ПЕСЕНТА НА БОЖИЯ СЛУГА МОИСЕЙ – VI ГЛАВА

6. ГНЕВЪТ, КОЙТО ПОЯДЕ СЛАМАТА

Искам да знаеш, скъпи ми братко, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога. Самите изпитания, които Бог налага в нашия живот, целят да ни усъвършенстват и направят непоколебими в избрания път. А в тези изпитания има нещо, което всеки, който е бил изпитван от Бога, е усетил в сърцето си. В тези изпитания има огън. Затова Апостол Петър напомня на всички ни:
“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се загдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава…” (1 Петрово 4:12-13) 
Много пъти аз съм се страхувал от изпитанията. Много пъти съм мислил, че те идват, за да ме премачкат и върнат назад. Но после, след самото изпитание, съм забелязвал с учудване, че вътрешният ми човек е станал още по-твърд, а вярата ми още по-силна. Нещо повече – започнах да разбирам, че животът в Бога е истински, когато е основан върху постоянни изпити и проверки. А да знаеш, че всеки ден Отец те наблюдава и има Лично отношение към теб – това е такова превъзходно състояние на духа, каквото може да бъде само при онзи, който е познал с каква Любов Отец люби чедата Си.
Когато видях стиховете в Песента на Моисей, говорещи за Божието въздаяние над сламата, аз разбрах не просто причината за Божия Гняв. Нещо повече – аз видях в дълбочините на Пророческия Дух, че такава ще бъде съдбата на всяка слама. Помисли, че когато отвориш Новия Завет и започнеш да четеш от ”Евангелието от Матея”, то първият, който те предупреждава за Божия Гняв над сламата, е Йоан Кръстител. Спомни си думите, с които той възвести Служението на Господ Исус Христос:
“Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън…”  (Матея 3:11-12) 
Сега виж и забележи, че в думите на Божия пророк има две места, където се говори за огън. Първото място – кръщението със Святия Дух и с Огън. Алелуя! Аз искам Огънят на Отца, защото това е Любовта Му. А сега и второто място – плявата, която ще изгори в неугасим огън. Това вече е друг огън. Огън на въздаяние. Огън на възмездие. Огън за всяка плява. И ако имаш силната вяра да приемеш, че Словото на Бога е ненарушимо, то трябва да ти стане ясно, че днес е времето, когато всеки сам си определя какъв огън да го гори и в какъв огън да пребъдва. Едни от нас ще пребъдат в Любовта на Отца и в Неговия Огън. Други обаче ще се намерят в друг огън, за който Исус ни каза:
“И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, [дето “червеят им не умира и огънят не угасва”]. И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, [дето “червеят им не умира и огънят не угасва”]. И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето “червеят им не умира, и огънят не угасва”. Защото всеки ще се осоли с огън…” (Марк 9:43-49)
Прочети отново последните думи на Исус. Всеки ще се осоли с огън. Огън има за всички. Но фаталното е, че при някои огънят ще мирише на печени червеи. Които вечно ще се пекат и пак няма да умират…
Това е страшно! Страшно дотолкова, че да се оставиш от всичките земни грижи и проблеми, за да се замислиш над най-съдбовния проблем – в кой огън да прекараш Вечността.
Виж сега какво е възмездието над онези, които Бог е видял като слама. Ето стиховете от Песента на Моисея, които разкриват това:
“Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; десницата Ти, Господи, смаза неприятеля. С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; пратил си гнева Си, и пояде ги като слама…” (Изход 15:6-7)
От тези стихове не може да не забележиш, че Господните противници са като слама в очите на Бога. Много човеци биха прочели думите от тази Песен, без изобщо да се замислят какъв дълбок пророчески прицел имат те.
Защо? Именно защото Божият Гняв идва да изгори сламата, а не какъвто и да е друг материал. Но само сламата ли гори? Защо, при все, че има достатъчно други материали, които горят от огъня, пак Господ не е счел, че трябва да ги порази с Гнева Си, а е видял за омразни на Сърцето Си само онези, които са слама?
Аз нямаше да разбера дълбочината в думите на Моисей, ако Господ не ми беше дал съвършеното Си водителство. Защото ето какви думи ми каза Исус:
“Забележи, че Гневът Господен ще унищожи сламата. Кажи Ми тогава – какво е сламата?”
“Господи, това е остатъчният материал след жетвата на пшеницата. Когато от пшеничен клас се отронят зрънцата, тогава остава само слама…”
“А кои в очите на Господ твоя Бог са пшеничени класове?”
“Господи, това са повярвалите в Името Ти…”
“А ти правиш ли разлика между повярвалите и езичниците? Ако повярвалите са житни класове, то какво тогава остава да бъдат езичниците? И те ли са житни класове?”
“Не, Господи! Защото житният клас съдържа в себе си зърно, от което се прави хляб. Ако Ти Си Хлябът, Който слиза от Небето, то това означава, че ние ставаме житни класове именно когато Ти заживееш в нас…”
“Точно така е! И тук, в духа на откровението, което ти давам, се разкрива една от най-големите тайни на Словото Ми. Тайната за голямата разлика между житото и зелената трева. Понеже житните класове са непременно Моите. Но зелената трева са езичниците, според както е писано:
“Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? Всяка твар е трева, и всичката й слава като полския цвят; тревата съхне, цветът вехне; защото дишането Господно духа върху него; наистина людете са трева! Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века…” (Исайя 40:6-8) 
Помисли тогава какво е нужно на една зелена трева, та да не съхне, но да пребъде…”
“Господи Исусе! Нужно й е да се възроди от Словото, да се роди отгоре. Тогава тази зелена трева престава да бъде зелена трева и се превръща в житен клас, понеже в живота й се сбъдва писаното от Апостол Петър:
“…тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века]. Защото “Всяка твар е като трева, и всичката й слава като цвят от трева; тревата изсъхва, и цветът й окапва, но Словото Божие трае до века”; и това е Словото, което ви е благовестено…” (1 Петрово 1:23-25) 
Исус се усмихна на отговора ми и продължи, като каза:
“Ето така ти вече си убеден, че вън от Мен човеците са зелена трева, но когато се родят отгоре – тогава са житни класове. Виж сега отново Божия Гняв, който се открива в Песента на Моисей. Защото там е писано, че Бог ще пояде противниците Си като слама.
Защо точно като слама? Ако изсъхналата зелена трева е сено, а изроненият житен клас е слама, то можеш ли вече да се досетиш кои са противниците на Господ твоя Бог?”
“Да, Исусе! Сега ми става ясно, че сеното са езичниците, изсъхнали в земните си пътища, докато сламата – това са хората, които са били във вярата, но са отпаднали, понеже са приели да служат на друг Исус, друг дух и друго благовестие…”
“Виж тогава знаменията на Словото Ми. Виж как Аз казах за Моето Пришествие, че:
“Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите…” (Лука 17:37) 
Ако нещо е станало труп, то не ще ли да рече, че преди това е било живо тяло? Също така, ако нещо е слама, то не ще ли да рече, че преди е било жито? Сега разбираш ли, че онези, които в пълна степен ще бъдат прицел на Божия Гняв, са отпадналите от вярата, поради тщеславието и измамата на Вавилон? Понеже при кои други да пратя Моите пророци, ако не при тези, които се отказаха да следват Гласа Ми и забравиха Завета Ми? Не казва ли Моята притча всичко това? Защото Небесният Отец реши да направи Сватбата на Сина Си и прати слугите Си да повикат всичките поканени на сватбата. Но те отхвърлиха слугите Му и най-безсрамно ги наскърбиха и изгониха. Кажи Ми тогава:
Може ли житен клас да отхвърли Гласа на Онзи, Който е причина той да се роди? Или: Може ли Хлябът в малките зрънца да отхвърли Хляба, Който слиза от Небето?”
“Не, Господи! Не е възможно! Защото ако Ти живееш в сърцата на човеците, то непременно Сам Ти ще познаеш Гласа на Отца Си. Тогава с радост би приел пратениците на Отца…”
“Ами ако не живея Аз в сърцето на вярващия? Ако живее един фалшив образ, създаден от човешката заблуда и алчност? Ако този Исус, който е в сърцето, говори само за земното и иска всичките земни користи и богатства, то тогава можеш ли да твърдиш, че житният клас е останал със зрънцата, които са му дар от Бога? Няма ли тогава самият клас да е прегорял, та да видиш, че в крайна сметка държиш в ръката си не жито, но слама? За какво Ми е на Мен в Небето слама? За какво са Ми в Небето човеци, които обичат земята? Та те самите не биха искали да живеят горе с Мен, защото не могат и ден без търговиите си и бизнесите си.
А как биха живели цяла вечност без сребърниците на Юда?
Но сламата, никога няма да проповядва, че е слама. Тя винаги ще има завидно самочувствие, че е жито. Тя винаги ще казва:
“Исус ми говори това и онова! Исус иска това и онова!”
Но този мним Исус в сърцето й няма да е друг, но оня, за който отново говори пророческата Песен на Моисея. Този мним Исус днес е окупирал амвоните и цялото му благовестие ще намериш в собствената му изповед в Песента на Моисей:
“Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; похотта ми ще се насити върху тях; ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби…”  (Изход 15:9) 
Ето така той погва и настига онези, които не се отричат от себе си, за да Ме следват, но са готови в името на всяка корист да се отрекат от цялото Ми Учение. Ето така духът на Антихрист изтръгва ножа си и погубва онези жита, които са свикнали да живеят на едно място с плевелите. И никой не внимава на Словото Ми, нито е прочел как чрез пророка Си Отец Ми отдавна е предупредил служителите на лукавия:
“Слама ще заченете, и плява ще родите; дишането ви като огън ще ви пояде…” (Исайя 33:11) 
И понеже написаното не може да се изличи, то и затова за всяка слама е приготвен огън. За всеки, който е познал Господ, но Го е оставил, подмамен от измамното щастие, което предлага светският дух. Затова кажи на всичките Ми братя и сестри, че има белег, с който да познаят наличието на сламата, както и да намерят все още здравите жита:
Хлябът, Който слиза от Небето, е Хляб, Който издига в Небето!
Онзи, който мисли за горното и се стреми към горното, за да живее с горното, ясно показва, че има живи зрънца от Небесния Хляб в сърцето си. Той е от Моите житни класове. Онзи, който мисли за долното и се стреми към долното, за да живее с долното, ясно показва, че е изгубил живите зрънца на Небесния Хляб в сърцето си. Той е слама, приготвена за огъня на Божия Гняв.
Днес мнозина мислят за горното. Но тяхното “горно” не е горното от Бога призвание в Христос, а по-горният пост в йерархията, даващ им повече облаги и користи. Днес малцината са хвърлени в долното. Но тяхното “долно” е онова поругаване и презрение от тщеславните, на което ще се наситят сърцата на Моите, понеже Ме следват с благочестие и искреност. Дяволът е този, който измамно смени местата на горното и долното, а безумието на човеците ги накара да подражават на “горните” и да се подиграват на “долните”. Затова желанието на мнозина да бъдат слама стана еталон на лъжливо благочестие, та да се сбъдне писаното:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината…” (2 Солунци 2:11-12) 
А знаеш ли какво става тогава с тях? Нека в следващата тема ти разкрия Божието проклятие в Песента на Моисей върху духовете на онези човеци, които нарекоха Господа “дявол” и дявола – “Господ”!”
След последните Си думи Господ млъкна и аз почувствах, че за няколко благословени минути от допира и докосването на Царя бях пораснал с години. Иска ми се, братко мой, непременно да позволиш на Христовите думи да изпитат сърцето ти. За да ти възвърнат Простотата и Чистотата на онази силна вяра, която караше Апостолите да следват с огнена ревност бедния Исус от Назарет, без никак да се смущават от представителните колесници на Синедриона. Когато дълбоко вътре в себе си се вдъхновиш от техния пример и живот, тогава непременно Исус и Апостолите Му ще оживеят пред сърцето ти. И ти никак няма да се учудиш защо и днес Господ минава през посевите, а Апостолите Му късат житни класове, за да нахранят с тях сърцата си. Защото, ако Словото ти казва, че всички ние имаме отгоре облак от свидетели, то какво друго да иска този облак, освен да види, че тази скъпоценна вяра, която е горе, все още живее в сърцата на хора, които обичат Исус повече от всичко?
И когато Яков и Йоан, Петър и Павел, Филип и Вартоломей видят отгоре, че ти любиш бедния Исус и предпочиташ следите от Неговите сандали, вместо пушека от ауспуха на лъскав “Мерцедес”, то тогава, вярвай ми, твоят живот храни Апостолските сърца, защото е сладко благоухание пред Отца. Амин и Амин!

Leave a Reply