ИМПЕРИЯТА ИЗТОК – ЕЛИТНАТА АРМИЯ НА АВАДОН – XII ГЛАВА

12. ЛЪЖЕУЧЕНИЕТО НА КРИШНА – СЛАДКАТА КЪРМА НА ИЗТОКА

Съществуват много възможности пред човека, които биха го накарали да извърши глупост. Но една от най-големите глупости, която е възможна изобщо, е в това – някой да повярва в лъжеучението на кармата.
Защо това е глупост?
Преди всичко – защото е плод на тъмен гений, лишен от разум.
Какво накратко предлага това лъжеучение?
То предлага на човека идеята, че може да отиде напред в съдбата си, като извършва определени изисквания и в следващия си живот да придобие по-високо положение от това в предишния си живот. Или обратно – да се върне назад, в скалата на низшите индивиди, като се прероди в някое животно. С една дума, ако повярваме на това лъжеучение, ние трябва да сметнем всички животни, които ни заобикалят, за изпълнители на кармичен кръговрат, в който са попаднали човешките духове. Сигурно би ви учудило кой изобщо би повярвал на подобна глупост, но трябва да ви кажа, че вярващите са много. Най-могъщо тяхно олицетворение днес представлява “Обществото за Кришна съзнание”, което е просто проводник на скришното съзнание на дявола.
Нека да ви разкрия какво накара Авадон да измисли това учение. Запомнете, че учението на кармата е създадено, за да избива комплекси на Сатана. Защото падналият херувим наистина има комплекси.
Какви са те?
Отговорът е:
Комплексите на Сатана са свързани с това, че не той, а човекът беше създаден по Божия Образ и подобие!
Човекът бе твърде високо в Бога, защото бе твърде добро творение. Има някои стихове в Библията, които не просто бодат Луцифер, но го вбесяват. Един от псалмите, мога да кажа, е възможно най-болезнения за дявола и кармата беше измислена, за да му противостои. Нека ви прочета стиховете от този псалом, които вбесяват лукавия:
“Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти Си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? А Ти Си го направил само малко по-долен от ангелите (в оригинала – “за известно време по-долу” – б.а.) и със слава и чест си го увенчал. Поставил Си го господар над делата на ръцете Си; всичко Си подчинил под нозете му, всичките овце и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби и всичко, що минава през морските пътища…” (Псалом 8:3-8)
Отново повтарям, че дяволът много мрази тези стихове, защото те са твърде истински. В тях духовно зрящият може да види дълбочини, които Сатана не иска да се знаят. Вижте думите от последното изречение. Сатана би искал те да се прочетат така:
“Поставил си го господар над делата на ръцете Си с изключение на херувима, помазан да засенява. Над него няма да владееш, но той ще владее над тебе…”
Само че и дяволът също е един от тези, които са сътворени от Божията ръка, въпреки, че Бог не го сътвори дявол, но съвършен херувим. В мига обаче, когато падна, Луцифер изгуби съвършенството си. Така изгуби и разума си. А не е ли разумът, който отличава личността от животното? И понеже дяволът е личност без разум, то Бог щеше да го открива в Словото си, оприличен на животно. Затова и в осми псалом изрично се подчертава, че човекът ще владее “още и над животните на полето”.
А не е ли дяволът именно такова “животно”?
“Книгата Битие” ни го разкрива със стиха:
“А змията беше най-хитра от всичките полски зверове, които Господ Бог беше създал…” (Битие 3:1)
Виждаме, че дяволът не е какво да е животно, но животно от полето, най-хитро измежду всичките полски зверове. Моля ви, разберете това! По силата на своето създаване, на замисъла, който Творецът вложи, човекът е единственият, който е Образ и Подобие на Бога. Затова Бог се свърза с човешкия род и дойде да спаси човека, понеже Исус слезе на земята като Човешки Син. Бог не би правил толкова огромна жертва, ако не беше ни възлюбил именно защото в нас живее една частица от Неговия Дух. Но забележете, че Исус дойде да спаси човека, но не и дявола. Бог дойде, за да изкупи човека, но не и дявола. Бог създава ново небе и нова земя за човека, но не и за дявола. За последния има едно огнено езеро.
Е, нека тогава си обясним къде се прицелва учението за кармата.
Именно там, че иска да свали човека по-ниско от дявола! Именно там, че иска да отнеме от човека божествения му произход и духовна връзка със Създателя!
Защото, обяснете ми, какво ще рече това в единия си живот да сте буболечка, в другия – крава, в третия – слон, в четвъртия – маймуна?
Вие няма да накарате дявола да си прочете Словото на Бога. Той няма да го стори. По-скоро – отворете Божието Слово и вижте пълнотата на Истината. Защото между човешкия дух и духът на животното има огромна разлика. Духът на животните е земен, докато човешкият дух – небесен. Така е и писано:
“Кой знае, че духът на човешките чеда възлиза горе, и че духът на животното слиза долу на земята…” (Еклесиаст 3:21)
и още:
“И се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал…” (Еклесиаст 12:7)
Какво е това желание на дявола да внушава на жертвите си, че има прераждане? Нека да ви кажа какво. Дяволът също е бил слушател на Христовите думи. А всяка дума от устата на Спасителя носи съдба със себе си. И вижте сега кои думи на Спасителя е забелязал дявола:
“…защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:21)
Човек има едно единствено лично съкровище, което му е дадено от Бога. И това е неговият дух. Когато умрем, ние не можем да отнесем нищо със себе си. Тогава нашият дух се явява пред Създателя си, за да даде отчет за живота си в тялото на тази земя. И представяте ли си как този дух се явява пред Създателя с една фалшива вяра в прераждането. И тази вяра ще се дължи не просто на склонността на човешкия дух да вярва, колкото на онзи демон, който се е залепил към човешкия дух.
Може ли такъв човешки дух изобщо да влезе през Небесните врати?
Може ли изобщо Небето да бъде гостоприемно за демони, които Бог е изхвърлил при падението на Луцифер?
Не! Този дух просто ще отиде там, където е вярвал, че ще отиде, а именно – в ада, в земните недра, защото духът на животното наистина слиза долу.
Нима ще позволите на лукавството на дявола да принизи духа ви до своя си дух?
В Изтока има един демон на име Джайна и кармата е негова основа. Защо обаче, при всичката глупост на това учение, пак се намират хора да му повярват?
Искам да ви кажа защо.
Залогът на дявола е грехът. Залогът на дявола е човешкият егоизъм.
Какво прави той, за да впрегне греха в своя полза?
Нищо повече от това, че предлага учение, в което липсва осъждение. “Всичко е карма!” – внушава той на наивните.
И това е именно кърмата за греха в човека! Няма друго учение, което така да подхранва самочувствието на грешните, както кармата. За някои е по-желателно да си представят, че в следващия си живот ще са кон или крава, отколкото да заживеят Свят живот и да получат достъп в Сион. Това действително доказва, че дяволът култивира в такива хора животински ум и животински страсти. Нека сега да видим какъв е Божият коментар за алтернативата на прераждането:
“Няма тъмнина, нито мрачна сянка, гдето да се крият ония, които вършат беззаконие. Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, за да дойде на съд пред Бога…” (Йов 34:22-23)
Бог няма такава нужда, щото да изпитва човека повече от един път.
Кой тогава има нужда да представя кармата за Истина?
Естествено, че дяволът! И той дотолкова се развихри с кармата, щото днес вече ще чуете изповеди от малоумни човеци, които говорят какви били в предишния живот. Един бил везир. Друг бил готвач в двора на цар Дарий. А някои дори разказват с “поразителни подробности” “предишния” си живот. Истината е, че който ги слуша просто прави интервю с демон, който разтяга дълги локуми от духовната си кариера на земята. Ето така стоят нещата, ако и лукави сладкодумници да убеждават в обратното.
Днес ние имаме най-прекрасната надежда, която струи от обещанията на Божието Слово. Защото то не обеща едни да са буболечки, а други – маймуни. То обеща съд за нечестивите, но Вечен Живот за праведните. А Апостол Павел, докосвайки се до неизмеримите Божии висоти, заяви:
“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. (а не буболечки, коне, крави и всякакви принцове на Кришна)…” (Римляни 8:18-19)
Дяволът е тъмен княз, лишен от разум, но велик да насилства.
Ще му позволим ли ние да насилства над сърцата ни?
Не! Ние ще се радваме в Исус, защото Той е пълната изява на Твореца, Той е Образът, в Който ако гледаме, никак няма да изгубим наградата си.
Толкова за кармата.
А сега прочетете последното слово от тази книга, като насърчение за всеки, който се чувства призван да освобождава пленници на империята Изток.

Leave a Reply