите си, извършени пред Лицето на Господа?”
Изобличението от Исус Христос към Лаодикийската църква е тревожен зов от Бога. Както във времената на Апостол Йоан, така и днес дяволът не е научил нищо ново и не е забравил нищо старо.
Нека всички, които са били пленници на Лаодикийския дух, се събудят и разберат сериозността на Божието предупреждение.
Богатствата на Лаодикия са най-нетрайното и коварно нещо. Не е трудно да се забележат църкви, събиращи съкровищата си на земята. Ще ги познаем по дрехите им, изядени от молци, по ръждата на извратената им мъдрост, по наличието на крадци, които подкопават и крадат, по афиширането на светски богатства и модели, власт и сладострастие, по липсата на каквато и да е Любов и личен пример за богоугодност и Живот в Истината.

Leave a Reply