6. ПЛЕМЕТО ЕФРЕМ И ДУХОВНОТО ПИЯНСТВО

Изучавайки пророците на Стария Завет, ние ще видим, че има отделни личности, върху които Бог има отношение не само към тях, но като към духа, който те олицетворяват. Така ще видим например, че когато Бог се обръща към Яков, няма предвид само сина на Исаак, но и духовното му потомство. Когато се обръща към Едом, няма предвид само Исав, но и духът, превръщащ хората в едомци. Същото може да се каже за Моав, Амон, както и всички останали. В това отношение Ефрем не прави разлика. В тази глава ще говорим за духовните потомци на Ефрем, тоест, онова съвременно духовно племе, върху което пада духа на Ефрем, така че щом духът на Ефрем ражда нещо, то ще е ефремци, както Духът на Христос ни ражда нас, за да сме християни. Затова запомнете, че Божите пророчества рядко са субективни, но в повечето случаи – обективни, тоест, предаващи Неговия поглед към духа на името, към което Той се обръща, а не просто към личността. На този принцип е изградена и тази книга и аз вярвам, че вие вече сте се настроили да го приемате.
Зад името на Ефрем се крие дух, който е толкова богопротивен, колкото и духът на Едом, макар между двата да съществува голяма разлика.
Нека първо поговоря за разликата между Едом и Ефрем. Както вече разбрахте, Едом олицетворява онези, които презират първородството си, тоест, антихристите.
Как го презират?
Именно така, че след като са познали Истината на Бога, те не я следват, но се измятат и обръщат против нея, тоест, преминават от територията на Святия Дух в територията на духа на Антихрист. Помислете, че Исав беше първородният на Исаак. Никой не можеше да му оспори това право. Никой не можеше да го отмести от първородството му. Но той се отмести сам, като каза на брата си Якова:
“За какво ми е това първородство? Вземи го, но сега ми дай да ям от червеното вариво!”
Ето така някои казват:
“За какво ми е това кръщение със Святия Дух? За какво са ми тези познания от Бога? За какво ми е да следвам Исус Христос?”
И след подобни въпроси те похулват Третото Лице на Троицата и стават виновни за вечен грях. Ето тук е разликата между Едом и Ефрем. Едом е бил роден от Бога, имал е божествено зачатие в сърцето си, но го е абортирал. Докато Ефрем никога не е бил посещаван от Божията Благодат, а е уловен от религиозния дух, преди да е имал общение със Святия Дух.
Казано по-простичко – за религиозния човек има надежда, че Бог ще го посети и ще му даде Истината! Но за онзи, който е имал Истината, но е предпочел религията, такава надежда няма!
“Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват…” (Евреи 6:4-6)
Ето в този стих са едомците, тоест, презрелите първородството си и отишли под властта на религиозния дух. Защо? Защото религията никога не може да има претенции, че е била просветена причастница на Святия Дух и че е познала Божието Слово. В тези размисли вече със сигурност усещате тънкия нюанс, който различава Едом и Ефрем. Едните предават учението на Исус Христос и Го пробождат в сърцата си, докато другите никога не са Го познавали и по тази причина също са Му противници. Едните са едомци, а другите – ефремци.
Днес Бог извиква най-мощните служения за прослава на Името Си. Днес Той е заповядал обръщане на Ефрем, но колко ще чуят гласа Му? Тази глава, както и следващата, ще ви покажат как изглеждат ефремците, кои са и каква е Божията Воля за тях. Същевременно нека знаем, че само ефремци, които се откажат от религиозния дух и приемат благовестието за Исус, ще бъдат спасени и оправдани. Останалите, които останат в Ефрем, ще споделят съдбата на неговите потомци. Нека започна разглеждането на това духовно племе. Ето какво заявява Бог в “Книгата на пророк Исайя”:
“Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, и на повяхналия цвят на славната му красота, който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино…” (Исайя 28:1)
Един от белезите, който ще ви помогне да разберете, че имате работа с ефремци, е венецът на тяхната гордост. Венец, чиито цветове обилно са избуяли от подхранваното религиозно самочувствие. На много места в Евангелието Исус ни предупреждава да не сме като книжници и да не прегръщаме тяхната правда в сърцата си:
“Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство…” (Матея 5:20)
Именно книжниците в Новия Завет бяха духовните потомци на Ефрем. Те пиеха виното на религията и носеха венеца на Ефремовата гордост в сърцата си. Другите до тях, фарисеите, са Даново племе, за което ще разберете повече от книгата ми за империята Вавилон. Днес духовните реалности са такива, щото ние безпогрешно можем да видим потомците на Ефрем. И аз не се страхувам да ги спомена по име, защото Бог ми казва да го направя. Знайте, че Източно-православната църква е днешният Ефрем на този свят! Не ме интересува какъв вой ще надигнат православните и в колко ереси ще ме обвинят. Не ме интересува дали апологетите й ще ме анатемосат, защото да го направят, това значи да получа най-голямото признание от Святия Дух, че работя Делото Му и върша Божията Воля. Искам да ви убедя, че Ефрем е именно Източно-православната църква и затова внимавайте в това, което ще прочетете.
Нека сега да кажа няколко думи за личността на Ефрем. Това беше синът на Йосиф от брака му с Асенета, дъщерята на египетския жрец Потифар. Когато Яков благославя потомството на Йосиф, той полага дясната си ръка върху Ефрем, което показва изключителното Божие благоволение върху сина на Йосиф. Така също, ако се абстрахираме от старозаветното племе на ефремците и погледнем на Ефрем в духовен план, то ще видим, че той е преобраз на Ранната Христова Църква, но само до момента, в който славата на тази Църква повяхва. Това в никакъв случай не означава, че Святият Дух престава да действа, но че в онези първи векове в Църквата вече е с отворена врата за религиозния дух на дявола. Точно тогава повяхва и венеца на славната красота на Ефрем.
Защо?
Именно защото в църквата влизат езически традиции и ритуали и така се похулва пътят на Истината за сметка на идолопоклонство и духовен разврат. От църковната история знаем, че през трети век император Константин приема християнството за официална религия на Римската империя. Това е моментът, в който Ефрем започва да повяхва и да се опива с виното на религиозния дух.
Нека сега да видим какво казва Бог за потомците на Ефрем:
“Когато Ефрем говореше с трепет, той се издигна в Израил; а когато съгреши чрез Ваала, тогава умря…” (Осия 13:1)
Аз не отричам ролята на Източно-православната църква в най-ранните векове от новата ера. Тогава тя е говорила с трепет за Бога. Тогава християните са били гонени и избивани и мнозина страдалци са се криели в катакомби под земята, където под светлината на запалените свещи се е проповядвало Словото на Бога и са се кръщавали човеци в Името на Отец, Син и Святия Дух. Но ако тогава е било оправдано да се палят свещи, понеже са се криели в подземия и пещери, то оправдано ли е това днес? Не! Защото свещта от древен способ за осветление се превърна в идол за общение. Ние трябва да знаем, че съгрешаването чрез Ваала стана точно тогава, когато светът се съгласи с Църквата и Църквата се съгласи със света. Когато светът се съгласява с нещо, той му придава официалност, тежест. Ето защо именно когато християнството бе прието като официална религия на Римската империя, именно тогава Ваал влезе в общението между вярващите и постави пред Църквата широкия път на религията.
Ето как продължава Бог Словото Си против Ефрем:
“…тия се побъркаха от виното и се заблудиха от спиртното питие; свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, побъркаха се във видението, спъват се в съденето. Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, така щото няма чисто място…” (Исайя 28:7-8)
Нека никой не мисли, че Бог говори за вино, каквото продават в магазина. Не! Бог говори за виното на Вавилон, за виното на сатанинската религиозна система. Вино, за което е писано:
“В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха…” (Еремия 51:7)
В какво се състоеше побъркването на днешните Ефремови потомци?
Именно в това, че се счетоха за ведущи и знаещи Божието Слово. Именно в това, че решиха да почиват на лаврите и венците на древната Църква, без да притурят към нейния пример своя пример, към нейната чистота своята чистота, към нейното духовно общение с Исус, своето общение с Исус. Именно в това, че подобно на някогашните книжници и фарисеи си слагат етикета на единствени, неповторими, богоизбрани, православни.
Чудно ли е тогава, че Божието пророчество в “Исайя” продължава против тях с думите:
“Кого, казват те, ще научи Той на знание? И кого ще направи да разбере, каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли? Защото дава заповед след заповед, заповед след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко…” (Исайя 28:9-10)
Ако попитате един поп върху какво се гради православната църква, той ще ви отговори именно това:
Върху заповед след заповед, заповед след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко!
Дори духовните бебета ще разберат, че Бог тук иронизира каноните и догмите, защото православните не могат една крачка да направят, без тя да е облечена с нужния канон, с нужната заповед след заповед и правило след правило.
Как да разбираме тези неизброими заповеди и правила, с които православието напълни служението си?
За тях отново предупреди Исус, като каза:
“Горко на вас, законници, защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте…” (Лука 11:52)
Колко от нас разбират, че ако някой отхвърля Божията Благодат, то много скоро ще продължи под Закон? Но този Закон няма да спаси, а ще осъди, защото никой не може да се оправдае от Закона. Благодатта в Исус е тази, която ни спасява, а не Законът. Но потомците на Ефрем се считат сведущи по всички въпроси и затова Бог им поставя товара на Закона. Така продължава и пророчеството в “Исайя”:
“Наистина с гъгниви устни и с друг език ще говоря на тия люде. (Преобраз на дарбата на Святия Дух – “говорене на езици” – б.а) Оня, Който бе им рекъл: Тая е почивката ви; (от Закона) и успокойте уморения; и това е освежението ви (от Благодатта на Святия Дух) но те не искаха да слушат…” (Исайя 28:11-12)
Ама че чудно нещо! Господ идва с Благодатта Си, с освежаването Си, а те Го отхвърлят… Исус идва и казва:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя; защото съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко…”
…но те отхвърлят поканата на Исус. “Искаме си игото на Закона!” – викат те. “Искаме си земната скиния! Махай я тази Небесната!” – викат други. И Бог решава да им даде да ходят по упорството на собствените си сърца. Така, ако влезете в православен храм, вие ще видите цялото “Небе” събрано вътре. Ангели – бол! Херувими – бол! Та даже и кръста на Исус е вътре и самият Спасител – прикован на него.
Но там ли са в действителност ангелите на Бога? Там ли са херувимите?
Там ли е Исус?
Имам чувството, че някой желае Исус все още да стои закован там, на Кръста и дори да не дръзва да мисли, че ще възкръсне… И вижте сега какво казва Бог на тези, които не желаят да приемат Благодатта Му:
“Затова Словото Господно ще стане за тях заповед след заповед, заповед след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко, тъй щото като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат…” (Исайя 28:13)
И сега нека да видим докъде ще докара ефремците това съгласие с религиозния дух. Аз вече имах възможността да спомена, че империите на Злото си взаимодействат и едната отваря място на другата, другата – на третата. Така и тук империята Вавилон, от която са уловени ефремците, отваря място на империята Египет:
“Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, и се съгласихме с преизподнята, щото когато заливащата беда (на човека-Антихрист) минава, да не дойде до нас, защото си направихме лъжата прибежище, и под измама се скрихме…” (Исайя 28:15)
Някой може доста да се ужаси от този стих. Но дали преди това се е ужасявал от онова, което върши Източно-православната църква? Защото в нейното “богослужение” има такъв договор със смъртта и такова съгласие с преизподнята, че думите са бледи да опишат онази мерзост, в която са потънали духовниците й. Защото панихидата, като свещенодействие и почит към умрели, е договор със смъртта, а задушницата – съгласие с преизподнята. Погледнете само в какъв цвят е официалната одежда на свещениците им и всички ще се съгласите, че Небето едва ли би подписало договор да го представляват черни мантии и раса. И ако и това не ви е достатъчно, то нека извадим следващият им реквизит от договора със смъртта – мощите на починали хора.
Те се кланят на тях! Те им жертват! Те отварят врата за изява на демонични знамения и лъжливи чудеса чрез тези мощи!
Аз не мога да нарека това договор с Небето! Бог не е Бог на мъртвите, но на живите! В Небето мъртъвци няма! В Небето черни мантии и раса няма! Истинският Божий служител ходи с Господ в Небесните места, а не по алеите на гробищата, където дебнат демоните на ада и бездната. Но нека видим какво заявява Всевишният против служителите на панихидите, задушниците и умрялата плът:
“Договорът ви със смъртта ще се унищожи, и съглашението ви с преизподнята не ще устои; когато заливащата беда (явлението на човека-Антихрист) минава, тогава ще се стъпчете от нея. Колкото пъти минава, ще ви хваща; защото всяка заран ще минава, денем и нощем; и само слуха да чуе някой за нея, ще се изплаши…” (Исайя 28:18-19)
А сега искам да продължа в друга посока с Ефрем. Аз зная, че твърде много хора са уловени от религиозния дух, но дълбоко в сърцата си търсят Бога. Те не знаят тези истини. Никой не им е говорил и проповядвал, че има разлика между религия и Истина. Защото религиите са много, а Истината е една и далеч да бъде от нея да бъде религия. Защото религия ще рече в превод “обвързване”, докато Истината на Бога не обвързва. Тя развързва човека и му дава свобода! Така ни говори и Исус, като казва:
“…и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:32)
Забележете – “свободни”, а не “обвързани”!
Ето защо в следващите си разсъждения ще ви дам вярното слово за духовно развързване от Източно-православната църква, от потомците на Ефрем. Ето какво заявява Бог за Израил и Ефрем, тоест за религиите на Юдаизма и Източното православие:
“Делата им не ги оставят да се върнат при своя Бог, защото блуднически дух има дълбоко в тях и те не познават Господа. Гордостта на Израил свидетелства пред лицето му; затова Израил и Ефрем ще се препъват чрез беззаконието си…” (Осия 5:4-5)
Преди всичко, положете го като основа в разбирането си, че има една основна причина Бог да отхвърля Източното православие. И това са идолите, на които тази църква се кланя. Те не са просто материални неща, изработени от човеци. Те са посредници между тази църква и религиозния насилнически дух, който я притиска да му служи. Ето как Бог вижда това:
“Ефрем е насилван, поразен е в съдбата, защото помисли за добре да следва суетните идоли. И Аз бях като молец на Ефрема, и като червей на Юдовия дом…” (Осия 5:11-12)
Кой кога насили Източно-православната църква да приеме да се кланя на идоли? На този въпрос “Откровението” ни дава следния стих:
“И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки; а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла…” (Откровение 13:11-12)
В разсъжденията си за пръча от животните в земята на Едом аз вече разкрих този звяр, но в контекста на тази глава се налага да повторя, че упражненото насилие от дявола да се приеме християнската религия, даде плод. Именно този плод е Източно-православната църква.
Забележете какво още казва Бог. Той казва, че е бил като “молец” за Ефрем. Защо като “молец”? Отговорът е:
За да се изпълнят предупредителните думи на Исус, Който казва:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат…” (Матея 6:19)
Бог беше като молец за Ефремовите потомци. За Неговата активност потвърди и Апостол Яков, който се обърна към същите Ефремови потомци:
“Дойдете сега вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци…” (Яков 5:1-2)
Зная, че мнозина вече се питат какъв е този молец.
Какво представлява той? Преобраз на какво е пояждащата му сила?
Ето и отговорът:
Словото казва за нашия Бог:
“Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му…” (Псалом 39:11)
Чудно ли е тогава колко единно и съвършено е Божието Слово?
Но ефремците не внимават в Духа на това Слово. Защото, моля ви, посочете ми църква, която държи съкровищата си в Небето и някой да и ги е откраднал? Има ли такава?
Няма и не може да има, защото в Небето крадци няма!
Но погледнете какво става със съкровищата на Източно-православната църква. Погледнете, че не минава и седмица да не затръби светският печат и медиите да гръмнат, че пак някъде са откраднали икони и са тръгнали да ги изнасят зад граница.
Какво са тези икони? Небесно богатство?
Ако бяха такова никой крадец нямаше да ги открадне, защото Исус казва, че съкровищата в Небето крадец не ги краде и молец не ги пояжда. Но фактът, че се крадат, означава че иконите не са небесно, но земно богатство, което няма никаква стойност в Небето. Защото далеч да бъде от Бога да отвори Небето и покани там крадецът Сатана! Далеч да бъде от Бога да се остави Храмът Му да се руши и разпада, както се рушат и разпадат православните постройки! Запомнете, че се крадат, рушат и разпадат земните неща, върху които няма Божие благоволение, но действа дух на запустение и проклетия! А ако някой поп много държи на идола си, то нека му кажа думите на Господ Исус Христос, които сигурно в духовната семинария са влезли в едното му ухо, но са излезли през другото:
“…гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:21)
И сега нека отново се върна на основното Божие пророчество от “Осия”, което разглеждам до момента. Видяхме, че Ефрем е поразен в съдбата, понеже предприе да следва суетни идоли. Видяхме защо Бог ще бъде като молец за него. Но сега ще прочетем каква е отредената съдба за Ефрем:
“Няма да живеят в Господната земя, но Ефрем ще се върне в Египет, и ще ядат нечисти ястия в Асирия…” (Осия 9:3)
След като от досегашните разсъждения знаем коя империя е Асирия, то чудно ли е, че именно тя ще предложи влиянието си над ефремците, но в замяна ще поиска да ядат нечисти ястия. А нечисти ястия в православието – в изобилие. И не са ли пример за нечисто ястие апокрифите за Света Богородица, за нейното “възкресение” от Бога и даването й на статут на посредник между вярващите и Христос? Когато една лъжа се канонизира и хората са заставени да я приемат за истина, то това е нечестие. И то не какво да е нечестие, но “асирийско нечестие”, тоест, вдъхновено от духа на Антихриста. А сега да прочетем и следващото пророчество от Бога, показващо апетитите на още една империя – империята Изток, тоест, религиозно-окултната власт на Луцифер:
“Ефрем се храни с вятър, и гони източния вятър; непрестанно умножава лъжите и насилието; правят завет с асирийците, и занасят дървено масло в Египет…” (Осия 12:1)
Знаете ли какво значи някой да се храни с източен вятър?
Това значи да даде в сърцето си вход на учения от Изтока, източни религии. А ние разглеждаме духовните потомци на Ефрем не в каква да е църква, но в Източно-православна… Защо е “източна”? Поповете могат да ви дадат свой каноничен отговор, но Библията ще ни даде друг отговор:
“Защото те се напълниха с обичаи от изток…” (Исайя 2:6)
Именно тези обичаи от Изтока направиха така, че тази църква направи завет и с империята Асирия. Защото когато в едно православно календарче вярващият чете, че запалената свещ е символ на пречисто общение с Бога, то това вече изявява източни обичаи. Обичаи, които не Изтокът е взел от православието, но православието е взело от Изтока, защото будизмът и индуизмът са по-стари религии от православната религия, която възниква след новата ера. Посетете някой будистки храм и вие ще се убедите, че вътре е досущ като в православния. И на едното и на другото място има свещи. И на едното и на другото място има изображения – леяни или рисувани. И при едните и при другите има манастири и монаси. И едните и другите спазват канони. И едните и другите практикуват хранителни диети. Аз зная, че целият клир от православни идолопоклонци ще тръгне да обяснява как са произлезли иконите. Че те се придържали според канона. Но нека ги попитам:
Към кой канон, господа ефремци?
Защото Библията, която вие четете и която четат всички вярващи в Исус, никъде не говори за канони. Но именно за вас, тя казва:
“…притурят на греховете си като си правят леяни идоли от среброто си, идоли според своето разбиране на Божеството, но които всички са дело на художнически ръце…” (Осия 13:2)
Канонът отговаря на вашето разбиране за Божеството, както ни казва стихът. Само че никой не ви дава право да налагате вашето разбиране като Божие разбиране. Защото Бог се гнуси от всяко нещо, изработено от човешки ръце, на което някой се кланя, независимо как ще го наречете – идол ли, тотем ли, икона ли, стенопис ли. Но именно това показва, че кланящият се не общува с Божието Слово, а по-скоро – с извратения си ум. Защото Словото казва за вашите икони и всички други идоли следното:
“Всички, които образуват изваяни идоли, са за посрамление; и многожелателните им неща са безполезни; и те са им свидетели; не виждат, нито разбират, за да се засрамят. Кой е оня, който прави един бог, или излива изваян идол, съвсем безполезен? Ето, всичките му привърженици ще се засрамят; а художниците, които и те са от човеци, нека се съберат всички, нека застанат; ще се убоят, ще се засрамят всички…” (Исайя 44:9-11)
Ако има нещо, което би ми причинило неописуема досада, то е да слушам как православен свещеник застава пред идола си и казва, че той бил по канона. Нека тогава го попитам:
“А стихът от Пророк Исайя не е ли според нещо, по-старо и авторитетно от канона? Не е ли Божият Закон по-силен от православния канон?”
Нека никой не подскача от този въпрос. Защото Източно-православната традиция е толкова извратена, щото ако делата й се бяха случили в Стария Завет, Бог би поразил с огън и сяра всичките й жертвеници. Защото във “Второзаконие” (книга в Библията, по-стара от православния канон, за ужас на извратените владици) Бог категорично заявява:
“Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори в Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ), да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж, (В иконите ви има ли такива? – б.а.) или на жена (В кандилата ви има ли такива? – б.а.)…”  (Второзаконие 4:15-16)
Ето тук, в това отношение се крие духовната поквара на днешните ефремци. Те отхвърлят Божията Благодат. Те отхвърлят и Божият Закон, защото не са разбрали най-дълбоката истина. Истината, че никой не може да изпълнява Божия Закон без да има върху себе си Божията Благодат! Затова Бог ще ги отхвърли, ако не се покаят и не строшат безполезните си идоли и гигантски свърталища на демони. Но как да се покаят онези, които считат себе си не само за прави, но и за славни Божии хора? Нали за това са “православни”? Вижте какво още казва Бог за Ефрем:
“Ефрем Ми се виждаше като Тир, насаден на весело място; но Ефрем ще изведе чедата си за убиеца…” (Осия 9:13)
Знаете ли какво олицетворява Тир?
Зад това име се крие търговския дух на Луцифер. Ето защо всички негови слуги са сключили договор с него, по силата на който договор те ще му продават човешките души, а дяволът ще ги възнаграждава богато. Всички вие, които сте били пленници на религиозния дух и неговата най-голяма крепост в лицето на Източно-православната църква, знайте, че пътят на Ефрем е път към Антихриста. Той ще изведе чедата си за убиеца. Той вече ги е продал на Антихриста. Единственият изход за тях е да бъде платена една по-висока цена, която дяволът не може да надскочи. Това е цената на пролятата Христова Кръв. Само тя може да изкупи религиозните и да ги направи праведни и истинни. Сега е денят и днес е часът да си дадете сметка към кое духовно племе принадлежите. Сега е времето и днес е денят да обърнете гръб на всички ваяни, леяни или рисувани идоли, защото ако Бог е стоял безмълвен за вас и Силата Му непотвърдена в живота ви, то е било поради бариерата на беззаконието, с което Святият Бог никога няма да направи компромис.
Колкото и силна да е властта на Източно-православната църква, колкото и светски организации и националистически партии да стоят зад нея, вие по-добре вижте зад кого стои Бог, защото когато дойде Денят на възмездието, тогава никоя политическа партия, никоя конституция и никой идол няма да ви спаси.
Ако след всичко казано все още съществува съмнение в някого, то нека ви прочета още едно пророчество, като потвърждение на това, че Източно-православната църква е племето Ефрем:
“…Ефрем е търговец; неверни везни има в ръката му; той обича да мами. И Ефрем си рече: Наистина аз се обогатих, придобих си имот; досежно всичките ми трудове няма да се намери в мене беззаконие, което да се счита за грях…” (Осия 12:7-8)
Няма смисъл да убеждавам читателите защо Ефрем е търговец. А ако някой иска убеждение, то такъв нека си спомни кои намери в Исус в Ерусалимския храм и как постъпи с тях. А ако и това не му стига, нека се отбие в първия православен храм и да попита колко вървят различните “свещенодействия”. Тогава може да бъде сигурен, че попът няма да каже:
“Чедо мое, всичко е дар от Небето и пари не струва…”
Забелязвате ли как приключва цитатът от “Осия”? Ефрем си мисли, че няма да се намери в него беззаконие, което да бъде считано за грях…
Продължен в ума му, този стих би изглеждал така:
“В мен ще се намери беззаконие, което да се счита за правда…”
Ето на това разчитат днес православните. Аз не вярвам, че никой от тях не си е задавал въпроса:
“В крайна сметка, това, на което се кланям, ако не е идол, то какво е? Библията казва никой да не рисува и да не се кланя на рисуваното, а ето, че от векове нашата църква си стои с тези икони, камбани, клепала и всякакъв религиозен реквизит…”
Вижте другото, което Ефрем казва:
“Наистина, аз се обогатих, придобих имот…”
Исус е чул този възглас на задоволство. И не само го е чул, но му е отговорил, според както е чул:
“Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах сляп и гол…” (Откровение 3:15-17)
Имаме ли какво да прибавим към тези думи на Исус? Разбирате ли сега как Словото на Бога потвърждава кои са духовните потомци на Ефрем?
Аз не горя от желание те да отидат в ада. Аз не горя от желание Бог да ги осъди с нечестивите. Аз изгарям от желание те да се обърнат към Бога, от Когото са се отклонили. Същото желание ще видим и в Господ Исус Христос. Защото Той в “Откровението” продължава с думите:
“…съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, (бели, а не черни раса), за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш…” (Откровение 3:18-9)
Въпреки злото и богопротивния религиозен дух, Бог обича ефремците и желае тяхното спасение. Но не Бог, а те са, които трябва да направят крачката към своето спасение. И тази крачка се нарича покаяние. За него ще разсъждавам в следващата глава.