ВЕТРОВЕТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ВЯТЪРА НА СУЕТАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Не е възможно думите на Господ да не са разтърсили сърцето ти. Не е възможно да четеш тези пророчески редове с апатия и безразличие. Не е възможно осветляването на дяволските ветрове да не донесе промяна в сърцето ти. Именно за тази промяна аз съм готов да претърпя всичката злоба и ярост на дявола. Само и само да имам великата привилегия да дам на Божиите чеда от Хляба на Сион. Защото в това объркано и ветровито време мнозина трябва да си спомнят как Христовият Апостол настояваше в посланието си:
“…да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта. Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота…” (Ефесяни 4:14-19) 
Виждаш ли, братко, как Павел ни назидава и насърчава, за да стоим далеч от ветровете на лукавия? Виждаш ли как той ни казва, че мнозина са деца, “блъскани и завличани от всеки вятър на учение”?
Когато Словото Божие ти говори, че има вятър, то нека думите на Святия да бъдат счетени за истински, а човешките мнения за лъжливи. Защото мнозина християни предпочитат широкия път на света, вместо тесния път на Исус. Те с удоволствие искат да се намерят досущ като езичниците – в суетен ум, помрачени в разума и странни на Живота на Бога. А който търси – непременно намира. Който иска – получава. И който хлопа – му се отваря. И понеже водещото в тази глава ще бъде духовният поглед върху вятъра на суетата, то отново погледни писаното от Апостола. Защото Павел ни казва, че за езичниците е съвсем нормално да бъдат в онази обхода, която им диктува суетният ум.
И ако има суетен ум, то колко повече ще има вятър на суетата?
Още повече – когато в Стария Завет има цяла книга, посветена на този вятър. И тази е книгата “Еклесиаст”. В нея Соломон отбеляза, като каза:
“Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятър…” (Еклесиаст 1:14) 
Искам да разсъждаваш над това, братко мой! Защото е едно вятърът да гони теб, а съвсем друго – ти да гониш вятъра. Когато вятърът гони теб – тогава си под гонението му. Но когато ти гониш вятъра – то тогава си в самоубийствено помрачение. Именно по тази причина Господ не беше никак безучастен в моите размисли над вятъра на суетата. И ето думите, които Той ми каза:
“Моите непременно трябва да разпознаят вятъра на суетата. Защото той е Източният вятър. И ако Слънцето непременно изгрява от изток, то и от изток идва атака от дявола, която да държи човеците под Слънцето, а не в самото Слънце. Именно така този вятър държи под властта си целия свят. И колкото по-безобидна е за човеците суетата, толкова по-смъртоносен е зад нея дяволът. Затова нека те попитам – какво е за теб суетата?”
“Господи, това е упованието в нещата без вечна стойност. В минали години Ти просвети сърцето ми и аз разбрах от Теб, че суетата е именно пясъкът, върху който неразумният построи къщата си, тъй щото отпосле тя падна…”
“Точно така е, момчето Ми. И ето тук наистина ще са ти нужни знанията, които вече съм ти давал. Но Аз ще прибавя към тези знания нещо ново. Нещо, което не си виждал, а трябва да видиш, за да го запишеш и предадеш на Моите братя и сестри. Затова нека сега да те поставя във видението с Моите ученици…”
След последните Си думи Господ докосна с ръката Си главата ми и аз се намерих сред Неговите ученици. Всички те, заедно с Господ, бяха събрани в ладия, която се готвеше да отплава. И ето, че наистина навлязохме в открито море. Тогава Исус ми каза:
“Наблюдавай внимателно какво ще се случи. Защото именно затова съм те довел тука…”
След думите Си Господ се отдалечи от мене и легна под една от мачтите, като затвори очите Си. А учениците Му, като се смееха и си подвикваха, започнаха да бъркат в торбите си и да вадят от тях пясък в шепите си. Така, докато единият изваждаше пясъка, другият подлагаше шепите си под неговите, а първият пускаше струйката от пясък и така хилядите зрънца се стичаха в шепите на втория. Миг след това вторият правеше същото като първия, а първият подлагаше шепа под неговата. Всичко това ме раздразни. Защото аз виждах човеци, които като малки деца си играеха с пясък. Те си предаваха пясък един на друг и това им доставяше удоволствие. Тогава погледнах към моя Господ и забелязах, че Той спеше…
Никой не Го търсеше за нищо. Никой не желаеше общението с Него. Човеците се бяха отдали на общение помежду си и именно разговорите помежду им бяха този ситен пясък. Те бяха готови с часове да разискват за дребничкия си бизнес с риба или да си разказват истории от собственото си битие. Така, след известно време, небосводът над самата ладия се промени. Понеже притъмня и облаците сякаш, че се спуснаха над самата ладия. И тогава задуха вятър. В началото той не беше толкова силен. Но колкото повече учениците на Исус си подхвърляха пясъка в ръцете, толкова повече се усилваха вълните край ладията. В един миг нещата придобиха вид на ужасна буря. Понеже вятърът наистина стана ужасен и вълните започнаха да заливат палубата на ладията. Това накара учениците да захвърлят пясъка и да се огледат, като търсеха с очите си Господ. И накрая Го зърнаха, заспал под една от мачтите. А един от учениците, като Го задърпа за мантията Му, извика с твърде уплашен глас:
“Господи, спаси! Загиваме!” (Матея 8:25) 
А тогава Исус, като отвори очите Си, погледна на учениците Си и с висок Глас каза на всичките:
“Защо сте страхливи, маловерци?” (Матея 8:26) 
След това простря ръката Си против бурята, тъй че вятърът и вълните мигом утихнаха. Видели знамението, човеците все така си подхвърляха пясък в ръцете, като казваха:
“Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?” (Матея 8:27)
А Господ, като се обърна към мен, ме попита:
“Какъв съм Аз, че и ветровете и вълните Ми се покоряват?”
Слушайки Исус, аз Му отговорих:
“Исусе, Ти Си Господ и Бог!”
“А не знаеха ли всички тези, събрани в ладията, че Аз съм Господ и Бог?”
“Не, Исусе! Те бяха твърде заети със земните си разговори, за да проумеят, че сред тях е Царят на Небето…”
“Чудно ли ти е тогава защо Аз заспах? Чудно ли ти е защо Човешкият Син, Който нямаше где глава да подслони, Си намери едно място под мачтите и заспа? И от умора ли заспа твоят Господ?”
“Господи, Ти имаш Вечната Сила на Твоя Отец, Който не се уморява. Нещо повече – в сърцето ми идват думите Ти:
“Отец Ми работи до сега, и Аз работя…” (Йоан 5:17) 
“А защо въпреки това, че Отец Ми работи и досега, Аз легнах и заспах под мачтата?”
“Господи, явно е, че това се дължи на пясъка. Понеже всичките Ти ученици в онзи миг преди бурята, предпочитаха да си прехвърлят пясък, вместо да общуват с Тебе. Те бяха неразумни, понеже не искаха да градят духовния си дом в общение с Теб, Канарата, а предпочетоха земните си помисли и измишления. Именно затова Ти ги остави да ходят след страстите на сърцата си…”
Исус ме погледна твърде внимателно. А после каза:
“И ето този пясък доведе бурята и вълните. Защото всичките Ми ученици пожелаха вятъра на суетата. За тях беше по-желателно да се отдадат на земни приказки и суета, вместо да ценят всяка секунда, когато сред тях е Човешкият Син. И ето такъв вятър днес обръща хиляди ладии и служения. Защото, вместо да проповядват Христос, мнозина изпадат в празнодумство и земни свидетелства, лишени от Божията Сила и Помазание.
Чудно ли ти е тогава, че твоят Господ непременно ще заспи под някоя от мачтите? А когато Христос е приспан, то тогава е приспана и вярата ви. Именно тогава вие преставате да бдите, а вълните на света заливат църквата, в която се намирате.
Затова казвам и който е буден, нека Ме послуша:
Отхвърлете суетата помежду си! Отхвърлете пясъка от сърцата си! Събудете Човешкия Син и не Му давайте почивка, докато не извърши Съвършеното Си Дело в Храма Си! Защото когато Аз се намирам между вас, то тогава Милост и Благост от Отца са дошли към сърцата ви! Да гоните ли тогава вятъра на суетата? Да говорите ли земните си приказки? Да чешете ли сърбежите на човешкото си величаене?”
“Не, Исусе! Да не бъде! Понеже тогава вълните ще се надигнат и ще обърнат ладията. Ние трябва да Ти се поклоним, Господи! Ние трябва да Те изявим между нас! Ние трябва да утвърдим Канарата и да изхвърлим пясъка…”
“Изпълнете тогава писаното. Защото Апостолът Ми изрично каза на всички ви:
“Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули, и сте научили от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината. Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг…” (Ефесяни 4:17-25)
Само така ще бъдете опазени от вълните на света! Само така Христос ще бъде кормчия на ладиите ви и ще простре ръка, за да усмири всички бури и вълни в живота ви! Защото именно лъжата е пясъкът, който трябва да отхвърлите! Защото никой друг, освен Мен, не може да управлява Ладията на Вечното Спасение…”
След последните думи на Исус видението с ладията и бурята се прекрати. И тогава разбрах в сърцето си, че суетата наистина повдига най-страшният вятър против християнските служения – вятърът на светския дух и човешкото първенствуване! Вятърът, които приспива вярата, за да ни върне в света, от който Господ ни е отнел. Вятърът, който ни кара да търсим нещата под Слънцето, а не в Името и Светлината Му. Затова нека стиховете, с които ще завърша, послужат за събуждането на Христос в живота ти:
“И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх (а не в суета) времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като агнец без недостатък и пречист…” (1 Петрово 1:17-19)
Амин и Амин!

Leave a Reply