ВЕТРОВЕТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз имам съвършената увереност от Господ, че съдържанието на тази книга непременно ще бъде за теб, като проглеждане в духовния свят. Защото както цялото човечество е потопено от земната атмосфера, сиреч, от онези огромни въздушни пластове, легнали над земята, така също всички ние живеем и сред една друга атмосфера, невидима за очите – атмосферата на духовния свят. Макар и невидим, този духовен свят е твърде реален за сърцата. Макар и невидими, неговите ветрове духат по лицето на земята.
Ето за тези духовни ветрове ще говоря тук. Но нека преди това ти кажа, че дълго време аз не можех да се реша да напиша съдържанието по-долу. Нещо повече – самото решение да изявя знанието за духовните ветрове пред братята и сестрите си в Господа, предизвика буря над сърцето ми. И тогава усетих колко непоносимо и жестоко е страданието от бурята. Понеже ясно разбрах какво ще рече човек да се огъне и прекърши.
Аз не зная дали ти някога си ставал свидетел на буря или ураган, но поне съм сигурен, че си чувал за такива природни стихии. Представи си вятър, който е толкова силен, че вдига къщи като кибритени кутийки и ги мята на километри от мястото им. Представи си вятър, който изскубва цели дървета или обръща влакови композиции. А след това ми кажи дали има по-голяма и мощна стихия от вятъра…
Когато Господ Исус дойде към сърцето ми, за да ми говори за ветровете на Живота и смъртта, в сърцето ми вече бяха изплували стихове от Евангелието, в които Той казваше:
“И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо…” (Матея 7:24-27)
Докато все така мислено си повтарях тези стихове, Господ ме попита:
“Кажи Ми, Стефане! Забелязваш ли, че в Моите думи има една градация на стихиите? Забелязваш ли, че Аз започвам с дъжда, а приключвам с вятъра? Това не идва ли да ти покаже, че сред духовните стихии именно вятърът държи първенството?”
“Да, Господи! Така е!”
“Помисли тогава какво е земният вятър. Не е ли той движение на въздушни маси? И ако земният вятър е движение на въздушни маси, то какво ще е духовният вятър?”
“Господи, духовният вятър е движение на духовни сили…”
“Не просто е движение, момчето Ми! Не просто е движение, но направляване на тези духовни сили против живота на човека. Защото в Моята притча Аз ви говорих именно това – че заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, като се устремиха върху къщата. Забележи също, че както къщата на неразумния, така и къщата на разумния бяха под прицела на ветровете. Това иде да ти покаже, че ветровете ще атакуват както Верните, така и неверните, както вярващите, така и езичниците. И на техните атаки ще устоят само онези, които са построили духовния си дом върху Канарата, Която съм Аз.
Но колко от човеците познават ветровете в духовния свят? Колко от тях знаят как действат те? Колко от тях се замислят, че ако за Сатана беше писано, че е князът на въздушната власт, то такъв княз непременно ще владее и направлява много ветрове?
Но ето затова дойдох при теб, за да ти дам вдъхновението, помазанието и твърдостта да напишеш тази книга. Защото днес е време, когато праведните непременно трябва да устоят на атаките на ветровете. А те ще превъзмогнат едва тогава, когато познаят Небесния Вятър на своя Господ. Онзи Вятър, Който ще ги издигне високо над света, в небесните места, за да Ми бъдете служители по Съвършената Воля на Отца Ми. Затова, който е разумен, нека да последва Гласа Ми в тази книга. Който е разумен, нека да отвори сърцето си, за да вляза в него и да го закрепя. Защото от сега и до свършека ветровете на дявола ще стават все по-силни и мнозина ще намерят погибелта си всред страшните вълни на света. Но онзи, който Ме послуша и последва, ще живее всред тихите и успокоителни места на Святия Дух. А сега нека ти дам виденията с ветровете на дявола, които духат по лицето на цялата земя…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си към мен и докосна главата ми. Тогава пред очите на сърцето ми се появиха видения, за които ще говоря в следващите глави на тази книга.
Моля се на Исус за съвършената ти защита и покриване от Святия Дух, за да си способен да проумееш и разбереш изключителното послание на тази книга. Посланието за ветровете на Живота и смъртта. Амин и Амин!

Вашият коментар