ПЕСЕНТА НА БОЖИЯ СЛУГА МОИСЕЙ – VII ГЛАВА

7. ОЛОВОТО, КОЕТО ПОТЪНА В ДЪЛБОЧИНИТЕ

Скъпи ми братко! Моля се на Господ никак да не се уплашиш от дълбочините на тази книга, защото тя не е написана, та да плаши Божиите Верни и Живи човеци. Напротив – ако има нещо, което ще ти даде радост и дух на тържество и триумф над дявола, то това е непоколебимата ти увереност, че Исус е видял в тебе един, който е достоен да пребъдва при стъкленото море и да пее Песента на Моисей и на Агнето. Възможно е никой досега да не ти е говорил за тази велика Песен на Божия пророк. Но това е още едно потвърждение за сърцето ти. Защото днес Моисей живее там, където Исус те призовава да отидеш – при златния светилник на Бога и Отца.
Аз съм имал прекрасната привилегия по Божията Милост да стоя пред този златен светилник и да наблюдавам красотата и привлекателността на Господ. Но не в това е въпросът. Защото колкото до златния светилник, който е горе, то всеки би го пожелал.
Но как стои въпросът със светилниците долу?
Аз не бях мислил върху това, докато Господ не започна да говори в дълбочина на сърцето ми. Ето какви думи ми каза Той:
“Стефане, за да разбереш следващия прицел на Божия Гняв срещу оловото, ще ти е нужно първом да видиш как се изявява Божието благоволение. Защото Отец Ми има много прояви на Своето благоволение, но най-силното Му благоволение е тогава, когато човек придобие златния светилник на Отца Ми…”
“Как така да го придобие, Господи?” – попитах аз. А Исус ми каза:
“Никой не би имал достъп до златния светилник горе, ако преди това не е придобил златния светилник долу. Затова нека сега ти покажа Божия човек Моисей в мига преди да умре, когато се възкачваше на планината Нево, към моавските предели…”
След последните Си думи Исус простря ръката Си към лицето ми и аз се намерих заедно с моя Господ във видението, което ми даваше Той. Аз виждах пророк Моисей на пределната му възраст, но въпреки това нищо в него не подсказваше, че ще умре. Напротив, лицето на пророка светеше, тъй като вече беше свалил покривалото си и по призива на Отца се отправяше към мястото на своята смърт. А Господ там ми каза:
“Нека сега се приближим, защото искам да видиш какво има в сърцето на Моисей. Понеже това, което придобиеш с вяра в сърцето, ти се пада и като Вечен дял в Небето…”
Така аз и Исус се приближихме до Моисей, а очите ми забелязаха поразяващи подробности. Аз видях как в сърцето на пророка пламтеше огън. И когато се приближих достатъчно, видях това, че огънят бе поставен на златен светилник. А там Исус ми каза:
“Виж това видение и проумей, че именно златният светилник и огънят в него бяха причината лицето на Моисей да свети, та той да слага покривало на главата си…”
“Какво представлява този златен светилник, Господи?” – попитах аз, а Исус реагира с въпрос:
“Нима не знаеш какво е светилникът? Нима не помниш думите на псалома, който казва:
“Твоето слово е светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми…” (Псалом 119:105) 
Какъв ли ще да е бил тогава светилникът за нозете на този, чрез когото Отец Ми изведе народа Си? Няма ли да е златен? И няма ли Огънят вътре в него да е съвършеното свидетелство, че сърцето на пророка е любило Бог с цялата си сила?
Но и тук, в това отношение, Отец Ми е заповядал вечно правило за Своя Огън. Правило, което никога няма да се наруши, но винаги ще действа…”
“Какво е това правило, Господи?” – попитах аз. А Исус отговори:
“Правилото е такова, че Огънят на Отца гори само в златни светилници. Ето защо, преди да ти даде Огъня Си, Отец Ми ще изпита сърцето ти, за да види дали Словото, което е положил вътре в него, е станало златен светилник. И едва, когато види златния светилник, Отец ще запали Огъня Си в него.
Помисли тогава – как Отец Ми ще разбере дали Словото Му вътре в теб е станало златен светилник?”
“Исусе, най-вероятно това ще стане с изпитания. Защото ако Словото на Отца е златен светилник, то златото е благороден метал, който издържа на всякакви проверки. Мисля, че самият изпит ще бъде с някаква киселина!”
“Точно така е! Но виждаш ли, ето при тези изпити с киселината се случва и това, че човеците бързат да правят кисели физиономии, понеже не искат този златен светилник да започне да гори вътре в тях. Така Словото на Отца Ми претърпява промяна, която е фатална и съдбоносна. Понеже в химическата таблица златото е твърде близо до оловото. И когато човеците не поискат Светлината на златото, те протягат ръка към тежестта на оловото…”
Думите на моя Господ бяха повече от дълбоки. Действително, че дори и в Менделеевата таблица златото е до оловото и се различават само в атомното си тегло. Тогава отново попитах Исус:
“Какво искаш да ми кажеш, Господи?”
А Исус със сериозен Глас ми каза:
“Бог не е за подиграване и всяко непокорство към Гласа Му се заплаща твърде скъпо. Защото Словото Ми казва:
“Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре…” (Притчи 15:10) 
Забелязваш ли, че ти говоря за тежко наказание? Не просто наказание, но тежко наказание. Кажи Ми тогава, измежду многото метали, които Святият Дух ти е разкрил като символи в цялото Свещено Писание, кой е най-тежкият?”
“Разбира се, че оловото, Господи?”
“Знай тогава, че ако някой мрази златото, такъв ще приеме оловото. Защото Словото Божие е Дух. И този златен светилник в сърцето на Моисей е Духът Господен. Но когато някой мрази Духът Господен, то такъв кани духът на Злото. Тогава цялото Слово, което Отец Ми е положил в сърцето на човека, губи Духа Господен и се предоставя за извращаване от дявола в гибелни ереси и бесовски учения, на които отговаря теологията и всеки светски прочит на Библията. Става ли ти сега ясно какво е тежкото наказание, за което говорят стиховете от “Притчи”?”
“Да, Господи! Сега вече разбирам, че без Духа на Отца Словото се превръща в друг метал, в олово, което убива и отравя цялото сърце на човека…”
Тук Господ продължи, като ми каза:
“Виж какво е въздаянието от Отца над всичките Му врагове. Виж как в Песента на пророк Моисея пише за тях, че:
“Потънаха като олово в силните води…” (Изход 15:10) 
Разбираш ли тогава, че ако те бяха златни, то не биха потънали? Понеже на Божието злато е дадено да украсява Едем и Хълма Сион. И златни са всичките улици на Небесния Ерусалим. Но оловото е твърде противно пред очите на Отца Ми. То говори не просто за грях, но за твърде тежък грях. Затова Той ще го отпрати толкова по-далече от Себе Си, колкото по-далече е Святостта от греха. Понеже, спомни си, какви думи каза Отец Ми, когато реши да съсипе Содом и Гомор?”
Отговорих:
“Исусе! В “Книгата Битие” е записано:
“И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък, ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная…” (Битие 18:20-21) 
Едва прочел стиховете, Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Ако някой грях е не просто тежък, но твърде тежък пред Господа, то това вече не говори нито за злато, нито за сребро, нито дори за мед. Не говори дори и за желязо, което е символ на закоравяването. Твърде тежкият грях говори за олово. Понеже всички метали са тежки, но оловото е твърде тежко. И ако за света на Антихрист, който всеки миг ще дойде, е писано, че ще царува в град, който духовно се нарича Содом и Египет, то става ли ти ясно кой метал ще преобладава там? Няма ли да е оловото, което Божият Гняв ще запокити в дълбочините? Ако Отец Ми е твърде Свят, та да гледа греха на тщеславните, то не са ли те твърде грешни пред очите Му? И не обитават ли на едно далечно място, което Словото отдавна е предвидило за тях?”
“Кое е това твърде далечно място, Господи?” – попитах аз. А Господ ми каза:
“Това далечно място, което подобава на всяко олово, се намира в земята Сенаар. Затова нека двамата с теб видим какво Отец Ми разкри на пророка Си Захария…”
Така аз отворих “Книгата на пророк Захария” и там Господ ме накара да внимавам на петата глава от тази книга. И после ми каза:
“Забелязваш ли как Отец Ми разкрива пред пророка Си какво представлява проклетията?”
“Да, Исусе! Защото пратеният от Отца ангел разкрива на Захария летящ свитък, на който от двете страни има Божии проклятия…”
“Виж тогава тези проклятия. Виж писаното, че:
“Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще се изтреби, както се пише в него от едната страна, и всеки който се кълне лъжливо ще се изтреби, както се пише в него от другата страна. Аз ще я направя да излезе, и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнящия се лъжливо в Моето Име; и като пребъдва всред къщата му ще я разори, както дърветата й, така и камъните й…” (Захария 5:3-4) 
Забележи сега, че в този стих говори ревността, която Отец Ми има към Словото Си. Защото Гняв Господен постига крадеца. А пък крадец пред очите Ми е този, който взима Златото Ми, сиреч, Словото Ми, без водителството на Святия Дух. Затова кажи на всичките Ми братя и сестри да запомнят, че никой друг, освен Святият Дух, няма дадено право от Отца да говори Словото Му и използва Златото Му!
Който говори Словото без Святия Дух, е крадец!
И понеже много станаха крадците, то затова Аз се обърнах към всички тях в “Откровението”, като каза:
“Понеже казваш: Богат съм, забогатях (от кражби) и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота…” (Откровение 3:17-18) 
Виж сега и кълнящия се лъжливо в Моето Име. Не взима ли такъв златото на Отца, та да направи с него собствения си бизнес? Не прави ли такъв всичките си мръсни дела “в Името на Исус”, когато всъщност ги е направил в името на дебелия си корем?
Но ето такова е днес състоянието на много църкви и вярващи. Те не искат да разберат колко е фатално да взимат Златото на Отца без Присъствието и водителството на Святия Дух. Затова проклетията непременно ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнящия се лъжливо, за да се сбъднат следващите знамения от “Книгата на пророк Захария”. Защото Божият Гняв непременно отваря врата за действието на измамни духове и бесове в сърцата на човеците, които презират Името Му. Защото на ефата, сиреч, на мярката на беззаконието, идва мярката на въздаянието. Затова ангелът, пратен от Отца Ми, показва на Захария не нещо друго, но блудницата Вавилон, която стои именно като мярка на беззаконието. Виж какво гласят пророческите стихове…”
Погледнах на “Книгата на пророк Захария” и прочетох точните думи. А те гласяха:
”Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе та ми рече: Подигни очите си та виж що е това, което излиза. И рекох: Що е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, каквито са, по цялата земя; (и, ето, един талант олово се вдигаше); и ето една жена седеше всред ефата. Рече още: Това е нечестието. И хвърли я всред ефата; после хвърли оловната теглилка в устата на ефата. Тогава, като подигнах очите си видях, и, ето, излизаха две жени, които летяха като вятър; защото имаха крила като крила на щъркел; и дигнаха ефата между земята и небето. Тогава рекох на ангела, който говореше с мене: Къде занасят те ефата? И рече ми: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място…” [ (Захария 5:5-11)]
Едва прочел библейския стих, аз се обърнах към Исус, защото Той отново ми говореше, като казваше:
“Направи внимателно сърцето си, защото това видение на пророка е едно от най-дълбоките в Библията и малцина са човеците, които са получили истинно тълкувание и разбиране върху видяното от пророка. Ефата, която е мярка за тежест, тук е употребена в духа на твърде тежкото беззаконие. Затова и ангелът казва на пророка:
“Това ги представлява каквито са, по цялата земя…”
А после Захарий вижда как един талант олово се вдига нагоре. Този талант олово отговаря на оскверненото от греха Божие Слово, което вече не е злато, та да послужи за златните светилници и Огъня на Отца. Не! Този талант олово иде да задоволи жената, която седи всред ефата. Ето така разбираш, че плътският и светски прочит на Словото идва да задоволи само и единствено блудницата Вавилон. Понеже именно тя е жената, стояща върху ефата…”
“А кои, Господи мой, са двете други жени, които вдигат ефата между Небето и земята?”
Исус се усмихна. А после каза:
“Аз твърде често съм ти говорил за тези две жени на дявола. Едната ти вече видя на съдебен процес, а другата – в залите на вавилонските богове. Това са двата измамителни духа, с чиято активност се добива всяко олово. Ето защо тези две жени са духът на Езавел и духът на Диана. И двете имат еднакви амбиции, а именно – да показват лицето на Сатана, като лице на Бог чрез покваряване и извращаване на Свещеното Писание. Именно затова те вдигат беззаконието между Небето и земята, та да измамят онези, които са на земята. Но те никога няма да измамят Моите, които пребъдват с Мене на Небето. Защото в Небето живеят просветените от Духа на Отца Ми. И те непременно ще внимават на знаменията на Пророческото Слово, защото ще видят в стиховете на пророк Захария, че Диана и Езавел отнасят ефата, за да й построят къща в земята Сенаар. Кажи Ми тогава – ти знаеш ли къде е земята Сенаар и с какво я свързваш в сърцето си?”
Не можех да кажа на Господ, че не знам къде е земята Сенаар. Защото преди много години Той просвети сърцето ми, за да познавам тайната активност на лукавия. Затова Му казах:
“Господи, земята Сенаар отговаря на онази древна заявка на Луцифер за власт и световно господство, когато той накара човеците да намерят поле в Сенаарската земя и да си построят там град и кула. А когато Отец разбърка езиците им, тогава нарече града им Вавилон…”
Исус се усмихна. А после ми каза:
“Виждаш ли колко е чудесно, когато светилникът ти е запален и Духът на Отца Ми говори из сърцето ти?
Да, момчето Ми! Именно Сенаарската земя е мястото, където Отец Ми е заповядал да пребъдват всички, в чиито сърца го няма Златото на Духа, а има в изобилие от оловото на лукавия. Затова Аз повече не призовавам, но заповядвам на всички, които четат тази пророческа книга:
Не грешете самоволно! Утвърдете златото на Отца в сърцата си! Запалете светилниците си! Защото който съгрешава самоволно, той не просто наскърбява Духа Ми, но задвижва към себе си проклетия! Защото който не утвърждава Златото на Святия Ми Дух, пречистено с Огъня на Любовта Ми, то такъв ходи в тъмнина и непременно ще падне в яма. Защото който не запали светилника си за обща полза, ще стане черно олово, носещо проклятие.
Ето, Аз поставих всред вас пророка Си Стефан! Поставих го като изпитател и крепост на людете Си, за да се узнае и изпита пътят ви. Блажени онези, които са злато и сребро! Проклети онези, които са крайни отстъпници, та да постъпват разтлено! Защото Моят Огън гори и с него Аз непременно ще отделя шлаката и примесите.
Оловото ще потъне в дълбочините и ще отиде при рода на нечестивите. Златото ще се издигне във височините и ще познае Славата Ми!
Колкото до онези, чиито имена не са записани в Книгата на Живота и не са избран род, царско свещенство и Свят народ, то внимавайте на Песента на Моисея. Защото в нея Отец Ми е показал съдбите им и Аз сега ще ги изявя чрез пророка Си…”

Leave a Reply