ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ – II ГЛАВА

II. ХЛАДИНАТА НА ЛАОДИКИЯ

Ето с какви думи Исус се обръща към Апостол Йоан:
“До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си…” (Откровение 3:14-16)
Първото, върху което ще се спрем, е определението, което Исус дава за Себе Си, когато се обръща към Лаодикийската църква. Той нарича Себе Си “Амин, верният и истински свидетел…” Това определение има дълбоко значение и смисъл. Четейки обръщенията към различните църкви, ще забележим, че към всяка от тях Исус използва някакво определение за Личността Си. В случая Той се явява като свидетел, наблюдавал делата на една църква. Неговото свидетелстване е подсилено с думата “Амин”, която в смислов превод означава нещо “сигурно, непременно, пребъдващо и вярно”. Като се има предвид каква съдба е отредил Исус за тази църква, се разбира и причината Той да нарича Себе Си “Амин”.
Възниква обаче въпросът:
Защо Исус нарича Себе Си свидетел на делата на тази църква?
Явно е, че Божията Воля не свидетелства в тяхна полза, а ги изобличава. Много просто. Когато някъде предстои съдебен процес и осъждане на престъпник, тогава съдията извиква свидетели, които да свидетелстват против него, тоест, да потвърдят пред събранието, че делата му заслужават осъждение. Другата причина Исус да се нарича “свидетел” се крие във факта, че едно от най-характерните свойства на сатанинското коварство е да внушава лъжлива сигурност на слугите си. (”Давай, не бой се! Никой няма да те види!”) А в един от псалмите ясно се разкрива тази тактика на дявола и най-вече поведението на слугите му:
“Те бъбрят, говорят надменно; всички, които вършат беззаконие, се хвалят. Те съкрушават людете Ти, Господи, и притесняват наследството Ти; убиват вдовицата и чужденеца и умъртвяват сирачетата. И казват: Господ няма да види, нито ще обърне внимание Якововия Бог. Разсъдете вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? Оня, Който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли? Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, не изобличава ли?” (Псалом 94:4-10) 
Господ Исус Христос вижда всичко! Неговият поглед е навсякъде!
Той е свидетел против мерзостите, извършени от тази църква и затова й изявява Истината, колкото и горчива и изобличителна да е тя. А Божията Истина категорично не е съгласна с делата на Лаодикийската църква. Дела, които Бог определя като хладни, тоест, нито топли, нито студени. Важното в Божия критерий е обръщението:
“Дано да беше ти студен или топъл…”
Тези думи сами по себе си показват, че дори студенината не е толкова противна на Бога, както хладината.
Как да разбираме това?
Ключът към разбирането на този стих откриваме в “Евангелието от Матея” където Исус предупреждава:
“…понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее…” (Матея 24:12) 
Христовата Любов е Огънят в Църквата!
Огън, който трябва да разпалва сърцата на хората!
Но виждаме, че при Лаодикийската църква няма и спомен от Любов, понеже тя не просто не е огнена, но дори не е и топла. Същевременно обаче тя не е и студена, тоест, не иска да признае, че няма Любов и не афишира омразата като Слово и прицел на сърцата. Оттук следва изводът, че тази църква само говори за Божията Любов, но не я проявява. Тази църква обича да говори за Святост, но такава няма. Тази църква обича да пледира за Истина, но делата й не свидетелстват в полза на Истината. Членовете на тази църква, (както ги е забелязал Апостол Павел) имат вид на благочестие, но са отречени от силата му. Тази църква просто е хладна. Нека сега да разберем в какво се изразява опасността от хладината. За тази опасност Исус е предупредил в “Евангелието от Матея”:
“На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко, що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат…” (Матея 23:2-3) 
От тези размишления разбираме, че хладината е лукаво скритият фарисейски квас в Църквата, тоест, богослужение на думи, а не на дела. Хладината е изключително опасна и смъртоносна. Нейният ефект иде от факта, че хладните църкви са добре дошли в света. В тях няма гонение, понеже няма сблъсък с дявола. В тях има само показност и лицемерие.
Ние добре трябва да запомним, че двубой с дявола има само там, където се проявяват делата и плодовете на Христовата Любов. Основата на всяко богослужение е утвърждаването на вярата в Исус Христос. Но вярата не се състои в думи. Вярата не е словесна еквилибристика. За тази най-велика духовна връзка с възкръсналия Спасител Апостол Яков ни провокира с думите:
“Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва…” (Яков 2:14-17) 
Лаодикия е църква на мъртвата вяра. Затова е съвсем естествено предупреждението на Исус, че ще я повърне из устата Си. Нека всеки от читателите на тази книга да помоли Бог за придобиване на духовна чувствителност, с която да долавя топлината или хладината в църквата, в която се намира. Това не е толкова трудно, защото всички притежаваме в себе си невидими духовни сензори, които реагират много точно.
Не сме ли изпитвали върху себе си хладината? Не се ли е случвало някой да ни приеме хладно или да реагира хладно на присъствието ни?
Да! Така е наистина?
Същият симптом днес се забелязва и в много църкви. Това може да ни учуди и да ни накара да си зададем доста въпроси.
Защо, например, една църква е хладна?
Отговорът не е толкова лесен. Хладината не е просто факт. Хладината е признак за огромно беззаконие в Църквата! Любовта на мнозинството от вярващите няма да охладнее просто така… Исус казва, че това е следствие на умноженото беззаконие. Следващият пример ще ни даде представа как се реализира беззаконието в църквите:
Поставяме на печката една тенджера, пълна с вода. Изчакваме водата да кипне, а след това я сваляме от горещата плоча. За един период от време водата е гореща. След това под въздействието на околната среда, тоест, температурата на въздуха, водата започва да изстива. Идва един момент, когато тя е хладка, тоест, нито топла, нито студена. Ние няма да сложим водата в хладилника, за да замръзне, но няма и да я върнем на горещата плоча, за да се стопли. Водата ще бъде хладка…”
А сега нека да разтълкувам този пример. Всеки един компромис с Бог и Божието Слово намалява допирните точки между Огъня на Христос и сърцата на вярващите. Идва един момент, когато беззаконието е толкова голямо, че на практика вече няма допирни точки между Бог и вярващите. Колкото по-голямо става беззаконието, тоест, несъгласието ни с Божиите принципи на Святост и Истина, толкова по-малка става възможността на Духа да въздейства върху сърцата ни. Затова Павел ни напътства с думите:
“Духа не угасвайте…” (1 Солунци 5:19) 
Така казва Христовият Апостол, но някои просто решават да действат според както им казва плътта. Тогава със сигурност при тях идва духът на Лаодикия, за да ги държи хладни. Друго свойство на хладината, върху което искам да разсъждаваме, е нейното изключително бързо нарастване. Вярвам, че всички познавате по-известните алгебрични функции, като събиране и изваждане, умножение и деление. И най-слабият ученик би сметнал, че десет по десет е по-голямо от десет плюс десет. Исус ни предупреждава, че беззаконието не просто ще се увеличи, а ще се умножи. Колкото и страшно да изглежда това, то има своето духовно обяснение, макар голяма част от християните да не го знаят. Нека ви го разкрия! Отново ще се върна на Божиите думи към Лаодикийския служител:
“Дано да беше ти студен или топъл…”
Тази дума “дано” в Божиите уста в никакъв случай не отговаря на Божия критерий. По-скоро – на Божията Милост. Ето защо нито топлите, нито студените влизат в Божието одобрение.
Учудихте ли се? Аз също се учудвах, когато Святият Дух говореше в сърцето ми по този въпрос. Но вижте какви думи ми каза Той:
“Стефане, запомни, че топлината не може да променя, а само да подсказва, че е възможна промяна. Ако ти си на някое топло място, то ще ти бъде топло, докато си на топлото. Но когато излезеш на студено, тогава и топлото ще си отиде така бързо, както си го получил. Знай, че топлината свидетелства за присъствието на Христос, но тя самата не е Христос.
Христос не е топлината! Христос е Огънят!
Аз не ви искам топли или студени!
Аз ви искам огнени!
Топлината не може да донесе промяна!
Промяната идва от Огъня!
Не бъдете като Лот, който търсеше топлината на Авраам и благословенията му, защото накрая ще се окажете в някой Содом и насилниците ще искат да ви убият.
Бъдете като Авраам, за да се упражнявате и подвизавате в стъпките на истинската библейска вяра…”
Моля ви да разберете това, което сега ви пиша. То не е мое, защото не съм си го измислил сам. Съществува едно духовно ехо, което остава след като на вярващите се проповядва Исус Христос. Представете си го по друг начин. Вие държите запалена главня и я размахвате към ближните си.
Какво усещат те?
Естествено – топлината от огъня, с който е запалена главнята. И когато вие си тръгнете, тогава идват коментарите за “ехото” от Огъня, а не за Самия Огън. Само че Господ желае да улавяме не ехото, а Него Самия, Помазаника, Истинския, Верният, Огненият. Не направим ли това, то ще живеем живот на приливи и отливи. Стане ни хладно – отидем на църква. Стоплим се и излезем сред студа на света. Отново ни стане хладно – хайде пак на църква! Пак се стоплим – пак излезем в света. Така няма да стигнете до никъде. Така ще се специализирате да проявявате вашата човещина, собствения ви хуманизъм, но не и Христовата божественост.
“Но как да приема Огъня, а не просто топлината?” – ще попита някой.
Ами разсъди, че когато влезеш в Огъня, ти просто ще изгориш!
Готов ли си на това?
Ще се пожертваш ли?
Ще дадеш ли всичко от себе си в Божията ръка?
Когато бъде изправен пред две възможности – да даде или да получи – човек винаги с голяма охота казва:
“Дай!”
Човешкото естество се е научило повече да иска, отколкото да дава. В хладните църкви човек не се сблъсква с проблема на саможертвата. Там никой не му показва как да вдигне кръста си, за да следва Исус, просто защото лидерите на тези църкви не дават такъв пример и не проповядват такъв път. Там обикновено се проповядва “ехото” от Исус, а не Самия Него. Не е лесно да се следва Назарянина, но затова пък не е никакъв проблем да си мислим, че Го следваме… Тази формула напълно пасва на сърцата на много хора и затова хладните църкви винаги са с огромна членска маса, вървяща по многовековния широк път на религията.
Друго свойство на хладината, с което ще приключа тематичната насока, е един, както физичен, така и строго духовен факт. Вече казах, че топлината е свойство на Огъня, който в духовния си преобраз е присъствието на Христовата Любов. Пълен антипод на този Огън ще бъде студът, тоест, омразата на света и дявола. От това можем да направим извода, че хладината свидетелства за наличието на студ! Студът без проблеми намира съгласие с нея! Естествено е желанието на лукавия да залича хората в заблуда и тъмнина. Неговите успехи се коват в хладните църкви защото последните са твърде притегателно място за лековерните души. Говорейки за това Апостол Йоан казва:
“Те (хладните църкви) са от света, затова светски говорят и светът тях слуша. Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата…” (1 Йоаново 4:5-6) 
Моля ви много внимателно да отворите ушите си за думите на Апостола. Той казва, че “който познава Бога, нас слуша…”
Но какво значи да познаваш Бога? Да знаеш как се казва?
Не е достатъчно! Аз, например знам как се казва президентът на САЩ, но не го познавам. Да признаваш съществуването Му? Не ти е достатъчно! И да Го признаваш, и да не Го признаваш, Той е! Какво тогава?
Просто – следващият стих от посланието на Апостол Йоан:
“Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога…” (1 Йоаново 4:7)
И сега вижте, че Йоан казва “по това (по Божията Любов, по Огъня в сърцата ни, по огнените проповеди) разпознаваме духа на истината и духа на заблудата…” Защото “те”, хладните църкви, ще ви говорят от Библията, но в думите им няма да има Любов, няма да има Огън и словото им ще бъде низ от теология и високоумие, “мед, що звънти или кимвал, що дрънка…” Но ако вие се изпълните с Божия Огън, то тогава ще бъдете намразени, тоест, Сатана ще изпрати една силна струя студ, за да угаси, ако е възможно, Божията Любов в сърцата. Омразата и гонението против Христовите последователи свидетелстват в най-пълна степен коя църква е угодна на Бог и коя – на дявола. Има църкви, чиито лидери ще видим не някъде другаде, но в света. Те се ползват от огромен светски интерес и благоразположение. Защо? Защото светът е усвоил перфектно номерата на Пилат Понтийски – да си измива ръцете, успокоявайки се, че е прогресивен и толерантен към правото на вероизповедание за всеки човек. Но пред това право винаги се поставят удобните модели на хладните църкви. Не би могло да бъде другояче, защото Словото учи, че:
“…ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия…” (1 Йоаново 5:19)
Хладината е основният белег на днешния Фарисеизъм.

Leave a Reply