ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ – I ГЛАВА

I. ИЗПИТАНИЕТО

Една от най-великите отговорности пред Ранната Христова Църква бе свързана с нейното утвърждаване. Огромната Благодат и Сила, с които Святият Дух помаза служението на Христовите Апостоли, направиха така, щото Божието Дело на този свят се разрастваше бързо и категорично. Не може да не забележим удовлетворението, с което Апостол Павел, пишейки на християните в Рим, заявява:
“…до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашият Отец, и Господа Исуса Христа. Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят…” (Римляни 1:7-8) 
Пред погледа на цялото Небе, пред очите на милиони и милиарди свидетели Бог извършваше Своето Свято Дело, като утвърждаваше с Присъствието Си велика Църква с голямо число Христови последователи. Естествено бе на тази Божия активност Сатана да противопостави цялата хитрост и коварство, на които бе способно сърцето му. Въпреки паниката и объркването, които бяха настъпили сред силите на тъмнината, когато Исус Христос възкръсна, бе налице едно окопитване, една нова стратегия срещу свидетелите на Живия Бог. Така, наред с удовлетворението, в сърцето на Апостол Павел се появи и безпокойство за много от вярващите в онези времена. Това ще видим в думите на Христовия слуга, който в посланията си пита:
“Вие вярвахте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината? Това убеждение не беше от Онзи, Който ви е призовал. Малко квас заквасва цялото тесто…” (Галатяни 5:7-9) 
Налице беше едно изпитание пред Църквата. Изпитание, в което тя трябваше ясно да покаже дали служи и се покорява на Истината. Дяволът отново беше прибягнал до най-изпитаните си средства и методи – чрез малко “квас” да заквасва цялото тесто, тоест, чрез дребни на пръв поглед заблуди да осквернява и покварява святостта и чистотата на служенията в Името и за делото на Христос. Сам Господ в земния Си Път многократно предупреждаваше последователите Си:
“Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, но от учението на фарисеите и садукеите…” (Матея 16:11-12) 
Фарисейската “правда” беше на път да простре влиянието си и върху Христовото учение, както бе правила това с Моисеевия Закон и пророците. Такава бе остротата от предупреждението на Апостол Павел. Галатяните трябваше сериозно да се замислят какво може да им струва, ако търпят влиянието на фарисейското учение около себе си. Исус нееднократно изобличаваше лукавството на фарисейския квас. Неговите думи точно показваха на кой бог служат фарисеите:
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие…” (Матея 23:27-28) 
Внимателният поглед на Апостол Павел беше забелязал как именно този квас се промъква неусетно в църквите, за да задуши Истината и да превърне вярващите в жертви на сатанинското лукавство. В историята на Църквата няма по-голямо изпитание от борбата с фарисейския квас. Предстои ни в тази книга да направим аутопсия на този квас. Това ще сторим като разсъждаваме върху изобличителното Слово на Исус Христос, отправено към Лаодикийската църква. Ние ще разсъждаваме върху това изобличение ред по ред и стих по стих, за да бъде изобличена ясно и категорично личността, която е причинител на покварата и злото в тази църква.
А сега още няколко думи във връзка с изпитанието. Един от основните Божии принципи, който винаги действа върху Неговите хора, е наложеното изпитание. Няма Божий човек, който да не е имал изпитание в живота си. Апостол Яков говори, че “изпитанието на нашата вяра произвежда твърдост…” Ние сме призвани от Исус да бъдем твърди против дявола. Но, погледнато от друга страна, изпитанието има ефекта на дразнител на имунната система, която предпазва тялото от всяка зараза. Издържайки изпитанията ние показваме на Бог, че усвояваме именно Неговата Сила, защото човешка сила не би могла да издържи на изпитания от Бога. Издържайки изпитанията ние показваме на Бог, че сме достойни да носим Името на Неговия Син. Всеки от нас е длъжен да вдигне кръста си, за да следва Исус и да понесе с твърдост бурите в живота си. За съжаление още в онези времена се появиха хора, които решиха да отбягват изпитанията, да търсят лесни формули и заобиколни пътища към Небето. Това бяха първите отцепници и проводници на гибелни ереси. Тяхното поведение и общение беше равносилно на зараза в Христовото Тяло. Бог видя това и реакцията Му бе моментална. Той задвижи имунната система на Църквата, като наложи едно огромно изпитание за вярващите и капан за еретиците и отцепниците. За този факт Апостол Павел написа:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (2 Солунци 2:11-12)
Категоричен свидетел на църква, неиздържала изпита по Святост и попаднала в капана на Божия Гняв, се оказа Лаодикийската църква, за която ще разсъждавам в следващите глави.

Leave a Reply