ДУХЪТ НА ЛАОДИКИЯ – ПРЕДИСЛОВИЕ

ПРЕДИСЛОВИЕ

Историята на този свят върви към своя край. Времето неумолимо следва своя ход и предначертанието на Онзи, Който го е заповядал. От две хиляди години на този свят съществува Църквата Христова. Започнала с шепа пламенни боголюбци днес Църквата е най-забележимата организация от единомишленици и съидейници. Поколение след поколение се явяваха по лицето на този свят и част от тях биваха спасявани от благовестието на мира и Вечния Живот. Подобно на влак, Спасението преминаваше през вековете и едно неизброимо число от хора ставаха негови пътници. Но ето, че пред влака на Спасението се явиха последните спирки – Филаделфия и Лаодикия. Историята на Църквата е на път да приключи. Важното, което Библията ни открива, е, че влакът ще спре само на една от спирките и ще прибере пътниците от нея.
От коя ще се качим ние?
Ето въпросът, на който всеки християнин ще трябва да си отговори. Спирките са огромни. Твърде много пътници чакат на тях да пристигне влакът. Всички се наричат християни. Но по прицел и посока на сърдечните си убеждения те се различават. Едни от тях чакат на спирка “Филаделфия”, убедени, че това е последната истинска спирка преди Вечността, свързана с Грабването и Христовото Пришествие. Други чакат на спирка “Лаодикия” и не дават и дума да се чуе, че влакът ще ги подмине.
Когато получавах убеждението да напиша тази книга, Святият Дух проговори в сърцето ми.
“Ела – ми каза Той – и Аз ще те заведа, за да видиш как изглеждат двете спирки. Първо ще ти покажа спирка “Лаодикия”, понеже е твърде голяма рекламата на тази спирка. Хората Ми от векове слушат за тази спирка и мнозина са много впечатлени от нея. Ти ще отидеш там и внимателно ще разгледаш всичко, а след това ще предупредиш в тази книга какво си видял. Защото има една истина, която хората Ми трябва да разберат. Тази истина е, че готовността на християнина предопределя спирката, на която ще чака влака на Спасението.
Ако се качиш от спирка “Филаделфия”, ти си готов да се качиш от там. Ако се намираш на “Лаодикия”, ти си предпочел да се намираш там. Ако служиш на Духа на “Филаделфия” Той ще те изиска при Себе Си. Така също, ако служиш на духа на “Лаодикия” и той ще постъпи по същия начин.
Днес е времето и сега е часът, когато Аз предупреждавам хората Си за сетнината на чакащите по тези спирки.
Запомни, че Аз мога да спася сърцата на християните само, ако те Ме чакат на спирка “Филаделфия”! Онези, които се качат от нея, ще влязат във влака на Спасението и ще се срещнат лично с Исус!
Но ще дойде моментът, когато вратите на влака ще се затворят и Спасението ще приключи! Днес е денят и сега е часът да се опомните и събудите! Днес е времето да си дадете сметка на коя спирка очаквате Господ Исус Христос!”
Целта на тази книга е да покаже как ще изглежда Църквата преди грабването й от Господ Исус Христос, тоест, вярващите, чакащи на спирка “Филаделфия”, както и как ще изглеждат всички останали, предпочели фалшивия лукс и простор на спирка “Лаодикия”. Естествено е, че първо в разсъжденията си аз ще се спра на спирка “Лаодикия”, с цел, нещата, които ще видим там, да имат ефекта на предупреждение и Божия строгост към нас. Така, несъмнено, ще видим и прекрасната духовна алтернатива, а именно – стремежът ни към “Филаделфия”. Преди обаче да сторя това, искам да поставя нужните духовни ориентири пред читателя, така щото прочитът на тази книга да бъде полезен и спасителен.
Нека да започна с това, че в едно от своите послания Апостол Павел се обръща към църквата в Ефес, казвайки:
“Затова и аз, като чух за вярата ви в Господ Исус и за любовта, която сте показали към всичките светии, непрестанно благодаря на Бога за вас, и ви споменавам в молитвите си, дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете…” (Ефесяни 1:15-17)
В началото на новозаветните времена, когато светът е противодействал с огромна ярост на благовестието, не е съществувал Новият Завет, събран по начина, по който ние днес го познаваме. Несъмнено – Църквата е имала огромни изпитания при утвърждаването на чистото Христово учение. Обикаляйки църквите, Апостол Павел е виждал как на много места Благата Вест се опорочава и вместо Господ Исус Христос, като единствен прицел на вярата, се е появил един друг “бог” – богът на идолите и сребролюбието, богът на лицемерието и религиозната политика. Ето затова в молитвите на Апостола е стояла неизменната нужда да ходатайства пред Небесния Отец, тъй щото Той да даде “Дух на мъдрост и откровение” на християните, за да бъде познаването им на Исус изобилно и всячески просветено. Исус, разбира се, не остави Църквата Си сиротна и безпосочна. Евангелията, написани от Матей, Марк, Лука и Йоан, както и посланията на Христовите Апостоли бяха главната част от Божия план за утвърждаване на Христовото Слово. Но като кулминация на това утвърждаване се яви отговорът на Небесния Отец към молитвите на Апостол Павел – да даде Дух на мъдрост и откровение на вярващите в Христос, тъй щото те добре да Го познават!
“Откровението на Йоан” е Словото от Бога, показващо Божия поглед върху процесите в Църквата, Божията посока и направление за всички, които обичат Истината и се гнусят от лъжата. Това “Откровение” е най-дълбоката и всеобхватна мъдрост, най-святото и изчистено знание, давано някога от Всевишния Бог на човешкия род.
Всеки, който държи в ръцете си Библията, има възможност да потопи ума и сърцето си в тази велика и необикновена последна книга. Още началните стихове в нея говорят за изключителното благоволение на Святия Дух върху християните, които ще общуват с нея:
“Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо…” (Откровение 1:3)
Да се даде пространно тълкувание на съдържанието на тази книга не е по силите на никой човешки ум. Нужни са твърде много духовни ключове и велико помазание от Святия Дух, за да станат разбираеми и достъпни дълбочините на Божието Слово.
Все пак – тази книга е адресирана към човешките поколения. И ако Господ е сторил това, Той е промислил за читателите Съвършен духовен водител – Духът на Истината. Говорейки за Този Дух Апостол Павел казва:
“А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари…” (1 Коринтяни 2:10-12) 
Не умът ми, но Духът заинтригува сърцето ми, за да дръзна да пиша тази книга. Започнах на вяра, убеден, че нещо непременно ще ми бъде открито, прояснено, изявено. Така забелязах този влак на Спасението и неговите спирки. Така и видях, че е останала само една от маршрута – Филаделфия, и една, като фалшификат на лукавия.
А сега нека ви разкрия и ориентирите, които Духът ми даде:
Първи ориентир: “Откровението на Йоан” е пророческа книга.
Когато пристъпваме към прочит на “Откровението”, трябва да го правим с нагласата, че четем Слово, пророкувано от Бога и показващо какво ще се случи не само до пришествието, но и след пришествието на Исус Христос.
Една от причините за липса на просветление при прочитане на “Откровението” е читателската нагласа за общение с мемоари, тоест, придобиването на информация за нещо древно, нещо отминало, което дава на читателя поглед назад, а не поглед напред. Святият Дух няма да ни просветли, ако ние не поискаме това. От огромно значение е да разберем, че Небесният Отец не се вълнува от миналото. То е такова, каквото е. Предлагайки ни “Откровението” Бог ни посочва бъдещето на нашия живот, както и смисъла и прицела на нашата сърдечна вяра. Ето защо най-точният подход и нагласа за общуването с тази пророческа книга е знанието, че това е Божията програма за Спасение на човешкия род и осъждение на дявола и неговите поклонници и слуги!
Втори ориентир: “Откровението на Йоан” е Слово с вечна духовна актуалност.
Твърде лекомислен и порочен се оказва подходът, с който теологията се опитва да наложи своето светско клеймо върху Божието Слово. Имах възможност да се запозная със съдържанието на наскоро публикуван библейски речник. В него тълкуватели и теолози от гледището на историческата наука излагат своите “за” и “против” произхода на една или друга книга от Библията, едно или друго Апостолско послание. Навлизайки в сложни съмнения и догадки относно авторствата и достоверността на книгите от Свещеното Писание, тези “учени” или най-вече книжници нито за миг не се опитват да разсъдят, че не човешки, а Божий е приоритетът за утвърждаване на Неговото Слово.
Нещо повече – с научна тежест, дадена им не от Святия Дух, а кой знае от кого, заявяват за “Откровението на Йоан”:
“Последната книга от Новия Завет, изобилстваща със символика, каквато днес не се използва и за чието разгадаване вече не притежаваме ключ. Тази символика е била разбираема по времето, когато е писана книгата, така че авторът не изпитва нужда да дава пояснения…” [ (Библейски речник, “Нов човек”)]
Според това определение на “учените” книгата е писана от човек, а не от Бога. “Не притежаваме вече ключ.” – твърди писачът.
Ами хайде тогава да отпаднем от вярата и да се потопим в чрезмерна скръб! Ето как практически някой се опитва да покаже, че Божието Слово губи своята актуалност, понеже вече е неразбираемо, според авторите на този речник. Подобни трактовки могат да правят само книжници, които никога не са познавали и не са общували с Личността на Святия Дух. Защото за Святият Дух Исус каза:
“А когато дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще в извести за идните неща…” (Йоан 16:13) 
Именно “Откровението на Йоан” е книгата, в която Святият Дух ни известява за идните неща.
На кого тогава да се доверим?
На модерната теология или на “старомодния” Свят Дух на Бога?
На библейския речник или на Господ Исус Христос?
На Духа на Божието Слово или на плътския ум на духовно слепи драскачи?
Теологът заявява:
“…авторът не изпитва нужда да дава пояснение…”
Това би могло да се възприеме и така:
“Духът на Истината не изпитва нужда да казва Истината!”
“Духът на Светлината не изпитва нужда да свети!”
“Духът на Благодатта не изпитва нужда да дава Благодат!”
Подобна трактовка и изобщо подобни внушения от подобни библейски речници са не просто високоумие. По-скоро – това е лукавство на Сатана, целящо да постави Словото на Живия Бог под знаменателя на историята, целящо да хвърли укор срещу Духа на Истината, Който в Името на Исус Христос може да ни открие всичко, даже и Божиите дълбочини. Подтекстът на подобни теологически напъни търси ефекта на отказ от общение с “Откровението на Йоан”:
“Нищо няма да разберете от тази книга. Ние нищо не разбрахме, та вие ли ще разберете? Тя е пълна със символика за която няма ключ, така че не си правете труда да я четете. Вътре ще срещнете змейове, зверове, коне, скорпии и скакалци, от които ще ви се замае главата. Изобщо, Йоан като е писал книгата, не си е давал сметка, че ще се чете от човеци. Някога хората са я разбирали, но това е вече история…”
Господа теолози, никой не може да превърне в история Онзи, Който е неин Творец. Не историята създава Бога, но Бог създава историята. Не Бог свидетелства на историята, но историята свидетелства на Бога. Това става ясно с думите, които някога възвести пророк Амос:
“Наистина Господ Йеова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците…” (Амос 3:7) 
Няма година или век, които да не попадат под Словото на Живия Бог. “Откровението на Йоан” е книга, в която се показват най-вече последните времена преди Пришествието на Исус Христос, както и самото Пришествие и последствията след това. Да се правят напъни за доказване, че тази книга е неразбираема и заключена за последното поколение, значи да бъде укорен Бог, че е престанал да мисли за Своята Църква и нейната подготовка преди Грабването й от Исус.
Убеден съм, че размишленията, които ще прочетете тук, ще ви дадат духовна проницателност и всяко поражение в умовете ви от светския прочит на Библията, ще бъде изтрито от душите ви.
Нека никога не забравяме, че в Божието Слово са заключени Началото и Краят. Нека знаем, че всичките думи в “Откровението”, са от Господ Исус Христос, Който казва за Своите думи:
“Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат…” (Матея 24:35) 
Христовите думи са думи с вечна духовна актуалност. Това са думи – послания – към всеки човек на всяко време и място.
Трети ориентир: Обръщението на Исус Христос към църквите в Азия показва критичния поглед на Божията Святост.
Бог не може да бъде изненадан с нищо. Той вижда всичко, което ще се случи. Той от начало е видял всичко, което ще се случи. Когато четем обръщенията към църквите в Азия ние се потапяме в оня поглед от Небето към земята, при който ясно изпъкват невидимите от позиция на човека процеси на израстване или оскверняване, на Святост или покваряване. Независимо от факта, че от написването на “Откровението” са минали деветнадесет века, духовните реалности не са по-различни от тогава. На Бог не Му е нужно всеки месец да праща пророци към една или друга църква или всеки месец да актуализира Свещеното Си Писание. Давайки ни “Откровението на Йоан” Бог ни казва:
“Всички вие, независимо кога и къде сте се родили, в кой век или в коя нация живеете, вижте и познайте църквата, под която попадате, и духа, на когото служите. Дяволът няма да извърши нищо повече от това, което Аз съм му допуснал да извърши и Истинската Ми Църква няма да изглежда по никой друг начин, освен този, който Аз съм видял. Погледнете на себе си с Моя поглед и намерете сърцата си под Моето благоволение и помазание…”
Някои могат и да не чуят този глас и да реагират по друг начин. Нека да ви обясня какъв. Преди време ми се случи да слушам проповед на един помазан Божий човек, който с убедителен пример искаше да изобличи духовната безотговорност у някои християни. Примерът му почиваше върху каламбура, която се получава, когато изпаднем в буквализъм, за да оправдаваме несериозността си. Ето този пример:
“Някои от вас обичат да се оправдават по схемата:
Какво ме интересува “Посланието на Апостол Павел към Римляните”?
Който е римлянин – нека го чете! Аз съм софиянец! А доколкото ми е известно Апостол Павел не е писал до софиянци… Същото мога да кажа и за разните там Солунци, Галатяни или Ефесяни. И не на последно място – аз чужди писма не чета…”
Робувайки на буквализъм някой може да пренебрегне обръщенията на Духа към църквите, мислейки, че те не го засягат. Някой би сметнал, че подобни обръщения са част от личната кореспонденция на Бог с различни църковни лидери из Азия по онова време. Но нека знаем, че където и да се намираме на този свят, ще имаме пред сърцата си велик духовен избор. От едната страна ще стои лукавият и ще ни дърпа в тъмнината и греха. От другата страна ще стои Господ Исус Христос и ще протяга ръката Си, за да ни спаси. Голямата част от времето преди Второто Пришествие на Исус Христос вече е преминала. Като най-ясно изявени са останали две спирки, което подсказва, че в Божиите очи има две поколения християни, които съответно попадат под две мощни духовни течения.
Първо поколение:
Християни в духа на Лаодикия, които не наследяват Господните обещания, понеже са вързани от богопротивния религиозен дух.
Второ поколение:
Християни в Духа на Филаделфия, които попадат в Божия стандарт на Святост, Вяра и Любов и Исус ще ги опази от времената на Голямата Скръб.
Вярвам, че ориентирите, които изявих тук, ще ви помогнат по-добре да осъзнаете вашето място под духовното слънце. Убеден съм, че Святият Дух ще премахне всяка сянка и преграда пред онези християни, които желаят да пребъдват в мир с Бога и увереност до деня на Исус Христос. Няма по-голяма радост в Божието Сърце от тази – вярващият в Исус да облече сърцето и душата си в готовност за предстоящото грабване. Няма по-голямо удовлетворение в Божието Сърце от това – с Божия Огън да строшим оковите на религията, на тази властна говорителка на тъмнината. Няма по-голяма надежда в Божието сърце от тази – възможно най-голям брой християни да очакват влака на Спасението на спирка “Филаделфия” и да уловят мига, който са чакали цял живот.
В заключение на това предисловие искам да добавя още нещо. Със сигурност на всички ни е познато радостното чувство, когато получим очаквана вест от скъп приятел. Държим в ръцете си писмото, пропътувало градове и километри, за да дойде при нас. Отваряме плика и очите ни започват да четат редове, скъпи за сърцата ни. Макар и далеч, нашият приятел е при нас. Всяка дума, буква и запетая, изписани от ръката му, говорят за него. Макар и да е далеч от нас, неговото присъствие е дошло със словото, което той ни е написал…
А сега нека да помислим. Този, Който ни възлюби и умря от любов към нас, е дошъл при мен и теб. Дошъл е лично, като най-добър приятел, за да ни покаже, че мисли за нас, че сме Му скъпи и Той желае винаги да общуваме с Него. Нека да отворим очите си за това писмо от вечността, адресирано лично към нашите сърца. Нека да заживеем с мисълта, че “Откровението на Йоан” е откровение от Исус Христос към всеки един от нас. Нека да знаем, че това е едно писмо от Началника на Живота, от Владетеля на нашите души, Който жадува за лична връзка с всяко човешко сърце. Аз вярвам и зная, че днес е времето, когато Небесният Отец изпраща хиляди пощальони, които да отнесат посланието от Исус до всеки човек. Тази книга ще бъде един своеобразен опит в това отношение. Вярвам, че чрез нея Святият Дух ще проговори в сърцата ви, за да ви даде онова, от което най-много сте се нуждаели – Истинска, изобилна и всячески просветена Любов.
Вярвам, че Святият Дух ще ви запечата като огнени филаделфийци на дланите на ръката Си. Защото днес е последен ден и във всеки час, минута и миг може да настъпи Грабването. А единствената църква, на която Бог даде обещание, че ще бъде опазена от времената на Голямата Скръб, е Църквата с име “Филаделфия”, Църквата на братската Любов.
Църквата, като стълб и подпорка на Истината!
Лаодикия или Филаделфия?!!
Нека Бог ви даде един по-добър отговор на този въпрос, една по-добра надежда, изчистена от религиозни предразсъдъци и страхове.
Бог да ви благослови!
Авторът

Leave a Reply